№ 6018
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110161323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК вр. чл. 127, ал. 2 СК.
Образувано е по предявени от А. А. П. срещу К. К. Г. обективно съединени искове по чл.
127, ал. 2 СК за предоставяне на ищцата упражняването на родителските права спрямо
детето на страните, където да е и неговото местоживеене, за определяне на режим на лични
контакти на бащата с детето, посочен в исковата молба. Претендира издръжка в размер на
280 лева месечно, считано от 27.10.2021 г. (датата на завеждане на исковата молба), както и
издръжка за минал период по чл. 149 СК, считано от 27.10.2020 г. до 26.10.2021 г. ведно със
законната лихва от забавата до окончателното ѝ заплащане.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето Т. К.ов Г.. Твърди, че не живеят
заедно. Основни грижи за децата полага майката. Родителите на са постигнали съгласие
относно мерките за упражняване на родителските права. Твърди, че бащата е агресивен,
осъждан е и е склонен към насилие.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва исковете за режим на лични
контакти и издръжката. Моли съда да отхвърли исковете и предявява насрещен иск, с който
претендира режим на лични контакти, посочен в насрещната искова молба.
С отговора на насрещния иск, се възразява срещу изложените твърдения.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно между страните, а и видно от представеното удостоверение за раждане, издадено
от Столична община, район „Подуяне“, страните са родители на детето Т. К.ов Г..
1
От справки от НОИ се установява, че ищцата не декларира месечен доход. Установява се, че
ответникът декларира осигурителен доход в размер на минималната за страната работна
заплата.
От справка за съдимост от 02.03.2023 г. се установява, че К. К. Г. е осъждан за извършени
престъпления от общ характер, като считано от 06.03.2023 г. изтърпява ефективно наказание
лишаване от свобода.
ДСП - Оборище в депозирания по делото социален доклад изразява становище, че основни
грижи за отглеждането и възпитанието на детето полага неговата майка, подкрепяна от
своите майка, баба и сестра. Майката и детето живеят в двуетажна къща, собственост на
семейството на майката, където има осигурена стая за детето, но Тодор предпочита да спи
при майка си, отколкото в собственото си креватче. Посочено е, че майката демонстрира
привързаност към детето и помежду им има силна емоционална връзка. А. П. работи на
длъжност продавач-консултант, като получава месечен доход в размер на минималната за
страната работна заплата.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на доведените
свидетели – Т.К. и С.П..
Видно показанията на св. Костадинова , които съдът кредитира, като непротиворечиви с
останалите доказателства по делото, основни грижи за детето полага майката, като нейните
майка и баба също ѝ помагат, бащата не е проявявал желание да вижда детето и не заплаща
издръжка. Ответникът не помага с грижите за детето. Родителите на Т. никога не са живели
заедно. След раждането на детето страните се разделят.
От показанията на св. П. се установява, че майката се грижи за детето, като получава помощ
и от бабата на Т. по майчина линия. В останалата част показанията не се кредитират, тъй
като пресъздават чужди впечатления, а не лични такива.
При личното изслушване по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването
на родителските права майката заявява, че желае да упражнява родителските права спрямо
детето.
При личното изслушване по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването
на родителските права бащата заявява, че желае родителските права спрямо детето да бъдат
възложени на майката, като му бъде дадена възможност да се среща с детето и да бъде част
от неговия живот.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с
детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по
общия ред.”
Относно упражняването на родителските права:
2
Не се спори по делото, че страните живеят отделно, поради което следва да се определи
кой от родителите да упражнява родителските права спрямо детето.
В конкретния случай, претенция за упражняване на родителските права е предявена от
майката на детето, която бащата не оспорва.
При преценката за това на кого да предостави родителските права, съдът се ръководи
единствено от интересите на детето. Критериите, въз основа на които съдът прави изводите
са установени посредством задължителна съдебна практика – постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния
кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от
6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от
него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при постановяване
на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки от родителите,
полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от
моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с които
разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите
му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
Съдът, след като анализира обстоятелствата по настоящото дело намира, че майката
притежава родителска годност за отглеждането на детето – в тази посока са и изразеното
становище в представения по делото социален доклад и свидетелските показания.
Установява се по делото, че майката има желание и възможност да се грижи за детето,
осигурила е всички необходими условия за отглеждането му. Детето има силна емоционална
връзка с майка си. Не бяха установени обстоятелства, които да водят до извода, че
отглеждането му от майката би му се отразило неблагоприятно.
По делото се установи, че бащата изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода.
Това обстоятелство води до извода, че бащата няма възможността да бъде отглеждащият
родител, който да осигурява необходимата ежедневна грижа за детето.
При тези съображения съдът при преценката си по чл. 59, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 2, изр. І
СК приема, че в интерес на детето е упражняването на родителските права спрямо същото да
се предоставят на майката.
Относно местоживеенето на детето:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене“ в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не задължава съда да определи
конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина „адрес“, чието
съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от
редакцията на чл. 59, ал. 2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод между
родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата“.
3
Съгласно чл.126, ал.1 СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно,
освен ако важни причини налагат да живеят отделно“. Не се установиха важни причини
детето да живее отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, поради
което местоживеенето му следва да се определи при нея.
Относно издръжката на детето:
Ищцата е предявила претенции по чл. 149 СК и чл. 143, ал.2 СК за заплащане в полза на
малолетното дете на месечна издръжка в размер на 280 лева, считано от 27.10.2020 г.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І СК в настоящото производство съдът следва да определи и
издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК
„родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на
дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка,
и възможностите на лицето, което я дължи“, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но издръжката на
едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК).
Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да
се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца,
доколкото чл. 143, ал.2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва
неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си възраст е дефинитивно
неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал.1, т. 2 СК) поради липса на лица от
първи ред.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. С оглед
предоставянето на упражняването на родителските права на майката, детето ще се отглежда
от нея. При определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от
нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая.
Предвид, че детето на страните понастоящем е на възраст малко под три години и с оглед
заявената претенция, съдът намира, че издръжката, дължаща се от двамата родители, следва
да бъде в общ размер на 400 лева.
По делото се установи, че страните са във фактическа раздяла от месец март 2020 г.
(когато ищцата е била в напреднала бременност). По делото не са представени
доказателства за изплащане на издръжка на детето след раздялата на родителите.
Съгласно чл. 149 СК „издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяването на иска“. С оглед указаната доказателствена тежест, съдът
намира, че ответникът не е доказал плащане на издръжка на общото на страните дете за
периода от 27.10.2020 г. до 26.10.2021 г., поради което и исковете по чл. 149 СК вр. чл. 143,
4
ал.2 СК и чл. 143, ал.2 СК са изцяло основателни и ответникът следва да бъде осъден да
заплаща издръжка, считано от 27.10.2020г.
Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І СК съдът следва да определят мерки по упражняването на
родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето при условията на чл. 59 СК. По делото се доказа, че
детето е емоционално привързано основно към майката и нейните майка и баба. При
определяне режима на лични контакти на бащата с детето, съдът държи сметка за
обстоятелството, че към момента на постановяване на решението бащата изтърпява
наказание лишаване от свобода и няма изградена емоционална връзка с детето. По тези
съображения съдът намира, че следва да определи режим на лични отношения на детето с
баща му, както следва:
До навършване на петгодишна възраст на детето:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., без преспиване
След навършване на петгодишна възраст:
всяка втора календарна седмица от месеца, с преспиване от 18.00 часа в събота до 18.00 часа
в неделя.
всяка втора календарна седмица от месеца, с преспиване от 18.00 часа в събота до 18.00 часа
в неделя.
Всяка четвърта календарна седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 в събота, без
преспиване.
през лятото/лятната ваканция/ за 10 дни, по време през което майката не е в платен годишен
отпуск, осъществявани в тридесет дни, разделени на два пъти по 5 дни с преспиване, като
майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31.05;
По разноските:
Разноски при спорна съдебна администрация, каквото е настоящото производство, не
се дължат. Ето защо, съдът не следва да присъжда разноски на страните по правилото на чл.
78 ГПК. В този смисъл е и Определение № 385/25.08.2015 г. по дело № 3423/2015 на ВКС,
ГК, I г.о.,
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определената
издръжката в размер на 441,60 лв.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по
отношение на детето Т. К.ов Г., ЕГН **********, на неговата майка А. А. П.,
ЕГН:**********.
постановява детето Т. К.ов Г., ЕГН **********, да живее при майката А. А. П.,
ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К. К. Г., ЕГН ********** с детето Т.
К.ов Г., ЕГН **********, както следва:
До навършване на петгодишна възраст на детето:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., без преспиване и в
присъствието на майката до навършване на 5 (пет)-годишна възраст на детето.
След навършване на 5 годишна възраст:
всяка втора календарна седмица от месеца, с преспиване от 18.00 часа в събота до 18.00 часа
в неделя.
Всяка четвърта календарна седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 в събота, без
преспиване.
през лятото/лятната ваканция/ за 10 дни, по време през което майката не е в платен годишен
отпуск, осъществявани в тридесет дни, разделени на два пъти по 5 дни с преспиване, като
майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31.05;
ОСЪЖДА К. К. Г., ЕГН:**********, да заплаща на основание чл. 143, ал.2 СК и чл. 149 вр.
чл. 143, ал. 2 СК на малолетното дете Т. К.ов Г., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител А. А. П., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 280 лева,
считано от 27.10.2020 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва от момента на забавата до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК К. К. Г., ЕГН:**********, да заплати в полза на
Софийски районен съд 441,60лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6