Мотиви към присъда по НОХД №
781 по описа за 2018г. на ШРС
На
14.03.2018г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД № 22/2018г., по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу Д.Б.Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо
по чл.343Б ал.1 от НК В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че на 09.03.2018г., около 03.30 часа, в
гр. Шумен, по бул. „Велики Преслав“ в посока ул. „Съединение“ управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил “Опел Астра” с рег. № СС 68 92 АН, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,28 промила,
установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. № АRBA -0092, проба № 1334 извършена в 03.57 часа на
09.03.2018г., съгласно Наредба № 1/2017г. за реда за установяване употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози.
С разпореждане от 14.03.2018г. обвиняемия Д. е предаден на съд за възведеното с
обвинителният акт обвинение и е насрочено предварително изслушване по общия
ред.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение, като
предлага наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на
което да бъде отложено за срок от три години. Счита, че наред с това наказание
следва да се наложи и наказанието „глоба“ в размер на 300 лева, както и на осн.
чл. 343г да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 4
месеца.
В хода
на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен в извършването на посоченото в обнителния акт престъпление,
заявява, че съжалява за извършеното от него и грешката е единствено негова. В
последната си дума подсъдимия заявява, че иска минимално наказание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Към инкриминираната дата 09.03.2018г. подс. Д.Д. бил
правоспособен водач на МПС с категория „В, М и АМ“.
На
09.03.2018г., около03.50 ч. , след като употребил алкохол, подс. Д. управлявал
лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № СС 6892 АН в гр. Шумен по бул.
„Велики Преслав“ в посока към ул. „Съединение“. До дом № 5 подсъдимия бил спрян
за проверка от свидетелите Х.Х. и И.П., служители от група „ГООР“ при РУ гр.
Шумен. Приближавайки водача, свидетелите усетили, че същият лъха на алкохол. За
констатираното полицейските служители потърсили съдействие от служители в
Сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен. Там на място подсъдимия бил изпробван с
техническо средство “Алкотест Дрегер” 7510 с фабр. № АRВВ0092,
което отчело концентрация на алкохол в кръвта измерен в издишания от подс. Д.
въздух в размер на 2,28 промила.
В
съответствие с изискванията на Наредба № 1/2017г. за реда за установяване
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, на
подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение,
подписан от Д. без възражения. Бил му издаден и талон за медицинско изследване,
но подсъдимия не се явил в ЦСМП – гр. Шумен, за да даде кръвна проба за
химически анализ.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на
подс. Д. дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите извършили проверката за алкохол, както и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. От събраните
доказателства безспорно се установи
престъплението извършено от подсъдимия Д. и посочено в обвинителния акт.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са:
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, намират се в хармонично единство, водят
до единствено възможния извод, непораждащ никъкво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл. 14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 343Б ал.1 от НК, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата;
* от
обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по “управление на
автомобила”, което съгласно константната практика на Върховния съд е “всяка
една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”;
- чрез
техническо средство е безспорно установено, че е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда;
*
субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той
е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна
на подсъдимия.
При
определяне на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца – данните за
личността му, данните за семейното му положение, както и подбудите за
извършване на престъплението, направените от него признания в процеса,
изказаното съжаление за извършеното от него.
*
смекчаващите вината обстоятелства – проявява
критичност към извършеното; осъзнава вината си и прави самопризнания; има
добросъвестно поведение в наказателния процес, чисто съдебно минало;
*
отегчаващи вината обстоятелства – не се
констатираха такива;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс. Д., като наказанието бъде определено при
условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, при прилагане на разпоредбата на чл. 343Б
ал.1 от НК, а именно: За престъпление по чл. 343Б ал.1 от НК е предвидено
наказание “лишаване от свобода” от една до три години, както и глоба в размер
от 200 до хиляда лева. Предвид на това, съдът, намира, че справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на наказание
“лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК, което при наличието на
констатираните обстоятелства, а именно една година. Съдът намира, че за
постигане на целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК не се налага
ефективно изтърпяване на наказанието, така че условното осъждане при условията
на чл.66 ал.1 от НК ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия.
Съдът счита също така, че следва да наложи наказанието „глоба“ в минималния
предвиден в закона размер предвид тежкото материално положение на подсъдимия, а
именно 200 лева. В този смисъл съдът определи на подс. Д. наказанието “лишаване
от свобода” за срок от една година, с три годишен изпитателен срок, считано от
влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59 ал.2 от НК съдът зачете
предварителното задържане на лицето за срок от 24 часа по ЗМВР. Освен това
съдът наложи и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една
година.Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
.
Районен съдия: