РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Чепеларе, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20245450100156 по описа за 2024 година
В РС - Чепеларе е предявен иск от И. А. Т. срещу А. Д. В. по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.415
ал.1 т.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по
издадената заповед за изпълнение № 11/25.01.2024г. на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 2024540100021/2024 г. по описа на PC – Чепеларе, а именно: сумата 3861,96 лева (три
хиляди осемстотин шестдесет и един лева и 96ст.) - главница, представляваща дължим
адвокатски хонорар, определен с Решение №235 от 14.06.2023 год. на Адвокатски съвет -
Пловдив при Адвокатска колегия - Пловдив, съгласно протокол № 13, изх. №487/13.07.2023г.
за процесуално представителство по въззивно търговско дело № 760/2022г. на Апелативен
съд - Пловдив, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на постъпване на
заявлението до окончателното плащане на задължението.
Ищецът твърди, че е представлявал ответника А. Д. В. по въззивно търговско дело №
20225001000760 по описа на Апелативен съд - Пловдив. В представеното пълномощно по
делото не бил посочен и договорен адвокатски хонорар за осъщественото процесуално
представителство по делото. За обжалване на първоинстанционното решение пред
Апелативен съд - Пловдив и представителство на ответника В. пред въззивната инстанция
не е получил адвокатски хонорар. Апелативен съд - Пловдив се произнесъл с Решение №
137/22г. по в.т.д. № 760/2022г., което му е връчено на 19.04.2022г. и е изпратил на ответника
В.. С молба вх.№ 399/18.05.23г. ищецът сезирал Адвокатска колегия - Пловдив да се
1
произнесе с решение с което да му бъде определен адвокатски хонорар, съгласно Наредба
№1 от 09.07.2004 год. На свое заседание на 14.06.2023г. Адвокатски съвет - Пловдив. се
произнесъл с Решение №235, с което и на основание чл.36, ал.3 от ЗАдв. определил
адвокатско възнаграждение в размер на 3861,96 (три хиляди осемстотин шестдесет и един
лев и деветдесет и шест ст.) Въз основа на това решение е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, ведно с приложените към него доказателства пред
PC - Чепеларе, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2024540100021/2024г. по описа на
PC - Чепеларе на 25.01.2024г. По ч.гр.д. е издадена Заповед № 11 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 25.01.2024 г., с която е разпоредено длъжникът А. Д. В. да
заплати на И. А. Т. сумата от 3861.96 лева - главница, представляваща дължим адвокатски
хонорар, определен с Решение № 235 от 14.06.2023г. на Адвокатски съвет - Пловдив при
Адвокатска колегия - Пловдив, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
постъпване на заявлението до окончателното плащане на задължението, както и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 77.24 лева за платена държавна такса и 500
лева - адвокатско възнаграждение. Длъжникът А. Д. В. е търсен, за да му бъде връчено
съобщението по ч.гр.дело с приложената заповед по чл.410 от ГПК. Съобщенията са
върнати в цялост с отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Поради това
връчването на съобщението на длъжника е станало при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Предвид на което PC - Чепеларе е издал Разпореждане № 215/17.05.2024 г. като е указал
възможността за предявяване на установителен иск. С това обосновава правния си интерес
от предявяване на установителен иск, по който съда да приеме за установено, че ответникът
му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди се, че ответникът е заплатил на ищеца устно
договорената между тях сума за процесуално представителство по търг. дело №39/2020
година на ОС Смолян, както за първата, така и за Апелативен съд Пловдив. Ответникът е
бивш **** и по настоящем ****, вписан в АК Смолян. С адвокат И. Т. се познавали отдавна,
тъй като били състуденти. Устната уговорка между тях била за заплащане на сумата от 1500
лева за делото му пред първа инстанция и 1800 лева за пред въззивната инстанция. Общият
размер на сумата, която ответникът е следвало да заплати на адвокат Т. за представителство
и защита пред първата и въззивната инстанции, съгласно устната им уговорка била 3300 лв.,
като за евентуално касационно обжалване не са се договаряли нищо. В случая двете страни
били колеги - юристи и това била причината да се договорят за заплащане на адвокатски
хонорар, чиито размер е под минимума предвиден в Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Адвокат Т., въпреки че е получил парите си, не се е явил пред
първата съдебна инстанция в съдебно заседание, в което е даден ход на делото и е обявено за
решаване. По този повод ответникът и ищецът обтегнали отношенията си. Адвокат Т. освен
това настоявал да му бъде заплатена веднага цялата уговорена за пред въззивния съд сума,
като в противен случай нямало да подготви въззивна жалба, нито да се яви пред съда.
Ответникът В. се съгласил сам да изготви въззивната жалба, а ищецът само да я внесе. В.
написал съдържанието на жалбата и му я изпратил на „Вайбър“. Адвокат Т. само оформил
2
този текст като документ - жалба, подписал я, и я внесъл в Апелативен съд Пловдив. Пред
въззивната инстанция е възникнало ново затруднение. Тъй като ответникът преобладаващо
живее в **** и пълномощното, което адвокат Т. представил пред първата съдебна инстанция
не било в оригинал. Поради тази причина въззивният съд дал указание за потвърждаване
действията на адвокат Т. до онзи момент, които указания А. В. е изпълнил. Въпреки всичко
това, ответникът е изпълнил задължението си и изплатил на адвокат Т. цялата уговорена за
пред въззивната инстанция сума, като това е станало с няколко парични превода. Преводите
са както следва: - на 20.12.2021 година - 317.34 лева; на 23.05.2022 година - 574.13 лева; на
07.06.2022 г. - 200 лева; на 24.06.2022 година - 300 лева и на 14.09.2022 г - 500 лева. Цялата
платена сума възлиза на 1891,56 лева т.е. с 91,00 лева повече от уговореното. Преводите са
извършени от **** по същата сметка на адвокат Т., по която му е платен хонорара и за
делото пред ОС Смолян. Ищецът Т. не е съобщил на Адвокатска колегия град Пловдив,
фактите, че с В. са колеги, че между тях било уговорено възнаграждение за защита пред
Апелативен съд Пловдив и това възнаграждение му е изплатено в пълен размер, както и, че
въззивната жалба по същество е изготвена от А. В.. При внимателният прочит на протокол
№13 от 14.06.2023 година на АК Пловдив е видно, че И. Т. в молбата си навсякъде говори,
че е оказал правна помощ на лицето А. В., а не на юриста В.. Ако адвокат И. Т. е дал реална
информация за фактите посочени по-горе, най-вероятно АК Пловдив нямала да вземе
решение, с което да определи адвокатско възнаграждение в размер на 3861.96 лева за
процесуално представителство по въззивно търг. дело № 760/2022 година на Апелативен съд
Пловдив. Пред първата съдебна инстанция ищецът като процесуален представител на А. В.
не се е явил и не е изготвил въззивната жалба, но е получил уговорените между тях суми.
Поради това не било и етично да претендира заплащане на посочената в исковата молба
сума за процесуално представителство пред въззивната инстанция, тъй като му е платено
както за първата съдебна инстанция, пред която не се е явил, така и за пред въззивната
инстанция, за която дори не е изготвил жалба. Реално платената сума е тази, която устно са
договорили, като размер на адвокатски хонорар. По тези съображения искът следва да се
отхвърли.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа предявения иск.
Ответникът се явява лично в с.з. и с процесуалния си представител адв.К. , като се оспорва
иска.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.01.2024 год. е подадено заявление от ищеца И. Т. по реда на чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника А. В..
По образуваното ч.гр.д. №21/2024 год. е издадена заповед за изпълнение, като заявлението е
уважено в цялост .Издадена е заповед за изпълнение № 11/25.01.2024 год. срещу длъжника
В. за заплащане на сумата от 3 861.96 лева - главница, представляваща дължим се
адвокатски хонорар, определен с Решение № 235 от 14.06.2023г. на Адвокатски съвет -
3
Пловдив при Адвокатска колегия - Пловдив за процесуално представителство по въззивно
търговско дело № 760/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на постъпване на заявлението до окончателното плащане на
задължението и направените разноски в заповедното производство в размер на 77.24 лева
/ДТ / и 500 лева - адвокатско възнаграждение.
В. не е установен на адрес, като на заявителя са дадени указания за предявяване на
установителен иск за вземането му .
По делото не е спорно, че ищецът в качеството му на адвокат е представлявал ответника В.
по образуваното т.д. №39/2020 г. по описа на ОС-Смолян, в.т.д. № 217/2022 год. и в.т.д. №
760/2022 год. по описа на ПАС.
Търговско дело № 39/2020 год. по описа на СмОС е образувано по предявен иск от
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД за установяване на вземане срещу В. по издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д №94/2019 год. по описа на РС-Чепеларе, като цената на иска
е в размер на 59615,79 евро. По това дело ответникът е представляван първоначално от
адв.Д., а впоследствие от адв.Т., надлежно упълномощен на 19.04.2021 год. По това дело не
е представен писмен договор за правна защита и съдействие. С решение от 19.10.2021 год.
установителният иск е уважен частично, като ответникът е осъден да заплати разноските за
заповедното и първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковата
претенция.
Срещу постановеното решение на ОС-Смолян е постъпила въззивна жалба от адв.Т., като е
образувано в.т.д. №217/2022 год. по описа на ПАС. Производството по това дело е
прекратено, предвид нередовното упълномощаване на адв.Т. и делото е върнато за
администриране от първоинстанционния съд.
С молба от 18.11.2022 год. А. В. препотвърдил подадената въззивна жалба от името на
адв.Т., като е образувано в.т.д.№ 760/2022 год. по описа на ПАС. По това дело е проведено
едно открито съдебно заседание. Въззивникът е представляван от адв.Т., като отново не е
представен писмен договор за правна защита и съдействие.
С решение от 12.04.2023г. на ПАС е потвърдено първоинстанционното решение. Решението
на ПАС е обжалвано пред ВКС от А.В. в лично качество, като решението на ПАС не е
допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от 28.06.2024 г.
На 18.05.2023 год. адв.Т. подал молба до АК-Пловдив за определяне на възнаграждение по
в.т.д № 760/2022 год. по описа на ПАС на основание чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата. В
молбата е посочено, че същият е осъществил процесуално представителство по т.д №
60/2020г. по описа на СмОС, като не е договорен писмено размер на адвокатското
възнаграждение. По това дело е получил сума в размер на 1500 лева. За обжалване на
постановеното решение на ОС-Смолян и осъществяване на представителство по в.т.д.
№760/2022 год. на ПАС не му било заплатено възнаграждение от В., като е поискано АК-
Пловдив да определи дължимото се адвокатско възнаграждение.
С решение №235 от 14.06.2023 год. АК-Пловдив определил дължимо се адвокатско
4
възнаграждение на основание чл.36 ал.3 от ЗАдв. в полза на адв.Т. за осъщественото
представителство по посоченото въззивно дело в размер на 3861,96 лева. След
постановяване на решението на АК-Пловдив от страна на ответника В. не са извършвани
плащания на задължения, произтичащи от същото решение и издадената впоследствие
заповед за изпълнение.
По делото не е спорно, че за процесуалното представителство по в.т.д. №760/2022 год. по
описа на ПАС не е сключен писмен договор по чл.36 ал.2 от ЗАдв., като процесуалното
представителство не е предоставено безплатно.
От ответника са изложени твърдения за наличие устна договорка за заплащане на дължимо
се адв.възнаграждение за първата инстанция от 1500 лева и възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 1800 лева. Съдът намира, че втората част от това твърдение е
недоказана, предвид на следното:
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че Т. и В. са
договорили за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
1800 лева. Свидетелката Х. сочи, че е дочула в телефонен разговор как В. договаря сума от
около хиляда лева хонорар за всяка инстанция и заплащане на пътните разноски.
Свидетелката сочи, че Т. не дал ясен отговор на въпроса за хонорара му пред въззивната
инстанция. Дори да се кредитират тези показания не може да се направи извод, че между
страните е постигната конкретна договореност за размер на дължимото се адвокатско
възнаграждение пред ПАС в размер на 1800 лева. В показанията си Х. сочи, че когато
станало въпрос за възнаграждението за втората инстанция В. отговорил, че не може да каже
точно, но сумата ще бъде сходна с тази договорена за първата инстанция. Дори да се състоял
подобен телефонен разговор, от неговото съдържание не може да се направи извод, че
между страните е договорен конкретен размер на адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция. Показанията на Х. не кореспондират и със заявените от ответника
договорености за дължимост на възнаграждение от 3300 лева за двете инстанции.
В хода на производството са представени доказателства, че в периода от 21.04.2021 год. до
14.09.2022 год. по личната банкова сметка на адв.Т. в ОББ АД са преведени парични суми в
размер на 3421,47 лева от страна на ответника. За горното обстоятелство е изготвено
заключение от вещото лице К. Г., като същото се кредитира изцяло от съда.
Банковите транзакции са извършени от профила на ответника в платформата Tranfer Wise,
съобразно изготвената техническа експертиза по делото, която също се кредитира от съда
като обоснована и компетентно изготвена.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
В РС - Чепеларе е предявен иск по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.280
ЗЗД, вр.с чл.36 ал.3 ЗАдв., за установяване дължимостта на вземане по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на ищеца, като искът е допустим и подлежи на
разглеждане. Разгледана по същество исковата молба е частично основателна, предвид на
5
следното:
Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие се
уреждат при специалната регламентация по ЗАдв. По начало законът предполага дължимото
възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл. 36 ал.2 от
ЗА/, но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава
адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36 ал.3 от ЗА/.
В хода на производството се установи, че ищецът е представлявал в качеството му на
адвокат ответника по образуваното в.т.д. №760/22г по описа на ПАС, без да е подписан
договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал.3 от ЗА при липса на договор дължимото се адвокатско
възнаграждение се определя от адвокатския съвет. С решение № 235/14.06.2023г на АК-
Пловдив е определено дължимо се адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство в размер на 3861,96 лева за въззивната инстанция, като размерът на това
възнаграждение не подлежи на съдебен контрол. Без значение е кой точно е изготвил
въззивната жалба по въззивното дело и какви са отношенията между страните по устния
договор за процесуално представителство, като настоящата инстанция не може да редуцира
определеното възнаграждение от АК. Именно това решение на АК-Пловдив е послужило
като основание за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК.
В периода от 21.04.2021 год. до 14.09.2022 год. по личната банкова сметка на адв.Т. в ОББ
АД са преведени парични суми в общ размер на 3421,47 лева от страна на ответника. Съдът
намира, че с тази сума е погасено дължимото се адвокатско възнаграждение от 1500,00 лева
за първоинстанционното производство /което не се оспорва/ и част от вземането за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1921,47 лева /3421,47-
1500/.
С извършеното плащане от 3421,47 лева е заплатен именно положения труд от адв.Т. за
процесуално представителство за двете инстанции, като страните не са обвързани с други
правоотношения помежду си. При това положение вземането на ищеца по чл. 36 ал.3 от
ЗАдв. е погасено частично поради извършено плащане от ответника.
Искът следва да се уважи до размер от 1940,49 лева относно дължимата се главница по
издадената заповед за изпълнение. За разликата до претендирания размер на главницата от
3861,96 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в общ размер на 287,52 лева и разноски за първоинстанционното производство
в размер на 38,31 лева –заплатена ДТ. Няма основание за присъждане на разноски за пътни
разходи по реда на чл. 78 от ГПК.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от
исковата претенция. От ответника се претендира сума за адв.възнаграждение в общ размер
от 1940 лева /1250+690/, разноски за експертизи в общ размер на 700 лева и разноски за
6
превод от 114 лева. Ищецът е направил възражение за недължимост на част от адвокатското
възнаграждение от 1250 лева в писмената си защита, предвид разпоредбата на чл.7, ал.9 от
Наредба № 1/2004 год. Тези изявления нямат характер на възражение за прекомерност, като
не може да приложи разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. Предвид на изложеното следва да се
присъдят разноски в полза на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 974 лева и 335 лева - разноски за назначените експертизи, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК в
отношенията на страните по настоящото дело, че А. Д. В. ЕГН ********** ДЪЛЖИ на И.
А. Т. ЕГН ********** сума в размер на 1940,47 лева - главница, представляваща дължим се
адвокатски хонорар по чл.36 ал.3 от ЗАдв., определен с Решение №235 от 14.06.2023 год. на
Адвокатски съвет - Пловдив за процесуално представителство по в.т.д № 760/2022г. по описа
на Апелативен съд – Пловдив, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано
от 25.01.2024 год. до окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение № 11/25.01.2024г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 21/2024 г. по описа на PC –
Чепеларе.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от И. А. Т. ЕГН ********** по реда на
чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че А. Д. В. дължи
на И. А. Т. сума за разликата над уважения размер на главницата от 1940,47 лева /дължимо
се адв. възнаграждение по чл.36 ал.3 от ЗА за процесуално представителство по в.т.д
№760/2022 год. по описа на ПАС/ до претендирания размер от 3861,96 лева, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 21/2024 г. по
описа на ЧРС.
ОСЪЖДА А. Д. В. ДА ЗАПЛАТИ на И. А. Т. дължимите се разноски за заповедното
производство по ч.гр.дело №11/2024г по описа на ЧРС в размер на 287,52 лева и разноски за
първоинстанционното производство в размер на 38,31 лева – за заплатена ДТ.
ОСЪЖДА И. А. Т. ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. В. дължимите се разноски за настоящото
производство в общ размер на 1409,00 лева – за адв.възнаграждение и разноски за
експертизи.
Решението да се връчи на страните като същото подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок, считано от връчването му пред Окръжен съд – Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
7