РЕШЕНИЕ
град Ловеч, …………..2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на шести февруари, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ
В Гр.д.№ 82/2020
г., за да се произнесе,съобрази :
Производство
по чл. 435, ал.2 от ГПК.
Постъпила е жалба от Н.С.П.. ЕГН: **********. с адрес:
***, ж.к ..Лъгът'", бл.8. в\. А, ет.2. ап.2,длъжник по изп. дело №
20148800400034,против постановление с изх. № 13/03.01 2020г.по изпълнително
дело № 20148800400034 на частен съдебен изпълнител Румен Димитров с район на
действие Окръжен съд - Ловеч и рег. № 880.
В жалбата сочи,че обжалва в законоустановения срок
постановление № 13/ 03.01.2020г. на ЧСИ Румен Димитров, рег.№ 880. с район на
действие Окрьжен съд - Ловеч, с което е отказано прекратяване на изпълнително
дело № 20148800400034.Счита посоченото постановление за незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и очевидно
неправилно по следните съображения:
Действията, извършени по изпълнителното дело от
„Макроадванс" АД, са извършени от ненадлежен взискател, който не е конституиран
в изпълнителния процес по законоустановения ред.
Позовава се на това,че на 22.06.2015г. е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УниКредит Булбанк" АД
и ..Макроадванс" АД. Съгласно чл. 4,3 от същия: цедентът упълномощава изрично
цеспонера, който се задължава от името на цедента. да изпраща писмени
уведомления до длъжниците във връзка с извършеното прехвърляне на задължението
им към нов кредитор, съгласно смисъла на чл.99 от ЗЗД."Посочва,че до
настоящия момент не е уведомен по надлежния ред за извършената цесия.
Обръща внимание на това,че по делото е приложена
обратна разписка, oт която е видно, че изпратеното от „Макроадванс" АД
писмо, с каквото и съдържание да е то, не е получено от него като длъжник.Сочи,че
с постановление от 29.09.2015г.. въз основа на подадена молба вх.№ 5552
17.09.2015год. от „.Макроадванс" АД по горепосоченото изпълнително дело,
ЧСИ Румен Димитров е конституирал ,, Макроадванс" АД като взискател
.Цитираната молба не е доведена до знанието му и не е уведомен и за издаването
на постановление, с което е конституиран нов взискател по изпълнителното дело,
въпреки че в самото постановление ясно е разписано да се изпратят съобщения за
него до страните по делото,
По този начин приема,че е лишен от законово признатата
му в чл. 434 ал.1 от ГПК възможност за подаване на искания и заявления относно
предприетите от съдебния изпълнител действия.Сочи,че едва с поканата за
доброволно изпълнение изх. № 11300 29.09.2015г., ЧСИ Румен Димитров посочва, че
е конституиран „Макроадванс" АД като взискател по изпълнително дело №
20148800400034, но от тази покана не става ясно на какво основание е
конституиран новия взискател. Заявява,че не е уведомен за извършено цедиране на
вземания.Счита, че така изпратената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ не
представлява надлежно уведомяване на длъжник за извършено прехвърляне на
вземания по реда на чл. 99 ал.З от ЗЗД, което действие е задължително основание
за конституиране на новия взискател.Приема,че поради липса на безспорни писмени
доказателства за съобщаването му в качеството на длъжник за извършената цесия
по посочения законов ред конституирането на цесионера като взискател само въз
основа на договора за цесия нарушава чл.429 ал.1 изр.2 от ГПК.
Предвид изложеното счита, че всички действия по
посоченото изпълнително дело от името на „Макроадванс" АД са извършени от
ненадлежен взискател, който не е конституиран по законоустановения ред и не
могат да му бъдат противопоставени, нито да се счита, че те са действия, чрез
конто се прекъсва двугодишния срок, в който надлежния взискател по делото -
„УниКредит Булбанк"- Ад е предприемал действия по изпълнение.Счита,че последното
реално извършено изпълнително действие по делото е от 21.07.2015г.Тогава е
извършена публична продан на гараж с идентификатор № 73198.506.363.8.10.Това е
станало по искане на взискателя по делото ,.УниКредит Булбанк" АД.След
посочената публична продан на 21.07.2015г. в продължение на 2 години не са
извършвани други валидни изпълнителни действия от когото и да било.Едва след
получена справка за банкови сметки от БНБ са изпратени запорни съобщения за
налагане иа запор върху банкови сметки на длъжника, но по искане на ненадлежния
кредитор.Видно от приложеното по изпълнителното дело, това се е случило след
дата 26.07.2017г.
Твърди,че в периода от 21.07.2015г. до 26.07.2017г.
няма валидно извършени изпълнителни действия.Направено е искане за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, но към момента на това искане
не е бил страна в трудово правоотношение, видно от писмо, изпратено от
работодателя до ЧСИ Румен Димитров, от което става ясно, че трудовият му
договор е бил прекратен още на 11.03.2016г.
От друга страна тези искания са отправени от
„Макроадванс”АД. който, според него, не е надлежно конституиран взискател по
изпълнителното дело и неговите действия не могат да бъдат противопоставени и да
имат действие по отношение на него в качеството му на длъжник, още повече, че и
към днешна дата счита, не е надлежно уведомен за точното основание, на което е
конституиран нов взикагел поделото.
С оглед посочените обстоятелства счита, че е налице
2-годишен период, в който не са извършвани изпълнителни действия, поради което
изпълнителното дело подлежи на прекратяване на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.При тези съображения приема,че обжалваното постановление е незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и очевидно
неправилно. В него липсват каквито и да било мотиви за отказа да бъде
прекратено производството по изпълнителното дело, поради което и не може да се
установи по какъв начин ЧСИ е формира решаващия си извод.
Във връзка с изложеното моли окръжния съд, да
постанови съдебен акт и да отмени постановление № 13/ 03.01.2020г. на ЧСИ Румен
Димитров. рег.№ 880. с район на действие Окръжен съд - Ловеч, с което е
отказано прекратяване на изпълнително дело№ 20148800400034 ведно с всички
законни последици като му присъди и направените съдебно- деловодни разноски.
Постъпили са и писмени възражения от
„Макроадванс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г. С. Раковски", № 147, ет. 5, ап. 14, и представлявано от В.С.
Изпълнителен директор, факс: 02/439 65 41, действащо, чрез пълномощника си
юрисконсулт Ради Габровски по посочената жалба против постановление изх. №
13/03.01.2020 г. по изп. дело № 34/2014 г., по описа на ЧСИ Румен Димитров.
Във възраженията се сочи,че със съобщение от
20.01.2020 г. ЧСИ Румен Димитров уведомява „Макроадванс" АД, че има
подадена жалба против постановление изх. № 13/03.01.2020 г. по изп. дело №
34/2014 г., с което се оставя без уважение искането на длъжника Н.С.П. за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
като дава възможност в тридневен срок от получаването й да бъде дадено
становище по нея от страна на взискателя в изпълнителното производство. Сочи,че
посоченото съобщение е получено от „Макроадванс" АД на 21.01.2020 г. В
предвидения в съобщението тридневен срок, подават настоящите писмени възражения
срещу така подадената жалба, като считат същата за неоснователна.
Посочват,че на първо място жалбоподателят твърди, че
„Макроадванс" АД не е надлежен взискател по изпълнителното дело, тъй като
същия не бил уведомил длъжника за извършената цесия. Така изложените твърдения,според
тях, са напълно неоснователни,като молят съдът да вземе предвид задължителната
съдебна практика, инкорпорирана в Решение № 404 от 12.02.20J6 г. по гр.д.
666/2015 г. иа ВКС, което гласи, че: „...за осъществяване правните последици на
договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и
цесионера, че със сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на
цесионера. С оглед на това [фирма] се явява кредитор па лицата по изпълнителния
лист от датата на сключването на договора за цесия. За да възникне това
качество за цесионера не е необходимо да се извърши уведомяване на длъжниците
по чл.99 ал.З ЗЗД.Приемат,че по силата на чл.429 ал.1 ГПК частното
правоприемство се установява с писмени доказателства. Напълно достатъчно е било
представянето на цесионния договор, на приложенията, в които са описани
прехвърлените от Банката вземания, както и уведомленията по чл.99 ал.3 ЗЗД до
Т. и К. А., за да възникне в полза на дружеството правото да иска извършването
па изпълнителни действия по отношение на длъжниците по изпълнителния лист.Предвид
на това,приема че,законосъобразно ЧСИ е
конституирал цесионера като взискател и е предприел исканите от него
изпълнителни действия. Уведомяването на длъжниците не е елемент от фактическия
състав на договора за цесия, а има значение при изследване на
противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/, който може
валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди
уведомяването. Сочи,че няма данни по делото да са извършвани плащания към
предишния кредитор и такива оплаквания не са правени, още повече, че при
образувано изпълнително производство длъжникът, респ. третото задължено лице, е
длъжен да прави плащанията по сметката на ЧСИ.
Предвид на това приемат,че с оглед на посоченото ЧСИ
Румен Димитров напълно законосъобразно е конституирал „Макроадванс" АД
като взискател в изпълнителното производство и е извършвал действия по искания,
направени от същото дружество.
За пълнота на възраженията сочи още, че следва да се
има предвид, че към момента на подаване на настоящата жалба до знанието на
длъжника е достигнала цялата необходима информация, свързана с прехвърляне на
вземането, както и самото уведомление, приложено по изпълнителното дело. Този
факт е виден и от самата жалба, подадена от длъжника, който сам посочва, че е
уведомен с ПДИ изх. № 11300/29.09.2015 г., като също така е разгледал и цялата
документация при разглеждане на делото в кантората на ЧСИ.
На следващо място посочват,че жалбоподателят твърди,
че за период от 2 години не били извършвани изпълнителни действия по
изпълнителното дело, като обвързва същото твърдение с разгледаното по-горе
конституиране на „Макроадванс" АД като взискател в производството. Така изложените
от длъжника твърдения приема,че отново се явяват напълно неоснователни.Посочва
също и че лесно може да се установи при
преглед на документите в изпълнителното дело, от момента на образуването му -
С оглед на всичко представено до момента, моли съдът
да отхвърли така подадената жалба срещу постановление изх. № 13/03.01.2020 г.
по изп. дело № 34/2014 г., по описа на ЧСИ Румен Димитров като напълно неоснователна.
Постъпили са и мотиви
от Румен Димитров - частен съдебен изпълнител per.№ 880 на КЧСИ, с район на
действие ОС Ловеч
Относно обжалваните изпълнителни действия по
изпълнително дело 20148800400034 по описа на Румен Димитров - частен съдебен
изпълнител рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч.
ЧСИ посочва,че на 16.01.2014 г. е образувано
изпълнително дело 20148800400034 по описа на Румен Димитров - частен съдебен
изпълнител рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч със
страни: взискател „Уникредит Булбанк" АД с ЕИК ********* и длъжник Н.С.П. с
ЕГН **********, за събиране на задължение в размер на 6 165.81 евро главница,
със законна лихва от 29.11.2013 г., 1 350 евро дължими лихви, 294.02 лева
разноски, 652.82 лева разноски за адвокатско възнаграждение.ЧСИ посочва,че длъжникът
не е открит, за да получи лично поканата за доброволно изпълнение, поради което
е залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Той обаче е уведомен по
телефон за образуваното изпълнително дело и за предприетите действия.
Присъствал е лично на извършените описи на недвижими имоти на дата 17.02.2014
г. Това обстоятелство е удостоверено в протоколи за опис на недвижими имоти
/лист 49 и 50/.Посочва също,че с молба от 17.09.2015 г., „Макроадванс" АД
с ЕИК ***са представили договор за прехвърляне на вземания и са поискали да
бъдат конституирани като взискател по изпълнителното дело на мястото на
Уникредит Булбанк АД.
С постановление от 29.09.2015 г., Макроадванс АД са
конституирани като взискател по изпълнителното дело на мястото на Уникредит
Булбанк ЕАД.На 11.12.2019 г., е постъпила молба от длъжника Н.С.П., с която е
поискал изпълнителното дело да бъде прекратено на осн. чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК.ЧСИ сочи,че след като се е запознал с вложените по делото документи,
установил, че не са налице предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 предпоставки за
прекратяване на изпълнителното дело и поради тази причина се произнесъл с
постановление № 13/13.01.2020 г., с което отказал да прекрати изпълнителното
производство по делото.Посочва ,че на 16.01.2020 г. в кантората му е постъпила жалба вх.№ 948/16.01.2020 г., срещу
постановлението за отказ от прекратяване.Счита, че макар и процесуално
допустима, по същество жалбата е неоснователна.
Приема, че невярно е твърдението на длъжника, че
последното изпълнително действие е извършено на 21.07.2015 г., както и че
Макроадванс АД нямат качеството на взискател по изпълнителното дело.
Пояснява,че с молбата за конституиране, „Макроадванс”
АД са представили всички необходими документи, за да бъдат конституирани като
взискател на мястото на Уникредит Булбанк АД. Позовава се на практиката на ВКС, по конкретно Решение
№404/12.02.2016г., за осъществяване на правните последици от договора за цесия
е достатъчно постигнатото съгласие между цедента и цесионера.Т.е. от датата на
подписване на договора за цесия „Макроадванс” придобива качеството на кредитор.Акцентира
,че в същото решение е посочено, че за да се случи това не е необходимо
уведомяване на длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това е съобщения до
длъжника са изпратени, както от Макроадванс АД, така и по изпълнителното дело
след тяхното конституиране.Предвид гореизложеното счита,че „ Макроадванс” АД
има качеството на взискател по изпълнителното дело и всички действия,
предприети по тяхна молба за напълно законосъобразни.
По отношение на това,че длъжникът твърди, че след
21.07.2015 г. по делото не са извършвани редовни изпълнителни действия
счита,че това твърдение не отговаря на
действителното правно положение. Конкретно посочва,че по молба на взискателя са
предприети следните изпълнителни действия:На 11.03.2016 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника.На 27.07.2017 г. е наложен запор
върху банковите му сметки.На 19.02.2019 г. е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение при последващ работодател.На 14.11.2019 г. е наложена възбрана
върху недвижим имот, собственост на длъжника.На 11.12.2019 г. е извършен опис
на възбранения недвижим имот.С оглед на тези мотиви, счита, че подадената от Н.
Стилиянов П. жалба, макар и процесулано допустима, по същество е напълно
неснователна.
Моли съдът , да постанови съдебен акт, с който да
остави жалбата без уважение.
ПО ФАКТИТЕ
На 16.01.2014 г. е образувано изпълнително дело
20148800400034 по описа на Румен Димитров - частен съдебен изпълнител рег.№ 880
на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч със страни: взискател
„Уникредит Булбанк" АД с ЕИК ********* и длъжник Н.С.П. с ЕГН **********.Делото
е с предмет събиране на задължение в размер на 6 165.81 евро главница, със
законна лихва от 29.11.2013 г., 1 350 евро дължими лихви, 294.02 лева разноски,
652.82 лева разноски за адвокатско възнаграждение./ изп.лист на стр.4/.Длъжникът
и жалбоподател в настоящото производство не е открит, за да получи лично поканата за
доброволно изпълнение, поради което е залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК./л.42 и 43 ИД/.Впоследствие на 05.02.14г.длъжностното лице,връчващо
призовките е уведомило по мобилен телефон жалбоподателя за изпълнителното
действие-опис на недвижими вещи./л.48/.Присъствал е лично на извършения опис на
недвижими имоти на дата 17.02.2014 г. Това обстоятелство е удостоверено в
протоколи за опис на недвижими имоти /лист 49 и 50/.С молба /л.228/ от
17.09.2015 г., „Макроадванс" АД с ЕИК ***са представили договор за
прехвърляне на вземания и са поискали да бъдат конституирани като взискател по
изпълнителното дело на мястото на Уникредит Булбанк АД.Представили са и договор
за продажба и прехвърляне на вземания м-у двете страни ./л.228-232/.С
постановление от 29.09.15г.ЧСИ е конституирал „Макроадванс" АД с ЕИК ***като
взискател по делото ./л.241/.С покана за доброволно изпълнение ,получена от
жалбоподателя на 30.10.15г.е уведомен,че ЧСИ е конституирал „Макроадванс"
АД с ЕИК ***като взискател./л.244/.Със запорно съобщение от
11.03.16г.жалбоподателя е уведомен,че му е наложен запор върху трудовото
възнаграждение,което е получено от него на 24.03.16г./л.258 и 259/.С
постановление от 03.01.20г.ЧСИ е отказал да прекрати процесното изпълнително
дело,поради липса на основания за това./л.372/.
ПО ПРАВОТО
Настоящата инстанция,като взе предвид събраните по
делото доказателства,оплакванията в жалбата ,възраженията на взискателя и
мотивите на ЧСИ,приема жалбата за процесуално допустима с оглед правомощието на
длъжника по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК,подадена в законоустановения срок по
чл.436,ал.1 от ГПК/л.377/,но разгледана по същество като неоснователна.
По първото възражение,касаещо действията на ЧСИ,
извършени по изпълнителното дело по молба от „Макроадванс" АД, и че са извършени от ненадлежен взискател,
който не е конституиран в изпълнителния процес по законоустановения ред,настоящата
инстанция приема за неоснователно,тъй като не съответства на приложените по делото
доказателства.По-точно с молба /л.228/ от 17.09.2015 г., „Макроадванс" АД
с ЕИК ***са представили договор за прехвърляне на вземания и са поискали да
бъдат конституирани като взискател по изпълнителното дело на мястото на
Уникредит Булбанк АД.Представили са и договор за продажба и прехвърляне на
вземания м-у двете страни ./л.228-232/.С постановление от 29.09.15г.ЧСИ е
конституирал „Макроадванс" АД с ЕИК ***като взискател по делото ./л.241/.С
покана за доброволно изпълнение ,получена от жалбоподателя на 30.10.15г.е
уведомен,че ЧСИ е конституирал „Макроадванс" АД с ЕИК ***като
взискател./л.244/.Т.е.процесното правоприемство е установено с посочените
писмени доказателства ,каквото е изискването на чл.429,ал.1,изр.2 от ГПК,поради
което и настоящата инстанция приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя,че е лишен от законово признатата му в чл. 434 ал.1 от ГПК
възможност за подаване на искания и заявления относно предприетите от съдебния
изпълнител действия,както и че „Макроадванс" АД са незаконосъобразно
присъединен взискател по делото.
По второто възражение, а именно,че последното реално
извършено изпълнително действие по делото е от 21.07.2015г,когато според
жалбоподателя е извършена публична продан на гараж с идентификатор №
73198.506.363.8.10. и това е станало по искане на взискателя по делото „УниКредит
Булбанк" АД,както и че след посочената публична продан на 21.07.2015г. в
продължение на 2 години не са извършвани други валидни изпълнителни действия от
когото и да било.Настоящата инстанция приема за неоснователно,тъй като със
запорно съобщение от 11.03.16г.жалбоподателя е уведомен,че му е наложен запор
върху трудовото възнаграждение,което е получено от него на 24.03.16г./л.258 и
259/.Съгласно т.10 от тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС ОСГТК,което
има задължителен характер за настоящата инстанция, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземанията./арг.чл.116,б.”в” от ЗЗД/.Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето от ЧСИ по възлагане съгласно чл.18,ал., от ЗЧСИ/.В конкретния
казус,както вече се посочи и по-горе ЧСИ е наложил запор в-у трудовото
възнаграждение ,с което действие е прекъснал давността ,поради което настоящата
инстанция приема и това възражение за неоснователно.
С оглед посочените мотиви ,настоящата инстанция приема
жалбата на Н.С.П. ЕГН**********. с адрес: ***, ж.к ..Лъгът'", бл.8. вх. А,
ет.2. ап.2,длъжник по изп. дело № 20148800400034,против постановление с изх. №
13 от 03.01 2020г.по изпълнително дело № 20148800400034 на частен съдебен
изпълнител Румен Димитров с район на действие Окръжен съд - Ловеч и рег. № 880
за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на процеса неоснователна е и
претенцията на Н.С.П. за присъждане на разноските по делото ,с оглед на което и
искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437,ал.4 от ГПК,във вр.с чл.81 от ГПК,съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.С.П.. ЕГН: **********.
с адрес: ***, ж.к ..Лъгът'", бл.8. вх. А, ет.2. ап.2,длъжник по изп. дело
№ 20148800400034,против постановление с изх. № 13 от 03.01.2020г.по
изпълнително дело № 20148800400034 на частен съдебен изпълнител Румен Димитров
с район на действие Окръжен съд - Ловеч и рег. № 880 като неоснователна ,както
и искането за присъждане на направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.