Р
Е Ш Е
Н И Е
№
50
гр. Пловдив, 13.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка
Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5510/2019г. по описа на
ПРС, ХХV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-1030-006388/30.07.2019г., издадено от Началник Група към
Сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив, с което на Н. С.Х. - С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 700 /седемстотин и петдесет/ лева
и „Лишаване от право на управление на МПС” за 3 /три/ месеца, на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено със СПУКС „ATCC- ARH-CAMS1“ №
11743 са, както и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни
точки.
Жалбоподателят Н.С.Х. - С., по
съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призована се явява
лично и излага съображения за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна – сектор „ПП” при ОД на МВР – Пловдив, не изпраща
представител в съдебно заседание, редовно призована.
Съдът, като се запозна с
материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
На 18.04.2019г. в 13:42 часа в гр.
Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ № 1, посока запад, жалбоподателят Н. С.Х. - С.,
като водач на лек автомобил „БМВ” с рег. № …, извършил нарушение за скорост,
установено и заснето със СПУКС „ATCC- ARH-CAMS1“ № 11743 са, снимка № …, като
при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 103 км/ч, след
отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч или превишение на
разрешената скорост с 53 км/ч. По делото е установено, че горепосоченото МПС е
с регистриран собственик С. Д.С..
На 26.06.2019г. Собственика С. попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП, в качеството на ползвател, че на процесната дата
и в процесното време, неговия автомобил „БМВ” с рег. № РВ 5171 СХ е бил
управляван от жалбоподателя Н. С.Х. - С..
За така констатираното нарушение срещу
жалбоподателя С.С. бил съставен АУАН с бл. № 019205/17.07.2019г. за нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Актът бил съставен
в нейно присъствие, като жалбоподателката се запознала с него и го
подписал като в графата за възражения не отбелязала такива. Получила и препис
от АУАН.
Въз основа на АУАН, било
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за същото нарушение и
идентична квалификация, на жалбоподателя било наложено административно наказание
„Глоба” в размер 700 лв и лишаване от право на управление на МПС за 3 месеца, на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от свидетелските показания на актосъставителя С.Г.С.,
от приобщените по делото писмени доказателства - АУАН, Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система от 18.04.2019г., Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, писмо от Български институт
по метрология, че конкретното техническо средство е преминало приключила
първоначална проверка, в която е установено, че същото съответства на одобрения
тип, снимков материал, оправомощителна заповед, декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка
регистрация на процесното МПС, справка за нарушител водач, писмо от БИМ за
преминат периодичен технически преглед, които съдът кредитира с доверие.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо
място следва
да се съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените
актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените доказателства.
С оглед изложеното, съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. 189, ал.
1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал.
1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Във връзка с горното следва да се
отбележи, че в настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а
не е преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – за "При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш.. ". В
случая обаче за установеното нарушение – управление на МПС със скорост,
превишаваща разрешената максимална такава в населено място над 50 км/ч., освен
наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство. В конкретния
случай се установява, че е заснето нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на
18.04.2019г. с лек автомобил „БМВ” с рег. № …, собственост на С. С.. На
26.06.2019г. собственика С. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
посочил, че в качеството на ползвател, на процесната дата и в процесното място,
автомобила е бил управляван от жалбоподателката С.. В настоящия случай
процедурата е била спазена и на базата на попълнената от собственика
декларация, е съставен процесния АУАН станал повод за издаване на обжалваното
НП.
Съгласно разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените
стойности на скоростта в kм/ч, които за пътно превозно средство от Категория В
за населеното място е 50 км/ ч., извън населено място - 90 км/ч., а по
автомагистрала - 140 км/ч.
Съдебния състав счита, че действително се
установява нарушение за скорост по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на
жалбподателя, тъй като на 18.04.2019г. в 13:42 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ № 1, посока
запад, жалбоподателят Н. С.Х. - С., като водач на лек автомобил „БМВ” с рег. № …,
е извършила превишение на скоростта с 53 км/ч, при установена скорост от 103
км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч и
максимално разрешена 50 км/ч. в населено място, заснето със СПУКС „ATCC-
ARH-CAMS1“ № 11743 са, снимка № … Всъщност самия жалбоподател не отрича той да
е управлявал автомобила на процесната дата. Отрича че е управлявал МПС с такава
скорост, като изразява съмнение в изправността на използваното техническо
средство. Посоченото обаче се опровергава от наличните по делото писмени
доказателства. От постъпилото от БИМ писмо
с изх. № 57-00-174-2 от 31.10.2019г. е видно че на използваното при
установяването на нарушението техническо средство е била извършена периодична
проверка през октомври месец 2018г. която важи за период от една година.
Приложен е и протокола от извършената периодична проверка. Дата на която е
извършено нарушението 18.04.2019г. е в този едногодишен срок. Използваното
техническо средство е от одобрен тип, видно от приложеното удостоверение за
това. Бил е съставен протокол за използваното техническо средство от
18.04.2019г. който е входиран в деловодството на следващата дата. Видно от този
протокол, описаното в акта и НП техническо средство е било позиционирано именно
в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ № 1, работило е от 10.00ч. до 15.30ч.,
а нарушението е установено в 13.42ч.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не
констатира и формални основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Преценката на
наказващият орган за липсата на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушението е правилна.
В хода на производството не се установи нарушението да се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Действително видно от справката за нарушител водач, до
момента на жалбоподателката са били налагани административни наказания с три
НП. Горното
обстоятелство не може да обоснове обаче само по себе
си
ниска степен на обществена опасност на нарушението и нарушителя. Действително
съгласно TP № 1/12.12.07 година на ВКС, преценката по чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, но в ЗАНН
липсва изискване за нарочно произнасяне в НП от наказващият орган по
приложението на този законов текст и горното не е възведено като задължителен
негов реквизит, липсата на който да влече отмяната му. Със самия факт на
издаване на НП, наказващият орган е преценил, че не са били налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Административното наказание което е било наложено е определено
съгласно законовите изисквания, а сериозността му
изразява духа на закона да се санкционират подобни нарушения, като такива с
висока степен на обществена опасност, с оглед анализа на причините и
последиците от множеството пътнотранспортни нарушения и отчитане на
статистическите данни, които са общественоизвестни. В този смисъл, предвид
конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че не може да се приеме
наличието на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил
санкциониран.
По отношение на контролните точки,
съгласно НАРЕДБА №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към
настоящият момент, в чл. 6, ал. 1, т. 7
от същата, за за превишаване на разрешената максимална скорост
с над 50 km/h в населено място или при извършване на обществен превоз на пътници и опасни товари (чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 ЗДвП) се предвижда отнемане на 12 к.т. Отнемането
на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3,
ал.2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в
НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на
контролните точки настъпва по силата на закона т.е екс леге и същото има
контролно-отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на
контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито
административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само
последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този
смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има
удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно
отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част
от НП, то в тази част - относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на
обжалване съобразно чл. 189, ал.6
от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното
от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая
наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва
да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото
на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е
последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на
отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява
правилно.
Всичко гореизложено обосновава неоснователността на
жалбата на Н. С.Х. - С., поради
което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното ПРС XXV н. с.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-1030-006388/30.07.2019г., издадено от Началник Група към Сектор „ПП“ при
ОДМВР Пловдив, с което на Н. С.Х. - С., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 700 /седемстотин и петдесет/ лева и „Лишаване от
право на управление на МПС” за 3 /три/ месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, установено със СПУКС „ATCC- ARH-CAMS1“ № 11743 са.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.