Р Е Ш Е Н И Е
Номер
150 22.06.2020 г. гр.Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ
състав
На девет юни 2020 г.
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело № 1192 по описа за 2020
година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на
основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и чл.82-
86 от ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.2
от ГПК въззивна жалба от служителката- ищца Ж.К.С.
от ***против Решение № 144/17.12.2019г. по гр.д.№ 444/2019г. по описа на РС-
гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, с което са били отхвърлени исковете й против
работодателя й „Ей и Ес Марица Изток-1“- ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, за признаване за незаконно на
дисциплинарното й уволнение със Заповед № 11/28.06.2019г. на Управителя на работодателя,
за неговата отмяна и за възстановяването й на заеманата преди това длъжност
„административен асистент“. Заявява, че счита атакуваното
Решение на РС за незаконосъобразно и необосновано, като
излага подробни фактически и правни мотиви в подкрепа на оплакванията си. Моли
въззивния ОС- Ст.Загора да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
от нея негативно за нея Решение на РС, като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да постанови друго, с
което да уважи изцяло предявените от нея
обективно съединени искове с правно
основание по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ против ответника- неин работодател, като
напълно основателни, законосъобразни и доказани според нея. Претендира заплащането на направените по делото
съдебни и деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Има едно ново
представено писмено доказателство
пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния
й представител- адвокат пред въззивната инстанция, както и писмената й защита.
В законния 2- седмичен
срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от
работодателя- ответник „Ей и Ес Марица Изток-1“- ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, който заявява, че атакуваното
Решение на РС е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, не били
допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения, необосновани
и недоказани били направените във въззивната жалба на работодателя оплаквания. Счита, че РС е положил необходимите
усилия за събиране на всички доказателства по делото с оглед уважаване на направените процесуални
искания и от двете страни. Поради което моли въззивния ОС да
постанови въззивно решение, с което да потвърди
изцяло обжалвания съдебен акт и отхвърли подадената въззивна жалба, като изцяло
неоснователна и недоказана. Няма свои нови доказателствени искания пред
въззивния съд. Претендира разноските си за възнаграждение на един процесуален
представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл
е и пледоарията на процесуалния му представител, както и писмената му защита
пред тази съдебна инстанция.
Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка
от страните по делото, атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните
по делото пред РС писмени и гласни доказателства и събраното пред ОС едно ново
писмено доказателство, поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите по
казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното :
Видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за
въззивницата- ищца първоинстанционно Решение на РС- гр.Гълъбово
обл.Старозагорска, първоинстанционният съд при цялостната преценка на събраните
от него писмени и гласни доказателства правилно е преценил, че съкращаването на
щата на служителката- въззивница е извършено от работодателя й/въззиваем/ по
обоснован и законосъобразен начин, без да са допуснати каквито и да са
съществени процесуални нарушения при нейното извършване, както и че не са
налице никои от твърдени от въззивницата нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила. Самото съкращаване на щата за
длъжността „Административен асистент“/каквато е заемала въззивницата С./ е извършено
напълно реално, като видно от писмените доказателства по делото и от заключението
на СИЕ пред РС, с Решение № 25/21.03.2019г. за промяна на щатното разписание в
предприятието, всички две от съществуващите към 21.03.2019г. щатни бройки за
длъжност „Административен асистент" са били премахнати и съгласно приетото
ново щатно разписание и структура на организация на персонала, не е била предвидена
щатна бройка за процесната длъжност. В
тази връзка работодателят/въззиваем/ е разпределил изпълняваните от
въззивницата трудови функции между други останали служители в отдел „Съоръжение
за депониране на отпадъци“, чрез прибавяне към съществуващите преди това
трудови функции на други служители, следователно процесното съкращаване е действително извършено, а
не фиктивно направено. В тази връзка се явява изцяло неоснователно оплакването във в.жалба, че РС не бил
преценил обстоятелството, че работодателят е разпределил изпълняваните от
въззивницата трудови функции преди нейното уволнение, на друг съществуващ служител/М.Д.М./.
От приетите от РС писмени доказателства е видно, че не е налице сходство между основните трудови функции на
останалата на работа М.Д.М. на длъжност
„Старши оператор на гумено- лентова транспортна система“ и длъжността, на която
е работила въззивницата преди прекратяването на трудовото й правоотношение „Административен асистент“. Следователно не е спорно, че другата служителка М.Д.заема
различна длъжност от тази, на която е работила въззивницата Ж.С., което изрично се признава от самата въззивница
пред настоящия въззивен ОС- Ст.Загора. Безспорно е , и че при съкращаване на
всички бройки от дадена длъжност е възможно работодателят да преразпредели тези
съкратени трудови функции, присъщи за съкратената длъжност, между останалите на
работа други длъжности и други негови служители, но това не прави съкращаването
на щата нереално, като при такава хипотези е практически без значение между
колко лица са разпределени извършваните до момента от съкратената служителка
функции. При такава хипотези, решаващия признак за законосъобразността на
уволнението по този ред е дали трудовата функция е престанала да бъде в съдържанието
на отделна щатна длъжност по новото щатно разписание, или не. В процесния
случай, когато трудовата функция на съкратената длъжност, преди възложена само
на един служител и изпълнявана от него, с оглед съкращението е била
разпределена от работодателя със заповед на други няколко служители, които
дотогава не са я изпълнявали, като длъжностно задължение, правното основание на
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ е абсолютно налице. Поради което фактическият и
правен извод на РС е законосъобразен, доказан и правилен, тъй като в процесния случай съкращението на
щата е извършено реално и не е било необходимо провеждането на подбор между въззивницата
С. и останалата на работа М.. От което следва, че изложените във Въззивната
жалба оплаквания в тази насока се явяват неоснователни и
недоказани.
От друга страна събраните пред
РС, като писмени доказателства 2 бр. писмени Заповеди № ORD-023/01.07.2019г. и № ORD-050/19.06.2018 г., те са издадени от друго юридическо лице/различно от
въззиваемия- ответник/ „Ей и Ес Марица Изток 1“- ЕООД/ЕИК 123533817/- това е третото за делото
юридическо лице „Ей и Ес Марица Изток 1 Сървисиз“- ЕООД, ЕИК 123533827, което е различно от Работодателя и въззивницата
не е била в трудово правоотношение с него. Поради което сочената от
въззивницата Заповед от 01.07.2019г. за възлагане функциите за контрол и
документация на служител в отпуск по чл.163 от КТ, не е издавана от работодателя й/въззиваем/ и е неотносима
към спорното правоотношение, предмет на настоящото дело. Неотносимо към
процесния спор е и обстоятелството
дали третото за делото дружество/издател на посочените 2 бр. писмени заповеди/
се представлява от същото физическо лице/пълнолетния български гражданин Т.Б./,
както и въззиваемото дружество, тъй като едно и също физическо лице може да
бъде законен представител на неограничено множество от правни субекти в един и
същи период от време, но това не обосновава правния довод на въззивницата, че „Ей и Ес Марица Изток 1 Сървисиз“- ЕООД и „Ей
и Ес Марица Изток 1“- ЕООД се намирали в някакви свързани правоотношения и
взаимоотношения помежду си. В този смисъл са напълно мотивирани, доказани и
законосъобразни изводите на РС в атакуваното му решение, тъй като предметът на настоящото
дело се отнася единствено и само до законосъобразното или незаконосъобразно
прекратяването на трудовото правоотношение/ТПО/ между въззивницата и въззиваемия.
В този смисъл следва да се цени и представеното от въззивницата едно ново
писмено доказателство пред настоящия въззивен съд в о.с.з. на 09.06.2020г. Заповед № ORD-048/11.11.2020г., издадена от третото
за делото юридическо лице „Ей и Ес Марица Изток 1 Сървисиз“- ЕООД, което е правно съвсем различно от въззиваемото дружество юридическо
лице „Ей и Ес Марица Изток 1“- ЕООД, което е видно от
положения върху подписа на представляващо
издателя на заповедта лице Т.Б., независимо какво е точното наименование на
заеманата от него длъжност във всяко едно от двете търговски дружество и
бланката, на която е била издадена всяка една от тези общо 3 бр. писмени
заповеди. Волята е текста и е доказана с подписа на лицето, а бланката и печата
са вторични неопределящи атрибути. В случая не е било налице
задължение за работодателя за извършване на подбор, тъй като от обстоятелствата по делото
(включително и от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза), се установи, че в настоящия случай съкращаването в щата е засегнало
и двете съществуващи щатни бройки от длъжността „Административен асистент“, и
доколкото се съкращават всички съществуващи до момента щатни бройки на процесната
длъжност, работодателят изобщо не е бил длъжен да извърши подбор.
Наред с това другата служителка Н.Ф.Д., която е заемала
същата длъжност „Административен асистент“ и чиято щатна бройка също е била
съкратена, към датата на уволнението на въззивницата С. безспорно е била отпуск
поради бременност и раждане на дете по чл.163 от КТ, тя се е ползвала от
абсолютна законова закрила от уволнение на основание съкращаване на щата,
съгласно императивната разпоредба на чл.333, ал.6 от КТ, дори само едната щатна
бройка на длъжността „Административен асистент" да се е съкращавала, изобщо
не е било необходимо да се извършва подбор от работодателя между въззивницата Ж.С.
и Н.Д.. Поради което оплакването на въззивницата, че работодателят й не бил провел процедура за
подбор между двете служителки, заемащи и двете щатни бройки на съкращаваната
длъжност, се явява изцяло неоснователно и недоказано. Процесното уволнение е било
извършено на осн. съкращаване на щата по чл.328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ, когато
работодателят е пълен суверен относно преценката си дали да намали числеността на
състава и кой точно щат да съкрати, като неговата преценка е изцяло по
целесъобразност и не подлежи на никакъв съдебен контрол, само да не се нарушава
императивна правна норма, да се злоупотребява с право или да се установява
дискриминационен подход. Видно от мотивите на РС, от събраните по делото на РС
писмени доказателства и заключението на ССЕ, работодателят не е нарушил нито
една императивна правна норма. Работодателят не е бил длъжен да извършва подбор
между лицето Д./намиращо се в отпуск
по чл.163 от КТ/ и въззивницата С..
В процесния случай очевидно работодателят е преценил, че не е целесъобразно да
запазва длъжността „Административен асистент“ в предприятието си и е съкратил реално всички
съществуващи 2 бр. щатни бройки на тази длъжност, като наистина до прекратяване на ТПО с втората служителка Н.Д./заемаща
другата съкратена щатна бройка на същата длъжност/ действително не се е
стигнало към момента на уволнението на въззивницата С., тъй като Д. се е
ползвала с абсолютна законова закрила при уволнение на основание „съкращаване
на щата“ съгласно императивната разпоредба на чл.333, ал.6 от КТ, понеже до 17.09.2019г. се е намирала в законен отпуск по чл.163, ал.1 от КТ.
Поради което атакуваното първоинстанционно Решение се
явява в своята цялост мотивирано, законосъобразно и правилно, при
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, и то следва
да се потвърди напълно, ведно с всички законни последици от това.
На основание чл.280,
ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, това въззивно
съдебно Решение може да се обжалва в общия 1- месечен срок от датата на връчването
му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред ВКС на РБ-
гр.София.
Ето
защо, воден от горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ, въззивният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 144/17.12.2019г. по гр.д.№ 444/2019г. по
описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска.
Решението може да се обжалва по касационен ред, в 1- месечен срок от връчването му на страните, чрез ОС-
Ст.Загора пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :