Решение по дело №2760/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза /Регламент 952/2013/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Американ Вайкъл Експорт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя И.Ч., чрез адв.К.,***, срещу Решение с рег. № 32-535532/29.08.2023г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Русе при Агенция "Митници" /АМ/, с което по митническа декларация MRN 21BG004205013625R2/11.05.2021г. е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обращение и са установени за досъбиране публични задължения за мито в размер на 794,10 лв. и ДДС в размер на 1747,01 лв., ведно с начислена лихва за забава считано от датата на възникване на задължението – 11.05.2021г. до датата на уведомяването и за периода, следващ определения в решението срок по чл.108, пар.1 от МКС до датата на ефективното плащане.

Според жалбоподателя, решението е незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че мотивите на ответния орган се базират на данни, съдържащи се в писмо на служба за митнически и граничен контрол на САЩ, с които не е запознат. Сочи, че от справката на САЩ не става ясно какъв е методът на определяне на посочената в същата цена на автомобила от 6175 щ.д. Жалбоподателя сочи, че е представил доказателства за действителна стойност на автомобила и за реално извършено плащане по сделката. Твърди, че материалната доказателствена сила на писмото от департамента на САЩ се простира единствено върху факта, че износителят е декларирал в страната на износ посочената стойност, но не и че така декларираната стойност е реално уговорена, респективно заплатена. Иска се отмяна на решението в неговата цялост. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя – адв. К. поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на Териториална дирекция Митница Русе, чрез писмено становище на процесуалния си представител юриск. Юриев (пълномощно на лист 104), оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта:

Жалбата е подадено от лице с правен интерес – адресат на оспореното решение. Оспореният административен акт е връчен на управителя на дружеството жалбоподател на 17.10.2023г. (лист 30), а жалбата е подадена чрез органа на 31.10.2023г., т.е. в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.220 от ЗМ, 14-дневен срок от съобщаването на акта. Изложеното налага извод за допустимост на жалбата.

Съдът намира за установено, следното от фактическа страна:

На 11.05.2021 г. с митническа декларация MRN 21BG004205013625R2/11.05.2021г. (лист 37 и сл.) дружеството жалбоподател е декларирало стока под митнически режим „допускане за свободно обращение“ - употребяван лек автомобил, марка Мерцедес; модел: Е350; тип: бензин; брой места: 5; първа рег. 20110102; цвят: бял; раб. обем: 3500 куб.см.; мощност: 292 HPDIN; шаси: WDDHF*****, код на стоката по Комбинираната номенклатура 87032390; държава на износ САЩ, нетна маса - 1735 кг., декларирана митническа стойност в размер на 2769,14 лв. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 3/1 „Износител“ ГЛОБЪЛ АУТО ЕЧАНГЕ ЛЛС, ЛОНГВООД, държава US; в ел. д. № 5/15 "Код на държавата на произход“ – US Съединени американски щати; в ел. д. № 4/1 "наименование на местонахождението" — ЛОНГВООД; в ел. д. № 4/16 "метод за определяне на стойността" - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); в ел. д. № 4/14 "Цена на стоката" – 1300.00; в ел. д. № 4/10 "Валута" –USD; в ел. д № 4/9 "Добавяния и приспадания" :код АК- Разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС – 651,56; код ВА - Разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане – 250,00 и код FF – Транспортни и застрахователни разходи и разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията на страната до местонахождението на стоките в страната – 250. 00.

На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Към митническата декларация са приложени: търговска фактура (invoice) №3432 от 16.03.2021г. (лист 43 на английски език и на лист 89 в превод), която включва цената на автомобила 1300 USD и разходи за международен транспорт 400 USD; талон за превозно средство (лист 44-45 на английски и на лист 90-91 в превод); коносамент № IMPL/0914/04/21 L2 (лист 46 на английски език и лист 85 в превод); уведомително писмо от получаващия спедитор „Фрилайн“ ООД от 29.04.2021г. (лист 47); и декларация за транзит (Т1) МРН: 21BG00200220270960/05.05.2021г.

На основание 48 от МК и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ след идентифициран риск на декларирани на занижени стойности употребявани ППС, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в Република България, е осъществена последваща проверка по линия на международното сътрудничество със съдействие на Департамента на САЩ по вътрешно сигурност чрез Посолството на САЩ в гр.София. С получено в ЦМУ писмо рег. № 32-392442 от 15.11.2022 г. (лист 49 на английски език и лист 84 в превод), са представени сканирани документи, представляващи електронна информация от системата на Американската служба Митници и гранична охрана, съдържащи данни за превозните средства декларирани за износ от САЩ. С писмо № 32-411079/28.11.2022 г. на Директор Дирекция МРР, е уведомен Директор ТД Митница Русе за представените от САЩ данни. Според Електронна информация за износ EEI с ITN X***** и XTN ***** съдържаща данни за износната цена на процесния автомобил, декларираната цена е в размер на 6175 USD (лист 53).

До оспорващия е изпратено писмо със съобщение по смисъла на член 22, пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, рег. № 32-179442/12.05.2023 г. (лист 59-61), в което е посочено, че предстои издаване на решение на Директор ТД Митница Русе, с което ще се определи нов размер на митническата стойност за стоката по процесната митническа декларация и са изложени мотивите, на които ще се основава решението, като е указана възможността за изразяване на становище. По делото е приложено известие за доставка (лист 62), съгласно което писмото е непотърсено.

С писмо № 32-227492/16.06.2023г. до ТД Митница Пловдив е изпратено писмо 32-179442/12.05.2023 г. и съобщение № 32-226630/16.06.2023г. за връчване на съобщение на основание чл.18а, ал.9 от АПК. Видно от приложеното Съобщение по чл. 18а, ал. 9 от АПК дружеството е уведомено, че може да се запознае със съдържанието на посоченото писмо, тъй като не е можело това писмо да бъде връчено лично (лист 67).

ТД Митница Пловдив е уведомила ТД Митница Русе, че съобщение № 32-226630/16.06.2023г. е поставено на входната врата на ап.93 на посочения адрес на 05.07.2023г. (лист 68-69).

С оспореното Решение рег. № 32-535532/29.08.2023г., Директорът на ТД Митница Русе, отказал да приеме декларираната митническа стойност за стоката описана в митническа декларация MRN 21BG004205013625R2/ 11.05.2021г.; определил нов размер на митническата стойност на стоката в размер на 10 710,08 лева; коригирал изрично посочени елементи по МД и определил основа за изчисляване на вземането; задължил „Американ Вайкъл Експорт“ ООД да доплати определените нови задължения за мито в размер на 794,10 лв. и ДДС в размер на 1747,01 лв., ведно с начислена лихва за забава считано от датата на възникване на задължението – 11.05.2021г. до датата на уведомяването и за периода, следващ определения в решението срок по чл.108, пар.1 от МКС до датата на ефективното плащане.

Като правно основание за издаване в оспорения административен акт е посочено: чл. 29 във вр. с чл. 22, чл. 48, чл. 70, чл. 71, пар. 1, буква д), чл.77, пар.1 във вр.чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1 във вр. с чл. 102 от МКС ,чл. 138, пар. 3 и чл. 140 от РИ, чл. 19, ал. 1 от ЗМ, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗЗД и чл. 59 от АПК.

В мотивите си ответния орган се е позовал на електронна информация от системата на Американската служба Митници и гранична охрана и е посочил, че съгласно данните от EEI и документите, представени при митническото оформяне на автомобила, е установена връзка между лицето, посочено като износи тел в ЕEI - Global Auto Exchange LLC, и вносителя/получателя по МД - „Американ Вайкъл Експорт“ ООД, доказваща продажбата на превозното средство за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, респективно в Република България. Направил е извод, че възникват основателни съмнения, че продажната стойност ма автомобила е по-висока от декларираната стойност в ЕД 4/14 „Цена на стоката“ в МД MRN 21BG004205013625R2, респективно че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, параграф 1 от МКС. Именно въз основа на данните за износната цена на автомобила ответния орган определил нов размер на митническата стойност на стоката в размер на 10 710,08 лева.

В хода на съдебното производство административният орган представи заверени преводи на документи част от административната преписка (лист 84-91).

От страна на жалбоподателя са представени и приети по делото: митническа декларация, фактура, справка от банкиране.

При така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:

Съгласно чл.101, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл.5, т.39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22 §4, §5, §6 и §7, чл.23 §3 и чл.26, чл.27 и чл.28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл.19, ал.7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да се приеме, че в случая оспореното от Директора на ТД Митница Русе решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия.

Оспореното решение е в писмена форма като в него, в съответствие с чл.22 §7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.

В Дял втори, Глава трета ("Стойност на стоките за митнически цели") от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В чл.70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Съгласно чл.70 §1 от Регламент 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. А съгласно §2 от същата норма, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

В правомощията на митническите органи, съгласно чл.48 от Регламент 952/2013, е извършването на последващ контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Аналогично, в нормата на чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70 §1 от Регламент 952/2013, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Според дадената в чл.140 от Регламента за изпълнение регламентация, именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време.

Необходимо е да се отбележи, че правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване, цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

Основният спор между страните в настоящото производство е дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във вр. с чл. 74 § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос, както и налице са основанията за неприложимост на вторичните методи по регламентирани в чл. 74 § 2 б. "а" - "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013.

В нормата на чл.70 от Регламент 952/2013 е предвиден общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, а в нормата на чл.74 са предвидени вторичните методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл.70. В този смисъл, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент 952/2013, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от Регламент 952/2013 при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74 §2 от Регламент 952/2013, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74 §3 от Регламент 952/2013 - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Относимо към тълкуването на чл.70 от Регламент 952/2013 е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.

Разпоредбата на чл.141, §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, букви а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно чл.141 §2 от Регламента за изпълнение прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.

Според чл.1, §2, т.4 от Регламента за изпълнение, идентични стоки в рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични. Според чл.1, §2, т.4 от Регламента за изпълнение, "сходни стоки" означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

Съгласно правилото на чл.22 §7 от МК, митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от Регламент 952/2013, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.

От всичко изложено следва, че за да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната митническа стойност. Каза се тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Според информацията, предоставена от Департаментът за вътрешна сигурност на САЩ, Служба за митническа и гранична защита чрез Посолството на САЩ в София, декларираната износна цена на процесния автомобил е 6 175,00 USD, която надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура – 1 700 USD. Тази информация е предоставена по линията на международно сътрудничество.

По отношение на позоваването от страна на ответния орган на представената от американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила и в частност митническа декларация за износ, в която е декларирана цена от 6175 USD за изнесения автомобил от американския доставчик, следва да се посочи, че от мотивите на оспорения административен акт не става ясно защо органът е приел, че посочената в Електронна информация за износ стойност е действителната продажна цена на процесния автомобил. Декларираната износна цена, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена. Видно от съдържанието на колана "h" към Електронна информация за износ по отношение на процесния автомобил е декларирана стойност в размер на 6175 USD, но в самата колона е посочено „СТОЙНОСТ (в щатски долари, без центове) Продажна цена или себестойност, ако не е продадено“, като не е конкретизирано за процесния автомобил дали е продажна цена или себестойност. На следващо място дори и да се приеме, че това е продажна цена, не е конкретизирано как е формирана и дали включва дължими такси. Т.е. не може да се направи несъмнен извод, че декларираната от американския доставчик стойност в митническата декларация за износ е действително договорената продажна цена между него и получателя. Нещо повече от страна на американската митническа администрация не е представена фактура, отразяваща цена в размер на 6175 USD , нито се установява извършено плащане на тази сума, за да се приеме, че декларираното пред Американската служба „Митници и гранична охрана“ е действителната цена.

От друга страна обаче, доколкото в хода на административното производство от страна на „Американ Вайкъл Експорт“ ООД не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор, и с оглед електронната информация от системата на Американската служба Митници и гранична охрана, както посочва и ответния орган това обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г., като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 от Регламент 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза.

По-горе бе изложено, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, „Baltic Master“ UAB, т. 45 и др.). Митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, и Решение от 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35).

Според т.39 и т.42 от решение по дело C-187/21 всеки органи е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва, като евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага.

В настоящия случай ответния орган не е изложил никакви мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 и без да е доказал, че тези методи са неприложими е определил митническа стойност отново по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от дружеството стойност. Така при издаване на оспорения административен акт е допуснато нарушение на материалния закон. Както посочва ВАС в Решение № 2968 от 21.03.2023г. по адм.дело № 1259/2023г., дори електронната информация за износ от митническите власти на САЩ да обосновават основателни съмнения относно договорната стойност на процесния автомобил, то не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена.

Всичко изложено обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното Решение с рег. № 32-535532/29.08.2023г., издадено от Директора на ТД Митница Русе, което следва да бъде отменено.

Горните изводи съдът съобрази с практиката на ВАС по идентични случаи, в които ответния орган се е ползвал на данни предоставени от митническите служби на САЩ: Решение № 10749 от 07.11.2023г. по адм. дело № 2319/2023; Решение № 9732 от 16.10.2023г. по адм. дело № 4191/2023г.; Решение № 12712 от 18.12.2023г. по адм. дело № 5699/2023г.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се констатираха в общ размер на 650 лв., от които 600 лева - платен адвокатски хонорар (договор за правна защита и съдействие на лист 9) и 50 лева –държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение с рег. № 32-535532/29.08.2023г., издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Русе при Агенция "Митници" към митническа декларация MRN 21BG004205013625R2/11.05.2021г.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Американ Вайкъл Експорт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя И.Ч., сумата в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия: