РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Бургас , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Михова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20202100502245 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№3090 от 27.07.2020г. по описа на РС- Поморие,
подадена от адв.Милен Христов - пълномощник на П. М. Х., гражданка на ***, срещу
решение №155 от 2.07.2020г. по гр.д.№799/19г. на РС- Поморие, с което е отхвърлен иска й
срещу Етажната собственост на сграда с идентификатор*** по КККР на гр.Поморие- сграда
„Б“ /Бета/, комплекс „Сънсет Ризорт“, с адрес гр.Поморие, ул.“Княз Борис I“ № 219,
представлявана от Управителя „Двора“ ЕООД, чрез управителя Владимир Добрев, за
отмяната поради незаконосъобразност на решенията по т.2 и т.3 от дневния ред на Общото
събрание, проведено на 24.09.2019г., ищцата е осъдена да заплати на ответника деловодни
разноски в размер на 850 лв. и е оставено без уважение искането й за присъждане на
разноски.
Решението е обжалвано изцяло, като са изложени са оплаквания, че е неправилно и
незаконосъобразно. Районният съд не приложил правилно материалния закон при
обсъждане на доказателствата за представителната власт на пълномощниците, за които
въззивницата твърдяла, че са гласували на ОС на ЕС без да притежават правомощията за
това. Сочи, че решението на ВКС, на което се е позовал районният съд е неприложимо в
контекста на направеното от въззивницата оспорване с правно основание чл.32 ЗС, а
именно- дали съсобствениците притежаващи повече от 50% от общата вещ са извършили
упълномощаването. Според въззивницата, именно този порок на представителната власт
1
правел упълномощаването невалидно. Неправилен бил и извода на съда, че твърдяното от
въззивника нарушение на правото му на информиран избор относно предложения и избран
на събранието управител на ЕС не е самостоятелно основание за незаконосъобразност на
взетите на ОС решения. Изтъква се, че било нарушено правото по чл.16, ал.3 ЗУЕС на
въззивницата, понеже точката от дневния ред за гласуване на нов управител била
формулирана бланкетно, докато посочените по-горе пълномощници, които били
икономически зависими от предишния и настоящия управител на ЕС, имали информация за
това.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което иска да бъде уважен, а
обжалваните решения на ОСЕС да бъдат отменени. Претендират се разноски за настоящото
производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
въззиваемата Етажна собственост, представлявана от управителя „Поморие Мениджмънт 2“
ЕООД, чрез пълномощниците адв.Н. и адв.Гагашева. С него жалбата се оспорва като
неоснователна и недоказана. По повод доводите за липса на представителна власт на
пълномощниците се сочи, че това възражение не е конкретизирано нито по повод
възражението на ответната етажна собственост, нито с въззивната жалба, а същото било
общо, бланкетно, без да са изложени конкретните обстоятелства, на които се основава, без
да е посочен конкретен обект и конкретни лица. Намира, че ако такова бланкетно оплакване
бъде уважено, то би било нарушено правото на защита на въззиваемата страна. На следващо
място се поддържа заявеното с отговора на исковата молба становище, че ако само един от
съсобствениците е упълномощил и дал съгласие за гласуване на ОС, това не води до липса
на представителна власт, тъй като участието в ОСЕС е действие на обикновено управление
и като такова може да се извършва от всеки един от съсобствениците. Неоснователно било и
второто оплакване- за нарушение на правото на информиран избор. Изтъква, че
предложенията за управител се правят на самото общо събрание, а в поканата било
посочено, че т.3 от дневния ред включва избор на управител на сграда „Бета“ за срок от 2
години- 2020 и 2021. Липсвало законово изискване предложенията за управител да са
посочени в поканата- чл.13, ал.7 ЗУЕС. Развити са съображения.
Моли, решението да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и справедливо.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание представителите на страните поддържат изразените вече
становища- въззивницата чрез нарочна молба от пълномощника си адв.Христов, а
въззиваемата страна- чрез адв.Николова и Гагашева.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
По допустимостта на производството.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има
правен интерес да го обжалва. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е
допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.
П. М. Х.- гражданка на ***, чрез пълномощника си адв. Милен Христов е предявила
2
иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решенията по т.2 и т.3, взети от
Общото събрание на етажната собственост в „Сънсет ризорт“, сграда „Бета“, гр.Поморие,
проведено на 24.09.2019 г. Твърди се, че решенията са незаконосъобразни.
На първо място се сочи, че били изчислени погрешно гласовете, с които били
гласувани решенията на ОСЕС. На заседанието участвали лица, които нямали право да
представляват други собственици. Тези лица, които нямали право да бъдат пълномощници
или действали извън пределите на представителната си власт били : А. Х., Н. П., Г. К., Н. Г.,
Т. Д., А. Х., Б. Н., Ж. Г. и И. К.. Тези лица били упоменати като собственици на складово
помещение с идентификатор 57491.509.24.4.76, като глас3ували от свое име със своите
собствени общи части, както и като пълномощници на други собственици. Пълномощните
им били от името на няколко съсобственици на индивидуални обекти в сградата, но
подписът под тях бил само един, поради което не било ясно на кой от съсобствениците е
този подпис. Понеже подписът на упълномощителя бил поставен под чуждия текст, не било
ясно дали последният е изявил съгласие за българския текст на пълномощното.
На следващо място се сочи, че била нарушена процедурата по чл.17, ал.7 ЗУЕС,
понеже протоколът, предоставен на ищеца не бил заверен като верен с оригинала от
управителя на етажната собственост.
На трето място, по повод оспорването на решението по т.3 се изтъква, че било
нарушено правото на информиран избор относно предложения нов управител на ЕС, тъй
като не били представени материали, история, финансови отчети за него, нито представител
на дружеството бил представен на събранието, на който да зададат въпроси.
Моли за отмяна на посочените две решения и присъждане на разноски. Ангажира
доказателства.
Ответната Етажна собственост, представлявана от управителя „ДВОРА“ ЕООД,
представляван по пълномощие от адв. Николова и Гагашева, е представила своевременно
отговор, с който е оспорила иска като неоснователен и недоказан. Оспорени са изложените в
исковата молба обстоятелства. Въззиваемата страна счита, че при провеждането на ОС била
спазена процедурата по неговото свикване и провеждане, при съблюдаване на всички
изисквания на закона. Развити са подробни съображения. Моли иска да бъда отхвърлен,
претендира разноски.
Пред районният съд са представени и приети писмени доказателства, както и
съдебно- техническа експертиза, изпълнена от в.л. Кирил Минков.
С обжалваното решение поморийският районен съд е отхвърлил предявения иск с
правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, като е възприел доводите за законосъобразност на
проведеното събрание и взетите от него решения, изложени от ответната етажна
собственост.
Посочил е, че в действителност изчисленият от вещото лице кворум – 55,65885% се
различава от записания в протокола от общото събрание, като това несъответствие било
несъществ4ено и не се е отразило по никакъв начин на взетите решения, доколкото
кворумът при всички случаи надвишавал минимално изискуемия кворум от 33%, съгласно
чл.15, ал.2 от ЗУЕС. Посочил е още, че протоколът се е стабилизирал като съдържание и
3
доказва с обвързваща доказателствена сила, че ОС е взело решения с посочените в него
гласове, поради което соченото от ищеца основание за незаконосъобразност не е налице. По
следващото оплакване за незаконосъобразност на взетите решения съдът е посочил, че
участието в Ос на ЕС е действие на обикновено управление и като такова може да се
извършва от всеки от съсобствениците, като се е позовал на практиката на ВКС по този
въпрос- Р №54 от 27.04.2015г. по гр.д.№5237/14г. на I г.о. и цитираното в него ТР №91 от
1.10.1974г. по гр.д.№63/74г. на ОСГК. Затова е приел, че дори и само един от
съсобствениците да е присъствал на ОС, той е участвал с цялата припадаща се на обекта
идеална част от общите части, съответно- ако упълномощител е един от съсобствениците, за
пълномощника възниквала представителна власт да представлява цялата , припадаща се на
обекта идеална част от общите части.
Приел е също, че са налице пълномощни, изготвени на български и чужд език /руски,
английски/, при които упълномощителят е положил подписа си под варианта на
пълномощното, изготвен на съответния владян от него чужд език, но това според съда не
води до липса на представителна власт, понеже при изготвен вариант на пълномощното и на
български език е спазено изискването на чл.185 ГПК, още повече, че ищецът не оспорва
верността на варианта на български език, а неподписването на последния не водело до липса
на документ, при наличие на подпис върху варианта на чужд език.
Приел е също, че липсата на заверка „Вярно с оригинала“ на предоставения на
ищцата препис от протокола за процесното ОСЕС не е относима към процедурата по
свикване, провеждане и вземане на решения от ОСЕС, а единствено гарантира за
собственика, че ще бъде известен за взетите решения. Ето защо, като е констатирал, че
липсват оплаквания, че предоставения на ищеца протокол съдържа различни решения от
тези, посочени в оригинала, е счел, че оплакването не води до извод за незаконосъобразност
на взетите решения. Със същите аргументи съдът е приел, че твърдяното нарушения на
липса на информиран избор относно предложения и избран на събранието управител на ЕС
не е самостоятелно основание за незаконосъобразност на взетите от ОС решения.
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Безспорно е, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна
собственост, както и че неин упълномощен представител- адв.Христов, е присъствал на
процесното Общо събрание на Етажната собственост, проведено на 24.09.2019г. Същата е
легитимирана да обжалва решенията, приети от ОСЕС на тази дата, като иск й с правно
основание чл.40, ал.1 ЗУЕС е подаден в законния 30-дневен срок.
Основното оплакване във въззивната жалба се свежда до това, че съдът не бил
изследвал факта дали съсобственици, притежаващи повече от 50% от общата вещ са
извършили упълномощаването. Този порок в представителната власт според въззивницата
прави упълномощаването невалидно, тъй като не били представени доказателства за
изпълнение на условието по чл.32 ЗС.
Въззивната инстанция констатира, че подобно оплакване се въвежда в предмета на
4
делото за първи път с въззивната жалба, което е недопустимо, предвид разпоредбата на
чл.266, ал.1, предл.1 ГПК. Ето защо не следва да бъде обсъждано за пръв път от въззивната
инстанция.
Пред първата инстанция твърденията във връзка с представителната власт касаят
неяснотата /според въззивницата/, за това кой от съсобствениците е подписал съответното
пълномощно и какъв процент общи части реално представлява пълномощника. Това
твърдение правилно е възприето от районния съд като твърдение, че пълномощникът има
представителна власт да представлява толкова идеални части от общите части, каквито
притежава съсобственикът, който го е упълномощил, като правилно същото е счетено за
неоснователно по съображения, че участието в общото събрание представлява действие на
обикновено управление и може да бъде осъществено само от един от съсобствениците, а
упълномощаването от него на пълномощник дава представителна власт на пълномощника
от името на всички съсобственици. В тази връзка въззивната инстанция споделя изцяло
доводите на РС- Поморие, които почиват на установената трайна съдебна практика по
въпроса, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях без да е необходимо да
ги преповтаря в настоящото изложение.
В допълнение следва да се посочи и следното.
Действително разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗУЕС гласи, че „В общото събрание
собствениците имат право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата.“
Тази норма не възпроизвежда дословно предходната разпоредба на чл 7а, ал.1 от
ПУРНЕС /отм./, съгласно която „В общото събрание собственикът на един или повече
самостоятелни обекти (жилище, ателие, гараж и др.) има един глас. Съсобствениците имат
заедно един глас. При съпружеска имуществена общност съпрузите заедно имат един глас.
Правото на глас се упражнява от съсобственика, съпруга или техен представител, който
присъствува на събранието“.
Това обаче не дава основание да се приеме, че законодателят е възприел изцяло нов
подход на уредбата, включително тази, касаеща правото на глас в общото събрание на
съсобствениците на отделните самостоятелни обекти, а именно в сочения от въззивника
смисъл, че всеки съсобственик има право на глас, съответстващо на припадащите му се
идеални части от общите части. В тази връзка следва да се отбележи, че според
разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗС общите части не могат да се делят, т.е. са неделими,
поради което до извършването на делба на съсобствения СОС и обособяването му в отделни
самостоятелни обекти /ако е възможно/ отделните съсобственици не притежават
самостоятелни проценти от идеалните части от общите части на сградата. Освен това
действията по участие в общо събрание на ЕС и тези, за които са взети решения по т.2 и т.3
от процесното ОСЕС- одобряване на годишния отчет за дейността на управителя /т.2 от
процесното ОСЕС/ и за избор на нов управител /т.3/ са такива, свързани със запазването
/поддържането/ и управлението на общите части, поради което представляват действия по
обикновено управление. Затова, при участие в ОСЕС на един от съсобствениците на
съответния самостоятелен обект, респективно негов съсобственик, същия разполага с право
5
на глас, съответно на правото на глас на целия самостоятелен обект /т.е. притежаваните от
самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата/.
За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че всички пълномощни на
посочените в исковата молба пълномощници, за които се твърди, че представляват
съсобствени имоти, пълномощните за които са подписани само един от съсобствениците,
поради което пълномощникът действал извън пределите на представителната власт,
всъщност са подписани от всички лица, които са отразени като съсобственици на имотите.
Единствено пълномощните на л.16 гръб- с което Д. и Е. Р., съсобственици на
апартамент В1-7 са упълномощили К. П. да ги представлява в ОСЕС; на л.24 гръб, с което
ищцата П.Х. като съсобственик на апартамент №4 е упълномощила адв.Христов да я
представлява пред ОСЕС, са подписани от едно лице, но представителната власт за тези
собственици не е оспорена с исковата молба, поради което съдът не може служебно да
разширява предмета на оспорването, още повече, че както и по-горе се подчерта,
пълномощникът е притежавал представителна власт да гласува с общия размер на
притежаваните от съответния обект проценти от общите части на сградата.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че било нарушено правото по чл.16, ал.3
от ЗУЕС на въззивницата на информиран избор, понеже за разлика от нея останалите,
икономически зависими от предишния и настоящ управител пълномощници, посочени в
исковата молба разполагали с информация кой ще бъде предложен, а останалите не, поради
което бил гласуван само елемент от поканата.
Това възражение срещу решенията на ОСЕС се прави отново за първи път пред
въззивната инстанция, поради което е недопустимо. Отделно от това възражението е и
недоказано- нито относно зависимото положение на пълномощниците, нито за това, че
същите предварително са били уведомени за това кое лице ще бъде предложено. Видно от
протокола за проведеното ОСЕС само един от съсобствениците е поставил въпрос дали
информацията за дружеството , предложено за управител може да се намери в търговския
регистър, а останалите присъстващи не са поискали каквато и да било информация за него.
При това положение /още повече, че в закона липсва подобно изискване/, това, че конкретна
информация за предложеното за управител на ЕС дружество не е била предоставена на
етажните собственици преди вземането на решението, не води до извод за
незаконосъобразност на взетите решения. Цитираната в жалбата разпоредба на чл.16, ал.3
ЗУЕС е приложима единствено в хипотезата, когато е прието решение, което не е било
обявено в съобщения на етажните собственици дневен ред, а в настоящата хипотеза не е
идентична. В дневния ред е включена и гласувана с необходимото мнозинство по чл.17, ал.3
от ЗУЕС - над 50 % от представените етажни собственици, точката за избор на нов
управител на ЕС за срок от две години- 2020 и 2021г.
Налага се извод, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като въззивникът няма право на
такива поради изхода от делото, а въззиваемата ЕС не е представила доказателства за
6
действително извършени разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №155 от 2.07.2020г. по гр.д.№799/19г. на РС- Поморие.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7