Мотиви по присъда  №33 / 14.05.2020 г. по НОХД № 322/2019 г. по описа на Дупнишки районен съд

 

Дупнишката районна прокуратура е предявила обвинение против А.К.Л., родена на *** ***, живуща ***, българка, с българско гражданство, неомъжена, неосъждан, с основно образование, безработна (пенсионер по болест), ЕГН **********, като е посочила правно основание за престъпление по  чл. 194, ал. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

Представителят на Дупнишка районна прокуратура поддържа обвинителния акт, като счита че деянието и авторството на деянието е безспорно доказано от безпротиворечивите показания на свидетелите, ведно с изготвените по делото съдебно-оценителна експертиза и видео-техническа  и лицева експертиза. Не е взел становище по назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. Предлага да бъде наложено алтернативно предвиденото по-леко наказание в закона, а именно „глоба“ в предвидения от закона минимум- 100 лв., като счита че целите на наказанието по този начин ще бъдат постигнати.

Подсъдимата се е възползвала от правото си да не дава обяснение и не е дала такова. В последна дума моли да бъде премахнато делото, тъй като живее сама.

Адв. Б. – служебен защитник на подсъдимата пледира да бъде постановена оправдателна присъда на основание чл. 304 от НПК, тъй като видно от изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза  е изпълнен и юридическия, и медицинския критерий за невменяемост. Подзащитната ѝ е с диагноза „лека степен на умствена изостаналост“,  която обаче, е довела към датата на деянието да разбира свойството и значението на извършеното от нея деяние.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

А.К.Л. е родена на *** ***, живуща ***, българка, с българско гражданство, неомъжена, неосъждан, с основно образование, безработна (пенсионер по болест), ЕГН **********.

В обвинителния акт се твърди е възприета следната фактическа обстановка: В малките часове на 24.12.2018г., преди разсъмване, подсъдимтаа А.Л. се прибирала от центъра на гр. Дупница към квартал „Спартак“ (Горна махала). Вървяла по улица „Николаевска“. При преминаването си край, намиращото си на №16 на същата улица, кафе „Наслада“ забелязала, оставена на улицата пред него кръгла, кафява на цвят маса от пластмаса (ПВЦ), имитация на ратан, със стъклен плот. Тъй като била под въздействието на употребения от нея преди това алкохол, решила че може да си вземе масата. Взела и я носила на ръце до казиното в кв. „Спартак“ (Горна махала) в гр. Дупница, където я оставила близо до един контейнер за боклук. След това се прибрала. Малко по-късно същия ден, след като вече се било развиделило, тя отишла да си прибере масата от мястото, на което я била оставила, но не я намерила.

Около 09.00 часа на 24.12.2018г. при отиването си на работа в кафе „Наслада“ свидетелката Т.Р., която е управител и барман в кафето, установила липсата на масата. Няколко дни по-късно депозирала заявление в РУ-Дупница за кражбата. По време на работата си по случая служителят на РУ-Дупница - свидетел И.И., снел обяснение от подсъдимата, която признала деянието си.

Причинената от деянието имуществена вреда не е възстановена.

     Видно от изготвената на досъдебното производство съдебно- счетоводна експертиза е, че стойността на вещта, предмет на престъплението възлиза на 70.00 лв. (седемдесет лева).

    Видно от приложената по делото справка –характеристика лицето притежава пожизнено ТЕЛК решение № 1347/2010 г. с диагноза лека степен на умствена изостаналост. От експертното решение е видно, че подсъдимата  има намален контрол  на влеченията и подтиците, поведенчески отклонения.  А.  Л. е ориентирана за собствена личност, много грубо за място, неориентирана за време и събития. С данни за възбудно агресивни епизоди, както и чести дромоманни прояви. С конкретно образно мислене. Абстракции невъзможни. Некритична за поведението и състоянието си. Изключително беден мисловен процес. Памет и интелект на нивото на лека умствена изостаналост.

Видно от заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза при подсъдимата преценката за по-сложни ситуации е неправилна. Поради нарушение на висшите и критични способности и по-високата внушаемост, не е в състояние да осмисли обстановката в цялост, да отличи главното от второстепенното и да съобрази своите решения и действия с развитието на събитията. Тези дефекти по психични сфери се задълбочават от изразената личностова дисхармония. А.  Л. е със заболяване лека степен на умствена изостаналост, което води до намален контрол на влеченията и подтиците. Поведенческите отклонения в съчетание с изразената личностова дисхармония обуславя ограничената ѝ невъзможност да възприема правилно фактите и обстоятелствата от действителността, да ръководи и контролира поведението си и да се грижи за  работите си. Л. страда от слабоумие и не е в състояние да схваща напълно действията си и да ги ръководи по разумни съображения. Според психологичното изследване при лицето развитието и нивото на функциониране на когнитивните процеси не ѝ позволява достатъчно адекватно да разбира, преработва и възпроизвежда фактите и отношенията от действителността. Лесно се подава на манипулации, привличат я занимания, които дават чувства за индивидуалност. Склонна е към импулсивни действия. Настроението  ѝ е променливо, емоционалността  е повърхностна и лабилна. Намалена е възможността за проявяване на емпатия и вникване в чувствата  и емоционалните потребности на околните.

По време на деянието- 24.12.2018 г. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното деяние, като и да може да ръководи постъпките си, не може правилно да възприеме фактите, имащи значение по делото, както и не може да дава достоверни показания, и да носи наказателна отговорност.

Според експертите спрямо подсъдимата  са налице основания за прилагане на принудителни административни мерки, за да се предотврати по нататъшното извършване на обществено опасни деяния от нея, като същевременно се положат съответните  грижи за лечение, като дават предложение то да бъде по принудителен ред в стационарно лечебно заведение- Психиатрично отделение- Хърсово, гр. Благоевград, за срок от три месеца.

Горното се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите, прочетени при условията на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК и изготвените по делото съдебно-оценителна експертиза; видео-техническа  и лицева експертиза, ведно с изготвен фотоалбум, и съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, протокол за доброволно предаване на СД, Докладна записка; Медицински документи; Справка-характеристика; справка за съдимост на подсъдимата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на така установеното А.К.Л. от обективна, е осъществила престъпния състав на чл. 194, ал.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимата А.К.Л. *** от кафе „Наслада“ е отнела чужда движима вещ, а именно: един брой кафява кръгла маса със стъклен плот на стойност 70 (седемдесет) лева от владението на Т.П.Р. ***, без нейно съгласие (като е прекъснал владението й върху вещта и противозаконно е установил над нея своята фактическа власт) с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен с оглед ниската стойност на предмета на престъплението ѝ чистото съдебно минало на дееца.

Субект на престъпленията по чл. 194, ал.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, по отношение на което са налице посочените по-горе изисквания.

  От субективна страна престъпния състав може да бъде осъществен при форма на вината пряк умисъл.

   Наказателно отговорно лице според разпоредбата на 31,  ал.1 от НК е това, което притежава качествата  за субект на престъплението и е извършило престъпление. Наказателното право обосновава наказателната отговорност на субекта чрез съчетанието между необходимостта и свободата на човешката воля. Лицата, които притежават нормална психика и достатъчна физическа, умствена и социална зрелост, са способни да съобразяват своето поведение със задължителните предписания на установения правов ред. Вменяемостта и невменяемостта са основни качества на човешката психика, които са свързани с принципното обосноваване на наказателната отговорност за извършеното престъпление. Вменяемото лице е способно да съобразява своето поведение със задължителните предписания на действащото право, докато невменяемият не може да го прави. Вменяемостта е едното от основните качества на субекта на престъплението. С това понятие се отразява качеството на лицето, което му позволява да избира своето поведение при познаване на нещата и да си налага да върши или не върши нещо. В закона няма легално определение за понятието вменяемост. Поради това в теорията и практиката то се извежда от легалното определение за невменяемост, дадено в чл.33, ал.1 от НК. Тази разпоредба предвижда, че не може да отговаря наказателно лицето, което действа в състояние на невменяемост- когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното и да ръководи постъпките си.  Тоест вменяемост е налице, когато деецът притежава способността както да разбира свойството и значението на постъпките си, така и да ги ръководи. Невменяемост е налице, когато отсъстват интелектуалният и волевият елемент на вменяемостта, или само волевият момент. Интелектуалният момент на вменяемостта е свързан със способността на дееца да възприема със съзнанието си действителността като цяло или отделни нейни елементи и да ги оценява от определена позиция и съобразно с някакъв критерий. Волевият момент на вменяемостта е способността на дееца да ръководи постъпките си, неговата възможност да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение. В закона са очертани два критерия за установяване на невменяемост. Първият е наричан медицински или още психиатричен критерий и отразява медицинската причината за невменяемост. А вторият, определян като юридически или психологичен  отразява наказателноправната същност на невменяемостта. Първият критерий отразява медицинската причина за невменяемостта. Има два вида психиатрични причини: умствена недоразвитост (олигофрения)  и разстройство на съзнанието, което бива продължително или краткотрайно. Общото между двете е, че те водят до неправилно възприемане на обективната действителност и от тук- до невъзможност за избор на поведение съобразно обществените изисквания.

Умствената недоразвитост е патологично задържане развитието на главния мозък, при което отсъстват признаци на прогресиране.

Разстройството на съзнанието е другата медицинска причина за невменяемостта и се изразява в съществено нарушаване на нормалната психична дейност, на правилното функциониране на главния мозък. То може да бъде продължително или краткотрайно. При продължителното разстройство на съзнанието са налице различни форми на хронични душевни страдания, свързани с прогресивно нарушаван дейността на главния мозък, при което процесът на страданието може да се развива от деградация към деменция или оздравяване. Към тях се отнасят болести като шизофрения, циклофрения, епилепсия и др.

Краткотрайното разстройство на съзнанието е временно смущение в правилното функциониране на главния мозък, което се дължи на временно действаща външна причина. То е краткотрайно, защото нормалната мозъчна дейност се възстановява, когато причината за смущението отпадне. Умствената недоразвитост и  разстройствата на съзнанието са единствените отклонения от нормалната психика, които според закона обуславят невменяемостта.

Юридическият или психологичен критерий отразява резултата, до който води медицинската причина. Тя трябва да е довела до това, че лицето „не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си“. Невменяемостта е основание за наказателна неотговорност само ако в момента на извършване на деянието лицето не е притежавало изискуемите от закона интелектуални или волеви способности, които са предпоставка за търсене на наказателна отговорност от него. Обстоятелството, че дадено лице е било вменяемо преди или след деянието няма значение от гледна точка неговата способност да носи наказателна отговорност. Вменяемостта на субекта и виновността на деянието са тясно свързани основни категории. Вменяемостта е качество на психиката на субекта и се изразява в потенциална възможност за формиране на вина. Вината е качество на деянието, конкретно психично отношение, ето защо вменяемостта е предпоставка, условие, без което не може да се формира вината като психично отношение.

В този смисъл видно от извършената и приета по делото комплексна съдебно психиатрична-психологична експертиза подсъдмита А.Л. към момента на извършване на деянието - 24.12.2018г. не е била вменяема: не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради психичното ѝ заболяване-лека  умствена изостаналост. Намален контрол на влеченията и подтиците. Поведенчески отклонения. Поради заболяването си лицето  безкритично се отнася се към околната действителност. Установяват се количествени разстройства на съзнанието, не е пълна ориентацията и се отчита невъзможност за съответно приемане на околната действителност, да отличи главното от второстепенното и да съобрази своите  решения и действия с развитието на събитията. Поради слабоумие Л. не е в състояние да схваща напълно значението на действията си и да ги ръководи по разумни съображения.

Според експертите по време на деянието- 24.12.2018 г. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното деяние, като и да може да ръководи постъпките си, не може правилно да възприеме фактите, имащи значение по делото, както и не може да дава достоверни показания, и да носи наказателна отговорност.

От установеното по делото може да се направи извод, че макар от обективна страна подсъдимата да е осъществила признаците на деянието по чл. 194, ал.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, то от субективна страна същата се явява наказателно неотговорно лице към момента на извършване на деянието. Тоест липсва съставомерност по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.     

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимата А.К.Л. НЕ е осъществила от субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

 По изложените съображения съдът призна подсъдимата А.К.Л. за невиновна в извършването на престъпление по 194, ал.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

 На основание чл. 190 от НПК сторените по делото разноски в размер на 240 лв. на ДнРС и разноските в размер на 252.28 лв. сторени на ДП остават за сметка на държавата.

По горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: