РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Пловдив, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Веселин Г. Ганев
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245000600236 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал
подсъдимия С. М. А. за виновен в това, че на 04.10.2017г. в гр. *, е отнел
чужда движима вещ – златен синджир с тегло 38 грама, плетка „Панцер“ на
стойност 3 362,90лв. от владението на К. И. А., с намерение противозаконно
да я присвои, като е употребил за това сила на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, като го
признал за невиновен в това теглото на отнетата вещ да е 40 гр. и за разликата
в сумата до 3539,90 лв.
Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че в
периода от 28.02.2018 г. до21.12.2019 г., в гр. *, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е
принудил К. И. А., чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му,
а именно да се разпореди с парични средства в полза на С. М. А., , като
деянията са придружени и със заплаха за убийство и на К. И. А. са били
1
причинени значителни имуществени вреди в общ размер на 25 600 лв. и на
основание чл. 214, ал. 2, т. 1, т. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 вр.
чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и бил осъден на три години лишаване от
свобода и глоба в размер на 3000 лв.
На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия А. било наложено едно
общо най – тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, към
което било присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 3000лв.
На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС съдът постановил така
определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
три години да се изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът приспаднал времето, през което А. е бил задържан и се
разпоредил с веществените доказателства и разноските.
Срещу присъдата е постъпил протест на прокурор при Окръжната
прокуратура, с който се изразява несъгласие с размерите на определените
наказания. Според прокурора, съдът не е отчел в нужната степен при
индивидуализацията на наказанията обществената опасност на деянията на А.
и така е определил едни явно несправедливи наказания. Искането е за
увеличаване на размера им.
Постъпила е и бланкетна жалба от частния обвинител чрез неговия
повереник. В допълнението към нея са развити съображения за неправилна
интерпретация на обстоятелствата, имащи значение за индивидуализиране на
наказанията. Изразява се несъгласие с извода на първата инстанция, че
оказаното съдействие по събиране и подредба на доказателствата е
смекчаващо обстоятелство. Според частния обвинител и неговия повереник
смекчаващите обстоятелства са нито многобройни, нито пък има
изключителни такива. Твърди се, че срокът от 4 години и шест месеца, през
който е продължило производството не е толкова голям, че да съставлява
обстоятелство, обосноваващо приложението на чл.55 НК. Сочи се, че съдът не
е съобразил интензитета на посегателството срещу личността на пострадалия,
начина по който е извършено деянието и обстоятелствата около извършването
му. Като отегчаващи обстоятелства се навеждат значителните вредни
последици от посегателствато върху личната сфера на пострадалия, извън
съставомерните такива, престъпното упорство и настоятелност и активното
въвличане в престъпното посегателство и на трети лица. Претендира се
2
увеличаване на размера на наказанията.
Присъдата е атакувана и с жалба на защитника на подсъдимия, в която
се изразява недоволство от признаването на подсъдимия за виновен и
осъждането му. В допълнителните изложения към жалбата се твърди, че са
нарушени правилата на формалната и правна логика при формиране на
вътрешното убеждение на съда, което е довело до неправилни правни изводи
за съставомерността на деянията, по които подсъдимият е признат за виновен.
Според защитата присъдата е постановена при непълнота на доказателствата
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се,
че съдът превратно е тълкувал показанията на св. Н. и Д., които защитата
намира за недостоверни и е изградил правните си изводи на предположения.
Като процесуален порок се сочи липсата на отговор на възраженията на
защитата по съществото на делото. Навеждат се доводи за явна
несправедливост на наложените наказания с отказа на съда да приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Претендира се отмяна на присъдата и
постановяване на нова оправдателна такава. Алтернативно се предлага
отлагане на изпълнението на наказанието с приложението на института на
условното осъждане.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
поддържа протеста и предлага жалбата на защитата на подсъдимия да се
остави без уважение. Сочи, че наказанията неправилно са определени по реда
на чл.55 НК и предлага увеличаване на размерите им. В останалата част
намира присъдата за обоснована и законосъобразна.
Повереника на частните обвинители намира фактическата обстановка за
установена на базата на събраните по делото доказателства. Счита, че и двете
обвинения са доказани по безспорен и категоричен начин, като излага
пространни съображения в тази връзка. Акцентира върху обремененото
съдебно минало на подсъдимия е предлага увеличаване на наказанията.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си и оспорва протеста на
прокурора и жалбата на частния обвинител. Намира обвиненията за
недоказани по безспорен и категоричен начин. Съзира противоречие в
мястото на извършване на грабежа и по конкретно изпълнителното деяния в
автомобила ли е осъществено или извън него. Намира, че от показанията на
свидетелите Н. не може да се направи извод за авторството на деянието.
3
Оспорва се издаденото медицинско удостоверение от УМБАЛ „*“ *.
Обвинението по чл.214, ал.2 НК също намира за недоказано. Според него
няма доказателства за отправени заплахи от подсъдимия към пострадалия,
които да са мотивирали последния да му дава на няколко пъти
инкриминираната сума пари. Алтернативно предлага намаляване на размера
на наказанията с оглед семейното положение и продължителния срок на
производството.
Подсъдимия оспорва да е извършил грабеж на А. и не взема отношение
по обвинението в изнудването. Иска да бъде оправдан.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Дружеството „*“ ЕООД, с едноличен собственик и управител постр.К.
И. А., през 2006г. започнало строителство на обект-комплекс от магазини и
офиси, находящ се на кръстовището на ул. „*“ и бул. „*“ в гр.*.
Самият проект имал трима инвеститори, единият от които бил подс.А.. В
хода на строителството подсъдимият започнал да закъснява с плащанията. В
един момент, подс.А. спрял плащанията по неговия дял, в резултат на което
възникнали финансови неуредици между него и „*“ ЕООД.
В хода на продължилите между А. и А. двамата финансови пререкания,
всеки от тях се чувствал ощетен с парична сума, обвинявайки другия, че му е
длъжник.
През лятото на 2017г., когато подсъдимия позвънил на пострадалия и
му заявил, че се бил клел в * и трябвало да изпълни това, в което се бил заклел
и, че си иска парите.
На 04.10.2017г., в гр.*, около 13:00ч. постр.А. управлявал
автомобила си – джип „*”, придружаван от спътниците си свидетелите П. Н. и
неговата съпруга М. Н., когато забелязал да го следва автомобила на подс.А..
Последният, който отдавна търсил контакт с пострадалия, започнал да му
присветва с фаровете на колата си и да му маха с ръка, да спре автомобила.
Първоначално А. решил да не спира колата си, но на настоятелното
преследване от подсъдимия, отбил в близост до кръстовището на ул.“*“ и
4
ул.“*“ в гр.*. Подс.А. също спрял автомобила си зад автомобила на
пострадалия, като още с излизането си от него, заявил: „ Сега ще ви бия и
двамата!“. Започнал да тропа по стъклото на прозореца, крещейки че ще го
счупи.
Междувременно, зад автомобила на подсъдимия спрял с колата си
и негов приятел – св.Е. И., който също се насочил към дясната страна на
колата на пострадалия. А към спрелите автомобили се присъединили и други
приятели на подсъдимия. Постр.А. слязъл от автомобила си, като в същия
момент слязъл и св.Н., за да не го оставя сам, а св.Е. И. застанал в близост до
последния - между него и автомобила, от дясна страна на колата.
Подсъдимият започнал на висок тон да се разправя с А. и започнал да го удря
и блъска, при което пострадалия успял да влезе отново в джипа си и да запали
двигателя. На задната седалка била останала съпругата на св.Н., като А.
понечил да потегли, изчаквайки и Н. да се качи в колата. В този момент обаче
препречващия отдясно на колата пътя за намеса на Н. св.Е. И., се пресегнал в
купето и издърпал ключа от стартера, угасвайки по този начин двигателя. В
това време подсъдимият отворил вратата откъм мястото на шофьора, след
което започнал да нанася удари с юмрук върху пострадалия - по тялото, в
областта на гърдите и корема и по главата и по лицето, като А. единствено
правил опити да се предпазва от тях. Подсъдимият крещял, че му дължи и да
му върне 50 000 лева. В един момент поде.А. забелязал, че пострадалия носи
на врата си златен синджир, плетка „Панцер“, хванал го с ръка и силно го
издърпал, при което синджирът се скъсал и освободил от врата на А.. При
дърпането на вещта на пострадалия била нанесена рана в областта на меката
част на дясното ухо с прокървяване, а скъсания синджир подсъдимият
прибрал в джоба си. Вещта била 14 карата, плътна плетка, с тежина 38 грама.
В резултат на ударите, текнала кръв от носа на постр.А., той започнал
трудно да диша, тъй като част от тях били нанесени в областта на ребрата и
корема, била му причинена разкъсно - контузна рана и охлузвания на дясната
ушна мида, травматичен оток и кръвонасядане по дясната лицева половина,
травматичен оток с кръвонасядане в областта над дясната вежда, контузия на
гръдния кош, контузия в поясно- кръстната област. Свидетели на инцидента
станали П. Н. и М. Н., както и св.Е. И., а преминаващи случайно, пътуващи в
автомобили граждани - свидетелите В. Т. и Б. Г., сигнализирали на тел.112 за
5
случващото се.
Кратко време след това, на място пристигнал полицейски патрул от РУ-
* в състав- св.Б. М. и св.И. В., при което А. прекратил нанасянето на удари
върху постр.А..
Полицейските служители снели самоличността на лицата, участвали в
инцидента и изготвили протокол за предупреждение на по чл. 65 от ЗМВР на
подс.А., тъй като на място преценили, че той е по-агресивно държащото се
лице. Установили и кръвта по лицето на пострадалия, като обясненията на
участниците в инцидента били, че конфликтът между тях е за пари. Относно
инцидента служителите от полицейския патрул изготвили и информационна
карта за дейността на наряда, докладна записка, както и доклад за установен
факт и предприето действие. А. не споделил на полицейските служители, че
подсъдимият му е отнел със сила златния синджир, тъй като се надявал, че
заради познанството им и предишни бизнес отношения, двамата ще успеят да
разрешат финансовите проблеми помежду си. По същата причина, когато
полицейските служители го попитали дали ще подаде жалба срещу подс.А.,
той отговорил отрицателно на по-висок тон, за да го чуе и подсъдимия,
казвайки че те са бизнес партньори и ще се разберат помежду си.
Пътувайки обратно към гр.*, пострадалият А., установил в колата, че
златния кръст, който висял преди това на скъсания и отнет от подс.А. златен
синджир, е изпаднал и се е съхранил между блузата и тялото му, до колана на
панталона му. За издърпването на ланеца от подсъдимия, споделил с
пътуващите с него свидетели П. и М. Н., които видели изпадналия от блузата
му златен кръст, която вещ, ведно със златен синджир, те са му били продали
преди време от златарския си магазин.
След като се прибрал в гр.*, по съвет на св.П. Н., постр. А. посетил
Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ“*“, но същия ден не могъл да се
освидетелства, тъй като нямало съдебен лекар.
Поради кървенето на раните посетил в 15.13ч. Спешното отделение към
здравното заведение, където споделил за издърпването на синджира, а раната
на дясната ушна мида била хирургически обработена, за което му бил издаден
Лист за преглед на пациент № 079485/04.10.17г. На следващият ден А. отново
отишъл в отделението по съдебна медицина при УМБАЛ“*“ и се
освидетелствал за нанесените му телесни повреди от подс.А., за което му било
6
издадено СМУ № 1115/2017г., според заключението на което на постр.А. са
били причинени разкъсно-контузна рана и охлузване по дясната ушна мида,
травматичен оток и кръвонасядане по дясната лицева половина, травматичен
оток с кръвонасядане в областта над дясната вежда, контузия на гръдния кош,
без видими травматични увреждания по кожата, контузия в поясно-кръстната
област, като описаните травматични увреждания добре отговарят по начин и
време да са получени така, както е отразено в предварителните сведения,
дадени от постр.А.. Било му причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК.
В началото на 2018г. А. отново започнал да получава телефонни
обаждания от подсъдимия, че си търси и си иска парите. А. му отговарял, че
не му дължи нищо и че не иска да се среща с него.
Независимо от това на 28.02.18г. подсъдимият и пострадалият се
срещнали в заведението „*” в гр. *. В разговора подсъдимият заявил на А., че
няма да слуша никакви обяснения, а иска да получи пари, като го заплашил,
че в противен случай, следващата им среща ще бъде „кървава“, както за него,
така и за хората около него. От последните думи на подсъдимия, А. се
притеснил, възприемайки ги като заплаха за убийство, което забелязали и
придружаващите го негови приятели, както още в заведението, така и след
това, прибирайки се с в автомобила. Приел, че случилото му се в * е нищо, в
сравнение с това което е замислил А. да стори с живота му, ако не започне да
му плаща суми, които не му дължи. А исканите от подсъдимия суми били
първоначално 22 000 лева, после 50 000 лева и в последствие 75 000 лева.
Предвид на последвалите ежедневни телефонни позвънявания от подсъдимия
с отправени към него заплахи, че бил пуснал хора да го търсят и като го
намерят не знаел какво ще стане, въпреки че бил убеден, че не му дължи пари,
взел решение да му плаща такива, противно на волята си, от страх да не
осъществи реално заплахите си.
Това решение взел, за да си осигури известно време спокойствие от
притисканията на подсъдимия, за да може да прецени какво да стори – да
подаде сигнал в прокуратурата или да заведе дело по претенциите на А..
Заявявайки му, че към момента няма финансова възможност за отделяне на
средства, подсъдимият се съгласил на периодични плащания, заплашвайки го
отново, че ако до края на седмицата не му привежда суми, бил наясно че ще
7
имат „кървава“ среща.
Страхувайки се от контакт с подсъдимия, А. помолил приятеля си св.М.
Д. той да му бъде предава парите. Този свидетел, разбирайки за силния страх,
който изпитвал пострадалия от подсъдимия, се съгласил да носи приготвените
пари и да ги предава лично, за което били съставени разходни касови ордери,
без в тях да се вписва основанието за плащането, защото такава била волята на
самия пострадал. Св.Д. знаел от А., че подсъдимият му дължи пари, а при
позвъняване от последния за предаване на сумите, той му казвал, че
пострадалият му ги дължи. Предаването ставало на места в града, които св.М.
Д. определял.
Така А., в резултат на отправените от подсъдимия А. заплахи да посегне
на живота му, в периода от 28.02.2018г. до 21.12.2019г., извършил нещо
противно на волята си - разпоредил се с парични суми на обща стойност 25
600лв. в полза на А..
Самото предаване на парите от св.Д. на подсъдимия ставало на различни
места в гр.*, най-вече на спирки на градския транспорт, в автомобила на А., в
удобно на свидетеля време, а ордерите били късани от празен кочан, с който
Д. разполагал.
Докато подсъдимият приемал периодично дадените му суми,
пострадалият А. живеел с мисълта, че по този начин купува живота си. Бил
спрял да излиза от дома си, а когато това се налагало винаги взимал и негов
приятел със себе си, в един момент дори сменил квартирата си и дори се
разделил с приятелката си, за да не й навреди А. на нея. Спирайки да му
плаща повече, тонът на подсъдимия станал отново заплашителен не само към
него, но и към св.Д.. През лятото на 2019г., на едно от поредните му
позвънявания, когато пострадалият му заявил, че има затруднения и няма
повече пари, подс.А. го заплашил, че не иска повече пари от него, че търси
него самия и не знае какво ще му се случи като го намери. Тъй като новото
местонахождение на постр.А. не било известно на подс.А., последният
започнал настойчиво да го търси посредством св.Д., с чийто телефонен номер
разполагал във връзка със срещите им за получаване на паричните суми. При
едно от позвъняванията му в този период, А. със заплашителен тон заявил на
свидетеля да предаде на пострадалия, че „ако започне война, ще я води до
край”, което било сторено от Д.. Подсъдимият разчитал, че св.Д. ще му каже
8
къде живее А. и ще му предаде заплашителните послания, при което към края
на м.ноември 2019г. отишъл до дома на този свидетел, въпреки че последният
не му бил казвал къде живее, позвънил на входната врата на жилището му, а
когато свидетелят излязъл, му заявил, че не може да открие пострадалия на
адреса и трябва да научи актуалния му адрес. Подсъдимият, визирайки
пострадалия, казал още, че „ако го срещне, не знае какво ще го направи“.
На 16.12.2019г. подс.А. отново отишъл до дома на св.Д. и отново
настоявал да му каже къде живее пострадалият. След като св.Д. му отговорил,
че не му знае адреса, подсъдимият започнал да се заканва по отношение на
пострадалия, като настоявал св.Д. да му предаде тези закани, че ако не получи
парите от А. „или аз ще бъда убит или аз ще убия някой“, визирайки, че ще
убие пострадалия.
Подс.А. казал още, че бил изпратил хора, които търсили постр.А. из
целия град и като потвърждение, поискал от св.Д. да слезе с него пред
блока,където живее, за да се увери с очите си какви хора търсели пострадалия,
както и да обясни на хората долу, на които сам той дължи пари, кога ще си ги
получат. Св.Д. се уплашил и отказал да излезе пред входа, но погледнал през
прозореца на стълбището на блока и видял, че пред входа, са се събрали около
десетима лица от * произход.
Докато двамата разговаряли, телефонът на А. звъннал и свидетелят
разбрал от проведения разговор, че на подсъдимия се обажда някое от лицата
пред блока, питайки го дали да се качат, на което подс. А. отговорил, че няма
нужда да го правят и, че ще се справи сам.
След като подс.А. си тръгнал, св. Д. веднага се свързал с А. и му предал
думите на подсъдимия, както и заплахите, отправени към него.
Постр.А. възприел предадените му думи като поредната заплаха за
убийство и воден от чувство на страх за живота си, а и защото не виждал вече
изход от ситуацията, в която бил поставен от подсъдимия, решил да сезира
органите на полицията. Подал жалба и било образувано досъдебно
производство № 156/2019г., по описа на Отдел „*“ при ОД на МВР- *.
На 20.12.2019г. подс.А. позвънил отново на мобилния телефон на св.Д.,
настоявайки до края на седмицата А. да му се издължи, инак щяло да има
убийство. Д. веднага се обадил на пострадалия и му предал думите на А.. При
това А. отишъл в полицията и предоставил на полицейските служители
9
паричната сума от 1 500 лв., която бил събрал, за да бъде предадена на
подсъдимия. Тази сума, състояща се от 30 броя банкноти в купюри от по 50
лева, била описана със серийните номера на банкнотите и бил съставен
протокол за доброволно предаване.
Органите на реда поискали от св.Д. да им посочи мястото на срещата си
с подсъдимия, като му предали сумата от 1 500лв. с предварително описаните
по серийни номера банкноти.
Св.Д. и подс.А. се уговорили да се срещнат на 21.12.2019г. на паркинга
на магазин „*”, на „*”, за поредната доставка. Подсъдимият пристигнал на
срещата с ползвания от него л.а.“*“, с рег.№*, сив на цвят. Св.Д. се качил в
автомобила му, където му предал сумата от 1500лв., представляваща
описаните 30 бр. банкноти от по 50лв., предоставени от постр.А.. А. прибрал
паричната сума в кората на предната лява врата на автомобила си. На думите
на свидетеля, че повече няма да му носи пари, тъй като нищо не му дължат,
подсъдимият реагирал бурно, избутвайки го и заявявайки му, че той може да
лежи 15 години в затвора, но А. ще лежи в гроба. Дори се заклел в името на
майка си и на децата си, че ще го ликвидира, ще го убие. Д. го помолил да
спре да се занимава с тези неща и ако има претенции към пострадалия, да ги
решат чрез съда, при което извадил ордер за подпис, но установил че няма
химикал. Наложило се с подсъдимия да отидат до съседен на „*“ магазин,
където да ползват такъв, за да подпише А. разходния касовия ордер. Там
подсъдимият саморъчно попълнил РКО и го подписал. На връщане към
автомобила А. бил арестуван от органите на реда, а местопроизшествието
било запазено за извършване на претърсване и изземване в лек автомобил „*“
с per. № *, ползван от подсъдимия. Била намерена и иззета, от кората на
предна лява врата на лекия автомобил, паричната сума от 1500 лева с
описаните банкноти по серийни номера в полицията.
При извършения, на основание чл.80 от ЗМВР, обиск на подс. А., бил
иззет мобилния му телефон, марка „*“.
Според заключението на вещото лице М. П., изготвил заключенията по
съдебно-оценителна експертиза и допълнителна такава, цената на процесния
синджир с плетка „Панцер“, 14 карата, е 3 539.90лв. Според заключението на
вещото лице Ц. Г. по съдебно- медицинската експертиза, дадено въз основа на
писмени данни по делото, се установява, че на пострадалия А. са били
10
причинени: контузия с травматичен оток и кръвонасядане, обхващащи
дясната лицева половина, около долночелюстния ъгъл и по горната част на
шията под ръба на долната челюст на обща площ с размери 10/8 см.; контузия
с травматичен оток и кръвонасядане 3/3 см. в дясната челна област, над
външния край на дясната вежда; контузии – спонтанна и палпаторна болка в
лявата гръдна половина и отделно в поясно-кръстцова област; разкъсно-
контузна рана 1 см./обработена/ и охлузване в основата на дясната ушна мида.
Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота
/причинените болки и страдания отшумяват напълно за около 2-3 седмици/,
като уврежданията могат да се получат по време и начин, съобщени от
пострадалия при прегледа му от съдебен лекар, а именно от удари с юмруци по
главата и по тялото и от дръпнат ланец на шията с нараняване на дясната
ушна мида, при контакт с ланеца. Относно травмата на дясната ушна мида се
пояснява, че тя е с неравни, охлузени ръбове, с дължина 1 см., която е
хирургически обработена с тъканно лепило. Околността на раната е зацапана
със засъхнала кръв. В същата област личало и охлузване с ивичеста форма,
дължина 7 -8 мм., покрито с коричка на нивото на останалата кожа. За тази
рана вещото лице е пояснило, че може да се приема да е причинена от
тангенциално, допирателнодействие на предмет с набелязан ръб по
контактната повърхност. По назначената в с.з. по настоящото дело
допълнителна СМЕ вещото лице е депозирало заключение, според което към
м.юли 2023г., след извършен личен преглед на постр.А., е установил наличен
белег от раната под дясната му ушна мида. Като механизъм посочва травмата
да се е получила при теглене на ланеца на ляво и леко нагоре. Дори да са на
едно ниво раменната и лакътната става с нивото на ушната мида, самата ръка
може да бъде вдигната по-високо чрез отвеждане от раменната става и чрез
отвеждане в лакътната става. Това позволява повече от метър да се вдигне
ръката над главата с достатъчна сила, а да се причини това нараняване не се
изисква голяма кинетична енергия. Раната е разположена зад висулката на
ушната мида и е с линейна форма и хоризонтално положение, която не може
да се получи от удар с юмрук, като мястото би било предпазено от висулката
на ушната мида. Разкъсването е станало зад висулката, а не под ушната мида.
Било е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът е приел, че описаната по-горе и инкорпорирана в настоящите
мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен
11
начин отчасти от обясненията на самия подсъдим А., от показанията на
свидетелите К. А., М. Д., Й. С., П. Н., Г. Б., В. Т., К. А., Б. Р., М. З., Р. Г., Б. М.,
И. В., М. Н., Е. И. и Б. Г., от заключенията по назначените експертизи, от
писмените и веществените доказателства по делото.
Така приетата от първоинстанционният съд е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите обвинения срещу
подсъдимия А., първата инстанция е извършила всички необходими
процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно
инкриминираната му деятелност.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и ги е
кредитирал. Намерил е тези показания за последователни, ясни, точни и
непротиворечиви, но само дотолкова, доколкото в тях няма съществени
противоречия. Отделно от това е приел, че те кореспондират изцяло с
останалите събрани по делото доказателства и имат значение за правилното
приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя
напълно. Тези показания, закрепени по реда на НПК имат решаващо значение
за установяване на обективната истина и въззивната инстанция споделя
напълно изложените пространни съображения в аргументацията на основният
съд да ги цени и включи в общата доказателствена съвкупност. Особенно
внимание съдът е обърнал на показанията на пострадалия А., на двамата
свидетели Н. и на св. М. Д.. Тези показания са били внимателно и детайлно
анализирани, били са съпоставени с останалите събрани по делото
доказателства и правилно първата инстанция ги е кредитирала и включила в
обема доказателства, имащи значение за установяване на предмета на
доказване и за правилното решаване на делото. Изложените в тази връзка
съображения са убедителни и изчерпателни, като настоящата инстанция ги
споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Подробно и детайлно е изследвано от първата инстанция и заключенията
по назначените експертизи. Аргументирано и обосновано Окръжния съд им е
дал вяра, като изготвени компетентно, обосновано, точно, ясно и от
надлежени специалисти, притежаващи знания в съответните области, поради
което настоящия състав намира включването им в доказателствения материал
за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви.
12
Сериозно внимание е обърнато и на обясненията на подсъдимия.
Първоинстанционният съд е кредитирал и включил в доказателствената
съвкупност част от тях след прецизен и обстоен анализ, при който не е
игнорирал както тези, които подкрепят обвинителната теза, така и
оправдателните такива. В останалата си част съдът е намерил обясненията на
подсъдимия като защитни, с които същият цели да избегне следващата му се
наказателна отговорност, конкретно за отнемането на златния синджирр от А..
Изложените за това в мотивите съображения са пространни и доказателствено
обезпечени и въззивната инстанция ги споделя напълно. Че тезата на
подсъдимия за това, че не е отнемал инкриминирания златен синджир е
защитна се установява и от назначената в хода на въззивното съдебно
следствие СМЕ. От заключението й става ясно, че травмите на ушната мида на
А. не могат да бъдат причинени от удар с юмрук, в каквато насока са
обясненията на подсъдимия А., а са причинени най – вероятно от дърпането на
златния синджир, при което дърпане и късането му са причинени травмите по
ухото на пострадалия. Това заключение е ясно, пълно и точно, дадено е от
компетентен специалист по съдебна медицина и настоящият състав не намира
основания да се съмнява в неговата правилност.
Окръжният съд задълбочено е изследвал фактологията, релевантна за
обективните и субективните признаци на инкриминираното деяние. Правните
му изводи, обосноваващи престъпна съставомерност и сочещи на субекта на
инкриминираното поведение са направени след обстоен анализ на събраните
по делото доказателства. Въззивната инстанция намира същите за логически
обусловени, вследствие на детайлна и безпристрастна, съобразена с
изискванията на процесуалния закон, юридическа оценка на очертаната
доказателствена съвкупност и споделя изцяло предложената аргументация на
основния съд относно процесуалната стойност и тежест на визираните
доказателства.
Въз основа на установените при спазване изискванията на
процесуалния закон фактически положения и в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по
обвиненията повдигнати му с обвинителния акт. Тези изводи за приложение на
закона се споделят изцяло и от настоящия въззивен състав.
По жалбата на подсъдимия за неправилно приложение на
13
материалния закон.
Защитата акцентира върху липса на доказателства, които да сочат
подсъдимия като автор на инкриминираните деяния.
В мотивите към присъдата първата инстанция е изложила изчерпателно,
точно и ясно, както фактическите, така и правните си съображения, довели я
до извод за виновно поведение на подсъдимия по повдигнатите му обвинения.
Правилно първата инстанция е намерила за установено, че подсъдимият
е употребил физическа сила за да отнеме златния синджир от владението на
пострадалият А., който след отнемането присвоил.
Неоснователни са възраженията на защитата, че това обстоятелство е
останало недоказано. Показанията на пострадалия А., на свидетелите П. и М.
Н. и не на последно място заключенията по назначените СМЕ доказват
обвинението за извършения от подсъдимия грабеж до степен на категоричност
и несъмненост. Не се спори от страните, че подсъдимият е спрял автомобила
на пострадалия и му е нанесъл побой в купето и извън него. При този побой на
А. са причинени описаните в заключенията на вещите лица телесни повреди,
които съответстват напълно на показанията на свидетелите и на обясненията
на подсъдимия. Обстоятелството, че никой не е забелязал подсъдимият да
отнема със сила златния синджир, късайки го от врата на пострадалия не може
да дискредитира обвинителната теза, че това е станало по начина описан в
обвинителния акт. Показанията на А. и заключенията на съдебните медици
относно механизма на причиняване на травмата на ухото му са достатъчни за
да обосноват обвинителната теза и да доведат до извод, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл. 198, ал.1 НК.
Не могат да бъда споделени и възраженията на защитата, че
подсъдимият не е изнудвал А. в един продължителен период от време на
описаните в обвинителния акт дати да му предоставя чрез св. М. Д.
инкриминираните суми пари. В тази връзка показателни са показанията на
свидетелите М. Д., Й. С. и Г. Б., от които се установява, че подсъдимият е
заплашвал пострадалия и вследствие на тези заплахи го е принуждавал
противно на волята му да му дава периодично немалка сума пари. В случая,
при последното предаване на сумата от 1500 лв. от М. Д. на подсъдимия не
може да се говори за провокация към престъпление. Това е така, защото
упражняването на принуда спрямо А. от страна на подсъдимия за извършване
14
на разпореждане с 1500 лв., дадени на последния от св. М. Д. е започнало
много преди началото на операцията с участието на полицията и престъпната
дейност на подсъдимия по никакъв начин не е била провокирана от
пострадалия А., напротив – последния е действал именно поради упражнената
от подсъдимия принуда спрямо него. Ето защо настоящият състав намира, че
обвинението на А. за изнудване е доказано по един безспорен и категоричен
начин и материалния закон е приложен правилно.
По протеста и възраженията в жалбите за явна несправедливост на
наложените наказания.
При определяне на размера на наказанието съдът е отчел всички
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като е отчел
семейното положение на подсъдимия, трудовата му ангажираност,
обстоятелството, че следва да полага грижи за отглеждането на три деца,
добросъвестното му процесуално поведение и оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина първоинстанционният съд правилно е
преценил, че тези смекчаващи обстоятелства са многобройни, при които и най
– лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за него
и законосъобразно е определил размера на наказанията за всяко едно от
престъпленията по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК.
Не може да бъде споделено възражението на повереника на частните
обвинители, че изключително дългата по време наказателна процедура не
противоречи на изискванията за “ разумност” на продължителността й по
смисъла на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС. Тук следва да се има предвид, че разумният
характер на продължителността на производството трябва да се преценява с
оглед специфичните обстоятелства по делото и основно със сложността на
случая и процесуалното поведение на подсъдимия. Повереникът на частния
обвинител никъде не е подложил на анализ тези обстоятелства отнесени към
настоящият казус, а се е задоволил само да отбележи, че: “ продължителността
на наказателното производство от 4 години и шест месеца не е толкова голяма,
че да доведе до приложението на чл.55 НК, и че делото е отлагано няколко
пъти поради липса на защитник и необходимост от запознаване с материалите
по делото.” Необходимостта от ангажиране на защитник и предоставянето на
възможност тай да се запознае с материалите по делото е суверенно право на
подсъдимия и произтича от регламентираното му в НПК и ЕКЗПЧОС право на
15
защита. Ето защо то не може да бъде тълкувано в негова вреда и подсъдимият
не може да бъде упрекван, че го упражнява с позволени процесуални средства.
По въпроса за срока няма спор, че наказателното производство е продължило
около шест години и подсъдимият с нищо не е допринесъл за това. Само това е
достатъчно да се приеме че „разумният срок” за разглеждане на делото е
надскочен. Постоянна е съдебната практика на ВКС, която е съобразена с
практиката на Европейският съд по правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС, че
нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок, както е в
настоящия казус е основание подсъдимият да се ползва от правото на
изключително смекчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на
наказанията му / виж, наред с други и решението : Пелисие и Саси срещу Франция, GC,
решение от 17.03.1999г., № 25444/94г.,§ 62, CEDH 1999-II /. След като поведението на
подсъдимия е вън от причините за забавянето на процеса, то категоричното
нарушаване на чл.22 НПК и чл.6 ЕКЗПЧОС изисква третирането на това
нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок,
като изключително смекчаващо вината обстоятелство.
Не могат да бъдат споделени съображенията в протеста и в жалбата на
частните обвинители, че интензитетът на посегателството срещу личността на
пострадалия, начина по който е извършено деянието и обстоятелствата около
извършването му завишават значително обществената опасност както на
самите деяния, така и на дееца и изключват възможността наказанието да бъде
определено по реда на чл.55 НК. Деянията, осъществени от подсъдимия по
своя механизъм, интензитет на въздействие /силово и заплашително/ върху
личността на пострадалия и вредни последици не се отличават с нищо по –
значително от типичните случаи на такива престъпления и не могат да
завишат значително обществената опасност както на самите деяния, така и
тази на подсъдимия.
Ето защо настоящият състав намира, че определените на подсъдимия
наказания не се отклоняват от принципа на справедливостта и в тази част
атакуваната присъда се явява обоснована и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена, а подадените срещу нея протест и жалба от частния обвинител
оставена без уважение.
Не може да бъде удовлетворено и искането на защитата на подсъдимия
за приложението на чл.66, ал.1 НК. Определеният срок на общото наказание в
16
размер на три години лишаване от свобода формално открива пътя на
условното осъждане. Продължителността на действията по изнудването на А.
и проявената от подсъдимия упорита престъпна воля в преследването на
престъпната си цел обаче ориентират към нуждата от по-сериозна наказателна
репресия, която не би могла да бъде осъществена и целите на наказанието не
биха могли да бъдат постигнати с отлагането на изпълнението му по реда на
чл. 66, ал.1 НК. Поради това първата инстанция правилно е преценила, че то
следва да бъде изтърпяно ефективно и законосъобразно е определила
първоначалния режим, съобразно правилата на ЗИНЗС.
При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън
възраженията на страните, въззивната инстанция намира, че съобразно
изискванията на закона съдът е приспаднал предварителното задържане на
подсъдимия и съобразно закона се е разпоредил с веществените доказателства
и с разноските.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При така установената липса на основания, водещи до отмяна или
изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде
потвърдена.
Предвид горното и на основание чл. 334, т.6 и 338 от НПК,
Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №24/13.03.2024 г. по нохд № 2363/22г. по
описа на Окръжен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
17
Членове:
1._______________________
2._______________________
18