№ 665
гр. Б., 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120202183 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е
образувано по жалба на И. М. С. ЕГН:**********,с посочен адрес гр.Б., чрез адв.К. К. – БАК
против Заповед за задържане на лице № 251зз-96/16.05.2024 г., издадена от разузнавач в отдел
„Криминална полиция“ Сектор „ППС и КИЦ“ при ОДМВР-Б..
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, т.к. представлява
незаконосъобразен административен акт, издаден без наличие на валидно правно основание, с
мотиви, които са формални и не обосновават правомощията на полицейския орган да приложи тази
принудителна административна мярка.
В о.с.з жалбоподателят И. С. се представлява от преупълномощения адв.Р. Р., който изтъква, че
съгласно чл. 6 от Директива 2012/13 на ЕС основанията за арест трябва да се съобщават незабавно
на задържаното лице, а не едва при обжалването на заповедта за задържане, което не е сторено.
Претендира присъждане на разноски съгласно приложен по делото списък на разноските.Представя
подробни писмени бележки.
Ответникът по жалбата – И. Б., заявява,че защитава заповедта, която е издал. Представя подробно
писмено становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и чл. 15,
ал.4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на
вътрешните работи, изд. на основание на законовата делегация на чл. 72, ал.9 ЗМВР, и от лице с
правен интерес от оспорването /чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на засегнат от него адресат.
За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК-в заповедта не е
посочена изрично датата на получаване на екземпляр от нея от жалбоподателя, но предвид
отразената в декларацията по чл. 15, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. датата
16.05.2024 г., съдът приема,че заповедта за задържане е връчена на същата дата. Жалбата до съда е
подадена на 30.05.2024 г. В заповедта е отразено, че жалбоподателят е получил екземпляр от нея,
както и че е освободена на 17.05.2024 г. в 09.25 часа, и двете удостоверени с подписа му.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
1
Със Заповед за задържане на лице № 251зз-96/16.05.2024 г., издадена от разузнавач в отдел
„Криминална полиция“ Сектор „ППС и КИЦ“ при ОДМВР-Б., жалбоподателят е задържан на
16.05.2024 г. в 19.00 часа за срок от 24 часа. Вписаните в заповедта фактически и правни основания
за задържането му са: "на основание чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР за лицето има достатъчно данни,че е
съпричастно към извършване на престъпление по чл.242,ал.4 НК вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК, за
което е образувано ДП 179/24 г. по описа на ОДМВР-Б.“
От доказателствата по преписката, изпратена по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително
изпратените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото
в открито с.з., се установява, че И. Х. Б. към 16.05.24 г.. заема длъжност „Разузнавач IV степен“ в
сектор „Престъпления против собствеността и културно-историческите ценности“ в отдел
„Криминална полиция“ при ОДМВР- Б. / удостоверение от 12.06..2024 г. на ОДМВР-Б.,Типова
длъжностна характеристика на длъжността „Разузнавач IV- VI степен“ в сектор Престъпления
против собствеността и културно-историческите ценности“ в отдел „Криминална полиция“ при
ОДМВР.
В ОДМВР Б. е образувана преписка, в която се намира 1 бр. Докладна записка до Началника на
Отдел „Криминална полиция“ в ОДМВР-Б., съотв. от 16.05.2024 г., съставена от И. Б., в която е
материализирана обща информация за данни и обстоятелства ,обосновали фактическите
предпоставки за издаването на заповед за задържане, а именно: във вр. с ДП №179/2024г. на
ОДМВР-Б., задържаният И. М. С. е установен на място в п. „Е.“ в момент на натоварване на
гориво от нерегламентиран шланг, като същият е закрепен за мобилна цистерна – камион
марка „Скания“ с рег.№... , като има данни,че горивото е контрабандно.
По реда на чл.144 АПК вр.чл.176,ал.1 ГПК съдът приобщи обясненията на ответника, който
изтъкна,че задържането е извършено в рамките на специализирана полицейска информация и по
предварителна оперативна информация за съпричастност на задържания към контрабанда на
гориво,като целта на задържането била изясняване на определени обстоятелства и съпричастността
на задържания към конкретно престъпно деяние.
При разпита в качеството на свидетел на управителя на „Р. б. т.“ ЕООД Р. Б., същата заяви,че И. С.
бил служител в управляваното от нея дружество и към момента на задържането бил изпратен по
нейно нареждане за пречистване в пречиствателна станция „сепаратор-система“ на източено от
цистерна, собственост на управляваното от Й. дружество гориво.
В рамките на допълнително реализираната от съда доказателствена дейност са изискани и
приобщени от ОДМВР-Б., материали от ДП 179/2024 г. по описа на ОДМВР-Б.- Протокол за разпит
на свидетел № 647 от 17.05.2024 година по ЧНД № 621/2024 година по описа на Окръжен съд – Б.; -
Протокол за разпит на свидетел № 648 от 17.05.2024 година по ЧНД № 622/2024 година по описа на
Окръжен съд – Б..
При така приетото за установено от фактическа страна съдът обуславя следните правни
изводи:
Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган в
отдел „Разузнавач IV -VI степен“ в сектор „Престъпления против собствеността и културно-
историческите ценности“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР- Б., в кръга на
правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на органа, издател на акта,
произтича от чл. 57, ал.1 от ЗМВР и чл. 74, ал.1, вр. чл. 72, ал.1 ЗМВР. Разузнавач И. Б. в отдел
„Криминална полиция“ при ОДМВР- Б. има качеството на полицейски орган и в кръга на законово
предоставените му правомощия е да издава заповед за задържане на лице.
В атакуваната заповед е посочено като правно основание разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
която норма предвижда, че "полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление". В заповедта е посочено фактическо основание на задържането – „за
лицето има достатъчно данни,че е съпричастно към извършване на престъпление по чл.242,ал.4
НК вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК, за което е образувано ДП 179/24 г. по описа на ОДМВР-Б.“
Цитираното фактическо основание е еманация на изцяло бланкетна декларация с произволна
препратка към чл.242,ал.4 вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК във връзка с ДП 179/24 г. по описа на ОДМВР-
Б.. Така изписаното фрагментарно и повърхностно цифрово маркиране на фактическо основание на
задържането е резултирало в отклоняване на издадения административен акт от критериите за
2
мотивираност по см. на чл.59,ал.1 АПК. На практика формулираното фактическо основание в
заповедта за задържане е напълно неясно и схематично. Посочването на правна квалификация на
евентуално престъпление е предмет на друг процес, като за целите на полицейското задържане по
реда на ЗМВР е необходимо и достатъчно да са изчерпателно и достъпно описани фактическите
действия, съставляващи "данни" за престъпление и обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния
орган, при условията на оперативна самостоятелност да приложи мярката с преустановителен и
социално-превантивен характер. В случая от текстуалното изложение на заповедта е видимо,че
описанието на фактите дистанцира мотивите й от минималния стандарт за информативност,
предвид което не съставлява годен, още по-малко достатъчен фактически ресурс ,който да обоснове
изпълнение на изискванията за валидно пресъздаване на фактическите предпоставки на
предвиденото законово основание чл.72,ал.1, т.1 ЗМВР. Изцяло в този смисъл е практиката на
касационната инстанция, обективирана в Решение № 361 от 16.03.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. д. №
121/2022 г.: „Бланкетното посочване на правната норма не дава никаква яснота какви именно
действия е извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени неговата
съпричастност към извършването им, което да обоснове необходимостта от задържането му.
Именно посочване на конкретните действия, налагащи необходимостта от задържането,
представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл.
74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.“ В този смисъл като обвързващи разяснения относно изискването за
мотивираност на „административните актове“ съдът се придържа към т. 4 от тълкувателно
решение № 1/18.04.2006 г. по а. д. № 1/2006 г. на ВАС,който приема,че задължението за мотивиране
на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс. Стриктното спазване на минималните съдържателни критерии за фактическо описание на
основанието по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР произтича и от прокараните стандарти, утвърдени в съдебната
практика с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г.
на ОС на ВАС.
Издадената заповед по същество не съдържа мотиви, т.к. бланкетното позоваване на състав на
престъпление, включен в нормения комплекс на НК, дори и в съчетание с посочване конкретен
номер на досъдебно производство по описа на ОДМВР-Б., не дава никаква яснота, какви именно
укорими от гледище на господстващия правен регулатор действия е извършвало задържаното лице
или какви предварителни данни като фактически предпоставки на съпричастността на задържаното
лице в извършено евентуално престъпление по чл.242,ал.4, вр. чл.242,ал.1, б. „д“ НК е установил
издателят на заповедта за задържане.Този дефицит прави невъзможно да се прецени наличието на
предполагаема връзка на задържания с вероятното престъпление по чл.242,ал.4 вр. чл.242,ал.1,
т.“Д“ НК, респ. лишава от правна обосновка необходимостта от задържането му, бланкетно
обвързана с нормата на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР. Именно посочване на конкретните съставомерни
действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които
следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Липсата на посочване на тези
действия е съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се нарушава правото на
защита на лицето да разбере базисните параметри – същността и естеството на вероятностните
изводи на органа по задържане, обусловили прилагането на принудителната мярка по чл.22 ЗАНН ,
съобразена с конкретна законосъобразна цел –да се предотврати възможността задържания да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. На свой ред
липсата на мотиви поставя в невъзможност, съдът да извърши проверка, дали са налице
материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, поради което тя подлежи на отмяна,
като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като издадена в нарушение на чл. 74,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР. /Изцяло в този смисъл в аналогичен по правната си специфика казус виж
Решение № 212 от 11.02.2021 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2516/2020 г., Решение № 361 от
16.03.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. д. № 121/2022 г./
Преценката за съразмерност и пропорционалност на целта на приложената принудителна
административна мярка следва да е ясно изводима от описанието на конкретни факти, съотнасящи
се към целта на задържането- да се предотвратят вредните последици от извършеното
престъпление, да се блокират възможни действия с насоченост към прикрИ.е на престъплението,
както и с цел да се обезпечи пряко започването на разследване срещу вероятния извършител на
престъплението. Недопустимо е фактическите предпоставки за налагане на тази принудителна
административна мярка да се предполагат,в .т.ч. чрез генериране и аналитично и всеобхватно
проучване едва в съдебна фаза на материали от цитираното досъдебно производство, а следва за
3
конкретния случай да са установени от административния орган, чрез описание с максимална
точност, и достатъчност на първоначалните данни,стоящи в основата на направените
вероятностни изводи. Налагането на процесната принудителна административна мярка в случая
не е оправдано, тъй като само по себе си бланкетното препращане към ДП 179/24 г. по описа на
ОДМВР-Б., не предоставя яснота на задържаното лице, а и на съда, какъв е предметът на
разследване по това досъдебно производство, каква е конкретната престъпна съпричастност на
задържания или обективен негов принос, съотносим с опасността от блокиране или осуетяване на
разследването, от разрастване на вредните последици от престъплението и т.н.
Дефицитът в излагането на мотиви на заповедта не може да бъде преодолян чрез допълнителен
анализ , събиране и проверка на конкретни гласни доказателствени източници, приложени от
материалите по цитираното досъдебно производство.
Така в Решение № 15420 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V. е посочено ясно и
недвусмислено приложимото и идентично с коментирания казус разрешение: „Ценените от съда
свидетелски показания в о. с. з. от 22.04.2016 г. установяват обстоятелствата около
задържането на жалбоподателя, но с гласни доказателства е недопустимо да се санират
допуснати нарушения на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Разпоредбата е императивна и
задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане . Целта на
закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. Защо и какво е наложило полицейският орган
да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е останало неизвестно за
жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. Само номер на досъдебно производство,
за наличието на което няма доказателства по делото, не е достатъчно, за да бъде изпълнено
изискването на закона."
В случая в преценяваното фактическо основание за приложението на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР не
фигурира минимум индивидуализация на време,място, външна изява на конкретна форма на
антисоциално поведение, като най-обща рамка на работен и първоначален извод за престъпно
поведение, влизащо в остър конфликт с правните забрани и изискващо ответна неутрализираща
реакция под формата на приложената ПАМ.
Действително подходът на излагане на мотиви в производството по чл.72,ал.1 и сл ЗМВР отразява
една по-ограничена конфигурация от подлежащи на фактическо описание обективни признаци от
състава на евентуално престъпление, към което се счита за евентуално причастно задържаното
лице. Тези мотиви във формален аспект имат тясна насоченост да маркират най-общо
първоначалния облик на тезата на полицейския орган /търпяща изменение в хода на оперативната
и/или доказателствената дейност в досъдебния стадий/ относно предполагаема връзка на
задържаното лице с авторството на престъпление от определен вид.
Ето защо съдът приема, че заповедта не съдържа реквизитите, предписани в чл. 74, ал.2 от ЗМВР,
един от които е фактическите основания за задържането (т.2), т.к. лексическият изказ, описващ
фактическите основания за задържането е не просто лаконичен, а съставлява буквална препратка
към чл.242,ал.4 вр. чл.242,ал.1,т.д НК ,в съчетание с номер на ДП по описа на ОДМВР-Б., което не
осъществява предвиденото законово изискване за минимално съдържание.
В случая и жалбоподателят и съдът са изправени пред една напълно абстрактна,неясна и обща
цифрова формулировка на основанието за издаване на заповедта. Тази формулировка ощетява не
само правото на информираност на жалбоподателя, но поставя съда пред риска, извън
правомощията си да подложи на тълкуване волята на органа по задържането.
Разпоредбата на чл.74,ал.2,т.2 ЗМВР е императивна и задължава органа да изложи освен правни и
фактически основания за задържане,като целта на закона е да не се допусне злоупотреба с
правомощия. Проблематична и неясна за задържаното лице остава позицията на издателя на
заповедта – полицейски орган, защо и какво е наложило същият да упражни правомощията си по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради липсата на факти в заповедта Изцяло в т.см. е съдебната практика
в т.ч. и Решение № 15420 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V.
Съгласно Тълкувателно Решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС е допустимо органът
да се позове и на друг документ, където се съдържа информация, която мотивира акта, но видно от
обстоятелствената част на заповедта - издателят й не е посочил такъв.
Налагането на процесната принудителна административна мярка в случая не е оправдано, тъй като
освен, че не са налице ясни данни, че лицето е извършило престъпление, липсват и данни, че то се
е укривало, че съществува предполагаем риск за обществеността да продължи да извършва
4
престъпление, и/или да препятства проверката/разследването. Целта на закона с налагането на тази
принудителна административна мярка е да се ограничи вредното влияние и отзвук на евентуално
извършено престъпление върху обществото, да се осуети прикрИ.ето на извършено престъпление,
както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка.
Фактическият фундамент, който предпоставя основанието на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР в случая е
произволна и формалистично декларирана констатация за съпричастност към конкретна цифрово
посочена форма на общественоопасно поведение, чието описание е сведено единствено до цифров
израз на правната му квалификация чл,242,ал.4, вр.чл.242, ал.1,т.д НК.Правната квалификация
обаче е една вторична мисловна конструкция, която следва да бъде скрепена с конкретни факти.
Предвид липсата на валидни доказателства, обуславящи съмнение за това, че задържаното лице би
могло да препятства или затрудни разследването, което да оправдае налагането на мярката, съдът
намира, че в случая е нарушен и принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Изцяло в т.см,.
виж разрешенията в Решение № 2 от 2.01.2018 г. на АдмС - Б. по адм. д. № 2218/2017 г.„Съгласно
практиката на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/ по чл. 5, б"с" КЗПЧОС се изисква
лицата да се задържат по "обосновано подозрение" за извършено престъпление. Това подозрение
не може да бъде общо и абстрактно, трябва да има данни, които биха били достатъчни за един
обективен наблюдател да приеме, че лицето, за което се отнасят може да е извършило
конкретно нарушение.“
Действително, чрез задържане полицейските органи в рамките на своята оперативна
самостоятелност следва да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно
данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за
съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление, както и да бъдат
предприети последващи процесуални действия, включително и мерки за процесуална принуда по
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. В случая отсъстват доказателства за предприемане на
задържането в рамките на така поставената цел.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 §1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи/ЕКПЧ/. След прогласяването на това основно право,заложено във
фундамента на всяко съвременно демократично общество, в чл.5, пар.1 на Конвенцията чрез
изброително лимитиране са фомулирани хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е
допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Именно това е
подходът, който съответства на целта на чл. 5 -да гарантира, липсата на произволност и
субективизъм при упражняване на правомощия, свързани с ограничаване правото на свободно
придвижване, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 §1 изисква на първо място
задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан в
националния закон, в т.ч. изискването на чл.74,ал.2,т.2 ЗМВР. Така чрез изискването за
законосъобразност Конвенцията препраща по същество към задължителното и стриктно
съответствие на акта за задържане с формалните изисквания /чл.74 ЗМВР/на националното
законодателство.
Такива фактически данни не се съдържат в оспорената в настоящото производство заповед, нито в
изрично цитиран в нея допълнително съставен документ. В нея не са вписани конкретни
обстоятелства, описващи по достъпен и разбираем начин цифрово квалифицирано деяние, и
осигуряващи логическия минимум, с който се преодолява „произвола на задържането“ - т.е. липсват
фактически основания съобр. изискването по чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР. В практиката на Европейския
съд по правата на човека се приема, че липсата на изложени основания в акта за задържане, е
несъвместима с принципа за защита на индивида от произвол, залегнал в чл. 5 КЗПЧОС.
Действително при преценка на баланса на ценности, между от една страна прилагане на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в името на защита на
обществения интерес, и от друга страна презумпцията за невиновност, в принципен план
надделява необходиността от гарантиране на социалната сигурност над правилото за зачитане на
личната свобода. Това принципно съотношение между конкуриращи фундаментални права и
интереси, не може да бъде интерпретирано самоцелно и произволно,а само в рамките на наличните
и словно установени в заповедта данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения
интерес да се прибегне към прилагането на принудителния способ.
Разпоредбата на чл.5,пар.1 ЕКПЧ, притежава кардинална роля в системата на ЕКПЧ, доколкото тя
въздига правото на лична свобода като ръководна ценност за демократичното функциониране на
всяко съвременно общество , което право следва да бъде защитавано,респ. законосъобразно и
5
мотивирано ограничавано, като предпоставка за укрепване на принципа на справедлив процес
съгл.чл,.6 ЕКПЧ.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в полза на
оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай по делото има
доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 лева и 10
лв. заплатена държавна такса. В случая в сферата на заявеното още с писменото становище на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,заплатено от
жалбоподателя, съдът намира същото за основателно. В разпоредбата на чл.8,ал.2,т.3 Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е указано, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес по Закона за Министерството на вътрешните работи – размерът на
адвокатското възнаграждение е до 750 лв., т.е. претендираното от жалбоподателя възнаграждение
следва да се редуцира до този размер. Освен разноските за възнаграждение за адвоката, оказал
процесуално представителство на жалбоподателя пред настоящата инстанция в размер на 750 лв., в
тежест на ОДМВР-Б., следва да се присъдят и 10 лева за държавна такса за образуване на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 251зз-96/16.05.2024 г., издадена от разузнавач в отдел
„Криминална полиция“ Сектор ППС и КИЦ“ при ОДМВР-Б., с която на основание чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР е задържан за срок от 24 часа И. М. С. ЕГН:**********.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 АПК ОД на МВР-Б. да заплати на И. М. С. ЕГН:**********
сумата от 760, 00 лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски в
производството по обжалване на заповедта.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6