№ 571
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000503471 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.10.2022 г. постановено по т.д.№ 138821г. по описа на ОС-Видин,
ГО, е уважен частично иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „БУЛ
ИНС”АД е осъден да заплати в полза на Б. Р. А. сумата в размер на 65 000лв. /шестдесет и
пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на получените телесни
увреждания при ПТП настъпило на 12.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.12.2020г. до окончателното издължаване на сумата, както и сумата в размер
на 4422 лв. /четири хиляди четиристотин двадесет и два лева/, представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди, от процесното ПТП настъпило на 12.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2021г. до окончателното й
изплащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над 65 000 лв. до пълния
предявен размер от 70 000лв., частичен иск от сумата от 80 000лв. като неоснователен.
Присъдени са разноски, като ЗД „БУЛ ИНС”АД е осъден да заплати на адв.В. М. на
основание чл.38 ал.2 ЗА вр.чл.7 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2000г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения сумата в размер на 3019.54лв., представляваща
адв.възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, съобразно уважената част
на исковите претенции, а по сметка на ОС-Видин, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
1
2776,88 лв., дължима д.т., както и сумата от 680лв. направени бюджетни разноски.
По компенсация Б. Р. А. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата в размер
на 249,93лв., разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ЗД „БУЛ ИНС” АД оспорва решението в неговата
осъдителна част и моли съда да отхвърли изцяло претенциите като неоснователни. Изтъква
факта, че решението е недопустимо. Налице са данни, че във връзка с процесното ПТП е
образувано ДП № 368 ЗМ 279/2020г. по описа на ОДМВР Видин т.е. налице са
предпоставките за спиране на делото до приключване на наказателното дело с присъда или
прекратяване. Твърди, че изходът на наказателното производство срещу водача е от
значение за правилното решаване на спора чл. 432, ал. 1 КЗ, с оглед на това исковото
производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на
основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК (когато наказателното производство е в досъдебна фаза), или
на основание чл.229 ал.1, т.4 ГПК (когато наказателното производство е в съдебна фаза);
Извън хипотезите на чл.124 ал.5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява
факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че
тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор,
исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за
обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. Твърди, че
единствено доказателство за механизма, което ангажира ищецът е съставения по случая
Констативен протокол за ПТП, който не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Изготвената върху този документ АТЕ, не е
годно доказателство, което да установява при условията на пълно главно доказване
конкретно деяние в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Без да е
установен механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод, за това кой от участниците
е действал противоправно. Счита, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС
„БМВ”, с per. № ********, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди
и предотврати настъпването на вредите.
Отделно от горното посочва, че присъденото обезщетение е прекомерно, тъй като в
случая се касае за счупена малка костица в стъпалото, травма която се среща често при ПТП
и съдебната практика отдавана е установила приблизителни стойности на обезщетенията,
които се приемат за справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД, при подобни травми. В случая
присъдената сума от 65 000 лв. надвишава в пъти практиката на съдилищата за подобен род
вреди, а и по- тежки. Представената медицинска документация удостоверява, че вследствие
на процесното ПТП Б. Р. А. е получил телесни увреждания - Фрактура - луксация на
Монтеджия (счупване на лакътната кост и изкълчване на главичката на лъчевата кост в
горната част - ставата между лъчевата и лакътната кости, осъществяваща въртеливите
2
движения на предмишницата) представлява сложна травма, като при нормално протичащо
възстановяване, има период на нетрудоспособност 4-6 месеца. Счупването на долната
челюст е причинило затруднение на дъвченето и говоренето, което по смисъла на чл.129
НК, представлява средна телесна повреда. Има период на възстановявяане поне три месеца.
Травматичното увреждане на лъчевия нерв (в областта на травмата) довело до ограничаване
на движенията в китката - повдигане и разгъване на пръстите, преимуществено палеца и
показалеца. Тази увреда изисква продължително (над 30 дни) лечение (медикаментозно,
рехабилитация и физиотерапия), което по смисъла на чл.129 НК, представлява средна
телесна повреда. Намира, че сумата за обезщетение, която би била справедлива е в размер на
30 000 лева, ако искът се докаже по основание, без да се отчита съпричиняване. Поддържа
възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, който като пътник в л.а. е пътувал
без поставен предпазен колан, носенето на който би могло да ограничи или го предпази
напълно от получените травми. Във връзка с това възражение е поискана експертиза, но
съдът я е заличил без основание и напълно тенденциозно. Ето защо намира, че са налице
предпоставките на чл.266 ал.3 ГПК и моли да бъде допусната допълнителна АТЕ, заявена
още с отговора на ИМ. Оспорва и началната дата на законната лихва, като посочва, че
разпоредбата на чл.497 КЗ е специална по отношение лихвата по застраховка „ГО на
автомобилистите”. В случая по делото са представени доказателства от ищеца, че
застрахователят е изискал допълнителни документи за произнасяне по щетата - банкова
сметка. Такива доказателства няма представени от него, следователно лихва от
застрахователя не се дължи. Претендира разноски с включено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Б. Р. А. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. За установяване механизма на процесното
ПТП, в хода на делото е допусната и приета АТЕ, изготвена от в.л.инж.Р. И.. Така е
доказано пълно и главно, че на 12.11.2020 г. около 00:16 часа л.а. марка „БМВ“, модел „318
д“ с per. № ********, управляван от водача М. К. Б. се движил по бул.„Панония“ с
насоченост към ,Дунав мост II“, със скорост на автомобила от около 95 км/час, при
максимално разрешена в населено място - 50 км/час. Наближавайки кръстовището с ул.„Цар
Симеон Велики“, след изпреварване последователно на два автомобила, в стремежа да се
върне в средната пътна лента, водачът губи контрол над автомобила, напуска пътното
платно вдясно като се качва върху тротоара и след странично плъзгане от около 32 метра, се
удря в метален стълб за улично осветление, при което автомобилът претърпява масивни
пластични деформации в предната дясна част. Вследствие на ексцентричния спрямо центъра
на тежест удар, л.а. първо претърпява пластични деформации на около 0,5 м. навътре в
купето, а след това последва ротация в посока по часовниковата стрелка, като се завърта на
около 90", заставайки перпендикулярно на платното за движение със задната част, насочен
към платното за движение. От удара в масивния железен стълб, возещия се в автомобила Б.
Р. А. получава травматични увреждания, а л.а. е тотална щета. Според вещото лице,
причината за настъпването на произшествието е движението с превишена скорост от 95
км/ч. от страна на водача на л.а.М. Б., която значително превишава максимално допустимата
такава от 50 км/ч. Поради високата скорост на движение водачът не е бил в състояние да
3
контролира непрекъснато и адекватно поведението на автомобила на пътя. Що се
отнася до размера на присъденото обезщетение намира, че същият е правилно определен.
Вследствие на инцидента пострадалият Б. А. е получил следните телесни увреждания : 1/
Множествени счупвания на костите на предмишницата; 2/ Счупване на долната челюст; 3/
Травма на нервус радиалис на ниво предмишница; 4/ Изкълчване на главичката на лъчевата
кост; 5 /Оток в средата на брадата срединно и около брадата вляво. Вещото лице е посочило,
че според наличните медицински данни към 02.06.2021г., пострадалият не е възстановен
напълно от травмата на дясната предмишница и ръка. По отношение на счупванията в
челюстта, вещото лице е уточнило, че са две - в областта на брадичката по средата и към
десния долен челюстен ъгъл. При счупването на челюст има затруднение и в храненето,
тоест е бил на пасирани супи, нектарчета, сокчета за около 25 дни - 30 дни, защото има една
фиксация на двете челюсти, междучелюстна 2 фиксация. Вследствие на изживения при
инцидента стрес, той получил Посттравматично стресово разстройство, което е наложило да
посети специалист- психолог, тъй като е имал прояви на безсъние, безспокойствие,
тревожност, кошмари по време на сън. Пострадалият е посетил център „Хризантема“-
гр.Видин, където са проведени консултация за определяне на психологически статус,
психодиагностика и психотерапевтична помощ. Дадени са му насоки за лечение в домашни
условия и е издаден психологически статус № 169/07.12.2020г. от клиничен психолог В. Н..
Представя и моли да бъде приет амбулаторен лист № 22335С007116/01.12.2022г. за
извършен актуален преглед при специалист-невролог, от който е видно, че две години след
настъпването на инцидента, той все не е възстановен напълно и продължава да има
оплаквания в увредените места, изразяващи се в изразен оток и палпаторна болка в дясна
лакътна става, ограничение на крайната Флексия и екстензия в същата става; ограничена
пронания и предимно супинация на дясна предмишница; ограничена екстензия в дясна
гривнена ставан и невъзможна екстензия на пръстите на дясна ръка; с наличие на клинични
данни за радиална пареза в дясно. Дадени са препоръки за физиотерапия.
Относно възражението за съпричиняване от страна на пострадалия въведено с
отговора на ИМ, за нарушение по чл.137а ЗДвП, счита същото за неоснователно и
недоказано, тъй като видно от заключението на СМЕ, изготвена от в.л. д-р Т. Б.,
уврежданията на пострадалия могат да се получат от удари в части на вътрешния интериор
на автомобила, като увреждането на дясната предмишница може да се получи както при
поставен, така и без поставен предпазен колан. В о.с.з.на 07.02.2022г. пред СРС в.л.д-р Б. е
посочила, че травмата на ръката при пострадалия може да се получи дори и ако има
предпазен колан. Претендира законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2020г. датата
на която застрахователяг е бил уведомен за настъпването на ПТП, съобразно чл.429 ал.3 КЗ.
Неоснователно е възражението, че не е представил поисканите от застрахователя писмени
доказателства по реда на чл.106, ал.3 КЗ. Съгласно писмо изх.№НЩ- 7650/21.12.2021г.
застрахователят е поискал влязъл в сила съдебен акт - решение или споразумение по
наказателното дело, както и други писмени доказателства, налични по досъдебното
производство. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.106, ал.5 КЗ. Претендира
4
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищецът Б. Р. А. твърди, че на 12.11.2020г. около 00:16 часа в гр.Видин, на бул.“Панония“
пред блок № 25 на ж.к.Гео Милев“, при управление на л.а. „БМВ 318“ с рег.№ ********,
водачът М. К. Б., нарушил правилата за движение по пътищата, като загубил контрол върху
управлението на автомобила, отклонил се вдясно по посока на движението и се блъснал в
метален стълб, в резултат на което е настъпило ПТП. Като пътник на предна дясна седалка в
л.а. и вследствие на удара ищецът пострадал. Вследствие на ПТП са причинени следните
телесни увреждания: 1/ Множествени счупвания на костите на предмишницата; 2/ Счупване
на долната челюст; 3/ Травма на нервус радиалис на ниво предмишница; 4/ Изкълчване на
главичката на лъчевата кост; 5 /Множество охлузвания и наранявания по тялото; 6/
Посттравматично стресово разстройство. В резултат на уврежданията ищецът търпи силни
болки и много страдания. Възстановяването му продължава, като и към настоящия момент
не се чувства добре физически и емоционално. Към момента на настъпване на
произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка "Гражданска отговорност" застрахователна полица
№BG/02/l20000787379, валидна до 15.03.2021г. Твърди, че е претърпял и имуществени
вреди-разходи за лечение. На 21.12.2020г. е заведена претенция, по която застрахователят е
отказал заплащането на застрахователно обезщетение. Претендира обезщетения за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие на получени телесни увреждания при ПТП настъпило на 12.11.2020г. в гр.Видин,
в размер на сумата от 70 000 лв., частичен иск от 80 000 лв., както и сумата от 4 422.00 лв.,
имуществени вреди, представляващи извършени разходи за лечение, ведно със законната
лихва върху всяка една от сумите, считано от 20.11.2020г. до окончателното изплащане.
Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД, гр.София оспорва иска по основание и размер. Оспорва се и
размера на предявения иск за неимуществени вреди. Счита, че предявената сума е
прекомерно завишена. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, поради това, че е пътувал без поставен предпазен колан. Направено е
възражение за недължимост на претендираните лихви, поради поведението на ищеца, който
не е представил изисканите му допълнително документи, поради което за застрахователното
дружество не е съществувала възможност за произнасяне по щетата. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на на 12.11.2020 г. около 00:16 часа л.а. марка
„БМВ“, модел „318 д“ с per. № ********, управляван от водача М. К. Б. се е движил по бул.
„Панония“ с насоченост към ,Дунав мост II“, със скорост на автомобила от около 95
км/час, при максимално разрешена в населено място - 50 км/час. Наближавайки
5
кръстовището с ул.„Цар Симеон Велики“, след изпреварване последователно на два
автомобила, в стремежа да се върне в средната пътна лента, водачът губи контрол над
автомобила, напуска пътното платно вдясно, като се качва върху тротоара и след странично
плъзгане от около 32 метра, се удря в метален стълб за улично осветление, при което
автомобилът претърпява масивни пластични деформации в предната дясна част. Вследствие
на ексцентричния спрямо центъра на тежест удар, л.а. първо претърпява пластични
деформации на около 0,5 м. навътре в купето, а след това последва ротация в посока по
часовниковата стрелка, като се завърта на около 90", заставайки перпендикулярно на
платното за движение със задната част, насочен към платното за движение. От удара в
масивния железен стълб, возещия се в автомобила на предна дясна седалка Б. Р. А. получава
травматични увреждания, а л.а. е тотална щета.
Горното се установява от протоколно споразумение от 08.03.2023г. по НОХД № 48/2023 г.
по описа на ОС-Видин /за което е извършена служебна справка по ЕИСС/.
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда, както и споразумението, одобрено от
наказателния съд, е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което по делото е установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на
автомобила.
От заключението на депозираната на л.110 от делото автотехническа експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е движение с
превишена скорост от 95 км/час от страна на водача на л.а. М. Б., която значително
превишава нормативно въведената максимално допустима такава от 50 км/час. Поради
високата скорост на движение водачът не е бил в състояние да контролира непрекъснато и
адекватно поведението на автомобила на пътя. Вещото лице е посочило, че в случай, че е
управлявал със законно разрешената на местопроизшествието скорост от 50 км/ч.,
центробежната сила би се уравновесила със силите на сцепление между гумите и пътя,
автомобилът не би изгубил устойчивост и произшествието би се избегнало. По делото
категорично се доказва, че единствената причина за настъпване на произшествието е
движението с превишена скорост от 95 км/ч. от страна на водача на л.а. М. Б., с което са
допуснати нарушения на чл.20 и чл.21 ЗДвП.
От заключението на депозираната на л.97 от делото съдебно-медицинска експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че при процесното ПТП ищецът Б. Р. А. е получил следните травматични
увреждания: 1/. Счупване на долната челюст - оток в областта на брадата срединно и около
брадата в ляво; счупване на възходящия клон на долната челюст вдясно и счупване на
тялото на долната челюст вляво от брадичката 2/. Многофрагментно счупване на дясна
предмишница, представляващо фрактура -луксация на Монтежия - раздробено счупване в
горния край на дясна лакътна кост и изкълчване на главичката на дясната лъчева кост; 3/
Увреждане на лъчевия нерв на дясна ръка . Разпитът на в.л. е проведен по делегация
6
/л.153/ в о.с.з. на 04.02-2022г. по ч.гр.д. № 3463/2022г. по описа на СРС, 66 състав.
По повод счупването на долната челюст е проведено оперативно лечение при
хоспитализация от 18.11.20г. до 20.11.20г. фиксиране на счупването на челюстта с
метална плака, като в материалите по делото липсват данни за настъпили усложнения.
Това увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение в дъвченето и говоренето
за срок по-голям от 30 дни. Вещото лице конкретизира, че счупванията в челюстта са две -
в областта на брадичката по средата и към десния долен челюстен ъгъл, но това е счупване
от един нанесен удар в областта на брадата. При счупване на челюст има затруднение и в
храненето, тоест ищецът е бил на пасирани супи, нектари, сокове за около 25 дни - 30 дни,
защото има една фиксация на двете челюсти, междучелюстна фиксация.
По повод счупването на дясната предмишница първоначално е поставена гипсова
имобилизираща превръзка за времето от 12.11.20г. до 14.11.20г.. На 14.11.20г. пострадалият
е постъпил в болнично лечение, където е извършено оперативно лечение на счупването на
дясната предмишница. Това травматично увреждане е комплексно увреждане наречено
счупване на Монтежи и означава многофрагментно или счупване на пакетната кост с
изкълчване на главичката на лъчевата кост към лакета. Получено е едномоментно при едно
трамватично въздействие. Следоперативно е поставена гипсова имобилизация, която
пострадалият е носил 15 дни. През януари 2021 г. пострадалият е прегледан по повод
оплаквания от лека болка и ограничени движения в дясна лакътна става, дясната
предмишница, дясната гривнена става и пръстите на дясната ръка. При прегледа е
установено оток и палпаторна болка в дясната лакътна става, ограничение в крайните
степени на сгъване и разгъване в същата става, ограничени вътрешна и външна ротация на
предмишницата, ограничено разгъване в дясната гривнена става и невъзможно разгъване на
пръстите на дясната ръка. Находката е преценена като клинични данни за пареза на
лъчевия нерв вдясно. Вещото лице е посочило, че същата е доказана с провеждането на
електромиографско изследване. Увреждане на лъчев нерв, засяга нерв, който върви от
мишничната ямка по ръката и се разклонява към пръстите. Налице са медицински данни, че
това е увреда на самото стъбло на нерва, че е налице лека увреда на радиалният нерв. В
теоретичен план е възможно възстановяване, но е възможно и да остане трайно. Зависи
колко е увреден самият нерв.
Правилни са изводите на първа инстанция, които настоящият състав на САС споделя, че
установеното увреждане на лъчевия нерв на дясната ръка е усложнение на травмата на
десния горен крайник и се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Пострадалият е насочен и е провел няколко курса физиотерапия. Проведени са
физиотерапевтични процедури в периода от м.01.2021г. до м.04.2021г., като видно от
последно представения амбулаторен лист 02.06.2021г. десният горен крайник е с
невъзстановени функции, налице са данни за лека пареза на десния лъчев нерв и затова са
назначени 20 бр. физиопроцедури. В хода на проведената физиотерапия първоначално е
установена хипотрофия на мускулатурата на мишницата и подмишницата от обездвижване с
протрахирано подобрение в статуса. Съгласно заключението на експерта, счупването на
7
дясната лакетна кост с изкълчване на главичката на дясната лъчева кост е причинило на
пострадалия трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок от 4-6
месеца при нормален ход на възстановителния процес. Има данни, че ищецът не е
възстановен от тази травма и със сигурност ще трябва нова операция за махане на
плаката /металния имплант/.
На л.12 от заключението на СМЕ вещото лице посочва, че пострадалият очевидно е бил
без поставен колан, тъй като е ударил главата си вкл.челюстта в предното стъкло,
което правилно поставен колан не би позволил. От друга страна травмите на дясната
предмишница на ръката отново биха се получили, дори и с правилно поставен колан. И
двете увреждания могат да се получат от удари в части на вътрешния интериор на
л.а. В о.с.з. на 04.02.22г. при разпит на в.л. по делегация от СРС, 66 състав, /л.153/
същата заявява, че счупването е сложно, с изкълчване, тип Монтежи.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за основателно
направеното възражение за съпричиняване, изразяващо в непоставяне на колан. Ако
бе поставил такъв, при настъпване на ПТП, тялото не би политнало напред към
предното стъкло, където е настъпил удара в метален стълб, в резултат на което е
причинено счупване на долната челюст - оток в областта на брадата срединно и около
брадата в ляво; счупване на възходящия клон на долната челюст вдясно и счупване на
тялото на долната челюст вляво от брадичката. За останалите травми - Многофрагментно
счупване на дясна предмишница, представляващо фрактура -луксация на Монтежи -
раздробено счупване в горния край на дясна лакътна кост и изкълчване на главичката на
дясната лъчева кост; както и последвалото увреждане на лъчевия нерв на дясна ръка,
поставянето на колан е без правно значение и не следва да се отчита т.е. нарушението на
ЗДвП не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на тези вреди и
техния обем.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.Р. /баща на
ищеца/ и А.а /сестра на ищеца/, които съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК.
Св.Р. заявява, че на 12.11.2020 г. през нощта и след инцидента видял сина си в болницата в
гр.Видин, в Бърза помощ. Той бил в инвалидна количка, не можел да се движи, ръката му
висяла. Поради състоянието на ръката не можели да направят ренгенова снимка и той
влязъл с ищеца в ренгена. От устата му течала кръв, казали им, че си е прехапал езика. На
другия ден лекарите установили, че има дупка на долната челюст и тя е счупена. Не го
оставили за лечение в болницата във Видин защото не можели да го оправят. На
14.11.2020г. през нощта тръгнали за София към болница „Пирогов“, където го приели за
лечение, направили изследвания, снимки и в 12 часа на обяд го оперирали. Първо оперирали
ръката, защото тя била най-зле. Майката му останала при него, защото той не можел да се
обслужва сам. След това му направили операция на челюстта, сложили два импланта на
челюстта, а в ръката един имплант. Оперирали го, гипсирали ръката, оправили челюстта. Не
можел да говори. Хранел се само с леки течни храни с помощта на майка си. Свидетелят
придружавал ищеца и до тоалетна, имал нужда от помощ за обслужване, баня, тоалетна. Не
8
можел да спи. Ходели на психолог принудително. След инцидента му казал, че няма да се
качи повече в лека кола. Челюстта му още не била заздравяла добре, още не може да яде
твърди храни, отчупвал си хляба с ръце. За счупената ръка казва, че нямал сила в нея. След
като се върнали от София и му свалили гипса, лекарите установили, че не може да си движи
пръстите, не можел да я изправя. Ходели при ортопед, който препоръчал раздвижвания и
шест месеца ходел на физиотерапия. Не можел да движи ръката, поради засегнат нерв.
Ищецът се затворил, не допускал никой до себе си, срамувал се от шините и ластиците по
лицето.
От своя страна св.А.А /сестра на ищеца/ твърди, че за инцидента разбрала от баща си.
Оказало се, че има счупване и разместване на челюстта. Дясната му ръка висяла близо до
тялото и не можел да я движи. Счупването било много сериозно и не можели да го лекуват
във Видин. Имал и сериозна рана на крака, от която останал загрозяващ белег.
Първоначално бил прегледан в спешния център във Видин, след което разбрали, че травмите
не могат да се лекуват там. На 14.11.2020г. тръгнали за София и бил настанен в „Пирогов“.
Първо оперирали дясната ръка. След това го преместили в клиниката по лицево-челюстна
хирургия, където бил опериран и му поставили импланти в челюстта. В „Пирогов“ престоял
около една седмица. Майка им била придружител, тъй като той не можел да ходи от раните
в крака. Поради силните болки в ръката и крака не можел и да се обслужва. Не можел да се
храни, приемал само течни храни. Вкъщи също имал нужда от чужда помощ. След
операцията на ръката имал гипс. След свалянето на гипса носел специален колан 40 дни.
След свалянето на колана забелязали, че има проблем с пръстите. Направил консултация с
ортопед и се оказало, че има увреждане на нервите. Започнал физиотерапия, която
продължила около половин година. Твърди , че ищецът преживял и психологически стрес.
Не можел да спи през нощта. Направил консултация с психолог. Предписали му
валерианови капки, които помогнали за възстановяване на съня, които продължава да пие и
понастоящем. Имал проблем и с травмата в челюстта и дълго време носел специален ластик
за пристягане на челюстта. Това му създавало изключителен дискомфорт, защото не можел
да говори нормално. Не искал да се среща с хора, срамувал се да го виждат в този вид.
Челюстта го боляла, като първоначално се хранел с течни храни, като все още не може да
отхапва. Не можел все още да извършва тежка физическа работа с дясната ръка, като и до
сега изпитва болки при тежка физическа работа. Преди катастрофата помагал на родителите
си. Не е работил преди катастрофата на трудов договор.
Представени са фактури с фискален бон за сумата от общо 4422 лева за инструментариум и
консумативи, необходими за двете операции, физио и рехабилитационни процедури.
Разходи за медицински пособия и медикаменти, както и за консултация от психотерапевт
В.Начева на стойност 50лв.
Между страните не се спори, че за л.а. „БМВ 318“ с рег.№******** управлявано от водача
М. К. Б. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника ЗД “Бул Инс“,
застрахователна полица №BG/02/120000787379, валидна до 15.03.2021г., както и че след
настъпването на ПТП ищецът е сезирал ответното дружество с искане за изплащане на
9
обезщетение на 21.12.2020г., което е оставено без уважение.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача на МПС,
тъй като присъдата, както и споразумението, одобрено от наказателен съд, има за
гражданския съд задължителна сила съгласно чл.300 ГПК относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпяните от ищеца травми, наложили разходване на парични средства за
лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със значителни болки и
страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на преживения психически
стрес от създалата се ситуация и невъзможност да се обслужва сам за период от около 6
месеца.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, което се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносния резултат, е доказано пълно и главно
само по отношение счупването на челюстта - ако ищецът бе с правилно поставен колан,
главата не би се ударила в предното стъкло при описания механизъм на ПТП - челен удар в
уличен стълб респ. не би получил наранявания в областта на главата.
Затова настоящата съдебна инстанция намира, че същото следва да бъде уважено до
размер от 30% с оглед механизма на ПТП - челен удар в метален стълб на улично
осветление и пътник на предна дясна седалка, но само по отношение на фрактурата на
челюстта. Що се отнася до счупване на лакътната кост и изкълчване на главичката на
лъчевата кост на предмишница и увреждане на лъчевия нерв, те отново биха се получили,
дори при правилно поставен колан.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищецът има право да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на получените при процесното
произшествие увреждания :
1. Фрактура - луксация на Монтеджия (счупване на лакътната кост и изкълчване на
10
главичката на лъчевата кост в горната част - ставата между лъчевата и лакътната кости,
осъществяваща въртеливите движения на предмишницата), което представлява сложна
травма, като при нормално протичащо възстановяване, има период на нетрудоспособност 4-
6 месеца.
2. Счупването на долната челюст е причинило затруднение на дъвченето и говоренето,
което по смисъла на чл.129 НК, представлява средна телесна повреда. Има период на
възстановявяане поне три месеца.
3. травматичното увреждане на лъчевия нерв (в областта на травмата) довело до
ограничаване на движенията в китката - повдигане и разгъване на пръстите,
преимуществено палеца и показалеца. Тази увреда изисква продължително (над 30 дни)
лечение (медикаментозно, рехабилитация и физиотерапия), което по смисъла на чл.129 НК,
представлява също средна телесна повреда.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил в пенсионна възраст
/на 20 години/ към датата на ПТП през 2020г., че според приетото по делото заключение на
назначената СМЕ, лечебният и възстановителен период е продължил общо около 6 м. след
процесното ПТП, че във Видин не е оказана необходимата медицинска интервенция, поради
което се е наложило да бъде прегледан отново в София, Пирогов, където са извършени две
операции - за фиксиране на счупването на челюстта с метална плака, както и за
фрактурата на лакътната кост и изкълчване на главичката на лъчевата кост в горната част -
ставата между лъчевата и лакътната кости, осъществяваща въртеливите движения на
предмишницата. Първото е причинило на пострадалия трайно затруднение в дъвченето и
говоренето за срок по-голям от 30 дни. Вещото лице конкретизира, че счупванията в
челюстта са две - в областта на брадичката по средата и към десния долен челюстен ъгъл,
но това е счупване от един нанесен удар в областта на брадата. При счупване на челюст има
затруднение и в храненето, тоест ищецът е бил на пасирани супи, нектари, сокове за около
25 дни - 30 дни, защото има една фиксация на двете челюсти, междучелюстна фиксация.
Тези болки и страдания са били особено интензивни в първите няколко месеца с последващо
постепенно отшумяване, като с оглед естеството на уврежданията в периода на
възстановяване обективно не е бил в състояние да се обслужва сам. По отношение на
лакътната става след операцията е поставен гипс, при свалянето на който е констатирано
увреждане на лъчевия нерв (в областта на травмата) довело до ограничаване на движенията
в китката - повдигане и разгъване на пръстите, преимуществено палеца и показалеца.
Проведен е шестмесечен курс по физиотерапия. Вследствие на изживения при инцидента
стрес, той получил Посттравматично стресово разстройство, което е наложило да посети
специалист- психолог, тъй като е имал прояви на безсъние, безспокойствие, тревожност,
кошмари по време на сън. Пострадалият е посетил център „Хризантема“-гр.Видин, където са
проведени консултация за определяне на психологически статус, психодиагностика и
психотерапевтична помощ. Видно от приетия във въззивна инстанция амбулаторен лист №
22335С007116/01.12.2022г. за извършен актуален преглед при специалист-невролог, две
години след настъпването на инцидента, той все не е възстановен напълно и продължава да
11
има оплаквания в увредените места, изразяващи се в изразен оток и палпаторна болка в
дясна лакътна става, ограничение на крайната Флексия и екстензия в същата става;
ограничена пронания и предимно супинация на дясна предмишница; ограничена екстензия в
дясна гривнена ставан и невъзможна екстензия на пръстите на дясна ръка; с наличие на
клинични данни за радиална пареза в дясно. Съгласно разясненията на вещото лице д-р Б. на
ищеца му предстои операция за изваждане на поставените импланти.
Предвид това САС приема за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за счупената челюст и по 20 000 лв. за
фрактурата на лявата предмишница тип Монтеджи и за настъпилото травматично увреждане
на десния лъчев нерв /лека пареза на пръстите/. От първите следва да се приспаднат 30%
съпричиняване. Така остават дължими 14 000 лв. за фрактурата на челюстта и по 20 000 лв.
за останалите две средни телесни повреди. Общо обезщетението възлиза на 54 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 21.12.2020г. до окончателното й изплащане. Що се отнася
до имуществените вреди - същите са доказани до размер от 4422 лв. при отчитане на 30%
съпричиняване, доколкото не могат да бъдат разграничени разходите за отделните травми,
следователно дължими са само 1326.60 лв. вместо присъдените от първа инстанция 4422 лв.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено в обжалваната му част досежно неимуществените вреди
за разликата над 54 000 лв. до 65 000 лв. и в частта за имуществените такива за разликата
над 1326.60 лв. до 4422 лв..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 69 422 лв. Жалбата е уважена частично само до 14 096 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя направените
разноски, съобразно уважената част от жалбата /14 096 лв./ от които 1388.44 лв. платена д.т.
и 8040 лв. платен адв.хонорар. Направено е възражение за прекомерност, което съдът
намира за основателно. Като съобрази уважената част от жалбата намира, че
възнаграждението следва да се редуцира до 2000 лв. плюс 20% ДДС или общо 2400 лв. плюс
282 лв. заплатена д.т. или общо 2682 лв. за въззивна инстанция.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на въззиваемата
страна направените по делото разноски, но такива няма направени и не следва да се
присъдят. На осн.чл.38 ал.2 ЗА се дължи адв.възнаграждение за явяване пред въззивна
инстанция върху интереса, досежно който жалбата е оставена без уважение т.е. /55 326 лв./ в
размер на 5076 лв. с оглед отхвърлената част от жалбата и без ДДС, поради липсата на
доказателства за регистрация по ЗДДС.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
Ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което разноски не
се дължат. В полза на адв.В. В. М. на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА, се следва присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 2189.78 лв. без ДДС, съгласно старата редакция на
12
чл.7, действаща към датата на решението, съразмерно на уважената част от исковете.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът дължи в полза на застрахователя направените пред първа
инстанция разноски, които възлизат на 3720 лв. платен адв.хонорар. Правилни са изводите
на ОС, че направеното от ищеца възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. Адвокатското възнаграждение с вкл.ДДС, изчислено
съгласно чл.7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
върху отхвърлената част от исковете – 19 096 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да
бъде присъдена сумата 955 лв. съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Бул Инс АД следва да заплати по сметката на ОС-Видин държавна такса в размер на 2337
лв., на основание чл.78, ал. 6 ГПК, както и платените от бюджета на съда депозити за вещи
лица, общо в размер на 680 лв., от които дължими са само 534 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 21.10.2022 г. постановено по т.д.№ 138821г. по описа на ОС-Видин,
ГО, В ЧАСТТА, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди за разликата над
54 000 лв. до 65 000 лв., както и имуществени вреди за разликата над 1326.60 лв. до 4422 лв..
д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Р. А. ЕГН:********** от с.***, обл.***, ул.“***“ №**
чрез адв.В. М. от АК- Перник със съдебен адрес: гр.Видин, ж.к.“Съединение“3, ет.3, ап.7
срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, иск за
разликата над 54 000 лв./петдесет и четири хиляди лева/ до 65 000 лв./шестдесет и пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на получените телесни
увреждания при ПТП настъпило на 12.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.12.2020г. до окончателното изплащане, както и за разликата над 1326.60 лв.
/хиляда триста двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/ до сумата в размер на 4422 лв.
/четири хиляди четиристотин двадесет и два лева/, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, от процесното ПТП настъпило на 12.11.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2021г. до окончателното й изплащане,
като неосонователни в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. Р. А. ЕГН:********** от с.***, обл.***, ул.“***“ №** чрез адв.В. М. от АК-
Перник със съдебен адрес: гр.Видин, ж.к.“Съединение“3, ет.3, ап.7 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, сумата от
общо 2682 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и два лева/ направени разноски за въззивна
инстанция, с оглед уважената част от жалбата, както и сумата от 955 лв./деветстотин
13
петдесет и пет лева/ направени разноски пред първа инстанция с оглед отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.В. М. от АК- Перник със съдебен адрес: гр.Видин,
ж.к.“Съединение“3, ет.3, ап.7, сумата от 5076 лв. /пет хиляди и седемдесет и шест лева/ на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед отхвърлената част от жалбата и без ДДС за
въззивна инстанция, както и сумата от 2189.78 лв./две хиляди сто осемдесет и девет лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ пред първа инстанция, без ДДС.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ОС-Видин сумата от 2871 лв. /две хиляди осемстотин и
седемдесет и един лева/ на основание чл.78 ал.6 ГПК.
В необжалваната отхвърлителната част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14