№ 20900
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110167039 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, с която "Д..." ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „..“ № .., е предявило срещу ЗАД „О“ АД, ЕИК: .., със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул. „С“ № 7, ет.5, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.411, изр. второ КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1036,53 лева, представляваща платено на застраховано
лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на
л.а. „Н Л“ с рег. № .. от настъпило на 14.02.2022 г. в гр. София, на ул."Я..", до .. ПТП, по
вина на водач на л. а. "Н В" с ДК № С.., гражданската отговорност на който е застрахована
по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” и сумата 40,60 лева - законна лихва за забава за периода от 20.07.2022 г. до
07.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба /08.12.2022 г./ до окончателното й погасяване.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско+” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 1021,53 лв., като в
този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че към деня на ПТП делинквентът е
бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
при ответното дружество. Поддържа, че след покана ответникът не е заплатил
1
застрахователното обезщетение.
Ответникът „О” АД в депозиран в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, оспорва
иска по основание и размер по подробно изложени съображения. Не оспорва наличието на
сключена имуществена застраховка и застраховка „ГО”. Счита, че размерът на вредите е
завишен. Моли за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски за производството.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
С определението от 24.02.2023 г. по чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад
по чл. 146, ал. 1 ГПК, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 17.05.2023
г., съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Н Л“ с рег. № .. е
съществувала валидна имуществена застраховка, а между ответника и претендирания
делинквент е съществувало валидно към 14.02.2022 г. правоотношение по застраховка „ГО”,
съответно в резултат на настъпило на 14.02.2022 г. ПТП е увреден лек автомобил л.а. „Н Л“
с рег. № .., във връзка с което ищецът заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на
1021,53 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно[1]автотехническа
експертиза, което съдът кредитира, като пълно, мотивирано и изготвено от лице, което
притежава нужния опит и професионална квалификация и приобщените по делото писмени
доказателства съдът изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно
– на 14.02.2022 г., около 12,40 часа, водачът на застрахования при ответника лек автомобил
„Н В“ с рег. № С.., предприема движение на заден ход, без да се убеди, че пътното платно
зад него е свободно, при което реализира ПТП с намиращия се зад него лек автомобил „Н Л“
с рег. № .., застрахован при ищеца по застраховка „Каско+“. Посредством събраните по
делото гласни доказателствени средства се установява, че ударът е настъпил при движение
на заден ход на л.а. „Н В“ без водачът да се увери, че зад него се намира друг автомобил, а
именно увреденият л.а. „Н Л“.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага по силата на
оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във връзка с
процесното ПТП.
Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото авто-техническа
експертиза, изготвена от вещо лице Д., се установява, че стойността на щетата по средни
пазарни цени възлиза на 1185,60 лева. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
Размерът на щетите, установен посредством заключението по САТЕ е по-голям от
изплатения от ищеца такъв, предвид на което съдът намира предявения главен иск за
основателен и изцяло доказан по размер, заедно с претендираната законна лихва от подаване
2
на исковата молба на 08.12.2022 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен дълг и
изпадането в забава на ответника.
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с източник
законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което приложима е
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно – падежът съгласно чл. 412,
ал. 3 КЗ настъпва след изтичането на 30-дневен срок от писменото предявяване на
претенцията с всички доказателства. В конкретния случай това писмено предявяване е
извършено с представеното по делото и неоспорено писмо, получено на 20.06.2022 г.
Следователно, 30-дневният срок за доброволно плащане е изтекъл и ответникът е изпаднал в
забава с начална дата на периода 20.07.2022 г. За периода 20.07.2022 г. – 07.12.2022 г.
размерът на лихвата върху главницата от 1036,53 лв. е 40,60 лв. Ето защо, искът за
мораторна лихва следва да се уважи до пълния предявен размер от 40,60 лева.
Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът, който ги е
претендирал своевременно и който е представил доказателства за извършени такива в
размер на сумата 984,38 лева, съгласно представен списък /за държавна такса, депозит за
САТЕ , депозит за свидетел и възнаграждение за адвокат/. Възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението на ищеца е неоснователно, защото то не надвишава
минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. при
съобразяване, че Адвокатско дружество „..а, Д.” е регистрирано по ЗДДС.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О“ АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „С“ № 7,
ет.5 да заплати на "Д..." ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„..“ № .., на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 1036,53
лева, регресно вземане за престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на л.а. „Н Л“ с рег. № .. от настъпило на
14.02.2022 г. в гр. София, на ул."Я..", до .. ПТП, по вина на водач на л. а. "Н В" с ДК № С..,
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба- 08.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 40,60 лева - законна лихва за забава за периода от 20.07.2022 г. до
07.12.2022 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата 984,38 лева - разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4