№ 213
гр. Варна, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502665 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе в предвид, следното:
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис сграда ”Лабиринт”, ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Юргакиева, действаща чрез
юрисконсулт Е.И., против Разпореждане №44532 от 06.12.2022г. по ч.гр.д.
№20223110115098 по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
срещу длъжника Н. Х. Н., с ЕГН **********.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, тъй неправилно съдът е дал указания на заявителя да представи
извлечение за извършени погасявания от длъжника. Твърди се още, че действащата
нормативна уредба не предвижда възможност в заповедното производство да се събират
доказателства за дължимостта на вземането, характера, произхода и сформирането на
компонентите на дълга, като и за доказване на факта на прехвърляне на вземането.
Поддържа се, че представената в настоящото производство документация е достатъчна, за да
може заповедния съд да направи обоснован извод за наличието или липсата на
неравноправни клаузи. Развити са подробни съображения в подкрепа на изложените доводи
и се сочи се относима съдебна практика. Претендира се отмяна на атакуваният съдебен акт,
респективно постановяване на нов, с който да се уважи заявлението и издаде исканата
заповед за изпълнение, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателят във връзка с обжалвания
съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и
1
правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Жалбоподателят е сезирал съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Н. Х. Н., като
е претендирал вземания, както следва: -в размер на 8668.95лв., представляващи главница по
Договор за потребителски кредит №********** от 09.01.2020г. сключен с “Ти Би Ай Банк“,
като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на заявителя с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г. и Приложение 1 от 25.11.2021г.; -в размер
на 3604.71лв., представляващи договорна лихва за периода от 09.02.2021г. до 13.06.2022г. и
-в размер на 1636.86лв., представляващи обезщетение за забава, считано от 10.02.2021г. до
датата на подаване на заявлението в съда-26.10.2022г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата за периода от подаване на заявлението-26.10.2022г., до окончателното
изплащане на задължението и разноски в производството.
След оставяне на заявлението без движение с указания за индивидуализация на
претендираното вземане, предвид констатирани противоречия между отразеното в
заявлението и в договора за кредит, с уточняваща молба заявителя е посочил, че вземането
за главница е в размер на 9158лв., като са посочени и размери на дължимото общо плащане
за погасяване на дълга и на възнаградителната лихва. Наред с това с молбата е застъпено
становище на заявителя, че допълнителна индивидуализация не е необходима, като са
развити подробни съображения и е посочена относима съдебна практика.
С оглед приетата от първоинстанционният съд липса на индивидуализира
вземанията, е постановен атакуваният в настоящото производство отказ да се издаде заповед
за изпълнение.
На първо място следва да се посочи, че оплакванията съдържащи се в жалбата
инициирала настоящата въззивна проверка, не кореспондират с фактите и обстоятелствата в
производство. Като се започне от оплакването от мотивите на РС Търговище, който е
постановил отказ поради непредставяне на изискани от заявителя доказателства, отчетат се
развитите съображения за обхвата на служебната проверката за неравноправни клаузи в
договори с потребител и се стигне до изложените доводи за ефекта на договорите за цесия,
ведно с нуждата от представяне на уведомлението до длъжника, съдържанието на
процесната жалба не корелира с постановеният отказ от РС Варна, поради нередовност на
заявлението.
В случая въпреки бланкетния характер на оплакването за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт, предвид горепосочената липса на връзка
между оплаквания и мотиви на първоинстанционния съд, въззивният съд дължи проверка
съответна на сезирането му с частна жалба, срещу отказ да се издаде заповед за изпълнение.
2
Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за
изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.410, ал.2 от ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК. Ето
защо претендираното парично вземане, следва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези до степен отговарящи на изискванията за редовност на
искова молба, в това число недвусмислено посочване на вида на вземането, неговото
основание и размер.
На следващо място с оглед предмета на претенциите, следва да се извърши служебна
проверка на съдържанието на договора при условията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, като в
обхвата на контрола попадат не само общите норми за гарантиране на права на
потребителите предвидени в ЗЗП, но и специфичните изисквания за минимално необходимо
поведение на договарящите се, за съдържанието на обвързващите клаузи и за типичните
проявни форми на злоупотреби с договорната свобода, чиято уредба е кодифицирана със
специалните правила визирани в ЗПК. Извършването на въпросната проверка налага
запознаване и преценка на съдържанието на договора за кредит, която надхвърля пределите
на формалната преценка за редовност на документ от външна страна. В случая преценката за
евентуална неравноправност позволява да се установи противоречие на съдържанието на
процесния договор за кредит, според който е получен заем в размер на 5700лв. и
твърденията на заявителят, който претендира главница в размер на 9158лв. Установеното
несъответствие води до нередовност на заявлението, която не е отстранена и понастоящем,
предвид пасивното поведение на заявителя. Липсата на конкретизация препятства и
възможността да се извърши надлежна служебна преценка по реда на чл.411, ал.2, т.3 от
ГПК. Освен това неяснотата по отношение на размера на претенцията, води и до неяснота
относно правопораждащите юридически факти, от които заявителят черпи предявеното
субективно право и едновременно с това препятства правото на защита на длъжника, поради
невъзможност да прецени дали е носител на процесното задължение, съответно дали да
оспори вземането.
В този смисъл неизпълнението на указанията на съда за индивидуализация на
вземането в съответствие с основанието /договора/, от което произтича вземането, е довело
до нередовност на заявлението, респективно е обосновало законосъобразен отказ за издаване
на заповед за изпълнение.
В заключение въззивният състав на съдът намира, че атакуваното разпореждане на
районният съд, е законосъобразно и правилно, и като такова, следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №44532 от 06.12.2022г. по ч.гр.д.
№20223110115098 по описа за 2022г. на Районен съд Варна, с което е отхвърлено изцяло
заявлението на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
3
адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда ”Лабиринт”,
ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Юргакиева, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Н. Х. Н., с ЕГН **********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4