Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 27.09.2019 год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело
№941/ 2019г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление №19-0284-001362/
25.06.2019г., издадено от началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък.
Жалбоподателят останал недоволен
от наложеното му наказание. Моли съда да отмени обжалваното от него НП, което намира
за незаконосъобразно и неправилно. В с.з. се явява
и с неговия
процесуален представител поддържат жалбата и сочат аргументи, подкрепящи тезата
им.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на АУАН
и наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените
към делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на
такава, поради което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е
допустима.
От събраните по делото доказателства, взети
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 04.06.2019г. в 17.00ч.
в гр.К., на ул.„С. в.“ до №** в посока запад-изток В.К.К. е управлявал мотоциклет „Хонда 250“ с рег.№*****, собственост на К.С.В.,
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС, а именно- мотоциклет с мощност 16кW.
Авторът на деянието притежавал валидно свидетелство за управление на МПС
№*********/ 2016г., с права от категории „В“ и „АМ“. Същият по време на
движение не използвал защитна каска. МПС по време на движението си било без
поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място.
АУАН бил подписан от
нарушителя без възражения.
Впоследствие АНО
преценил, че деянието било установено по безспорен начин и същото не било маловажно,
поради което издал процесното НП, с което наложил на въззивника административни
наказания.
Процесуалният представител
на жалбоподателя в с.з. твърди, че в обжалваното наказателно постановление имало
разминаване между текстовата и цифровата част на нарушението /по чл.137е от ЗДвП/, за което К. бил санкциониран по чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП.
Завява също, че по
отношение на деянието по чл.150а,ал.1 от ЗДвП не било посочено в НП каква
категория се изисквало за управляването на конкретния мотоциклет, макар там да
са били отразени категориите, които притежавал въззивника. Намира този пропуск
за съществен порок.
Процесуалният
представител на жалбоподателя намира и че по отношение на нарушението по
чл.140,ал.1 от ЗДвП би могло да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като ставало въпрос за маловажен случай. Уточнява, че мотоциклета бил кросов и
преди няколко дни бил участвал в състезание, в което бил повреден калника му,
върху който следва да се поставя въпросната регистрационна табела. Твърди, че
жалбоподателя е знаел, че последната е повредена, но тя е била на своето място
при излизането му от неговия дом и най-вероятно е паднала по време на движение
на МПС.
Настоящият
състав не споделя изложените аргументи на процесуалния представител на жалбоподателя
в по-голямата им част предвид следните съображения:
По делото беше разпитан
полицейския служител, констатирал деянията. От неговите показания по безспорен
и категоричен начин се установи фактическата обстановка, изложена в АУАН и обжалваното
наказателно постановление. В разпита му пред съда полицейският служител не отрече възможността
мотоциклета, управляван от нарушителя да е бил без калник по време на съставяне
на АУАН.
Въз основа на преценката
на изложените по-горе фактически обстоятелства, съдът прави следните правни
изводи:
В хода на настоящото административно-наказателно
производство безспорно се установи, че на инкриминираната дата, жалбоподателят К.
е спрял на подаден му от контролни органи сигнал, при което било установено, че
управлявания от него мотоциклет е бил без регистрационни табели. Този факт не
се оспорва. Следователно това негово поведение следва да се квалифицира като
такова по чл.140,ал.1 от ЗДвП. В тази връзка настоящият състав намира за недоказано
твърдението на процесуалния представител на нарушителя, че регистрационната
табела на МПС била паднала по време на движението на последното. В подкрепа на
тази теза не бяха наведени никакви доказателства.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин, че деецът е
управлявал мотоциклет, без да притежава необходимото за това свидетелство, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Тази негова
деятелност правилно е била квалифицирана от наказващия орган като съставомерна
по чл.150а,ал.1 от ЗДвП. От материалите по делото се установи, че въпросната
категория, нужна за управлението на мотоциклет, е „А“. Съзреният от
процесуалния представител на жалбоподателя „порок, който не може да бъде
саниран“ обаче не е от категорията на тези,имащи характер на съществено
нарушение на процесуални правила, най-малко поради факта, че ЗАНН не изисква толкова детайлно описание на нарушението
или подробно конкретизиране на
обстоятелствата по административната преписка.
Едно от описаните нарушения в акта и в НП е
квалифицирано като такова по чл.137е от ЗДвП. Деянието се изразява в
управляване на МПС без защитна каска. Въпросната разпоредба е отразена в АУАН и
НП, като същата текстово напълно кореспондира с цифровото й посочване. В същата
се съдържа описание на нарушението, за извършването на което се налага административно
наказание- глоба в размер на 50 лева, но на основание чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП. Именно
приложимата санкционна норма бе коментирана в с.з. от процесуалния представител
на жалбоподателя, който е на мнение, че словесното и цифровото й посочване се
разминават. Действително първото предложение на чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП касае
управление на МПС без защитен колан, а не без защитна каска, както текстово е
отразено в акта и в НП, но императивните норми на чл.42,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН изискват наказателните постановления да съдържат само законните
норми,които са били нарушени виновно, но не и санкционните такива.
Поради изложеното настоящият
състав счита, че наказващия орган не е допуснал съществено процесуално
нарушение както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. Поради това
съдът намира, че извършеното нарушение от наказващия орган в случая не е съществено и фатално, тъй като
нито е ограничило правото на нарушителя да се защити, нито е довело до
невъзможност санкционираното лице да упражни правото си на защита. С оглед на
това съдът счита, че жалбоподателя е бил
наясно за какво нарушение му е наложена глоба
и по тази причина той не е направил възражение, нито при съставяне на АУАН, нито
в тридневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. Това негово поведение доказва по
категоричен и безспорен начин, че същия много добре е разбрал, както от акта
така и от НП коя правна норма е нарушил и защо му е наложено административно
наказание.
Съдът също счита, че не са налице основания и за
приложение на чл.28 от ЗАНН, за което пледира процесуалния представител на
въззивника, тъй като нарушението по чл.137е от ЗДвП не разкрива признаците на
маловажен случай, с оглед значимостта на охраняваните от ЗДвП обществени
отношения. Очевидно целта на този закон е по-засилен контрол срещу нарушенията
визирани в него, които са с по-висока степен на обществена опасност, а и липсват
доказателства по делото, които да установяват, че въпросното деяние се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените такива.
Въз основа на посоченото
съдът намира, че при издаване на наказателното постановление АНО е ангажирал
отговорността на нарушителя в съответствие с обективираната от него деятелност
и не е допуснал нарушение на материалния закон.
На следващо място
настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Воден от горното и на
основание чл.63,ал.1,предл.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №19-0284-001362/ 25.06.2019г., издадено от началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на В.К. ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание- глоба общо в размер на 400/четиристотин/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: