№ 16222
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110127809 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на М. К. Е., действаща лично и в полза на непълнолетната си
дъщеря Ц. И. Д. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 1, във вр. с
чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителките твърдят, че ответникът е бивш съпруг
на първата и баща на втората. Двете живеели в гр. София, ж.к. Дружа 1, бл. 65, вх. Б.
Излагат твърдения, че на 25.05.2022г. около 17 ч. ответникът причакал първата молителка
пред входа на блока. Той бил във видимо нетрезво състояние и започнал да отправя заплахи,
че ще я съсипе и че ще иди тя какво ще стане. Молителката Е. се изплашила много, прибрала
се в дома си и се обадила за помощ на 08Ру на СДВР. Те изпратили екип, който разговарял с
ответника, предупредил го, че не следва да създава проблеми на молителките и ответникът
си тръгнал в неизвестна посока. След тръгването на полицаите същият се върнал и поискал
да есе качи в жилището на молителите, но техен съсед го отпратил. Той си тръгнал отново.
Молителките твърдят, че през годините на семейния им жИ.т, приключил с развод през
2015г. многократно са били подлагани на физически и психически тормоз от страна на
ответника. Молят съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН на двете молителки от
ответника.
Ответникът И. В. Д. редовно уведомен не есе явява и не взема становище по молбата
за защита. От получени сведения от СДВР и от докладни записки се установи, че същият
постоянно пребивава в чужбина и рядко се връща в страната.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Молителката М. Е. и ответникът И. В. Д. са бивши съпрузи, а молителката Ц. Д. е
тяхна дъщеря. Това се установява от представено по делото копие на Решение № 304
от09.07.2015г. по описа на РС Горна Оряховица. Съгласно него след развода на страните
родителските права по отношение на общата им дъщеря ще се упражняват от молителката
М. Е.. родителските
1
В сезиращата молба двете молителки твърдят, че на 25.05.2022г. около 17 ч.
ответникът причакал първата молителка пред входа на блока. Той бил във видимо нетрезво
състояние и започнал да отправя заплахи, че ще я съсипе и че ще иди тя какво ще стане.
Молителката Е. се изплашила много, прибрала се в дома си и се обадила за помощ на 08Ру
на СДВР. Те изпратили екип, който разговарял с ответника, предупредил го, че не следва да
създава проблеми на молителките и ответникът си тръгнал в неизвестна посока.
По делото са събрани гласни доказателства. В съдебно заседание от 18.09.2023г. са
разпитани двамата служители на СДВР, изпратени на адреса след сигнал за помощ от
страната на молителките. Свидетелят Д. Г., чиито показания съдът напълно кредитира,
разказва, че на посочената дата -25.05.2022г. бил изпратен по сигнал за домашно насилие в
кв. Дружба. Там пред блока установили лице от мъжки пол, висок, слаб и във видимо
нетрезво състояние, който лежал на една пейка. При опит за разговор с него установили, че е
мъртво пиян и трудно му се разбира какво говори.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Ж. Ж., също член на екипа на №8 РУ на
СДВР, изпратен на адреса. Свидетелят Ж. разказва, че били изпратени на 25.05.2023г.
вечерта в квартал Дружба пред блок 65 по сигнал за нарушаване на обществения ред. На
място установили пиян човек, спящ на една пейка. Около него имало патрончета с алкохол.
След като го събудили разказал, че живеел в Англия и искал да се види със съпругата си и
дъщеря си. Свидетелят не помни лицето да е заплашвало молителката или полицаите.
По делото е приложен и социален доклад, изготвен от Д.. От него се установява, че
молителките живеят заедно в бл. 65 в кв. Дружба в гр. София. Ответникът е бивш съпруг на
първата и баща на втората. По време на брака ответникът е извършвал физическо насилие
по отношение на съпругата си, за това тя изпитвала страх от неговото присъствие край
блока им. Молителката Е. разказала, че е за неговото присъствие пред блока е научила от
съседка. Опитала се да мине край него незабелязано, защото той спял на пейка пред блока.
Понеже била много притеснена за себе си и за дъщеря си се обадила на полицията.
Пристигналите на място полицаи само установили самоличността на ответника и го
помолили да си тръгне. Пред социалните работници двете молителки са споделили, че
изпитват страх от ответника си се надяват той да не влезе в контакт с тях.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от законния
представител на непълнолетния молител и от молителката Е.
Други доказателства не са ангажирани от молителката в хода на настоящото
производство.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, емоционално,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опит за такова, извършени
спрямо лица в родствена или семейна връзка или такава, която фактически има
съдържанието на такава. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗЗДН защита по закона може да се търси срещу
родител, какъвто е настоящия случай, с което е изпълнено условието по чл. 3 ЗЗДН.
По отношение на формулираните искания за защита се установява следното:
По делото е безспорно установено, че ответникът И. Д. на 25.05.2022г. бил пред блока
, в който живеят молителките. По техни данни и тези на разпитаните полицаи бил смъртно
пиян. Спял на пейката пред блока. Никоя от двете молителки не е контактувала с него. След
предупреждението от страна на полицаите си тръгнал. Тези действия на ответника по
никакъв начин не сочат за извършени актове на домашно насилие от негова страна. По-
скоро говорят за прекалена параноичност на молителката Естатиева, която при появата на
ответника пред блока, в който живеят е счела този акт за такъв на домашно насилие.
бащата, а по –скоро за психологическа особеност на детето.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че в
настоящия случай остана недоказано извършването на твърдените от молителката актове на
домашно насилие. Молителките не ангажираха доказателства за твърдяните актове на
домашно насилие, въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл.
2
146, ал. 1 от ГПК.
Представената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма характер на
годно доказателствено средство, тъй като е подписана и е изявление на законния
представител, а не на детето молител.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния жИ.т, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане
или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели за се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН
мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а
не да санкционират извършителя.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо,
съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от
молителя декларация по чл. 9, ал. 3., когато няма други доказателства. В случая обаче са
събрани доказателства, които изключват приложението на горната хипотеза и не
установяват предпоставките за издаване на заповед за защита. Или, според настоящия
съдебен състав, в хода на настоящото съдебно производството са събрани доказателства, от
които не може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от
страна на ответника спрямо неговото дете, а описаното в молбата и установено по делото
поведение на ответника, според настоящият съдебен състав не покрива признаците на
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН.
При така установеното по делото, въз основа на събраните по делото доказателства
съдът достигна до правния извод, че твърдените актове на домашно насилиe не са
извършени от ответника, както да са такива на домашно насилие така и да са извършени
изобщо от ответника. Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена
без уважение и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на
молителите срещу ответника Д..
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителя М. Е. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата
за защита в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителя М. К. Е., действаща лично
и в полза на непълнолетната си дъщеря Ц. И. Д. трябва да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. К. Е., ЕГН **********, действаща
лично и в полза на непълнолетната си дъщеря Ц. И. Д., ЕГН **********, двете с адрес гр.
София, ж.к. Дружба № 65, вх. Б, ет. 8, ап. 96, за издаване на заповед за съдебна защита
срещу И. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Левски, обл. Плевен, ул. „Христо Смирненски“
№ 41, ет. 5, ап. 13 и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която
по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА молителя М. К. Е., ЕГН **********с адрес гр. София, ж.к. Дружба № 65,
3
вх. Б, ет. 8, ап. 96, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер
на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4