Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 21.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря
Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 8197 по описа на съда за
2018 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл. 240 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по подадена от Д.Н.Д., молба с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на неприсъствено Решение от 06.02.2018 г. по гр. д. № 75735/2016
г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав.
Молителят твърди, че е била лишен в нарушение на чл. 56 и 57
КРБ от възможността за участие в съдебното производство, по което е постановено
процесното неприсъствено решение, тъй като не е била допусната исканата по реда
на чл. 95 ГПК правна помощ, каквото искане се съдържа още в подадено в
заповедното производство възражение.
Ответникът по молбата „Т.С.“ ЕАД не е подал отговор на
молбата.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Молбата е подадена на 14.03.2018 г. в преклузивния 1-месечен
срок по чл. 240, ал. 1 ГПК, течащ от връчване неприсъственото решение, което е станало
на 26.02.2018 г. Разгледана по същество е основателна.
От приложеното по гр. д. № 75735/2016 г. заповедно
производство № 48250/2016 г. по описа на СРС, 47 състав, се установява, че в
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от молителя Д.Н.Д. е постъпило
възражение, в което са изложени възражения против заповедта за изпълнение от
29.09.2016 г., като към приложеното възражение се съдържа и молба за
предоставяне на правна помощ.
Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК – за отмяна на влязло в
сила неприсъствено решение, е извъинстанционно, тъй като съдът не действа като
инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното решение, а само
се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален
принцип – правото на защита на страните по делото (арг. чл. 9 и чл. 10 ГПК),
вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи
надлежното връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на
тяхното участие в процеса.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчване на
неприсъствено решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно
изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1) страната да е
била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2) при
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба
или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства
и 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В конкретния случай страната се
позовава на основанието по чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържайки, че въпреки
отправената молба за допускане на правна помощ съдът не се е произнесъл по
искането и е постановил неприсъствено решение. В тази връзка следва да се
отбележи, че съдът е длъжен
да се произнесе по молбата за правна помощ, което следва от разпоредбите на чл.
95 и чл.
96 ГПК, а в случай, че е възпрепятстван да установи необходимите по Закона за правната помощ
предпоставки за допускането й, той разполага с компетентността да остави
искането без уважение. Едва след произнасяне по искането за правна помощ и
неговото стабилизиране съдът може да продължи разглеждане на делото без предоставяне
на исканата правна помощ. Тъй като първоинстанционният в нарушение на чл.
95 и чл.
96 ГПК е постановил решение без да се произнесе по направеното още в
заповедното производство иска за предоставяне на правна помощ е налице
хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК.
Наред с това следва да се отбележи, че законодателят
е регламентирал и уредил изискване за
наличието на допълнителни процесуални предпоставки за развитието на правото на
иск, което завършва с решението при признание на иска или с неприсъственото
решение. При подобно развитие на гражданския процес към абсолютните и
относителните положителни и отрицателни предпоставки за надлежното упражняване
на правото на иск се наслагват
допълнителни абсолютни процесуални предпоставки, които трябва кумулативно
да са налице, за да може правото на иск, респ. гражданския процес като
динамичен фактически състав и система от правоотношения да се развие и да
завърши чрез постановяването на решението при признание на иска или
неприсъственото решение.
В този ред на мисли допълнителната
процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и постановяването
на неприсъствено решение срещу ответника е: 1)
ответникът да не е взел становище по отговора на исковата молба. Съгласно задължителните за органите на съдебната власт указания дадени
в т. 11в от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС такива възражения могат да се релвират още в заповедното производство, каквито молителят е направил със своевременно подаденото в заповедното
производство възражение. При това положение напрактика не е била налице
допълнителнителната процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск
и постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед на изложеното молбата се явява основателна, поради
което постановеното неприсъствено решение следва да се отмени, а делото да се
върне за ново разглеждане по същество на друг състав на първоинстанционния съд.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ неприсъствено Решение от
06.02.2018 г. по гр. д. № 75735/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 47
състав,
на осн. чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав
на СРС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: