Определение по дело №178/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на И.Н.Р. против мълчаливия отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по подадено от него заявление с рег. № 4884/20.12.2022 г. по описа на Затвора – Бургас. Твърди се, че отказът е незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, участва лично. Поддържа жалбата си изцяло на основанията, изложени в същата, като моли оспорения от него мълчалив отказ да бъде отменен, а преписката да се изпрати на Министъра на правосъдието за произнасяне.

Ответната страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В постъпилото писмено становище с вх. № 7338/12.07.2023 г. се посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като по заявлението на Р., препратено от БАН, е налице произнасяне.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.12.2023 г. жалбоподателят И.Р. подал в канцеларията на Затвора – Бургас заявление в затворен плик до Българска академия на науките, което било заведено в регистъра под № 4884. Същото било получено от БАН на 03.01.2023 г. и било входирано под № 74-01-1. Видно от самото заявление, с него Р. поискал от БАН да му отговори на въпроса към кой вид библиотеки, посочени в Закона за обществените библиотеки следва да се отнесат библиотеките в затворите, като в случай, че е относим друг закон, да бъде уведомен кой е този закон. Поискал е също така да му бъде предоставена информация дали е наличен списък на нормативните актове, попадащи в чл. 165, ал. 2 от ЗИНЗС, като в случай, че такъв е наличен, моли да му бъде предоставен на хартиен носител. Направил е и алтернативно искане – в случай, че такъв списък не е наличен, то правния отдел към БАН да изготви такъв с национални и международни правни актове, които уреждат наказателно-изпълнителната дейност.

С писмо изх. № 04-12-1 от 05.01.2023 г. Българска академия на науките е препратила искането на жалбоподателя Р. на Министъра на правосъдието, като е приела, че той е компетентен да се произнесе по заявлението. Същото е получено от Министъра на правосъдието на 09.01.2023 г., като на 30.01.2023 г. бил изпратен отговор до Началника на Затвора - Бургас от Началника отдел СДВРП в ГДИН, с указание Р. да бъде уведомен, че молбата му е препратена по компетентност на ГД „Изпълнение на наказанията“ и е разгледана. В писмото се сочи, че при извършената проверка е установено, че в Затвора – Бургас и прилежащите общежития са създадени библиотеки, до които се осигурява достъп на всички лишени от свобода, които желаят да ги ползват, както и че библиотечният фонд се попълва и обновява периодично чрез закупуване от администрацията на затвора на съответната правна литература, съдържаща националните и международни правни актове, които уреждат наказателно-изпълнителната дейност. Посочено е още, че при липса на съответния правен акт, справки по нормативни документи, закони и друга правна литература се извършва и чрез съдействието на инспектор социална дейност и възпитателна работа, а при заявено желание, чрез подаване на молба, консултация по въпроси от правен характер, свързани с изпълнението на наложеното наказание се извършват от инспекторите „Режимна дейност“, които са с юридическо образование. С това писмо, видно от отбелязването върху същото, жалбоподателят Р. е запознат на 02.02.2023 г.

С оглед на така установеното съдът намира, че жалбата е НЕДОПУСТИМА, поради липса на предмет. Става въпрос за следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), този закон урежда обществените отношения, свързани с правото на обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор. Следователно, за да е приложим редът за достъп до информация по реда на този закон е необходимо на първо място да се касае за обществена информация.

Обществена информация, видно от чл. 2, ал. 1 от същия закон е всяка информация, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти. Обществената информация е два вида – официална и служебна. Официална, видно от чл. 10 е информацията, която се съхранява в актовете на държавните органи и органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна, съгласно чл. 11 е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

В настоящия казус, видно от данните по делото и преди всичко от заявлението на жалбоподателя Р., същият е поискал да му се отговори на въпроса към кой вид библиотеки, посочени в Закона за обществените библиотеки следва да се отнесат библиотеките в затворите, като в случай, че е относим друг закон, да бъде уведомен кой е този закон, както и да му бъде предоставена информация дали е наличен списък на нормативните актове, попадащи в чл. 165, ал. 2 от ЗИНЗС, като в случай, че такъв е наличен, моли да му бъде предоставен на хартиен носител, а в случай, че такъв списък не е наличен – да бъде изготвен такъв с национални и международни правни актове, които уреждат наказателно-изпълнителната дейност. Тази информация обаче не представлява обществена такава, тъй като сама по себе си не дава възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение за дейността на министерството на правосъдието, а по-скоро представлява консултация по правни въпроси. За Министъра на правосъдието не е предвидено задължение да събира или да създава списък с правни актове (национални и международни), които уреждат наказателно-изпълнителната дейност, нито пък да дава тълкувания на закона. Същият изобщо не е бил длъжен да се произнася по направеното искане, поради което и мълчалив отказ не е формиран. Следователно, жалбата е без предмет и като такава е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по – делото следва да се прекрати.

Водим от горното и на осн. чл. 159, т. 1 от АПК, Б А С,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението си от 15.09.2023 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р.,*** против Мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявлението му с рег. № 4884/20.12.2022 г., подадено в Затвора Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 178 по описа на Административен съд Бургас за 2022 г.

Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Производството е образувано по жалба на И.Н.Р. против мълчаливия отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по подадено от него заявление с рег. № 4884/20.12.2022 г. по описа на Затвора – Бургас. Твърди се, че отказът е незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, участва лично. Поддържа жалбата си изцяло на основанията, изложени в същата, като моли оспорения от него мълчалив отказ да бъде отменен, а преписката да се изпрати на Министъра на правосъдието за произнасяне.

Ответната страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В постъпилото писмено становище с вх. № 7338/12.07.2023 г. се посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като по заявлението на Р., препратено от БАН, е налице произнасяне.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.12.2023 г. жалбоподателят И.Р. подал в канцеларията на Затвора – Бургас заявление в затворен плик до Българска академия на науките, което било заведено в регистъра под № 4884. Същото било получено от БАН на 03.01.2023 г. и било входирано под № 74-01-1. Видно от самото заявление, с него Р. поискал от БАН да му отговори на въпроса към кой вид библиотеки, посочени в Закона за обществените библиотеки следва да се отнесат библиотеките в затворите, като в случай, че е относим друг закон, да бъде уведомен кой е този закон. Поискал е също така да му бъде предоставена информация дали е наличен списък на нормативните актове, попадащи в чл. 165, ал. 2 от ЗИНЗС, като в случай, че такъв е наличен, моли да му бъде предоставен на хартиен носител. Направил е и алтернативно искане – в случай, че такъв списък не е наличен, то правния отдел към БАН да изготви такъв с национални и международни правни актове, които уреждат наказателно-изпълнителната дейност.

С писмо изх. № 04-12-1 от 05.01.2023 г. Българска академия на науките е препратила искането на жалбоподателя Р. на Министъра на правосъдието, като е приела, че той е компетентен да се произнесе по заявлението. Същото е получено от Министъра на правосъдието на 09.01.2023 г., като на 30.01.2023 г. бил изпратен отговор до Началника на Затвора - Бургас от Началника отдел СДВРП в ГДИН, с указание Р. да бъде уведомен, че молбата му е препратена по компетентност на ГД „Изпълнение на наказанията“ и е разгледана. В писмото се сочи, че при извършената проверка е установено, че в Затвора – Бургас и прилежащите общежития са създадени библиотеки, до които се осигурява достъп на всички лишени от свобода, които желаят да ги ползват, както и че библиотечният фонд се попълва и обновява периодично чрез закупуване от администрацията на затвора на съответната правна литература, съдържаща националните и международни правни актове, които уреждат наказателно-изпълнителната дейност. Посочено е още, че при липса на съответния правен акт, справки по нормативни документи, закони и друга правна литература се извършва и чрез съдействието на инспектор социална дейност и възпитателна работа, а при заявено желание, чрез подаване на молба, консултация по въпроси от правен характер, свързани с изпълнението на наложеното наказание се извършват от инспекторите „Режимна дейност“, които са с юридическо образование. С това писмо, видно от отбелязването върху същото, жалбоподателят Р. е запознат на 02.02.2023 г.

С оглед на така установеното съдът намира, че жалбата е НЕДОПУСТИМА, поради липса на предмет. Става въпрос за следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), този закон урежда обществените отношения, свързани с правото на обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор. Следователно, за да е приложим редът за достъп до информация по реда на този закон е необходимо на първо място да се касае за обществена информация.

Обществена информация, видно от чл. 2, ал. 1 от същия закон е всяка информация, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти. Обществената информация е два вида – официална и служебна. Официална, видно от чл. 10 е информацията, която се съхранява в актовете на държавните органи и органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна, съгласно чл. 11 е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

В настоящия казус, видно от данните по делото и преди всичко от заявлението на жалбоподателя Р., същият е поискал да му се отговори на въпроса към кой вид библиотеки, посочени в Закона за обществените библиотеки следва да се отнесат библиотеките в затворите, като в случай, че е относим друг закон, да бъде уведомен кой е този закон, както и да му бъде предоставена информация дали е наличен списък на нормативните актове, попадащи в чл. 165, ал. 2 от ЗИНЗС, като в случай, че такъв е наличен, моли да му бъде предоставен на хартиен носител, а в случай, че такъв списък не е наличен – да бъде изготвен такъв с национални и международни правни актове, които уреждат наказателно-изпълнителната дейност. Тази информация обаче не представлява обществена такава, тъй като сама по себе си не дава възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение за дейността на министерството на правосъдието, а по-скоро представлява консултация по правни въпроси. За Министъра на правосъдието не е предвидено задължение да събира или да създава списък с правни актове (национални и международни), които уреждат наказателно-изпълнителната дейност, нито пък да дава тълкувания на закона. Същият изобщо не е бил длъжен да се произнася по направеното искане, поради което и мълчалив отказ не е формиран. Следователно, жалбата е без предмет и като такава е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по – делото следва да се прекрати.

Водим от горното и на осн. чл. 159, т. 1 от АПК, Б А С,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението си от 15.09.2023 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р.,*** против Мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявлението му с рег. № 4884/20.12.2022 г., подадено в Затвора Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 178 по описа на Административен съд Бургас за 2022 г.

Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

	Съдия: