РЕШЕНИЕ
№ 1198
гр. С., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ЕВГ. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110209015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Застрахователно дружество Е.“ АД („ЗД Е.“
АД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.“ № *, чрез адв. Т.Я. –
САК, срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-426 от 28.05.2021 г., издадено от В. Н.
С. – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-263/31.10.2020 г., съставен от
В. Р. Ш., старши експерт при КФН, с което на жалбоподателя на основание чл. 644, ал. 1, т.
2 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за извършено административно
нарушение по чл. 512, ал. 1 във вр. с чл. 496, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, „Застрахователно дружество Е.“ АД, редовно призован, се
представлява от адв. Т.Я., която поддържа жалбата и излага доводи за приложение на чл. 28
от ЗАНН и отмяна на НП. Претендира разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА, КФН, се представлява от юрк. Ан Г.. Моли съда да
потвърди НП. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.08.2020 г. с вх. № 204-307 пред „ЗД Е.“ АД - в качеството му на кореспондент
1
на британския застраховател UKI Insurance Limited, е предявена претенция, регистрирана с
№ **********, вследствие на подаден документ „Искане за завеждане на претенция“ по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от Н. А. Д..
Преписката е образувана по повод на настъпило в Република България застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие (ПТП), вследствие на което са нанесени
увреждания на лек автомобил, марка и модел „О. З.“, с peг. № ***, и на основание на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективиран в застрахователна полица № 95989993А75, с период на застрахователно
покритие от 19.02.2020 г. до 19.02.2021 г. Застрахователният договор е сключен с
британския застраховател UKI Insurance Limited. Виновен за настъпване на ПТП е водачът
на автомобил с peг. № ***.
На 27.08.2020 г., заедно с предявяването на претенцията, са представени
доказателства, необходими за установяването й по основание и размер, както и пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение.
На 02.09.2020 г. е бил извършен оглед на увредения лек автомобил, за който е
съставен опис на претенция.
С писмо с изх. № 204-307/4/16.09.2020 г. Н. А. Д. е уведомен, че по претенцията е
налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. „ЗД Е.“ АД посочва, че
възстановяването на лек автомобил, марка и модел „О. З.“, с peг. № ***, с части, закупени от
вносител за марката, е икономически неоправдано. Застрахователят твърди, че след
определяне на разходите, необходими за възстановяване на уврежданията, нанесени върху
лекия автомобил, е установил, че тези разходи надхвърлят 70% от действителната стойност
на автомобила, която е в размер на 2500,00 лева, като с думи е изписано „три хиляди и
петстотин лева“. Застрахователят уведомява увреденото лице, че за да може дружеството да
се произнесе по претенцията, Н. А. Д. следва да му представи свидетелство за регистрация
на моторно превозно средство - част I, в което е отбелязано, че регистрацията на лекия му
автомобил е прекратена поради тотална щета, документ от съответния отдел „Пътна
полиция“ за прекратяване на регистрацията - служебна бележка, и документ за придобиване
на собствеността върху лекия автомобил (фактура или друг документ).
Съгласно чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането за „ЗД Е.“ АД - в качеството му
на кореспондент на британския застраховател UKI Insurance Limited, се е породило
задължение, считано от 27.08.2020 г., но не по-късно от 27.11.2020 г. включително, да се
произнесе по претенцията по един от двата законоустановени начина. „ЗД Е.“ АД се е
произнесло по претенцията със закъснение - на 10.03.2021 г., като отказва да заплати
обезщетението.
При това положение св. В.Ш., в присъствието двама свидетели, съставил против
жалбоподателя АУАН № Р-06-263/31.03.2021 г., в който били отразени обстоятелствата по
случая, вкл. и тези по извършване на нарушението, като посочил, че е нарушена
разпоредбата на чл. 512, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 496, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗ. Актът бил
подписан от актосъставителя и от свидетелите и бил връчен на същата дата на С. Е.,
2
пълномощник на дружеството, който го подписал без да възрази.
Писмени възражения постъпили на 06.04.2021 г. – един ден след изтичане на срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но въпреки това същите са били разгледани от АНО, видно от
мотивите на процесното НП.
Въз основа на съставения АУАН, на 28.05.2021 г., В. Н. С. – заместник-председател
на КФН, издал и атакуваното НП № Р-10-426/28.05.2021 г., с което на основание чл. 644, ал.
1, т. 2 от КЗ било наложено на дружеството административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за нарушението.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля В.Ш. и приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН
№ № Р-06-263/31.03.2021 г., Известие за доставяне на НП, 3 справки от АИС
Документооборот, Възражение от „ЗД Е.“ АД, Уведомление № 204-307/4/16.09.2020 г.,
Уведомление № 204-307/5/16.09.2020 г., Декларация № 204-307/6/01.10.2020 г.,
Уведомление 207-307/7/08.10.2020 г., Жалба до „ЗД Е.“ АД № РК-204-307/9/16.10.2020 г.,
Кореспонденция между Н. Д. и Б. Ц., Уведомление от „ЗД Е.“ АД № 204-307/10/08.02.2021
г., Декларация по застраховка, Писмо № 91-02-171/ 09.02.2021 г. от КФН, Уведомление №
204-307/12/18.02.2021 г., Искане за завеждане на претенция, Декларация от Н. Д. за вреди,
Документ за НОИ, Протокол за ПТП № 1583641, Искане за допълнителен оглед и оценка на
щети на МПС, Застрахователна полица № BG/01/119002887807, Застрахователна полица №
95989993А75, копие на СУМПС, на контролен талон, на удостоверение за техническа
изправност на МПС и на свидетелство за регистрация на МПС – част II, Известие за
доставяне на препоръчана пратка от „ЗД Е.“ АД, Писмо № 91-02-171/ 23.02.2021 г. от КФН,
Уведомление № 204-307/15/10.03.2021 г., Уведомление № 204-307/16/10.03.2021 г., Заповед
№ 3-2 от 08.01.2021 г., Известие за доставяне на жалба до КФН.
Съдът кредитира показанията на св. В.Ш., тъй като са логични, последователни и
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Писмените доказателства
по делото спомагат за проверка на гласните доказателства, приети са по надлежния ред, и
изясняват конкретния случай, и затова съдът ги кредитира в цялост. Допълнителен цялостен
анализ на доказателствените материали не се налага, доколкото установените обстоятелства
се формират въз основа именно на такъв анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция формира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител) и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
Поради това жалбата се явява процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
Съдът при проверка на съставения АУАН и на издаденото НП установи, че двата
3
документа са съставени от компетентни органи. Актът е съставен от старши екперт при
КФН, упълномощен съгласно Заповед № 3-2 от 08.01.2021 г. на заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – В. С.. Наказателното
постановление е издадено от В. С., в качеството му на заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – на основание чл. 647, ал. 2 от КЗ.
При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените в разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40,
ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
От доказателствения материал по делото по безспорен начин се установи, че „ЗД Е.“
АД не е изпълнило законовото си задължение по чл. 512, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 496, ал.
2, във връзка с ал. 1 от КЗ в 3-месечен срок от предявяване на застрахователната претенция
пред застрахователя да определи и изплати размера на обезщетението или даде мотивиран
отговор по предявените претенции, когато отказва плащане, или основанието на
претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно
установен. Видно от приложените по делото писмени доказателства, претенцията е
предявена от правоимащо лице на 27.08.2020 г., поради което застрахователят е следвало да
се произнесе по един от горепосочените начини до 27.11.2020 г. В конкретния случай се
установи, че жалбоподателят се е произнесъл по предявената претенция на 10.03.2021 г.,
като е отказал да изплати обезщетение – тоест е изпълнил задължението си за произнасяне
повече от три месеца след изтичането на законоустановения срок. С това дружеството-
жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 512, ал. 1 от
КЗ във връзка с чл. 496, ал. 2, във връзка с ал. 1 от КЗ.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения от дружеството-
жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено
разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните
или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага
спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с
чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като „маловажен“, се взема предвид липсата
или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в
случая нарушение) от съответния вид. При преценка характера на извършеното нарушение и
неговите обективни проявления съдът не може да приеме, че в случая се касае за по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. На първо място следва да се отчете значимостта на регулираните
обществени отношения в сферата на застраховането и презастраховането. На следващо
място разпоредбата на чл. 512, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 496, ал. 2, във връзка с ал. 1 от КЗ
се явява гаранция за защита интересите на потребителите, чрез осигуряване на
своевременното и ефективно произнасяне по застрахователните претенции, в контекста на
4
целите по чл. 2 от КЗ - осигуряване защита на интересите на ползвателите на
застрахователни услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и
ефективен застрахователен пазар. Съобразно изложеното съдът счита, че с неизпълнението
на задължението си по чл. 512, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 496, ал. 2, във връзка с ал. 1 от КЗ
ЗД „Е.“ АД е засегнало в значителна степен обществените отношения, обект на защита от
КЗ. На следващо място следва да се отчете, че жалбоподателят е изпълнил задължението си
на 10.03.2021 г. (повече от три месеца след законоустановения 3-месечен срок за
произнасяне), което в допълнителна степен завишава обществената опасност на
извършеното нарушение.
Наказващият орган правилно е определил санкцията за извършеното нарушение
съобразно разпоредбата на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, която предвижда налагането на
имуществена санкция в размери от 1000 до 20000 лева. В конкретния случай на дружеството
е била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, т.е. близо до минималния
размер. Наказващият орган, съобразявайки разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и, ал. 3 ЗАНН е
определил административното наказание на дружеството-жалбоподател в справедлив
размер, съобразен както с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, така и с обществената опасност на извършеното нарушение.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, но въззиваемата
страна има право и своевременно претендира такива за юрисконсултско възнаграждение,
което настоящата инстанция намира за основателно. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Като изхожда от всички тези съображения, съдът намира, че са налице достатъчно
основания за цялостна отмяна на процесното НП, и затова на осн. чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл.
първо от ЗАНН Софийският районен съд
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно Наказателно постановление № Р-
10-426 от 28.05.2021 г., издадено от В. Н. С. – заместник-председател на Комисията за
финансов надзор, с което на „ЗД Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Х. К.“ № *, на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 (две
хиляди и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 512, ал. 1 във вр.
с чл. 496, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН „ЗД Е.“ АД, ЕИК ***, да заплати на
5
Комисията за финансов надзор сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административен съд - С.-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6