№ 267
гр. Смолян, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Д. Иброва
като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско
дело № 20255400500292 по описа за 2025 година
Производството пред ОС-Смолян е образувано по въззивна жалба , подадена
от юр. М. в качеството му на процесуален представител на АГЕНЦИЯ
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА-гр.С. срещу съдебно решение по гр.дело
1097/2024г по описа на РС-Смолян.
С обжалваното решение е уважен предявения иск “ЗД Е.” АД-гр.С. срещу
Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр.С., като ответникът е осъден да заплати
на ищеца следните парични вземания :
-1 295,80 лв. - главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета №**********/28.12.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска/14.08.2024г. /до
окончателното й изплащане,
-89,09 лв. -лихви за забава за периода 17.02.2024г. до 14.08.2024г.,
-811,83 лв., - направени разноски по делото.
Във ВЖ е посочено , че решението е неправилно , като се оспорва
механизма за причиняване на ПТП.Първоинстанционният съд е игнорирал
обстоятелството, че водачът на процесното МПС е допринесъл за настъпване
на вредите, поради несъобразяване на скоростта с пътните условия . Приетите
1
заключения по делото съдържат единствено предположения, като вещото
лице не е направило оглед на увреденото МПС, нито оглед на
местопроизшествието, при това положение, няма как да установи механизма
на настъпилото ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между
движението на автомобила, наличието на пясък на пътното платно и
нанесените щети. Всички обстоятелства, около възникването на ПТП се
основават на твърденията на водача на увреденото МПС, който е
заинтересувано лице.От показанията на свидетеля Табаков може да се
направи извод за съпричиняване на вредоносния резултат .Свидетелят
сочи, че водачът е отвлякъл вниманието си с гледане в мултимедията на
автомобила и това епричината за поднасянето на автомобила .Към момента
на ПТП времето било слънчево и ясно време, с доста добра видимост. При
определяне на размера на обезщетението в контекста на разпоредбата на чл. 53
ЗЗД и отчитайки показанията на свидетеля Табаков, следва да се намали
обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По делото не е доказано по
категоричен начин, че Агенция „Пътна инфраструктура“ - С. по някакъв
начин да е допринесла за възникването на сочената вреда. Вредата е
причинена единствено по вина на водача, тъй като същият не е спазил
задълженията си по чл. 20 от ЗДвП да се движи с безопасна скорост и да е в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Предвид на това се
иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноски .
Постъпил е отговор от страна на въззиваемия . В отговора е посочено , че
депозираната въззивна жалба е неоснователна, а постановеното решение е
правилно. В производството пред РС-Смолян ищецът е доказал всички
елементи от фактическия състав на регресното си право.Механизмът на
настъпване на процесното ПТП в цялост се установява от представените
писмени доказателства, изготвеното и прието без да бъде оспорено експертно
заключение по съдебната автотехническа експертиза, както и от показанията
на разпитания свидетел С..При навлизане в десен завой на републикански път
III-868, управляваният от св. С. лек автомобил поднася вследствие на
разпилян по платното за движение пясък, поради което водачът губи контрол
над управлението и попада в неравност, пълна с вода, а със задната част на
автомобила се удря в оградни колчета. Причина за настъпване на инцидента е
преминаването на лекия автомобил през необезопасени и несигнализирани
2
препятствия - разпиления по платното за движение пясък и неравност, пълна с
вода. Заключението по съдебната автотехническа експертиза потвърждава
гореописания механизъм на ПТП и установява причинно - следствена връзка
с настъпилите вреди, както и техния размер по средни пазарни цени, в
съответствие с трайната съдебна практика. Горното се подкрепя от
показанията на св. Табаков, който сочи , че пясък е имало и в двете ленти на
пътното платното, т.е. дори да е бил отклонил вниманието си водача , то
същият не е имал възможност да избегне препятствието. Правилно приема, че
водачът се е движил със съобразена с пътни условия, доколкото
несигнализираните препятствия на пътя (неравности и вещества) не
представляват предвидимо препятствие и не създават за водача задължение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Предвид на това се иска съдът да потвърди обжалваното
съдебно решение , като се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, като е
постъпила молба от юр.М. , с която е поискано разглеждане на делото в
негово отсъствие и е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски от въззиваемия .
Въззиваемият не изпраща представилтел в съдебно заседание , като е
постъпила молба от юр.Н., която оспорва жалбата и претендира разноски
.
Съобразно правомощията си почл. 269 от ГПК съдът намира , че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо .
По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във връзка с чл.
49 от ЗЗД от ЗД "Е." АД срещу Агенция "Пътна инфраструктура" за
заплащане на парична сума в размер на 1295,80 лева -главница ,ведно с
дължимите се законни лихви .
Претенцията е предявена като регресно вземане, възникнало по повод
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
"Автокаско" за вредите, причинени на л. а. марка "БМВ" 320Д с рег. №СВ
**** КВ при ПТП , настъпило на 23.12.2023 г. на републикански път ІІІ -
868 , км 17+050.
Срещу ИМ е подаден отговор от ответника, като са изложени доводи, че
3
водачът на МПС е проявил груба небрежност , нарушавайки
разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, като вредоносният резултат е
причинен по негова вина и не следва да се ангажира отговорността на
ответника.
С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд уважил
исковата претенция , като е прието , че на посоченото време и място в
исковата молба е настъпило ПТП с материални щети . При управление на
автомобила и навлизане в пътния участък от страна на водача С. е
настъпило поднасяне на автомобила поради наличието на пясък по
пътното платно и неравност, които не са били надлежно отстранени и
сигнализирани.Направен е извод, че ответникът не е изпълнил вменените
му от закона задължения да поддържа републиканския път в състояние,
което да обезпечи удобен и безопасен транспорт , като искът е уважен в
цялост .
По делото не е спорно, че на 25.02.2023г между И. С. и ЗД Е. АД е
сключен договор за застраховка КАСКО , касаещ автомобил с рег. номер
СВ****КВ за срок от една година .
На 28.12.2023г е подадено искане от застрахованото лице до
застрахователното дружество за завеждане на претенция по сключената
застраховка във връзка с възникнало ПТП на 23.12.2023г. Приложена е
декларация , в която е описано възникнало ПТП на 23.12.2023г на
републикански път ІІІ -868 км 17+050, ведно с протокол за ПТП от
27.12.2023г.
Във връзка с предявената претенция е изплатена сума в размер на
1295,80 лева на застрахованото лице. Застрахователното дружество
изпратило регресна покана до ОПУ-гр.Смолян за възстановяване на
заплатеното обезщетение, като поканата е връчена на 07.02.2024г. В срока
за доброволно изпълнение не е извършено плащане, след което е
предявен иск срещу ответника по делото .
В хода на производството е установен размера на причинените вреди
/1295,80 лева/ , като в тази връзка е изготвената експертиза.
Горните обстоятелства не са спорни и правилно са приети за установени
и от първоинстанционния съд .
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на решението
с аргумента , че съдът не е обсъдил възражението за съпричиняване от
4
водача на МПС. Изложени са доводи , че водачът С. не е съобразил
своето поведение с пътните условия и факторите , посочени в нормата
на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.Същият е отвлякъл вниманието си /разглеждайки
мултимедията на автомобила/ и се блъснал в ограда покрай пътя , като е
направен извод, че не се движил с безопасна скорост и е нарушил
разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
Въззивният съд не споделя доводите за неправилност на решението на
посоченото в жалбата основание, предвид на следното:
По делото не са събрани доказателства , от които да се направи извод , че
водачът С. се е движил с несъобразена скорост и е извършил
административно нарушение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Не са ангажирани
доказателства , че на С. е съставен АУАН за извършено административно
нарушение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Ответникът не е направил
доказателствени искания за приобщаване към доказателствената
съвкупност на евентуално съставен АУАН и НП спрямо този водач .
По делото са разпитани свидетелите С. и Табаков /служител на Сектор
ПП/ .От показанията им се установява , че на водача е съставен АУАН с
неустановено съдържание за неупражнен контрол , но не и акт за
движение с несъобразена скорост . Управление на автомобила с
несъобразена скорост не е констатирано и в съставения протокол за ПТП .
На мястото, където е станало ПТП е имало неравности на пътното
платно , вода и пясък , които не са сигнализирани и обозначени . В тази
насока са събраните гласни доказателства и съставения протокол за ПТП.
Следва да се направи извод , че именно лошото състояние на пътя е
станало причина за поднасянето на автомобила при преминаването му
необезопасения участък, като в тази връзка е и заключението по
изготвената експертиза .
Неупражненият контрол от водача би могъл да послужи като основание
за прилагане на разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД.По делото не са
ангажирани доказателства/включително и за реализирана АНО/ , от които
да се направи несъмнен извод , че евентуално допуснато нарушение по
ЗДвП е довело до настъпване на ПТП и то е основната и единствена
причина за настъпването на вредоносния резултат .
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд , че
ответникът по делото , в качеството му на лице , което стопанисва
5
републиканския път, не е изпълнил вменените му от закона задължения
/чл. 29 от ЗП, чл. 30 от ЗП и чл. 3 ал.1 от ЗДвП/ да поддържа
републиканския път в състояние за безопасно и удобно движение, като
това му бездействие довело до настъпване на вредононосния резултат
от ПТП.
В срока на действие на процесния застрахователен договор при движение на
застрахования лек автомобил е настъпило ПТП, като лекият автомобил е
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на непочистено от пясък
пътното платно , в резултат на коетоавтомобилът поднесъл и са му
причинени имуществени вреди.Налице е плащане на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца по валиден договор за имуществена
застраховка, кото от този момент за него възниква суброгационното право по
чл. 410 ал.1 от КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя
на вредите от процесното ПТП до размера на платеното обезщетение при
установяване елементите от фактическия състав на деликта: вреда,
противоправност, причинна връзка и вина.
Обжалваното решение следва да се потвърди , като в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за юр.възнаграждение в
размер на 100,00 лева .
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло съдебно решение с рег. номер 102/27.03.2025г
по гр.дело 1097/2024г по описа на РС-Смолян.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА -гр.С. ДА ЗАПЛАТИ
на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е." АД-гр.С. направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 100,00 лева-
юр.възнаграждение .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7