Р
Е Ш Е
Н И Е
№260004 13.08.2020 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
29 ю л и Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
Н. К.
ПРОКУРОР
М. И.
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКЕВА
ВНОХД №1129 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.313 от сл. от НПК.
С Присъда №84/18.06.2020 г., постановена по
нохд №513/2020 г. Старозагорски районен съд е признал подсъдимата Н.С.Б. за
виновна в това, че през продължителен период от време – от 12.06.2019 г. до
19.11.2019 г., в гр. Стара Загора, като пълнолетно и работоспособно лице не се
е занимавала с общественополезен труд, като е получавала нетрудови доходи по
неморален начин – осъществявала
сексуални контакти с различни мъже срещу заплащане, поради което и на основание
чл.329, ал.1 във връзка с чл.54 от НК я осъдил на „лишаване от свобода” за срок
от шест месеца при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване съобразно чл.57,
ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС.
Против постановената
присъда е постъпила жалба от адв. Р.Р., в качеството на защитник на подсъдимата Н. С.Б., в която се излагат доводи относно допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон, довели до неправилни и незаконосъобразни изводи на първоинстанционния
съд, въз основа на които се гради осъдителната част на присъдата. Искането, което се прави е за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата
бъде оправдана изцяло по повдигнато обвинение.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по нохд №513/2020
г. по описа на Pайонен съд – Стара Загора и извърши
цялостна служебна проверка на атакуваната присъда съгласно разпоредбата на
чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като
за всички фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими
за съставомерността на деянието са събрани относимите и допустими доказателства
в обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи. Извършен е цялостен
доказателствен анализ, въз основа на който са изведени правилни фактически
изводи. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактология се споделя
изцяло от настоящата инстанция, като същата може да бъде обобщена по следния начин:
Подсъдимата Б. издържала
себе си и 16-годишния си син, като осъществявала сексуални контакти с различни
мъже срещу заплащане в района на Станционната градина и околовръстния път на
гр.Стара Загора. За предлаганите от нея сексуални услуги тя получавала по 20
лева за орален секс, по 30.00 лева за вагинален секс и по 50 лева за „комплект“
(орален и вагинален секс). Тази си дейност подсъдимата осъществявала от години,
включително от 12.06.2019 год. до 19.11.2019 год., през който период при извършени
проверки от полицейски служители на 12 юни, 14 юли, 09 септември и 19 ноември
2019 г. е било установено, че проституира на посочените места и съответно е
била предупреждавана писмено на основание чл.65 от ЗМВР да не извършва
неморални и непозволени действия, за които да получава нетрудови доходи.
Изложената по-горе
фактология се установява от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства,
които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях.
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че през продължителен период от време, считано от 12.06.2019
год. до 19.11.2019 год., в гр.Стара Загора подсъдимата Н.С.Б., като пълнолетно
и работоспособно лице, не се е занимавала с общественополезен труд, а е
получавала нетрудови доходи по неморален начин – осъществявала е сексуални
контакти с различни мъже срещу заплащане, с което е осъществила от обективна и
субективна страна признаците от престъпния състав на чл. 329, ал. 1 от НК. При
определяне правната квалификация на деянието на подсъдимата не са допуснати
нарушения на материалния закон от първоинстанционния съд.
Основната теза на
защитата - че не са осъществени елементите на престъпния състав по чл.329, ал.1 НК не може да бъде споделена.
Макар да е принципно вярно, че сама по себе си проституцията не е дефинирана
като отделен състав на престъпление по НК, и че гражданинът поначало има право
на труд, прогласено с нормата на чл. 48, ал. 1 от Конституцията на РБ, което не
корелира със задължение за полагане на такъв, неизпълнението на което да води
до настъпване на определени негативни последици за индивида, в случая
престъпната съставомерност на конкретното деяние се извежда от получаването на
нетрудови доходи по неморален начин, една от формите на които е проституцията. Самото
неполагане на общественополезен труд в продължителен период от време, не
съставлява престъпление. Такова ще е налице, когато при тези предпоставки
субектът (пълнолетно, работоспособно лице) получава нетрудови доходи по
непозволен или неморален начин. В тази насока първоинстанционният съд е
съобразил задължителните предписания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени с ТР № 29/1984 г. на ОСНК, които по конкретния казус не са загубили
своето значение и намират приложение включително и в актуалната съдебна
практика (Р 140/2010 г., по н. д. № 73/2010 г., III н. о., Р 231/17.05.2012 г.
на ВКС, по н.д. №663/2012 г., III н.о./.
Съдът не споделя и
довода на защитника, че за съставомерноста на извършеното деяние следва да бъде
установен по категоричен начин размера на доходите, получени от подсъдимата,
именно поради това, че размерът на тези
доходи не е елемент от състава на
престъплението по чл. 329, ал. 1 от НК, поради което не е задължително
да бъде конкретизиран. В много от случаите размерът на доходите не може да бъде
установен, с оглед на това, че се касае за нелегални доходи, какъвто именно е
разглежданият случай. По-скоро и съгл. т.3 от ТР № 29 от 29.11.1984 год. по н.
д. № 20/1984 год. на ОСНК на ВС размерът на доходите е от значение при
преценката на обществената опасност на извършеното деяние.
За да признае
подсъдимата за виновна в извършването на описаното по-горе престъпление, съдът
прие, че тя е извършила деянието си при пряк умисъл, понеже е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
му последици и е искала настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
начинът на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при които то е било
извършено, в частност – предходното осъждане на подсъдимата по чл.329, ал. 1 от НК и многократно съставените й по протоколи за предупреждение по ЗМВР,
недвусмислено сочещи, че подсъдимата е съзнавала, както неморалния, така и
престъпния характер на осъществяваната от нея дейност – проституция, но въпреки
това през инкриминирания период не е преустановила упражняването й, а се е
издържала от нея.
Проверявайки
първоинстанционната присъда, въззивният съд не намери основания за ревизия на
изводите му относно индивидуализация на наказанието.
Подсъдимата
е санкционирана при условията на чл. 54 НК, с наказание по първата алтернатива
– „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, при съобразяване на
обществената опасност на деянието и дееца, както и на всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността й обстоятелства, като е отчетен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да не
са взети предвид, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена.
Поради това настоящата инстанция не намери основание за индивидуализация на
наказанието при условията на чл. 55 НК - съвкупно оценени наличните смекчаващи
обстоятелства не са многобройни, а и никое от тях няма характера на
изключително. Освен това не е изпълнена и втората кумулативна предпоставка- и
най- лекото наказание, предвидено в санкционната част на наказателноправната
норма от Особената част на НК, да се оказва несъразмерно тежко.
С
оглед на това, че настоящото деяние на подсъдимата е извършено по време на изтърпяване на
наказание „пробация“, наложено й по н.о.х.дело №3196/2018 год. на РС-Стара
Загора за престъпление по чл.329, ал.1 от НК, т.е. същото не е постигнало
целения с него поправителен и възпитателен ефект, правилно наказанието на
подсъдимата е определено по първата
алтернатива на чл. 329, ал. 1 от НК. Определеният по реда на чл.66, ал.1 от НК
изпитателен срок е минималният, предвиден в закона. В този смисъл наказанието,
наложено на подсъдимата Б., е съобразено с целите, визирани в чл. 36 НК и
принципа за съответствието му с извършеното престъпление, въплътен в нормата на
чл. 35, ал. 3 НК.
С
оглед всичко изложено по-горе атакуваната присъда на РС – Стара Загора е правилна
и като такава следва да бъде потвърдена изцяло, като на основание чл.338 НПК
съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №84/18.06.2020 г., постановена по нохд
№513/2020 г. Старозагорски районен съд
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.