№ 416
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20231000501702 по описа за 2023 година
Разгледа в съдебно заседание на 11.03.24г. /с участието на секретаря Давидова/
въззивно гражданско дело № 1702/23г. и констатира следното:
С решение на СОС от 13.02.23г. по т.д. № 251/21г. са уважени /частично: за сума в
размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
тази главница за периода след 29.01.21г./ искове по чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на А. Т. против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и ЗК „Лев
инс“ АД.
Решението на СОС се обжалва /частично: за сумата над 5 000 лева/ от ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД /при условията на чл. 265 от ГПК и от ЗК „Лев инс“ АД/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СОС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства
/писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията –
възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 06.02.19г. – М. М. и С. А. са съпричинили /при управление на МПС-ва/ ПТП-е.
Ищецът поддържа, че е претърпял /заради инцидента; в качеството си на пътник в
МПС-во, управлявано от водача С. А./ физически болки и психически страдания /неимуществени
вреди/. С оглед това А. Т. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 53 от ЗЗД във
връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД /застрахователи по з-ки „ГО“ на посочените
двама водачи на МПС-ва/.
Жалбата е частично основателна:
Всички предпоставки /част от съставите на чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянията на посочените делинквенти, протИ.правността на
1
деянията, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянията и резултата,
вината на двамата водачи на автомобили и наличието на застрахователни правоотношения /по
договори за з-ка „ГО“ между застрахователите и М. М., и С. А./ са установени /в рамките на
производството пред СОС/ с писмени, гласни и експертни доказателства. Същите обстоятелства са
удостоверени при условията и на чл. 300 от ГПК /а не са и спорни към момента; на този етап от
процеса/.
Съдържанието на въззивната жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и на становищата
/молбите/ на ЗК „Лев инс“ АД – депозирани пред въззивния съд /всички - преценени в контекста
на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този
етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата - какъв размер обезщетение за
неимуществени вреди е справедлИ. /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на
ищеца и – дали е налице /и в какъв размер/ съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.
В тази връзка:
Досежно размера на обезщетението:
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения /в
контекста на съдържанието на събраните в процеса доказателства: писмени - медицински
документи, експертни и гласни/, с които е обосновал изводите си относно - вида и естеството на
претърпените от пострадалия физически и психически увреждания /в това число - краткотрайна
загуба на съзнание или състояние – близко до това; в това число - травма в областта на дясното
рамо/ както и относно – проведеното лечение, протеклият възстановителен /оздравителен/ процес
/период/, настоящото здравословно състояние на пострадалия, медицинската перспектива за
лечение на травмите и т.н.. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от
ГПК/ към доводите на окръжния съдия в посочените насоки /доколкото тези доводи
кореспондират с констатациите - изводите на медицинската експертиза, с показанията на
изслушаните в процеса конкретни и подробни свидетелски показания, със съдържанието на
приетите по делото медицински документи/.
В този смисъл: събраните в процеса /и преценени в съвкупност/ доказателства -
медицински документи; медицинска експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от
съдебното заседание/ и гласни /всички – очертаващи релевантните за преценката по чл. 52 от ЗЗД
обстоятелства, а именно: вида и естеството на причинените на ищеца физически травми;
предприетото лечение; протеклият възстановителен – оздравителен период; настоящото
здравословно състояние на пострадалия; медицинската перспектива за лечение на уврежданията/
обосновават определяне на обезщетение в размер на 40 000 лева.
При определяне на този размер обезщетение въззивният съд отчита също възрастта на
пострадалия и обстоятелството /което следва да се презумира както в случая, така и в подобни
хипотези/, че в момента на инцидента А. Т. е преживял интензивен психически стрес /от друга
страна – в същата връзка: физическата болка винаги причинява психическа травма; обратен извод
не може да бъде защитен житейски/. Съдът съобразява и обстоятелството, че пострадалият към
момента се е възстановил напълно /съобразно констатациите на вещото лице от медицинската
експертиза/.
Досежно наличието на съпричиняване:
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения /в
контекста на събраните в процеса доказателства: експертни и гласни – преценени в съвкупност/, с
които е обосновал изводите си относно липсата на основание за приложение на „санкцията“ по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към
доводите на окръжния съдия в тези насоки. В допълнение: липсата на поставен предпазен колан
/от една страна/ би се явила относима само към едната травма /охлузването в областта на главата/;
съществените неимуществени вреди в случая обаче са настъпили вследствие на останалите
/няколко/ травми – подробно конкретизирани от вещото лице – медик и от свидетелските
показания; липсват доказателства /от друга страна/ да е било дадено медицинско предписание за
провеждане на специални /нарочни/ рехабилитационни процедури /другите препоръки на
2
медиците са били спазени точно от пострадалия – съобразно констатацията на вещото лице от
медицинската експертиза; в това число и обясненията му от съдебното заседание/; освен това –
събраният доказателствен материал /преценен в съвкупност/ сочи, че процесният оздравителен
/лечебен/ период е преминал нормално /и без усложнения/ дори и без проведена рехабилитация.;
на последно място /в същата връзка/: рехабилитационните процедури биха имали отношение
единствено към възстановителния период /съществените неимуществени вреди в случая обаче се
явяват следствие не от този период, а от самите травматични увреждания/
С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде частично отменен –
изменен /присъденото от СОС обезщетение следва да бъде редуцирано до размера на 40 000 лева/.
С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за
производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде преразпределена /в контекста на
правилата по чл. 78 от ГПК/.
Заявеното възражение на ищеца /по чл. 78, ал. 5 от ГПК – относно претендираното
адвокатско възнаграждение от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за производството пред САС/ е
неоснователно – претендираният адвокатски хонорар не надвишава минимума по Наредба № 1 /в
полза на застрахователя обаче не се следва възнаграждение по чл. 9 от Наредбата – по делото е
осъществено процесуално представителство пред въззивния съд/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СОС от 13.02.23г. по т.д. № 251/21г. в частта, с която искът по
чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД на А. Х. Т. против ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД е уважен за сумата над 40 000 лева; в частта, с която
застрахователите са осъдени да платят по равно на адвокат М. М. адвокатски хонорар по чл. 38 от
ЗА над сумата от общо 3 460 лева; в частта, с която застрахователите са осъдени да платят на СГС
държавна такса над 1 600 лева и съдебни разноски над 80 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД на
А. Х. Т. ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД за сумата над
40 000 лева.
ОСЪЖДА А. Х. Т. да плати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД още 430 лева – съдебни
разноски за производството пред СГС и 670 лева - съдебни разноски за производството пред САС;
на ЗК „Лев инс“ АД още 76 лева – съдебни разноски за производството пред СГС и 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД да платят по равно на
адвокат М. М. 3 800 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за производството пред САС.
В частта по иска за имуществени вреди – решението на СГС е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4