РЕШЕНИЕ № 261474
гр. Пловдив, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на петнадесети април две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 8879 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против „Амбър КГ“ ЕООД кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 2477/29.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
5744/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, за сумата от
640, 34 лв., представляваща стойността на предоставените мрежови услуги -
достъп до електроразпределителната
мрежа, за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г.
по партидата на длъжника за обект, находящ се в гр. П., ул. ****, с ИТН ****, и
сумата от 13, 34 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от
11.02.2020 г. до 25.05.2020 г., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 28.05.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че между страните е възникнало правоотношение за доставка на електро
енергия на основание чл. 98 а Закона за енергетиката по силата на Общи условия
на договорите за продажба на електроческа енергия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Сочи, че обектът на ответника е
присъединен към електроразпределителната мрежа на “Електроразпределение Юг”
ЕАД, на чиято лицензионна територия е разположен. Поддържа, че съгласно чл. 104
а Закона за енергетиката потребителите на крайния снабдител използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Твърди, че
всички потребители на електроразпределителната мрежа при общи условия заплащат
всички мрежови услуги, каквато представлява цената за достъп по смисъла на чл.
28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на
23.07.2013 г. и чл. 42 от ОУ, които са публично известни на сайта на
дружеството. Твърди, че на основание чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху
използваната електрическа енергия и/или предоставената мощност. В ал. 3 на чл.
29 от Правилата е установено, че мрежовите услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната
мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови
услуги. Тези услуги се заплащат от всички потребители, които са присъединени
към мрежата на съответния оператор. Твърди, че ответникът е небитов клиент по
смисъла на ЗЕ. Твърди, че в изпълнение на задълженията си ищецът доставил до
обекта собственост на ответника в гр. П., ул. ****с ИТН **** за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. мрежови услуги, като претендира
цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Претендира присъждане на
обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове, с присъждане на обезщетение за забава и разноските по
делото.
Ответникът “Амбър КГ” ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага доводи за
нейната неоснователност. Оспорва за процесния период да е ползвана електрическа
енергия и мрежови услуги. Оспорва обектът с ИТН **** да е присъединен към
електроразпределителната мрежа, съответно да е предоставена мощност за
посочените в исковата молба размери. Оспорва правомерното поставяне на средства
за търговско измерване съобразно Правилата за измерване на количество
електрическа енергия. Твърди, че е депозирал декларация за достъп с искане за
постоянно захранване с електрическа енергия за обект на ул. „****, а не на ул. ****,
като оспорва такъв адрес изобщо да съществува. Твърди, че трафопост с
диспечерско наименование „****“ е собственост на ответника, както и че използва
собствена електроразпределителна мрежа и собствен кабел, които не са
собственост на преносното и разпределително предприятие. Дружеството било
собственик на обектите, от които е изградена мрежата и от които получава
електрозахранване. Твърди, че по смисъла на Закона за енергетиката достъпът е
правото за използване на преносната и/или разпределителните мрежи за пренос на
електрическа енергия, следователно за да заплаща такса достъп потребителят
трябва да е присъединен към тези мрежи. В случая това не било така, тъй като
считано от 26.11.2019 г. електрическото захранване до обекта е прекъснато и
достъпът е преустановен. Счита, че при прекъснато електрическо захранване не
може да се приеме, че имотът е присъединен към електроразпределителната мрежа
по смисъла на ПТЕЕ. Счита, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ, в частта, в
която позволява услуги да се начисляват върху предоставена мощност, противоречи
на закона, Конституцията на Република България и на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.
Твърди, че не е допустимо да бъде начислявана такса при липса на предоставена
услуга. Тази норма от Правилата за търговия с електрическа енергия била
установена и в противоречие със Закона за енергетиката. Твърди, че средството
за търговско измерване е поставено в нарушение на нормите, установяващи мястото
на мерене. В случая последното е след границата на собственост и е на страната
на по-ниското напрежение на понижаващия трансформатор и мери консумираната
енергия на ниво ниско напрежение, което е в нарушение на чл. 14 от ПИКЕЕ. Това
обстоятелство счита за достатъчно основание за отхвърляне на иска, в който
смисъл се позовава на практика на касационната инстанция. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представено Заявление за услуга –
смяна на клиент за обект на регулиран пазар, депозирано от ищеца до ответника
на 19.06.2019 г., към което са подписани приложения.
Представени са доказателства за установяване
правото на собственост по отношение на процесния обект - нотариален акт за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу дълг № ***, ****по ****.,
като ответникът не оспорва, че последният установява собствеността по отношение
на обектите, находящи се в гр. П., ул. „****, ведно с
изграден трафопост.
Ищецът е представил дубликати на три фактури, издадени
от негов представител, в които са обективирани претендираните
вземания за предоставени мрежови услуги за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. Така представените документи представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи
изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи
документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от
двете страни, тъй като те биха обективирали
извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния
снабдител електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите.
От изслушаната по делото и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, се установява, че в обекта на ищеца,
представляващ ТП „***“ по отношение на електромер № ****. Вещото лице е
установило, че обектът представлява зидана сграда, в която е разположен
трансформатор 20/04 kV с мощност 400 kVa, който се електрозахранва чрез въздушно присъединяване.
Посочени са елементите, по които се получава електрическа енергия, като вещото
лице е уточнило, че следните елементи – триполюсен разединител
20 kV, предпазители ВН и силов трансформатор 20/0,4 kV се намират в сградата на трафопоста. Вещото лице е
установило, че от трафопоста се захранват и други обекти, освен този на
ответника, като е установено, че обектът на ответника с място на потребление
гр. П., бул. „****, е с прекъснато електроснабдяване, считано от 26.11.2019 г.,
както и към момента на проверката, като захранването е прекъснато по нареждане
на ищцовото дружество от 22.11.2019 г. Установено е,
че средството за търговско измерване е поставен вътре в таблото на трафопоста,
като е монтирано на страната на ниско напрежение.
По делото е прието заключението на в.л. Л.К.
по допълнителната съдебно-техническа експертиза, по която е установено, че
обекта на ответника е присъединен чрез собствен кабел към разпределителното
табло на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД в ТП „****“. Вещото лице е
установило, че до обекта на ответника през процесния период е предоставяна
мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ в рамките на
предоставената мощност на обекта от 296 квт. Вещото лице е посочило, че таксата
за предоставената услуга се прилага за времето, в което стопанските потребители
са присъединени към електроразпределителната мрежа и не зависи от тяхното
електропотребление.
Съдът цени заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено, отговорило в пълнота на поставените
въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт кредитира
фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
По делото е прието заключението по допуснатата
от съда съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че в процесните
фактури е начислена единствено цена за предоставена мрежова услуга за достъп до
електроразпределителната мрежа за небитови клиенти, като цената е правилно
изчислена съгласно Решение № Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР. Вещото лице е
определило обезщетението за забава за периода от 11.02.2020 г. до 25.05.2020 г.
в размер на сумата от 13, 34 лв. След извършена проверка вещото лице е
установило, че ответното дружество не е извършвало дейност през 2020 г. и не са
налице данни за осчетоводяване на фактурите.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор
за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги
продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2.
Продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на
купувача.
В производството по делото е безспорно
установено, че ответникът е собственик на обект, находящ се в гр. П., ул. „****
с ИТН ****, което обстоятелство се установява от представения по делото
нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу дълг № **,
****по ****., с който се установява придобиване на правото на собственост по отношение
на имот с идентификатор № ***, ведно с построените в имота сгради и трафопост
от 12 кв.м. Ответникът не оспорва обстоятелството, че е собственик на обект,
находящ се в гр. П., ул. „****. Това
обстоятелство се установява и от представеното по делото Заявление за услуга –
смяна на клиент за обект на регулиран пазар от 19.06.2019 г., депозирано до
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД от „Амбър КГ“
ЕООД по отношение на обект с ИТН ****, находящ се в
гр. П., ул. „****.
В случая процесните фактури са издадени по
отношение на обект с ИТН ****, находящ се в гр. П.,
ул. ****, което обстоятелство не представлява самостоятелно основание за
отхвърляне на предявения иск, доколкото в производството по делото бе
установено, което обстоятелство не се оспорва на ответника, че последният е
собственик на обект с ИТН ****, който се намира на адрес гр. П., ул. „****, но
е заведен в регистрите на ищцовото дружество с адрес
гр. П., ул. ****. Относим по отношение на
индивидуализацията на обекта е номера на съответната измервателна точка, а не
адреса, посочен в издадените от ищеца счетоводни документи. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана
в Решение № 437/29.12.2015 г. по гр. д. № 3140/2015 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33 а от ДР на
ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов
клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно нормата на чл. 91, ал. 2 ЗЕ сделките
с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на този закон и
Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от Държавната комисия по
енергийно и водно регулиране /КЕВР/ по предложение на енергийните предприятия.
Според действащата през процесния период разпоредба
на § 1, т. 41 б "Потребител на енергийни услуги" е: а) краен клиент,
който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от
обществен интерес, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа
за снабдяването му с енергия или природен газ. В настоящия казус, ответникът
"Амбър КГ" е собственик на обект, находящ се в гр. П.,
ул. „****. Следователно, ответникът е небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33 а
ДР на Закона за енергетиката, която норма е действаща за процесния период. По
делото е несъмнено установено, че през процесния период ответникът е бил
собственик на имота, който е присъединен към електроразпределителна мрежа,
което е достатъчно да обуслови посоченото качество на ответника. Нещо повече –
качеството на ответника на потребител се установява и от представеното по
делото заявление за предоставяне на услуга, депозирано от ответника до ищцовото електроснабдително дружество.
В закона не е предвидено изискване за
сключване на договора в писмена форма, в който смисъл съдът не възприема
доводите на ответника, релевирани в хода на устните
състезания.
Следователно договорът за продажба на
електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита
сключен с конклудентни действия – с публикуването от
страна на електроснабдителното предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите. От приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ.
По делото не са представени Общите условия на
електроснабдителното дружество, но последните са публично достъпни на сайта на ищеца
– www.evn.bg.
В случая обаче не може да се достигне до извод
за съществуващите облигационни отношения между страните с предмет доставка на
електроенергия и мрежови услуги, тъй като ответникът оспорва да е страна по възникнало
правоотношение с ищеца, а последният не доказа при условията на пълното и
главно доказване, че Общите условия са влезли в сила с прилагане на препис от
публичното издание, в което Общите условия са били публикувани.
С доклада по делото съдът на основание чл.
146, ал. 1, т. 5 ГПК е разпределил доказателствената тежест между страните,
като е указал, че възникване на спорното материално право се обуславя от
установяването, че действително правоотношение по договор за доставка на
електроенергия и мрежови услуги, като е указал, че установяване на това
обстоятелство е в тежест на ищеца.
Обстоятелството, че Общите условия са влезли в
сила не може да се приеме за общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 ГПК и
съответно за неподлежащ на доказване. В този смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС
и Решение № 44/23.03.2012 г. по т. д. № 513/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС. Посочване
единствено на изданията, в които са публикувани тези общи условия, не води до
доказване на това обстоятелство, което доказване следва да е пълно и главно,
доколкото представлява предпоставка за наличие на облигационноправна
връзка между страните.
Липсата на надлежни писмени доказателствени
средства за публично известяване на потребителите на електроснабдителни услуги
за общите условия и изтичането на съответния законов срок след публикуването им
по посочения от законодателя ред, води до извод за неоснователното позоваване
на клаузи от общите условия, като източник на претендираното
вземане.
Това е достатъчно за да приеме, че вземането
на ищцовото дружество е недължимо, което води до
неоснователност на предявените искове.
За пълнота на изложението следва да се посочи,
че според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребителите на крайния снабдител
използват разпределителните мрежи, към които са присъединени. Потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи
условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на
крайния снабдител. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа
съществува като елемент от мрежовата услуга, която се предоставя на
ползвателите на мрежата и винаги се е заплащала от тях. Поначало всички
потребители на електрическа енергия дължат цена за достъпа до
електроразпределителната мрежа, изрично предвидена като компонента в чл. 28,
ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия, като с Решенията на КЕВР
е разграничен начинът на образуване на цената и условията за нейната дължимост по отношение на битовите и стопанските клиенти,
като е прието, че цената за достъп за небитовите потребители не зависи от потребеното количество енергия, а от ангажирания от обекта
капацитет на мрежата. Следователно дори и да бъде преустановено временно
снабдяването с електрическа енергия на обект на клиент, то това не прекратява
задължението на клиента за заплащане на цена за достъп.
Така изложените правни изводи на съда
отговарят на възраженията на ответника досежно приложимите правни норми в
процесния казус, но предвид изложените вече от съда съображения са налице
основания за отхвърляне на предявения иск.
Тъй като вземанията за заплащане на мораторна
законна лихва са добавъчни, при невъзникването на главни парични задължения
следва да бъде отхвърлени и акцесорните искове.
При този изход на делото в полза на ответникът
се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в общ размер от 520 лв., от
които 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 120 лв. –
депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, против „Амбър КГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Брезовско
шосе“ № 176 А, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2477/29.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5744/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, I брачен състав, за сумата от 640, 34 лв., представляваща стойността
на предоставените мрежови услуги - достъп
до електроразпределителната мрежа, за периода от 01.01.2020
г. до 31.03.2020 г. по партидата на длъжника за обект, находящ се в гр. П., ул.
****, с ИТН ****, и сумата от 13, 34 лв. – обезщетение за забава, начислено за
периода от 11.02.2020 г. до 25.05.2020 г., ведно със законната мораторна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 28.05.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати на “Амбър
КГ” ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 520 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 8879/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК