О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1854
24.09.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №2070 по описа за
2019г. на ПОС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 и сл. във връзка
с чл.248 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на И. И. М. ***, чрез
пълномощника му адв. Т. С., против Определение
№576/08.07.2019г.,
постановено по гр.д.№1990/2017г.
по описа
на Районен съд- Карлово, с което е оставена без уважение молбата
му за изменение
на постановеното по делото
решение в частта му за разноските. В жалбата
се излагат съображения за
неправилност на обжалваното
определение, като се
иска отмяната му
и решаване на въпроса по
същество като направените по
делото разноски останат
в тежест на
ищците.
Ответните страни
по жалбата- М. Р. С. и С. Г. С., в писмен
отговор на същата искат оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността
на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, тъй като е
подадена от легитимирана страна
и е насочена
срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, е основателна.
С решението, чието
изменение в частта за
разноските се иска,
е бил уважен предявен от ищците М. Р. С. и С.
Г. С.
против ответника И. И. М.
положителен установителен иск за собственост на
недвижим имот и
ответникът е бил
осъден да им
заплати направените по делото разноски в
размер на 510 лв. В
срока по чл.248
от ГПК ответникът е
поискал изменение на
така постановеното решение в
частта му за разноските, като
същите останат в тежест на
самите ищци, тъй
като не е
давал повод за
завеждане на делото и е
признал предявения иск. С
обжалваното в настоящото
производство определение съдът
е оставил молбата
му без уважение.
Така постановеното определение
е неправилно.
Видно от материалите по
делото, както с
подадения отговор на
исковата молба, така и в първото
съдебно заседание чрез
пълномощника си, ответникът
е признал предявения
иск, а от страна
на ищците не са ангажирани
доказателства същият да
е давал повод за
завеждане на делото чрез
извънсъдебно оспорване на претендираното от тях
право на
собственост върху процесния имот
или чрез заявяване на собствени
права върху него. От
събраните по делото
доказателства действително се установява, че за процесния имот
№85 по кадастралния план
на ползвателите в м. „***“ в землището на гр.
***,
който е с
идентификатор 68080.495.85 по
КККР на гр. ***, одобрени
през 2011г., и с
площ от
602 кв.м., документи
за собственост притежават както
ищците, така и ответника,
като нотариалните актове
на ищците ги
легитимират като собственици
на 300 кв.м.
от същия, а този
на ответника- на 400
кв.м. По делото
се установява и
че за същия
имот са налице
две решения на
Поземлена комисия- Карлово
за възстановяването му
по реда на
ЗСПЗЗ на едни
и същи лица,
постановени по различни преписки,
като по едното
решение са възстановени 300
кв.м., а по другото-
400 кв.м., като
въз основа на така постановените
решения са били
сключени и сделките,
легитимиращи ищците и
ответника като собственици
на съответни части
от имота. От приложената
по делото скица
на имота е
видно, че в кадастралния регистър
е вписан само
нотариалния акт на
ответника, а не и
този на ищците,
а за разликата
до пълната площ
на имота като
негов собственик е вписана
Община Сопот. По делото
не се установяват
причините, поради които
документът за собственост
на ищците не
е отразен в кадастъра,
но няма данни
и те да са изпълнили
задължението си по
чл.38, ал.1, т.3 от ЗКИР
във връзка с
чл.41, ал.5, т.2, б.Б от действащата към момента на създаване
на кадастралната карта
на гр. Сопот Наредба
№3 от 28.04.2005г.
за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри да
представят документа си за собственост на
съответната служба в
производството по създаване
на кадастралната карта. От страна на ищците
не се твърди
и да са
подавали възражение срещу
приетите кадастрална карта и
регистри по реда
на чл.49а от ЗКИР,
нито да са искали изменението
им. При това положение
очевидно причините, поради
които документът им
за собственост не
е отразен в
кадастъра, не могат да се
вменят във вина
на ответника, нито
има доказателства същият
да е препятствал
по някакъв начин това,
нито да е предизвикал
или поддържал спор
за материално право с
тях по отношение
на правата им
върху процесния имот. Предвид горното съдът
намира, че в случая
е налице хипотезата
на чл.78, ал.2 от
ГПК, съгласно която
ако ответникът с поведението си
не е дал
повод за завеждане
на делото и ако признае
иска, разноските се
възлагат на ищеца.
Ето защо обжалваното определение
следва да бъде отменено, като вместо
него се постанови
изменение на решението
в частта за разноските, като
същото се отмени
в частта му, с
която ответникът е бил
осъден да заплати на
ищците сумата от
510 лв.- разноски, като вместо
това се постанови
направените от ищците разноски
да останат за
тяхна сметка. С молбата
по чл.248 от
ГПК и с
частната жалба срещу
определението ответникът не
е направил искане
да му бъдат присъдени
направените по делото разноски,
поради което и
такива не следва
да му се присъждат
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ Определение №576/08.07.2019г., постановено
по гр.д.№1990/2017г. по описа
на Районен съд-
Карлово, с което
е оставена без уважение
молбата на И. И. М.
за изменение на
постановеното по делото решение в
частта му за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение
№20 от 20.01.2019г.,
постановено по гр.д.№1990/2017г. по описа
на Районен съд- Карлово в
частта му, с която
И. И. М.
е бил осъден да
заплати на М. Р. С.
и С. Г. С. сумата
от 510 лв.-
разноски.
ПОСТАНОВЯВА направените
от ищците разноски
да останат за
тяхна сметка.
Определението подлежи
на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: