Решение по дело №1216/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.215 от ЗУТ. Образувано е по жалба на дружество „Хелио-тур-с“ АД срещу Заповед № 8-Z-417/28.04.2023г. на Кмета на Община Созопол, с която в полза на Г. П. Д. е учредено възмездно право на прокарване през [ПИ] в местността Каваци, [населено място], собственост на жалбоподателя, с което се осигурява прокарване на технически проводи и съоръжения, а именно кабел 20кV и уличен водопровод за захранване на УПИ ІІ-54.52 ([ПИ]), с обща дължина на трасето 65м. и цена на прокарването 9100.00 лева. Твърди се нищожност и незаконосъобразност поради нарушаване на административнопроизводствените правила и на материалния закон : жалбоподателят не бил уведомен за започване на административното производство, респ. не бил дал съгласие за учредяване на сервитута; жалбоподателят не бил уведомен и от инвеститора за намерението му да разположи в имота ел. кабел и водопровод; не било изплатено определеното обезщетение; трафопостът и външните водомерни шахти били собственост на жалбоподателя; твърди се, че има друга възможност за прокарване на сервитута; размерът на сервитута не бил посочен в заповедта; постройката в имота на заинтересованата страна била туристически обект, а не за съхранение на земеделски инвентар. Заявено е искане за отмяна на заповедта.

С определение № 3072/30.11.2023г., потвърдено с определение № 5563/08.05.2024г. , постановено по административно дело № 4249/2024г. на ВАС, ІІ отд., съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу „Проект за прокарване на външни връзки-отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за [ПИ]“ и е прекратил производството по делото в тази му част.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът не е подал писмен отговор.

Заинтересованата страна Г. Д. е подал писмен отговор (лист 131), в който жалбата се оспорва с твърдение за законосъобразност на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът оспорването се представлява от адвокат Ю. Б. от АК Бургас, който оспорва жалбата. Заявява претенция за разноски, съобразно представен списък.

Заинтересованата страна се представлява по пълномощие от адвокат Д. К. от АК Бургас, която оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Оспореният по делото индивидуален административен акт е Заповед № 8-Z-417/28.04.2023г. на Кмета на Община Созопол, с която в полза на заинтересованата страна Г. Д. е учредено възмездно право на прокарване през [ПИ] по КККР на [населено място], находящ се в мест. Каваци, собственост на дружеството - жалбоподател, земеделска територия, Х-та категория, НТП-за къмпинг, мотел, с площ 25037 кв.м., стар № 275, с което се осигурява прокарване на технически проводи и съоръжения – кабел 20 кV и уличен водопровод, за захранване на УПИ ІІ-54.52 ([ПИ]), с 65м. обща дължина на трасето, за което е учредено правото на прокарване, 9100.00 лева цена на правото на прокарване, определена по реда на чл.193, ал.8 от ЗУТ. Указано е, че възстановяването на инфраструктурата след упражняване на учреденото право е за сметка на Г. Д. и че при строителството следва да се спазват нормите за сигурност, санитарно – хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания, без да се влошават условията за застрояване на имота, през който се прокарват технически проводи и съоръжения, без да се препятства установения начин на трайно ползване на имота, както и без да се засягат разрешените строежи или съществуващите сгради. В мотивите е посочено, че заповедта се издава на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.193, ал.3, ал.8 и ал.9 от ЗУТ, протоколно решение № 0004/07.03.2023г. на комисията по чл.210 от ЗУТ и във връзка с Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, обн., ДВ, бр. 72 от 13.08.1999 г., в сила от 14.09.1999 г. Необходимостта от прокарване през [ПИ] е обоснована с липсата на друго техническо решение, което да е икономически целесъобразно. Решението на комисията по чл.210 от ЗУТ за определяне на оценка в размер на 9100.00 лева не било обжалвано и определената сума била заплатена на 21.04.2023г., съобразно чл.193, ал.8 от ЗУТ.

Заповедта не е връчена по реда на чл.18а, ал.8, т.2 от АПК на дружеството – жалбоподател на адреса на управление, обявен в ТР, тъй като изпратеното съобщение е върнато в цялост с отбелязване, че пратката е непотърсена. Няма данни за залепване на уведомление по чл.18а, ал.9 от АПК, поради което съдът приема, че жалбата, подадена на 03.07.2023г., е в срок.

За [ПИ] по КККР със Заповед № 8- Z-285/19.02.2018г. на Кмета на Община Созопол е одобрен ПУП-ПРЗ изработен с цел промяна на предназначението му, като същият се урегулира и се обособява нов УПИ ІІ-54.52 с площ 1960 кв.м. с цел изграждане на сгради за отдих и курорт при посочени параметри на застрояване – листи 92-93. Според Констативен акт, съставен на 16.03.2018г. от Кмета на Община Созопол, срещу обявената заповед за одобрение на ПУП-ПРЗ няма постъпили възражения – лист 91. Проектът на ПУП-ПРЗ е приложен на листи 94-116 от делото.

Производството по издаване на оспорената заповед е образувано пред Община Созопол по искане вх. № 94-00-3780/04.11.2022г., подадено от Г. П. Д. до Кмета на Община Созопол, за издаване на заповед за право на „прокарване на ВиК и ел. техническа инфраструктура, съгласно чл.192 и чл.193 от ЗУТ за захранване на УПИ уличен водопровод ПЕВП ф 90 L=299м, УПИ ІІ-54.52, [ПИ] по КККР на [населено място], мест. Каваци“. Сочи, че представя договор с „ВиК и EVN и строително разрешение на лека допълваща постройка за инвентар в УПИ ІІ-54.52/[ПИ]“ – лист 37.

Заедно с искането е представен инвестиционен проект Част ВиК за обект уличен водопровод за УПИ ІІ-54.54 и Част Електро за обект лека постройка за инвентар – допълващо застрояване, външно електрозахранване.

Според Част ВиК, предмет на разработката е проектиране на уличен водопровод ПЕВП с дължина 299м. за захранване с вода за питейни – битови нужди на УПИ ІІ-54.52, като за целта се предвижда изграждането му от полиетилен висока плътност РЕ 100 РN с диаметър ф90х5.4. Водовземането ще се реализира от съществуващ уличен водопровод ф200 ПЕВП чрез фасонни части по начин, показан на графичната част – лист 49. Предвидено е трасето на водопровода да мине по предвидената по ЗРП улица на 1.50м. от осовата линия. На графичната част трасето на водопровода е изчертано с лилава линия, прекъсната с букви В-Д, а съществуващият уличен водопровод – със синя линия, прекъсната с букви В-Д. Част ВиК е съгласувана с „БТК“ АД, „ЕРЮГ“ ЕАД и „ВиК“ ЕАД Бургас.

Според Част Електро, дължината на трасето е 257м., като е предвидено силовият кабел да се положи в изкоп с дълбочина 0.70м, отстоящ на минимум 0.60м. от граничната линия на отделните имоти. От ситуационната скица е видно, че се предвижда изграждане на ново електромерно табло 230/400V, 50Нz, долепено до трафопост „Каваци 1“, като трасето на кабела тръгва от този трафопост и след това минава през същата предвидена улица, където е предвиден да мине и уличният водопровод.

С възлагателно писмо изх. № 94-00-3780-1/28.11.2022г. Кметът на Община Созопол възложил на „ВАЛ ЕКСПЕРТ“ ЕООД изготвяне на оценка на правото на преминаване през [ПИ].

Изготвена е Експертна оценка № 2023Е0025/14.02.2023г. от инж. В. Р. – управител на „ВАЛ ЕКСПЕРТ“ ЕООД, според която правото на преминаване на кабели 20кV е 9100.00 лева.

С оценителен протокол № 0004/09.03.2023г. на комисия, назначена със Заповед № 8-Z-838/22.08.2022г. на Кмета на Община Созопол, взела решение, с което приела изготвената Експертна оценка, съгласно която пазарната стойност на правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – кабел 20кV и уличен водопровод за захранване на УПИ ІІ-54.52 ([ПИ]), през имота е определено на 9100.00 лева. В мотивите е посочено, че е извършен и оглед на място. Посочено е още, че трасето на техническата инфраструктура – кабел 20кV, преминава в улична регулация, която не е приложена за [ПИ]. Разпоредено е решението да се съобщи на страните, в т.ч. и на собственика на [ПИ], като им бъде разяснена възможността да го обжалват в 14-дневен срок по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ пред АдмС Бургас – листи 21-22.

Съобщението за решението с изх. № 94-00-37800-2/09.03.2023г. е получено на 13.03.2023г. от „Хелио-тур-с“ АД и на 15.03.2023г. от Г. Д. – лист 19-20. Нито се твърди, нито има доказателства да е било обжалвано.

С писмо изх. № 94-00-3780-3/20.03.2023г. страните са уведомени, че в изпратения им препис от решението е допусната грешка при изписване на датата, на която е взето решение – лист 18. Писмото е получено на 21.03.2023г. на „Хелио-тур-с“ АД и на 21.03.2023г. на Г. Д..

С писмо изх. № 94-00-3780-4/13.04.2023г. заинтересованата страна Г. Д. е уведомен за задължението да плати по сметка на Община Созопол определената цена на правото на прокарване в размер на 9100.00 лева, както и разноските за изготвяне на експертната оценка – лист 14.

С платежно нареждане от 21.04.2023г. сумата в размер на 9100.00 лева е преведена по сметка на Община Созопол – лист 15, а оспорената заповед е издадена на 28.04.2023г.

В приетата по делото съдебнотехническа експертиза се поддържа следното : Правото на преминаване на новопроектирания уличен водопровод не е оценено, съответно не е заплатено. Трасетата на новия уличен водопровод и на захранващия кабел са разположени в обхвата на обслужващата улица, предвидена от приетия със Заповед № 8-Z-285/19.02.2018г. на Кмета на Община Созопол ПУП-ПРЗ, която е съобразена с кадастралната основа – съществуващи асфалтов път и пешеходни алеи на бившия къмпинг „Каваци“. Вещото лице не е установило да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Тъй като за [ПИ] няма ПУП-ПРЗ, няма как да се говори за влошаване на условията за застрояване. Вещото лице поддържа, че е проектирано най – доброто икономическо и целесъобразно решение. В съдебно заседание вещото лице уточни, че съществуват и други решения, но при тях трасетата трябва да преминават през частни имоти, докато по настоящия проект трасетата са проектирани да минават подземно по предвидена с ПУП-ПРЗ улица. Уточни още, че предмет на оценка са 65м. от захранващия кабел, които минават през имота на жалбоподателя.

Свидетелката Х. Г. заявява, че със заинтересованата страна Г. Д. са от Созопол и се познават добре. Свидетелката също е собственик на съседен имот в местността „Каваци“, който също не е водоснабден и електрифициран. Няколко собственици на имоти, вкл. свидетелката и Г. Д., провели среща с управителите на къмпинга, за да бъде дадено съгласие за изграждане на техническа инфраструктура. До 2022г. били водили многократни разговори с управителите на къмпинга, когато получили категоричен отказ и нежелание за други разговори, след което започнали да изготвят проекти.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Жалбата е насочена срещу Заповед за учредяване на право на прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през част от [ПИ], собственост на жалбоподателя. Заповедта е индивидуален административен акт и според чл.215 от ЗУТ подлежи на оспорване по реда на АПК. Оспорването е извършено от лице, чиито права са засегнати от акта, поради което е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4, изр.І от ЗУТ и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Съдът не установи оспореният акт да е нищожен така както се поддържа в жалбата. Заповедта е издадена от Кмета на Община Созопол, който, според чл.193, ал.3 от ЗУТ, е материално и териториално компетентният орган.

Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от ЗУТ, правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. По правило, отклоненията се изграждат в имота, за чието обслужване се прокарват, но когато това е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно, тези съоръжения могат да бъдат прокарвани и през чужди поземлени имоти, следователно административната намеса е факултативна и само при изпълнение на конкретно посочени в закона условия: 1/ да не е постигнато съгласие между лицето, в чиято полза се учредява сервитутът и собствениците на имотите, през които ще се осъществи прокарването; 2/ друго техническо решение за прокарване на отклонението да е явно икономически нецелесъобразно; 3/ с прокарването на отклонението да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установения начин на трайното им ползване и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради.

Обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да отменена поради нарушаване на изискването на форма, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и поради несъответствие с материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК :

1/В заповедта обаче не са изложени достатъчно фактически основания, относими към разпоредбата на чл.193 от ЗУТ. Липсва и ясна разпоредителна част в нарушение на изискванията на чл.59, ал.1, т.4 и т.5 от АПК. От инвестиционния проект явства, че дължината на проектирания уличен водопровод е 299г., а на захранващия ел. кабел – 257 м. В заповедта се сочи, че общата дължина на трасето, за което се учредява сервитутът, е 65м., следователно само част от трасето преминава през [ПИ], без обаче да е посочено през коя част и тази част да е обозначена с геодезически координати, осови точки и пр., че да става ясно къде се ситуира на място. От друга страна, посочена е само дължината на трасето, без да е посочена ширина. За изготвяне на ситуациите и по двете части на проекти за подложки е използван ПУП-ПРЗ, но не и кадастралната основа, поради което е невъзможно да се установи как [ПИ] е засегнат от сервитута и в коя точно част. Очертанията на този ПИ са повдигнати със син цвят на извадка от КК, инкорпорирана на лист трети от експертното заключение, но предвид твърде начупената форма на имота само може да се предполага къде минава пътят на трасето. От друга страна, дори и по делото да се установят тези данни, пропускът те да бъдат описани в обжалваната заповед е невъзможно да се санира на фаза съдебно обжалване. Последица от нарушенията във формата би била невъзможността за вписване на заповедта, в случай че влезе в сила, в имотния регистър по реда на чл.193, ал.9 от ЗУТ.

2/В нарушение на изискванията на чл.26 от АПК административният орган не е уведомил жалбоподателя, при положение че още при започване на административното производство е безспорно, че жалбоподателят е заинтересована страна, щом от искания от Г. Д. сервитут ще бъде засегнат [ПИ]. Така е нарушена и разпоредбата на чл.34 от АПК, гарантираща правото на засегната страна на информация - да прегледа документите по преписката, да направи бележки и извадки и пр., както и да заяви становище по искането. Липсват основания да се приеме, че решаването на въпроса не е търпяло отлагане, за да е приложима ал.4, още повече че в мотивите на заповедта липсват отразени такива причини.

3/Другото нарушение на процесуалните правила, довело и до нарушение на материалния закон, е на разпоредбата на чл.35 от АПК, задължаваща административния орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. В заповедта не е изследвана първата предпоставка по чл.193, ал.3 от ЗУТ за липса на постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти. Неотклонно в съдебната практика се приема, че заявителят е този, който следва да представи пред кмета на общината доказателства за предприети действия за доброволно уреждане на отношенията по реда на чл.193, ал.1 от ЗУТ. Едва в хода на съдебното следствие разпитаният свидетел заяви, че жалбоподателят и други собственици на съседни имоти били водили разговори с управителите на къмпинга, но след като получили от тях отказ, предприели процедури по чл.193 от АПК. По преписката липсват каквито и да било доказателства в този смисъл, поради което са били налице основанията за отказ за издаване на заповед по реда на чл.193 от ЗУТ. Свидетелските показания не променят този извод, тъй като са дотолкова неконкретни и общи, че не внасят и най – малка яснота на кого Г. Д. е направил предложение за сключване на договор по чл.193, ал.1 от ЗУТ, и съответно кой е отхвърлил това предложение и кога. Подлежи на установяване не само факта на отправяне на предложение, но и параметрите на предложението, вкл. цената на сервитута. Тъй като органът има задължение служебно да установява факти от значение за издаване на искания административен орган, е следвало да призове представител на дружеството – жалбоподател, за да даде пояснения при условията на чл.45 от АПК.

4/Пак в нарушение на чл.35 от АПК административният орган не е изследвал изобщо възможността за други технически решения и ако има такива, дали те са явно икономически нецелесъобразни. В заповедта декларативно е посочено, че друго решение, освен разпореденото, било явно икономически нецелесъобразно, пресъздавайки по този начин текста на закона, без този извод да намира доказателствена опора. В експертното заключение се поддържа същия извод, но заключението в тази му част е необосновано, тъй като не са сочат конкретни други възможности, за да бъде извършено сравнение по критерий икономическа целесъобразност.

5/Според чл.193, ал.8 от ЗУТ, цената на учреденото право по ал.3 се определя по реда на чл.210 от ЗУТ и се заплаща преди издаване на заповедта. Прочитът на Експертната оценка, възприета изцяло от комисията по чл.210 от ЗУТ, сочи, че е оценено само правото на прокарване на 45м. кабел 20кV, но не и на уличния водопровод. От ситуационните скици явства, че подземните трасета на водопровода и кабела са паралелни, без обаче да се припокриват, което е и невъзможно, поради което сервитутът в пълния му обем не е оценен, съответно платен. Впрочем, административният орган е възложил изготвяне на оценка на преминаването както на водопровода, така и на ел. кабела, но избраният оценител не е извършил оценка и на двата компонента на сервитута, което е убягнало от вниманието на комисията на чл.210 от ЗУТ и тя безкритично е възприела оценката. Вярно е, че решението на комисията за определяне на оценка не е обжалвано, но оценка е определена само за водопровода, но не и за ел. кабела.

6/Не е изследвано дали трафопост „Каваци 1“ е „общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“, тъй като по реда на чл.193, ал.3 от ЗУТ е допустимо да се прокарват отклонения от такива мрежи, които по смисъла на §5, т.32 от ДР на ЗУТ са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства.

7/Относно уличния водопровод вещото лице уточни в съдебно заседание, че е отклонение от съществуващ водопровод Созопол-Царево, и е предвиден да преминава подземно по трасето на предвидена по ПУП улица, за която регулационното предвиждане не е осъществено, поради което и до приемането му от „ВиК“ АД Бургас има характер на дворищна канализация.

По изложените съображения съдът следва да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.

По разноските :

Жалбоподателят не е заявил претенция за разноски.

Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на 1500.00 лева, съобразно представения списък, е неоснователна.

Тъй като съдът отмени обжалвания акт, претенцията на заинтересованата страна за присъждане на разноски в размер на 1250.00 лева също е неоснователна, предвид разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на дружество „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК *********, седалище [населено място], [улица], представлявано от Е. З. Б., Заповед № № 8-Z-417/28.04.2023г. на Кмета на Община Созопол.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Кмета на Община Созопол за присъждане на разноски в размер на 1500.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на заинтересованата страна Г. П. Д. за присъждане на разноски в размер на 1250.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.