Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, …………..2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански
състав в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
секретар Марина Филипова, като разгледа докладваното от съдия Константинова в.гр. дело № 665
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260043 от 25.09.2020 година, постановено по гр.дело № 1273 по
описа за
Против решението е подадена въззивна жалба от К.И.М., чрез особения му представител- адвокат Б.Ц.,
с която решението е обжалвано в осъдителната му част като неправилно и
незаконосъобразно.
Излага, че съдът неправилно е приел, че исковата
молба е подадена от надлежна страна, тъй като ищец по делото би следвало да
бъде „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ***, защото рамковият договор
за продажба и прехвърляне на вземания е сключен между „Микро Кредит”АД и
посочения търговец. Твърди, че по делото липсват доказателства за промяна на
правно-организационната форма на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ***
в „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, но дори да се приеме такова
универсално правоприемство, счита, че надлежна страна по делото следва да бъде
„Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ***.
На следващо място оспорва изводите на съда за
осъществена процедура по чл.99, ал.3 ЗЗД и поддържа, че на длъжника К.И.М. не е
съобщено за прехвърляне на вземането, поради което цесията не поражда действие
спрямо него.
Като евентуално излага съображения, че уведомяването
на длъжника не е извършено преди подаване на заповедта за изпълнение, тъй като
заповедното производство е инициирано от дружеството-правоприемник по договора
за цесия, а не от първоначалния кредитор.
Моли да бъде постановено
решение, с което решението на Ловешкия районен съд да бъде отменено в
обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД, в който се оспорва въззивната жалба и се излагат
съображения за законосъобразност и обоснованост на постановения съдебен акт.
Страната изтъква, че с оглед публичния характер на търговския регистър,
съгласно чл.2а от ЗТРРЮЛНЦ, всеки гражданин има право на достъп до него, а
съдът е извършил служебно справка относно правоприемството на ищеца и
преобразуването на правната му форма, след което е приел наличието на активна
процесуална легитимация. Посочва, че ищецът е упълномощен от първоначалния
кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия, изпратил е уведомление на
адреса му, но писмото е върнато в цялост, за което не носи вина и не следва да
търпи неблагоприятни последици. Наред с това акцентира, че към исковата молба е
приложено уведомително писмо за извършената цесия и е направено искане
ответникът да се счита уведомен за цесията с получаването на преписа от
исковата молба, заедно с прилежащите и документи и които документи са връчени
на особения представител. Цитира в тази връзка съдебна практика.
Моли да бъде потвърдено
решението на съда като му бъдат присъдени и разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
В съдебно
заседание въззивникът се представлява от назначения от съда особен
представител- адвокат Б.Ц., който поддържа жалбата, а въззиваемият е изразил
писмено становище и искане да бъде оставена без уважение въззивната жалба.
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на
решението е спазен.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо,
поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е
предявил срещу К.И.М., ЕГН ********** иск за установяване на вземане общо в
размер на 6228.07 лева, основан на Договор за заем CrediHome №: 1161-10129685
от 19.12.2017 г., сключен между „Микро Кредит”АД и ответника и цедирано на
ищеца.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е
оспорил иска.
От събраните по делото писмени доказателства, от
преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по
чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 19.12.2017 г. между „Микро Кредит”АД и К.И.М. е сключен Договор
за заем CrediHome № 1161-10129685, по силата на който на М. М.е предоставен кредит в
размер на 3000,00 лева, от който след като му е удържана сумата 150.00 лева
еднократна такса, е получил 2 850.00 лева, която се задължил да върне на
12 месечни погасителни вноски, всяка по 293.80 лева, или 3525.60 лв. на 18-то
число от месеца, с фиксиран лихвен процент 30.91 %, ГПК 50.00% Датата на
първото плащане е 18.1.2018 г.
На 15.12.2017 г. страните са подписали и Договор за
допълнителни услуги към CrediHome № 1161-10129685, съгласно който „Микро Кредит" АД се е
задължил да предостави на заемополучателят пакет от допълнителни услуги,
описани подробно в Приложение № 1 към договора срещу които длъжникът се
съгласил да заплати цена общо в размер на 316.80 лева, платима на 12 месечна
вноска, всяка в размер на 26.40 лева на 18-то число от месеца.
На основание сключения договор за допълнителни
услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник,
предоставя на Заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към
застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК ***, конкретните условия по
която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена и
подписана от Заемополучателя. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги
Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро
Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на 198,00 лева, платими считано от 18.01.2018
г., или обща сума за застрахователна премия - 2376,00 лева, която покрива
конкретни застрахователни рискове.
Крайният срок на договорите е 18.12.2018 година.
На 10.05.2018 г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания"
ООД, ЕИК ***, и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който
вземанията на „Микро Кредит" АД срещу К.И.М., произтичащи от Договор за
заем CrediHome+ № 1161-10129685 и Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome+ № 1161-10129685 и двата от дата 19.12.2017 г. са прехвърлени изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви
на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица
„Агенция за събиране на вземания" АД (сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД).
Тъй
като изпратените на длъжника уведомителни писма, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното прехвърляне са върнати като
непотърсени, ищецът е приложил към исковата си молба Уведомително писмо от
„Микро Кредит" АД, чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с изх. №
УПЦ-С-МКР/1161-10129685 за връчване на длъжника.
Ищецът твърди, че заемополучателят не е изплатил
изцяло дължимия паричен заем, тъй като е погасил само 200.00 лева от
задължението си, с които е погасена 122.74 лева главница и 77.26 лв. договорна
лихва.
На 01.03.2019 г. в Ловешкия районен съд е постъпило
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД срещу длъжника К.И.М. и в производството по
ч.гр.дело № 470/2019 година е издадена заповед за изпълнение за сумите: 2877,26 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за заем CrediHome №: 1161-10129685 от
19.12.2017 г.; 448,34 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода от
18.01.2018 г. до 18.12.2018 г. ; 316,80 лв.- възнаграждение за допълнителни
услуги за периода от 18.01.2018 г. до 18.12.2018 г.; 2376,00 лв. -
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за същия период;
115,86 лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 19.01.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда; 93,81 лв.- лихва за забава по договор
за допълнителни услуги за периода от 19.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и
за разноските по делото, включващи ДТ- 124.56 лева и 50.00 лева-
юриск.възнаграждение.
Поради това, че връчването на книжата на длъжника е
извършено при условията на чл.47 ГПК и възражение не е постъпило, районният съд
е указал на заявителя, съгласно чл.414, ал.5 ГПК да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок. Съобщението е връчено на 07.06.2019 г., а
исковата молба е подадена на 05.07.2019 г. ( п.клеймо от 04.07.2019 г.).
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във
вр. с чл.415,ал.1 ГПК– за съществуване
на вземането, предмет на ч.гр.дело № 470/2019 година на Ловешкия районен съд,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца
е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта, от
който произтича вземането му.
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се
установява от доказателствата, приложени към ч.гр.дело № 470/2019 година на Ловешкия
районен съд и спазването на срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което искът е
допустим.
Поради това, че ответникът не е намерен на
постоянния му адрес, на адреса по ИМ и не е установено да има сключен трудов
договор, съдът е разпоредил да му бъде предоставена правна помощ и назначил, на
основание чл.47, ал.6 ГПК във вр. с чл.95, ал.2 ГПК, вр. чл.21,23,ал.3 и ал.4 ЗПП за негов процесуален представител посочения от АК Ловеч адвокат Б. Ц..
Според разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения.Ищецът, твърдейки изгодни за себе си правни последици, следва да
проведе главно и пълно доказване на тези факти- за тяхното несъмнено
осъществяване в обективната действителност, т.е. в негова тежест е да докаже,
че вземането му съществува и е в размера, за който е издадена заповедта за
изпълнение.Доколкото ищецът по делото се явява цесионер, придобил вземането по
силата на договор за цесия, то следва да установи и факта на придобиването му,
както и че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането му.
Ответникът следва да докаже, че не дължи посочените от ищеца суми, включително
и чрез правопогасяващи възражения.
Съдът приема съществуването на валидно облигационно
отношение между „Микро
Кредит" АД и К.И.М., основано на договор за паричен заем.
Настоящият въззивен състав приема, че цесията е действителна, което е видно от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2015 г. подписан между „Микро Кредит"
АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД и Приложение № 1/10.05.2018 г.,
неразделна част от него. В приложението е вписан и договорът за кредит, сключен
с ответника.Към този момент вземането е ликвидно и изискуемо. Ответникът не е представил
доказателства по делото, че е погасил задълженията си по договора за заем.
Действително, до подаването на исковата молба
ответникът не е бил уведомен за извършената цесия от стария кредитор (цедент),
съгласно изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД, тъй като пратката с уведомителното
писмо до него е върната от пощенската служба
като непотърсена.Към исковата молба, обаче, е приложено уведомление до
длъжника, изготвено от името на „Микро Кредит”АД, чрез „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, който като нов кредитор е упълномощен изрично да уведоми длъжниците
за сключения на 16.01.2015
г.Рамков договор за цесия (прехвърляне на вземания) между „Микро Кредит”АД и ищеца, в качеството му на
универсален правоприемник на преобразуваното чрез промяна на правната форма и
прекратено без ликвидация „Агенция за събиране на вземания”ООД. Пълномощното
също е приложено към исковата молба и доказва наличието на представителна власт
на новия кредитор да извърши уведомяването, поради което следва да се приеме,
че е налице надлежно съобщаване на цесията.
Относно допустимостта на тази правна възможност, ВКС се е произнесъл с
Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., І т.о., ТК ; Решение № 123
от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ІІ т.о. ТК.
Препис от исковата молба, заедно с всички приложения към нея, са връчени на длъжника, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител, с което е изпълнено изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД. Особеният представител на ответника го представлява в процеса, може да получава всички документи по делото, както и да направи всички възражения срещу предявения иск. Това становище е застъпено в Решение № 198 от 18.01.2019 година по т.дело № 193/2018 година, І т.о. ,ТК.
Неоснователно е възражението на въззивника, че ищецът
не е легитимиран да предяви иска, тъй като не е представил доказателства във
връзка с твърдението си за промяна на правната форма. Това обстоятелство е
вписано в търговския регистър и на основание чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ съдът следва
да извърши служебно справка за съществуването му. По партидата на търговеца е
вписано, че „Агенция за събиране на вземания” ООД с ЕИК *** е преобразувано в
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ, ЕИК/ПИК ***, което е негов правоприемник.
Последното е ищец в настоящето производство.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да
бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва
Съдът намира, че Договор за допълнителни услуги към CrediHome № 1161-10129685
противоречи на закона. Освен, че е сключен преди договора за кредит, в него е
предвидено плащането на възнаграждение,
което е добавено към размера на месечната вноска по кредита. Това
възнаграждение по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита
и с това споразумение се целѝ заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, неясно и по какъв начин е определен неговия размер. Този договор е
недействителен и защото на длъжника се вменява задължението да заплати
уговорена от кредитора застрахователна премия, която в случая е колкото размера
на отпуснатия кредит.
Настоящият въззивен състав счита, че при сключването на договора за допълнителни услуги е нарушена и нормата на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като елементите на писмения договор не са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, а някои от страниците са и нечетливи.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни
услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна
клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на
неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19
следва че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към
тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Цитираните
по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според
чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки
изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
С оглед изложеното, решението на Ловешкия районен
съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. В останалата то е влязло в сила.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
делото за въззивната инстанция в размер на 380.00 лева, включващи
юриск.възнаграждение -50.00 лева и 330.00 лева – внесено възнаграждение на
особения представител..
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272
от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260043 от 25.09.2020 година, постановено по гр.дело № 1273 по описа за
ОСЪЖДА К.И.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, да заплати на „„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *****, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, разноски по делото за въззивната инстанция в
размер на 380 (триста и осемдесет) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: