Р Е Ш Е Н И
Е
№ ...........
гр.Варна, 05.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 17642 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1850,25
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 263 часа за целия процесен
период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент
1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 263,15 лв. – лихва
за забава върху всяка главница от датата на падежа до 28.10.2019г.
Твърди
се, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на
длъжност младши инспектор в Трето РУ - Варна. Съгласно ЗМВР ищецът е бил със
статут на държавен служител. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и
допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното
време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От
14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни –
сумирано за тримесечен период. Работата извън работното време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф.
е 1,143. За периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил 1848 часа
нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза
на 2111 часа. Т.е. разликата от 263 часа следва да бъде допълнително заплатен.
Размерът е 1850,25 лв.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответниците в
следния смисъл: Искът е неоснователен. Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен служител и за него се
прилага ЗМВР. В ЗМВР е уредено работно време през нощта, което е от 22:00 ч. до
06:00 ч., поради което нощното работно време е 8 часа. Съотношението с коеф. 1,143 се прилага при трудови правоотношения по КТ. За
периода на претенцията е действала Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В тази наредба също
е уредено, че нощният труд на служителите на МВР е 8 часа.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената по делото кадрова справка за заемани длъжности на
младши експерт А.Д.Д. в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ищецът е
заемал длъжността младши оперативен дежурен в ОДЧ към Трето РУ – Варна при ***.
По делото е изготвено заключение по допусната ССЧЕ, като от заключението
на вещото лице се установява следното: За периода от 01.10.2016г. до
30.06.2019г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1848 часа. Преизчисленият
нощен труд от 1848 часа с коеф. 1,143 е в размер от 2111 часа. Стойността на
допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд след
приравняване на нощни часове към дневни за периода от 01.10.2016г. до
30.06.2019г., е в размер на 1850,25 лв. за 263 часа. Мораторната лихва върху
всяко едно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд до
28.10.2019г. е в размер на 263,15 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се
установява, че ищецът е бил назначен на работа в ***, порди което същият се
явява държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че
за процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, включващи и нощен
труд.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневен, респ. заплащене на извънреден
труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд.
Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра
на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.10.2016г. до 30.06.2019г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстът на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Липсва обаче
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневен.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. С оглед на това при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, а именно заключението на вещото
лице по ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, се установи, че ищецът за периода
от 01.10.2016г. до 30.06.2019г. е положил 1848 часа нощен труд. След преизичислението на
положението часове нощен труд по коеф. 1,143 се получава положен труд в размер
на 2111 часа. Разликата от 263 часа не е бил заплатена на ищеца, като
извънреден труд, поради което и стойността на дължимото възнаграждение е в
размер на 1850,25 лв.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен
в рамките на предявения резмер, съобразно изменението, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на възнаграждението.
Основателен се явява и предявеният
акцесорен иск за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на
263,15 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сторените от последния разноски в производството, в размер на
общо 500,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати в полза на ВРС сумата от 124,01 лева, представляваща дължимата
държавна такса и 150,00 лева - възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***да заплати на А.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 1850,25 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 263 часа за целия процесен период от
01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд от 1848 с коефицент 1,143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
28.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ***да заплати на А.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу ***, сумата от 263,15 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1850,25 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 263 часа за
целия процесен период от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд с коефицент 1,143, за периода от
01.10.2016. до 28.10.2019г.
ОСЪЖДА ***да заплати на А.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500,00 лв., представляваща
направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 274,01 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, представляващи сбор от дължима държавна такса и заплатено възнаграждение
на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаването му, чрез въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: