Определение по дело №1862/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 827
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20227050701862
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                              

                                   № ……………/22.03.2023 г., гр. Варна

 

 

Административен съд - Варна, XXIX състав, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                           

   СЪДИЯ: Кремена Данаилова       

                       

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1862/2022 г. по описа на Адм. съд – Варна, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството е за проверка за допустимост по реда на чл.159 от АПК.

Образувано е по жалба от „Хипер врати“ ЕООД, ЕИК *********, с управител М.Р.Д., чрез адв. М.Т. против Разрешение за строеж /РС/ № 104/ГИ/26.07.2021 г. издадено от главен архитект на Община Варна.

Жалбоподателят сочи, че е заинтересована страна в производството на основание чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, съгласно н.а. *****г. на СВ. Със Заповед № Г-89/26.04.2006 г. е одобрен ПУП – ПРЗ за имота, този план не е приложен, поради това предвидените с него регулационни граници за ****не са станали имотни. Имота е нанесен в КККР с ид. 10135.3516.216 неправилно, поради това за граници на имота следва да се приемат тези, които са материализирани на място. Имота на жалбоподателя частично попада в имот с ид. 10135.3516.2022, следва че има вещни права върху имота. С процесното водопроводно отклонение се захранва имота на жалбоподателя, поради което той има право не сервитут – право на прекарване. След изграждане на строежа, имотът му ще бъде лишен от водоснабдяване, което обуславя правния му интерес от обжалване. Оспореното РС не му е съобщено, поради което жалбата е в срок. Отправено е искане за отмяна на оспореното РС, в съдебно заседание е допълнено с искане за обявяване нищожността му. Претендира присъждане на сторените разноски, съобразно представен списък.

Ответник – главен архитект на Община Варна, чрез юрисконсулт Г.П. оспорва жалбата със съображения, че имота на жалбоподателя не е засегнат от разрешения строеж, поради което не е заинтересовано лице по чл.149, ал.2 от ЗУТ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Заинтересована страна Община Варна не е изразила становище по спора.

Заинтересована страна „Я.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* с управител М.И.М., чрез адв. Н.С. оспорва жалбата, тъй като жалбоподателя не е заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ. Разрешения строеж не е разположен в имот на жалбоподателя. Не са налице доказателства за учредено сервитутно право на прокарване на отклонения на ВиК мрежи, на водопрекарване или други. Отправено е искане жалбата да се остави без разглеждане и в полза на заинтересованата страна да се присъдят сторените разноски съобразно представен списък.

          Съдът намира жалбата за недопустима поради следното:      

            С изменение на КККР на основание чл. 53а, вр. чл.53 от ЗКИР по заявление от 10.08.2022 г. е извършено изменение на имот ****, като от същия са обособени самостоятелни имоти **** и **** /л.208 – 233/. Имоти **** и **** са собственост на „Младост проджект“ ЕООД, видно от скици л.176 и л.178, съгласно н.а. №74/23.12.2021 г., с който „Я.Г.“ ООД /сега ЕООД/ продава на „Младост проджект“ ЕООД ПИ с ид. **** и сграда с ид. ****.1 от КККР – Варна. „Младост проджект“ ЕООД с управител М.И.М. не е конституирано като заинтересована страна в производството, тъй като жалбата е недопустима.

          „Я.Г.“ ЕООД с управител М.И.М. не е заинтересована страна в настоящото производство, тъй като не е сред лицата по чл.149, ал.2, т.1-4 от ЗУТ, към настоящия момент и съобразно Тълкувателно решение 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. 1/2012 г. няма правен интерес от участие по делото. Поради специалната норма на чл.149, ал.2, т.1-4 от ЗУТ е неоснователен доводът на „Я.Г.“ ЕООД, че съгласно чл.226, ал.1 от ГПК за дружеството е налице правен интерес от участие в настоящото производство. Учредяване право на преминаване на уличен водопровод от „Я.Г.“ ООД в полза на Община Варна е станало по силата на Договор вписан в СВ – Варна с Акт № 149/24.06.2021 г., издаване на РС № 104/ГИ/ 26.07.2021 г. на главен архитект Варна е с възложител Община Варна, като е посочено, че собственик на имот **** е „Я.Г.“ ООД /сега ЕООД/, но към момента не се установява дружеството да има право на собственост или вещни права за имота или процесния строеж, поради което „Я.Г.“ ЕООД следва да бъде заличено като заинтересована страна.

            По делото е приета съдебно – техническа експертиза, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на определението.

            С РС № 104/ГИ/26.07.2021 г. издадено от главен архитект на Община Варна е разрешено на възложител Община Варна собственик по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС и §7, ал.1, т.4, т.7 от ПЗР на ЗИД на ЗМСМА и чл. 19 от Закон за водите и собственик на ПИ ****: „Я.Г.“ ООД съгласно н.а. № 13, том 20, рег. № 7531, дело №4344/26.03.2021 г. да изградят уличен водопровод ПЕВПø200 и смесена канализация PVCø400 по ул. *** от УПИ І-1777 „за жилищно строителство“ кв. 13, 26 м.р. до съществуващи водопровод ПЕВПø160 и канализационен колектор Б700 по ул. ***, гр. Варна.

          Налице е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ – мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Чрез СТЕ е установено, че разрешения строеж попада в имот ****– второстепенна улица, **** – собственост на „Я.Г.“ ЕООД /към момента собственост на „Младост проджект“ ЕООД/ съгласно Договор за учредяване на право на преминаване на уличен /на канализация/ водопровод на основание чл.192, ал.1 от ЗУТ вписан в СВ – Варна – Акт №149, том ХLХІ, дело № 7319, вх. рег. № 17656/24.06.2021 г. /л.26-30 от адм. пр. и л.203-204 от делото/. Имот **** е заличен и са нанесени нови имоти **** и ****.

          В СТЕ отг.2 е посочено, че трасето на строежа преминава през имоти ****и ****. От скица – л.175 се установява, че имот ****е собственост на Община Варна. Имот **** е бил собственост на „Я.Г.“ ЕООД, видно от скица – л.29-30 от адм. пр. Както вече беше посочено с изменение на КККР на основание чл. 53а, вр. чл.53 от ЗКИР по заявление от 10.08.2022 г. е извършено изменение на имот ****, като от същия са обособени самостоятелни имоти **** и **** /л.208 – 233/. Имоти **** и **** са собственост на „Младост проджект“ ЕООД, видно от скици л.176 и л.178, съгласно н.а. №74/23.12.2021 г., т.е. след издаване на процесното РС.

          „Хипер врати“ ЕООД съгласно н.а. № 89, том LХХХІV, дело № 17975/2018 г. вх. рег. № 31724/15.11.2018 г. /№196/2018 г./ е собственик на ПИ с ид. **** по КККР – Варна одобрена 2008 г., с площ 14723 кв. м, представляващ УПИ І-65, кв.14, на 26 м.р. на гр. Варна съгласно подробен устройствен план със Заповед № г-89/26.04.2006 г. на зам. – кмет на Община Варна. СТЕ установява, че границите на имот **** по КККР от 16.05.2008 г. съвпадат с границите на имота описан в н.а. 196/2018 г., с които жалбоподателят придобива имота – л.123.

          За имот **** по КККР – Варна като собственик е вписан „Хипер врати“ ЕООД на основание чл.53а, вр. чл. 53 от ЗКИР, което е удостоверено с представени от СГКК – Варна доказателства, представляващи административната преписка по извършеното изменение на КККР – Варна – л. 194 – 199.

          Имот **** по КККР – Варна граничи с имот с ид. ****, видно от скица – л.177.

          Имот **** е нанесен в КККР – Варна съгласно Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК. Последната заповед, с която за имота е одобрен ПУП е Заповед № Г-89/26.04.2006 г. на зам. – кмет на Община Варна, съгласно тази заповед имот **** е урегулиран като ****- л.151. От графичната част на посочената заповед се установява, че регулационната северна граница на ****не съвпада напълно с имотната граница. Това е установено и от СТЕ – л.121. Видно от скица – л.177 границата на имот ****, в северната част не е напълно права линия с границата с имот 10135.3513.194. Това е видно от скица за имот ****– л.60 от адм. преписка. Наличието на неравна улична регулационна линия, не води до извод, че имот **** навлиза в имот **** /сега **** и ****/, тъй като видно от представената скица – л.178 границите на имот **** са разположени така, че уличната регулационна линия прави малко отклонение на границата с имот 10135.3513.194.  Чрез СТЕ е установено, че границите на имот **** съвпадат с тези по КККР и това е в съответствие с установеното по-горе. Границите на имот **** са определени с одобрения ПУП за имота със Заповед № Г-89/26.04.2006 г. на зам. – кмет на Община, която е влязла в сила и същата е посочена в нотариалния акт, с който „Хипер врати“ ЕООД се легитимира като собственик. На основание чл.14, ал.5 от ЗУТ - В урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии по ал. 3 стават граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията. Не са налице доказателства от „Хипер врати“ ЕООД да е правено искане за сключване на окончателни договори за прехвърляне правото на собственост или изплащане на обезщетения по отчуждителни производства, в този смисъл на основание §22 от ЗР ЗУТ посочения ПУП за ****е приложен. Вещото лице е посочило в отг.2 от СТЕ, че не са налице данни за прилагането на ПУП по отношението на уличната регулация, но след като няма основание за извършване прехвърляне право на собственост или отчуждавания, е естествено да няма такива доказателства.

           Дори е да се приеме, че посочения ПУП не е приложен, както вече беше отбелязано по-горе, безспорно е установено, че границите на имот **** са нанесени в КККР от 2008 г., което е посочено и в нотариалния акт, с който жалбоподателя се легитимира като собственик. Тези граници са определени в една част от имот ****  /предходен ****, предходен 10135.2513.225/, съответно 10135.3513.194. Установяването, че  уличната регулационна линия не е в абсолютно права линия, не води до извод, че жалбоподателят установява наличие на право на собственост в имот **** /настоящ **** и ****/. Доказателство за това е посочване в нотариален акт №89/15.11.2018 г., границите на имот ****, като по КККР от север границата е с имот **** /последващия номер на имота е ****, съответно **** и ****/, а също така са описани границите на УПИ І-65, като от северната страна е с улица.

          От установеното следва, че жалбоподателят не установява право на собственост върху имот **** /към момента **** и ****/.

          От „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД са представени доказателства /л. 201- 207/, чрез които се установява, че трасето на водопроводното отклонение, към което е присъединен имот с ид. ****, собственост на „Хипер врати“ ЕООД, е разположено ул. ***, гр. Варна и е от северната страна на имота, където са имоти **** и ****. Собственик на уличния водопровод е Община Варна съгласно чл.19, ал.1, т.4, б.“а“  от ЗВ. Местоположението на водомерната шахта и водомер, чрез който се извършва отчитането на потреблението на вода в имота е на територията на имот  ****, собственик на имота е Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване и на основание чл. 7, ал.4, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ тя е собственик на водомерната шахта, защото е в нейния имот. Такива са установяванията и на СТЕ – отговор 3.  Представен е Договор за безвъзмездно учредяване на право на преминаване на уличен /на канализационен водопровод/ на основание чл.192, ал.1 от ЗУТ – Акт № 149, том ХLVІ, № 7319/ рег. № 17656/24.06.2021 г. СВ - Варна, съгласно който „Я.Г.“ ЕООД като собственик на имот **** е учредило безвъзмездно в полза на Община Варна право на преминаване на уличен /на канализационен/ водопровод с дължина на водопровода 265,30 м и канализация 265,30 м. Трасето на канализацията е съгласно инвестиционен проект за обект: за уличен водопровод уличен водопровод ПЕВø200 и смесена канализация PVCø400 по ул. *** от УПИ І-1777 „за жилищно строителство“ кв. 13, 26 м.р. до съществуващи водопровод ПЕВПø160 и канализационен колектор Б700 по ул. ***, гр. Варна. Посочено е, че сервитута е за срок до реализиране на ПУП – ПУР. С Разрешение за Ползване ДК-07-ВН-331/13.12.2022 г. издадено от началника на РДНСК – Варна е въведен в експлоатация посочения уличен водопровод и канализация. От установеното следва че процесния строеж не препятства водоснабдяването и канализацията на имота на жалбоподателя, поради което и в тази насока не може да се обоснове наличие на правен интерес от оспорването.

          От посочените доказателства се установява, че „Хипер врати“ ЕООД няма право на собственост или ограничени вещни права върху разрешения строеж: уличен водопровод ПЕВø200 и смесена канализация PVCø400 по ул. *** от УПИ І-1777 „за жилищно строителство“ кв. 13, 26 м.р. до съществуващи водопровод ПЕВПø160 и канализационен колектор Б700 по ул. ***, гр. Варна.

          Също така „Хипер врати“ ЕООД не е установила право на собственост или ограничени вещни права върху имот  ****, който към момента е **** и ****.  

С оглед изложеното съдът намира, че жалбоподателят няма правен интерес да оспорването, тъй като не е заинтересовано лице по смисъла на чл. чл.149, ал.2, т.1-4 от ЗУТ, който изчерпателно определя кръга на лицата, които могат да оспорват разрешенията за строеж. Жалбата е недопустима, поради което на основание чл.159, т.4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане и  образуваното по нея производство да се прекрати.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно, по арг. на противното на чл.143, ал.1 от АПК, поради което се отхвърля от съда.

На основание чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП искането за ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 100 лева е основателно, поради което  жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати 100 лева в полза на Община Варна, към която се числи ответника.

 „Я.Г.“ ЕООД няма качеството на заинтересована страна в производството, поради което по аргумент на противното на чл. 143, ал. 4 от АПК искането за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат е неоснователно и следва да се остави без уважение. В този смисъл Определение № 8659/05.07.2017 г. по адм. дело № 7201/2017 г. на ВАС.  

Водим от горното, на основание чл. 159, т.4 от АПК, Административен съд – Варна,

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от „Хипер врати“ ЕООД, ЕИК *********, против Разрешение за строеж № 104/ГИ/26.07.2021 г. издадено от главен архитект на Община Варна.

ОСЪЖДА „Хипер врати“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Община Варна сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

ЗАЛИЧАВА като заинтересовани страна в производството „Я.Г.“ ЕООД, ЕИК *********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от „Я.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат в настоящото производство.

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №1862/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.         

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване. 

 

 

 

                                     

СЪДИЯ: