№ 81
гр. Враца, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200095 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН. Образувано е по жалба
на И. А. Р. от гр. ***** против НП№7567/10.01.22 г. на Началник отдел
“Контрол по РПМ”, Дирекция “АРОК” в Агенция “ПИ”-София, с което за
извършено нарушение по чл.26, ал.2,т.1, б.”а” ЗП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000.00 лв., на основание
чл.53, ал.1 от ЗП. В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, поради допуснати
нарушения на процесуалния и материален закон, като се отправя искане за
неговата цялостна отмяна, а алтернативно- за изменение в санкционната част
и намаляване размера на наложената глоба в предвидения от закона
минимум.
Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител изразява
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
обжалваното НП, с молба за потвърждаването му.
След анализ и преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
1
легитимирано лице в законово установения срок.Разгледана по същество,
същата е частично основателна при следните съображения:
На 16.12.2021 г., около 13.09 ч., на път I-1, км.135 и с посока на
движение гр.Монтана-гр.Враца, служители на А”ПИ”-София– между които и
св.Н.А. спрели за проверка съчленено ППС с пет оси-МПС „Волво ФХ” с рег.
№***** с две оси и полуремарке с три оси с рег.№**** управлявано от
настоящия жалбоподател. На място проверяващите извършили измерване на
МПС-то с електронна везна “DFWKR” с №118873 и ролетка 1313/18, при
което е констатирано, че при разстояние между осите 1,32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26.715 т., при
максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1,т.3, б.”б” от
Наредба №11/03.07.01 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС.
Резултатите от измерването са удостоверени в издадена кантарна бележка.
Същевременно, при проверката водачът не представил валидно разрешително
за движение на управляваното извънгабаритно ППС. За това и на място е
съставен АУАН№0008163/16.12.21 г. за извършено от жалбоподателя
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” ЗП, подписан и връчен без възражения.
Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за констатираното с
акта нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000.00 лв.
на основание чл.53, ал.1 ЗП.
Съгласно приложените по делото сертификати и протоколи за
периодични проверки, използваните за измерването ролетка и електронна
везна, са одобрени типове и годни средства за измерване.
Изложената фактическа обстановка се установява последователно,
логично и напълно безпротиворечиво от всички събрани по делото
доказателства- св.показания на очевидеца Н.А., подкрепени и от писмените
доказателства- цитираните кантарна бележка, документация относно
годността на техническите средства и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
В процесуален аспект не се констатират никакви допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП,
представляващи основание за отмяна на последното. АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, предвид приобщените по делото 3 бр.заповеди за
2
компетентност на актосъставителя и АНО. В тази насока не се споделят
допълнителните твърдения на жалбоподателя за липса на надлежно
опровомощаване на АНО, поради смяна на управителния състав на А”ПИ”.
Дори това да е факт, това не води до автоматична отмяна или невалидност на
документите издадени от предишното ръководство на Агенцията.
На следващо място, АУАН и НП съдържат и всички задължителни
реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, в това число дата, място и начин на
извършване на нарушението, конкретните обстоятелства при които е
извършено и констатирано, както и конкретно нарушените законови норми.
Налице е пълно съответствие между фактическото описание на нарушението
и дадената за него правна квалификация. Съдът не споделя изложените в
жалбата доводи за налично съществено нарушение на процесуалните правила
по чл.57, ал.1,т.6 ЗАНН, поради общо посочване на санкционата разпоредба
по „чл.53, ал.1 ЗП”, без посочване на някоя от шестте точки на същата
разпоредба. Доколкото в НП е посочено, че се издава на основание чл.53,
ал.1, вр.чл.26, ал.2 от ЗП и се съдържа изрично текстово описание на
нарушението, като е посочено, че същото се изразява в осъществено
управление на извънгабаритно ППС по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на
Наредбата, то и наказаното лице е могло да разбере в пълнота какво
нарушение му е вменено като извършено, съответно не е и нарушено правото
му на защита.Затова и изложените в тази насока доводи на жалбоподателя се
явяват неоснователни.
От материално-правна страна, съдът също не констатира нарушения: по
делото еднозначно и безпротиворечиво се установи, че на посочените в НП
дата, час и място, с управляваното от жалбоподателя ППС е извършено
нарушение на чл.26, ал.2,т.1,б.”а” ЗП, доколкото същото е било с натоварване
на осите, извън законно допустимите, т.е. “извънгабаритно” по смисъла на
пар.1,т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.01 г. и за осъществяване на движението
му не е имало издадено валидно разрешително за движение. Предвид всички
представени и изрично обсъдени по-горе писмени доказателства, съдът прие
за безспорно установен и факта за техническа годност и изправност на
везната, съответно за достоверност на резултатите от осъщественото от нея
измерване. Деянието е извършено по непредпазливост, в конкретна форма-
небрежност, тъй като преди да предприеме управлението на МПС-то,
жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да се увери, че всички законови
3
правила са спазени, в това число да провери дали за извъгабаритното ППС,
което управлява, има издадено разрешение да се движи по пътищата. Като не
го е сторил, жалбоподателят е осъществил състава на описаното нарушение и
от субективна страна, за което следва да понесе предвидената
административно-наказателна отговорност.
Съдът не споделя и изложените в жалбата доводи за неправилното
подвеждане под отговорност на жалбоподателя, доколкото има само качество
на водач на МПС-то, а не на „превозвач”, наредил превоза с това МПС.
Съгласно чл.53, ал.1 ЗП, на санкция подлежат физическите лица нарушили
разпоредбите на чл.25, чл.26 и чл.41 ЗП.Водачът на процесното ППС, имащо
характеристика на тежко и/или извънгабаритно е физическо лице,
непосредствено осъществяващо движението.След като в чл.53, ал.1 ЗП тези
физически лица изрично са посочени като една от групите административно-
наказателно отговорни субекти, то и наказващият орган правилно е
определил жалбоподателя като субект на нарушението. Не се споделят и
възраженията, че нарушението би следвало да се квалифицира по чл.177, ал.3
ЗДвП, доколкото същата регулира и защитава съвсем друг вид обществени
отношения.
Конкретното нарушение е от типа на обикновените и обичайни случаи
на този вид нарушения, поради което и не са налице условия за третиране на
нарушението като маловажно, с последващо приложение на чл.28 ЗАНН.
При проверката на обжалваното НП в санкционната му част, във връзка
с изричните възражения на жалбоподателя в тази насока, съдът счете, че при
определяне размера на наказанието, наказващият орган действително е
допуснал нарушение на чл.27 ЗАНН. При предвидени в чл.53, ал.1,т.2 ЗП
размери на глобата от 1000 до 5000 лв., в случая е наложена такава в размер
на 2000 лв. Не са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства,
релевантните факти, свързани със социалния и имуществен статус на
нарушителя /шофьор с брутно трудово възнаграждение в размер на 431.00
лв./, факта че нарушението е първо и липсват данни за предходно извършвани
правонарушения, в т.ч. и такива по ЗП.
При така изложените съображения, съдът прие, че адекватно спрямо
тежестта и обществената опасност на извършеното нарушение и на самия
нарушител е наказание в предвидения от закона минимум от 1000.00 лв., като
4
констатираното нарушение по чл.27 ЗАНН следва да бъде отстранено чрез
изменение на обжалваното НП в санкционната му част до горепосочения
размер.
При този изход от делото, присъждане на разноски не се дължи на
никоя от страните.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП№7567/10.01.22 г. на Началник отдел “Контрол по РПМ”,
Дирекция “АРОК” в Агенция “ПИ”-София, в частта, с която на И. А. Р. от
гр.***** с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а”
ЗП е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000.00 лв.,
на основание чл.53, ал.1 от ЗП, като НАМАЛЯВА размера на глобата на
1000.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5