Присъда по дело №2778/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 10
Дата: 20 февруари 2024 г. (в сила от 7 март 2024 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20233630202778
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Шумен, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
СъдебниЕ.В.И.

заседатели:С.Х.С.
при участието на секретаря Й.Р.К.
и прокурора Л. М. Г.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Наказателно дело от
общ характер № 20233630202778 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият А. М. А., ЕГН ********** роден на
**********. в гр. Шумен, с адрес *****************, български гражданин,
с начално образование, неженен, безработен, неосъждан ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА, че на 11.07.2023г., в с. Черна, общ. Хитрино, в съучастие като
съизвършител с А. И. А. с ЕГН **********, причинил лека телесна повреда
на И. Х. Е. - кмет на с. Черна, изразяваща се в кръвонасядане и ожулване по
лява половина на шията, ожулвания по задната повърхност на гръдния кош,
ожулвания по десния лакът и дясна предмишница, ожулвания по левия лакът
и лява мишница, линейни ожулвания по лявата ръка, довели до болка и
страдание за пострадА.я, като деянието е извършено спрямо длъжностно
лице, при изпълнение на служебните му задължения и по хулигански
подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 от НК, във
вр. с чл. 130, ал. 2 от НК , във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и вр. чл. 78 а от
НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание “Глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимият А. И. А., ЕГН ********** роден на
*********. в с. Капитан Петко, област Шумен, с адрес *****************,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
неосъждан ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че нa 11.07.2023 г., в с. Черна, общ.
Хитрино, в съучастие като съизвършител с А. М. А. с ЕГН **********,
1
причинил лека телесна повреда на И. Х. Е. - кмет на с. Черна, изразяваща се в
кръвонасядане и ожулване по лява половина на шията, ожулвания по
задната повърхност на гръдния кош, ожулвания по десния лакът и дясна
предмишница, ожулвания по левия лакът и лява мишница, линейни ожулвания
по лявата ръка, довели до болка и страдание за пострадА.я, като деянието е
извършено спрямо длъжностно лице, при изпълнение на служебните му
задължения и по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131,
ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл.
58а от НК ГО ОСЪЖДА на 4 месеца „Лишаване от свобода „.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3 години .
ПРИЗНАВА подсъдимият А. И. А., ЕГН ********** роден на
*********. в с. Капитан Петко, област Шумен, с адрес *****************,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
неосъждан ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 11.07.2023г. в с. Черна, общ.
Хитрино, се заканил с убийство на длъжностно лице, при изпълнение на
служебните му задължения - И. Х. Е. - кмет на с. Черна, като е държал брадва
и заявил на св. Е. „ще ти отнеса главата“ и това заканване е могло да възбуди
основателен страх у Е. за осъществяването му, поради което и на основание
чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 58а от НК
ГО ОСЪЖДА на 4 месеца „Лишаване от свобода „.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3 години.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на А. И. А., ЕГН
********** ОБЩО наказание между така наложените до размера на най-
тежкото, а именно 4 месеца «Лишаване от свобода „ .
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното
ОБЩО наказание за срок от 3 години .
На основание чл. 59 ал.2 от НК приспада задържането за срок от 24
часа на подсъдимия А. И. А., ЕГН ********** на осн. чл. 72 ал.1, т.1 от
ЗМВР въз основа на Заповед № 17293-207/ от 11.07.2023г.
Осъжда А. М. А., ЕГН **********, да заплати на И. Х. Е. сумата от
1000лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал.
2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като частично уважен граждански иск
предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2023г., като отхвърля иска
в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
Осъжда А. И. А., ЕГН ********** да заплати на И. Х. Е. сумата от
1000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал.
2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като частично уважен граждански иск
предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2023г., като отхвърля иска
в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
Осъжда А. И. А., ЕГН ********** да заплати на И. Х. Е. сумата от
500лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр. с ал.
1 от НК, като частично уважен граждански иск предявен от пострадалото
2
лице в хода на съдебното производство, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.07.2023г., като отхвърля иска в останалата му част до
пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
На основание Тарифа №1 към Закона за държавните такси, осъжда А.
М. А., ЕГН ********** да заплати държавна такса върху уважения
граждански иск в размер от 50 лева.
На основание Тарифа №1 към Закона за държавните такси, осъжда А.
И. А., ЕГН ********** да заплати държавна такса върху уважените
граждански искове в общ размер от 100 лева.
На основание чл. 189 от НПК осъжда А. М. А., ЕГН ********** да
заплати на И. Х. Е. сумата от 325 лв.,разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 189 от НПК осъжда А. И. А., ЕГН ********** да
заплати на И. Х. Е. сумата от 325 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия А. М. А., ЕГН
********** да заплати в полза на държавата, половината от направените
деловодни разноски / в общ размер от 771 лв./ за възнаграждение на вещи
лица , сумата от 385,50лв., която сума следва да се внесе по сметка на
ОДМВР Шумен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия А. И. А., ЕГН
********** да заплати в полза на държавата, половината от направените
деловодни разноски/ в общ размер от 771лв. / за възнаграждение на вещи
лица , сумата от 385,50лв., която сума следва да се внесе по сметка на
ОДМВР Шумен.
Веществено доказателство- ловна пушка „Байкал“, кА.бър 12мм с №
*********, собственост на А. И. А. остава на съхранение в служба КОС
към РУ на МВР Шумен .
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен
съд в 15-дневен срок от днес.
След влизането в сила на съдебния акт, препис от присъдата да се
изпрати на началника на РУ Шумен.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НОХД № 2778 по описа за 2023г. на ШРС
проведено по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от
НПК, след разпоредително заседание.

На 21.12.2023г.от Районна прокуратура - Шумен е внесен в РС гр.
Шумен обвинителен акт срещу лицето А.М.А., ЕГН **********, роден на
***********. в гр. Шумен, адрес: с. **************, български гражданин, с
начално образование, неженен, безработен, неосъждан, за извършено
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 от НК,
във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК , във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
И срещу лицето А.И.А., ЕГН ********** роден на ************** в с.
Капитан Петко, област Шумен, адрес: с. **************, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан за
извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 от НК, във вр. с чл. 130,
ал. 2 от НК , във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2,
пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че лицето
А.М.А., ЕГН ********** на 11.07.2023г., в с. Черна, общ. Хитрино, в
съучастие като съизвършител с А.И.А. с ЕГН **********, причинил лека
телесна повреда на И.Х.Е. - кмет на с. Черна, изразяваща се в кръвонасядане и
ожулване по лява половина на шията, ожулвания по задната повърхност на
гръдния кош, ожулвания по десния лакът и дясна предмишница, ожулвания
по левия лакът и лява мишница, линейни ожулвания по лявата ръка, довели
до болка и страдание за пострадалия, като деянието е извършено спрямо
длъжностно лице, при изпълнение на служебните му задължения и по
хулигански подбуди, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 от НК, във
вр. с чл. 130, ал. 2 от НК; във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че лицето
А.И.А., ЕГН ********** нa 11.07.2023 г., в с. Черна, общ. Хитрино, в
съучастие като съизвършител с А.М.А. с ЕГН **********, причинил лека
телесна повреда на И.Х.Е. - кмет на с. Черна, изразяваща се в кръвонасядане и
ожулване по лява половина на шията, ожулвания по задната повърхност на
гръдния кош, ожулвания по десния лакът и дясна предмишница, ожулвания
по левия лакът и лява мишница, линейни ожулвания по лявата ръка, довели
до болка и страдание за пострадалия, като деянието е извършено спрямо
длъжностно лице, при изпълнение на служебните му задължения и по
хулигански подбуди, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл.
130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
и на 11.07.2023г. в с. Черна, общ. Хитрино, се е заканил с убийство на
длъжностно лице, при изпълнение на служебните му задължения - И.Х.Е. -
кмет на с. Черна, като е държал брадва и заявил на св. Е. „ще ти отнеса
главата“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх у Е. за
осъществяването му, престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във
вр. с ал. 1 от НК.
В правно-релевантния момент, преди началото на разпоредителното
заседание, пострадалият И.Х.Е. предяви граждански искове срещу всеки
един от подсъдимите .
Срещу А.М.А., ЕГН ********** е предявен граждански иск за сумата
от 5000 лева, за причинени неимуществени вреди в резултат от описаното в
обвинителния акт престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1 и т.12, във вр. с чл. 130,
1
ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Срещу А.И.А., ЕГН ********** е предявен граждански иск за сумата
от 4000 лева, за причинени неимуществени вреди в резултат от описаното в
обвинителния акт престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130,
ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК .
Срещу А.И.А., ЕГН ********** е предявен граждански иск за сумата
от 1000 лева, за причинени неимуществени вреди в резултат от описаното в
обвинителния акт престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр.
с ал. 1 от НК .
В разпоредително съдебно заседание, при обсъждане на въпросите по
чл. 248, ал. 1 от НПК, подсъдимите изявиха желание да се възползват от
диференцираните процедури по НПК по чл. 371, т.2 от НПК, поради което
съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК.
Всеки от подсъдимите А.М.А., ЕГН ********** и А.И.А., ЕГН
********** призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за
тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на двамата подсъдими по чл.
371, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение от 20.02.2023 г. обяви, че при постановяване на
присъдата, ще ползва самопризнанието на всеки един от подсъдимите
А.М.А., ЕГН ********** и А.И.А., ЕГН **********, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа възведеното с
обвинителния акт обвинение срещу подсъдимия А.М.А., ЕГН ********** и
предлага на съда, след като го признае за виновен, като излага мотиви за
преценка относно прилагане на чл. 78 а от НК или не, в случай на
приложимост на ал. 7 от чл. 78а от НК , доколкото кмета се явява и орган на
власт.
В хипотезата на приложение на чл. 78 а от НК, алтернативно предлага
А.М.А., ЕГН ********** да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа възведените с
обвинителния акт обвинения по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал.
2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр.
с ал. 1 от НК срещу подсъдимия А.И.А., ЕГН **********. Счита, че
наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи вината
обстоятелства – чисто съдебно минало на двамата подсъдими, приема, че
липсват отегчаващи такива, освен тези, които са взети предвид от
законодателя като квалифициращи елементи за всяко деяние.
Предлага на съда, след като признае А.И.А., ЕГН ********** за
виновен, като му наложи наказание при условията на чл. 58 а от НК, след
редукцията с окончателен размер за всяко 6 месеца „лишаване от свобода „
като се приложи чл. 66 ал.1 от НК за всяко деяние. Излага становище да бъде
определено едно общо наказание за двете, което да е в общ размер 6 месеца
„Лишаване от свобода „На основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено
изтърпяването на наказанието за срок от 3 години. Заявява, че следва да бъдат
уважени гражданските искове в размера в който са предявени.
Защитникът на подсъдимия А.М.А., ЕГН ********** е на становище,
че подзащитния му следва да бъде освободен от наказателна отговорност
2
като бъде наложено административно наказание по чл. 78 а от НК. Счита , че
глобата следва да бъде наложена в минимален размер.
Защитникът на подсъдимия А.И.А., ЕГН ********** предлага за
всяко едно от деянията в които е обвинен подсъдимия по чл. 131, ал. 1, т. 1 и
т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 144, ал. 3,
във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК, да бъде определено наказание към
минимума предвиден в НК, - 3 месеца „Лишаване от свобода“ , като
изтърпяването му бъде отложено за срок от 3 години.По отношение
предявените граждански искове, дава становище за уважаването им в размер
по 1000лв.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Свидетелят И.Х.Е. е кмет на с. Черна, общ. Хитрино. През лятото на
2023г. започнало преасфалтиране на улици в селото, като се извършвало от
дружество - „Пътинженеринг строй - Т“ - ЕАД гр. Търговище. Средствата за
тази дейност били осигурени от Община - Хитрино, в чиито район се намира
с.Черна.
На 11.07.2023г., около 15:00ч., работници в дружеството, отишли при
св. И. Е. и му съобщили, че две лица, живущи в района на ул. „Свобода“ в
селото, пречели за полагането на асфалтовата настилка там.
Свид. Е. отишъл до ул. „Свобода“ и видял подсъдимите А.И.А. и
А.М.А., намиращи се на улицата, срещу дома на подс. А.А. които се
разправяли с част от работниците на - „Пътинженеринг строй - Т“ ЕАД гр.
Търговище.
На свидетеля Е. му направило впечатление, че и двамата обвиняеми
видимо са употребили алкохол и поведението им било агресивно, викали и се
карали със св.Ж.С.Я. - технически ръководител в дружеството, отговарящ за
изпълнението на ремонтните дейности в селото.
Свид. Е. отишъл при тях, за да разговаря и да ги убеди, да се
отдръпнат от улицата, за да може да бъде положен новия асфалт.
Подс. А.А. и подс.А.А. започнали да се карат с Е., казвайки му, че
повече няма да е кмет на селото, че ще го махнат от тази длъжност, както и че
не искали пътят да се ремонтира, защото, според тях, асфалтът трябвало да
бъде положен с обратен наклон.
Подс. А.А. отишъл до свид.Е. и първо го блъснал с ръце, а след това го
хванал за врата и започнал да го души, а подс. А.А. го хванал за тениската, с
която бил облечен, дръпнал я силно, скъсал я и го съборил на земята. При
падането на земята, свид. Е. си ударил двете ръце в областта на лактите и
мишниците, ударил си и гърба.
Двамата подс. се опитали да затиснат с телата си свид. Е. и да му
хванат ръцете, за да не може да се защитава. От своя страна свид. Е., лежейки,
ги хванал за дрехите и тримата се сборичкали на земята.
Действия на подс. А. и А. били извършени в присъствието на
свидетелите Я.Б.Я. и св. Ж.С.Я.. Свидетелят Я.Б.Я. се намесил и издърпал
подсъдимите от св. Е., като по този начин прекратил физическия контакт
помежду им.
На улицата излезли и свидетелите М.Б., Х.Ю. и съпругата му Ф.Ю., и
Д.Ш., които били в домовете си, но чули виковете.
Подсъдимите се прибрали в двора на дома на А.А. където продължили
да употребяват алкохол.
3
Малко след това, подс. А.И.А. взел една брадва от дома си, излязъл на
улицата и се насочил се към св. Е., като се заканил с убийство с думите „ще
ти отнеса главата“. През това време св. Я.Б. пресрещнал подс. А.А. успял да
вземе брадвата от ръцете му, отишъл до намиращото се наблизо на улицата
бетонно стълбче , където я ударил силно и я счупил, за да предотврати
евентуалното извършване на по-тежко престъпление от страна на подс.А.А.
спрямо свид.Е..
Бил подаден сигнал до РУ –Шумен, по-късно подсъдимите били
отведени в полицейското управление, където били задържани по реда на
чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа.
От заключението на назначената по делото съдебно - медицинска
експертиза се установява, че в резултат на извършеното деяние,
пострадалият Е. е получил следните наранявания: кръвонасядане и ожулване
по лява половина на шията, ожулвания по задната повърхност на гръдния
кош, ожулвания по десния лакът и дясна предмишница, ожулвания по левия
лакът и лява мишница, линейни ожулвания по лявата ръка. Тези увреждания
са довели до болка и страдание на пострадалия и представляват лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че подс. А.М.А. е с интелект в рамките на ниския
вариант на нормата, съответна на възрастта, образователната степен и
средата, при сравнително по-ограничена осведоменост, но запазени добри
възможности за непосредствено прагматично справяне. Липсват основания да
се обсъжда вродена, или придобита интелектуална инсуфициентност.
Експерта сочи, че не са регистрирани актуални прояви на психично
разстройство или трайни и дълбоки следи от нанесено в миналото тежко
психично разстройство. Към момента на деянието, алкохолното повлияване
при подс. А. не излиза извън границите на обикновеното алкохолно опиване,
евентуално от средна степен. Обикновеното алкохолно опиване не
представлява разстройство на съзнанието по смисъла на НК, поради което
подс. А. е бил със запазени годности да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Липсата на нарушение в
сетивните анализатори, когнитивни дефицити и психопатологични
деформации при подс. А. води до извода, че към момента на деянието същият
е бил способен правилно и точно да възприема факти и обстоятелства,
свързани с деянието, да ги запаметява, както и може да ги възпроизвежда в
обясненията си, естествено, ако желае и през призмата на защитните си
механизми. Заключава се, че подс. А. е годен да участва във фазите на
наказателния процес и да изтърпява наказание.
С протокол за доброволно предаване от 11.07.2023г. подс. А.А. предал
на служител от РУ - Шумен ловна пушка „Байкал“, калибър 12мм с №
*********, негова собственост, приложена като веществено доказателство по
делото , намиращо се на съхранение в служба „КОС“ - РУ на МВР - Шумен.
С протокол за доброволно предаване от 12.07.2023г. св. И. Е. предал на
служител от РУ на МВР - Шумен оригинал на СМУ № 130/2023г., издадено
от съдебен лекар при МБАЛ - Шумен. Същото е приложено на л. 10 от
делото.
Видно в СМУ № 130/2023г., издадено от съдебен лекар при МБАЛ –
Шумен е посочено, че се касае за кръвонасядания в областта на лява ушна
мида и на шията в ляво, множествени охлузвания и драскотини в
областта на лицето, шията, гърба , гръдния кош в ляво, два горни крайника.
4
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз
основа на приложените по делото доказателства и самопризнанието на
подсъдимите , направено в съдебно заседание, проведено на 20.02.2024г., в
което, на основание разпоредбата на чл. 371, т.2 от НПК, подсъдимите
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства
за тези факти.
Самопризнанието на всеки един от подсъдимите напълно се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени
по реда на чл.283 от НПК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвените
в досъдебното производство документи, съдебно-психиатрична експертиза,
съдебно медицинска експертиза, протоколи за разпит на свидетели,
протоколи за доброволно предаване.
От събраните и преценени доказателства по делото, съдът намира, че
подсъдимият А.М.А., ЕГН ********** е извършил престъпното
посегателство по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК, за което е обвинен.
От събраните и преценени доказателства по делото, съдът намира, че
подсъдимият А.И.А., ЕГН ********** е извършил престъпните
посегателства- по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 от
НК, в които е обвинен.
Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично
единство, водят до извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на
съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

По обвинението на А.М.А. по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл.
130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
деянието си подсъдимият А.М.А., ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по
чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК ,
поради следното:

* обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността, както и добрите нрави в обществото.
* от обективна страна подсъдимият, посредством действията си
-хванал за тениската пострадалия, дръпнал я силно, скъсал я и го съборил на
земята, опитал се да затисне с тялото си пострадалия и да му хване
ръцете, за да не може да се защитава, извършени в съучастие като
съизвършител с А.И.А. с ЕГН **********, е причинил лека телесна повреда
на И.Х.Е. - кмет на с. Черна, изразяваща се в кръвонасядане и ожулване по
лява половина на шията, ожулвания по задната повърхност на гръдния кош,
ожулвания по десния лакът и дясна предмишница, ожулвания по левия лакът
и лява мишница, линейни ожулвания по лявата ръка, довели до болка и
страдание за пострадалия, като деянието е извършено спрямо длъжностно
лице, при изпълнение на служебните му задължения и по хулигански
5
подбуди;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице,
психиатричното изследване не е установило нарушения на интелекта или на
базисните психични качества, които да имат непосредствено отношение
относно неговите основни психични годности и същият е годен да участва
във фазите на наказателния процес ида изтърпява наказание.
* от субективна страна деянието е извършено при условията на пряк
умисъл по чл. 11, ал.2 от НК - като безспорно хулиганските подбуди са били в
съзнанието на дееца, където е очертан и обществено - опасният характер на
деянието, не само засягащо телесната неприкосновеност, но и на утвърдените
в обществото норми на поведение; като елемент на субективната страна на
деянието се изразява в явно неуважение към обществото, употреба на сила и
незачитане на човешката личност, пренебрежение към морала и незачитане на
личността, демонстрирал е, че не се смята обвързан със спазване на
общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно
пренебрежение.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до
пренебрежение към морала и незачитане на личността от страна на
подсъдимия, демонстриране на явно неуважение към обществото
Квалификацията на чл. 131, ал.1,т.1 от НК –причиняване на
телесна повреда на длъжностно лице, е налице, доколкото пострадалото
лице по време на инцидента е в качеството си на длъжностно лице – кмет на с.
Черна, което обуславя наличието на т. 1 от нормата на чл. 131, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция приема безспорно, че в случая е налице
квалифициращият признак на т. 12 от чл. 131, ал.1 от НК - хулигански
подбуди. Причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди
предполага липсата на лични взаимоотношения, обусловени от вражда,
завист и други, липса на личен повод и личен мотив за извършване на
деянието, както и липсата на някакви видими поводи, създадени от
пострадалия. Безспорно е за съда, че пострадалият и подсъдимият са нямали
някакви отношения, включително и по делото няма представени
доказателства, за това пострадалият да е дал изобщо някакъв повод за
конфликт при ситуацията. От събраните по делото доказателства се
установява, че не е съществувал какъвто и да било предходен конфликт
между подсъдимия и пострадалия, включително няма представени
доказателства, за това пострадалият да е дал изобщо някакъв повод за
конфликт при ситуацията.
В случая, проявата на непровокирана агресия от подсъдимия, съдът
приема като желание същият да демонстрира груба сила и превъзходство,
което говори безспорно за едно противопоставяне на установените
обществени порядки и морал и изразява хулигански мотив на извършеното.
*Квалификацията на престъплението при условията по чл. 20, ал.2
от НК е налице, тъй като подсъдимият е извършил посегателството в
съучастие с А.И.А. с ЕГН **********. Налице е едновременност на
действията, извършени от подсъдимия и съучастника му, като са
осъществили извършеното, водени от общо формираните си представи за
целта и средствата, които оправдават постигането й. Действията на
подсъдимия и на съучастника му са били подчинени на общото решение и
готовност да постигнат целта, общо осъществявани, като всеки от тях е
съзнавал своята роля, действията на другия и съвкупно постигнатия резултат.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното
6
престъпление, съдът прецени: степента на обществената опасност на
деянието, които съдът преценява като висока, степента на обществена
опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока,
съобразявайки обстоятелството, че към извършване на деянието подсъдимият
е неосъждан .
За престъплението по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, вр. чл. 130, ал.2 от
НК вр. чл. 20 ал.2 от НК , е предвидено наказание "Лишаване от свобода"
до 1 година или пробация .
Съдът намира, че са налице предпоставки за приложение на чл. 78 а
от НК, доколкото към датата на настоящото деяние подсъдимият е
неосъждан, така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност при
условията на чл.78а от НК.
Относно заявеното становище от представителя на държавното
обвинение при условията на алтернативност, за неприложимост на чл. 78а от
НК и съответно приложимост на рестрикцията на ал.7 на чл. 78 а от НК,
доколкото пострадалият кмет на с. Черна е орган на власт, съобразно чл. 46
от ЗМСМА, съдът намира следното :
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017 г. на ВКС по т.
д. № 1/2017 г., ОСНК легалното определение за "орган на власт" се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т. 2 от НК. С ТР № 56 от 01.04.1961 г. по н. д. № 36 от
1961 г. на ОСНК на ВС е изяснен въпросът кога деянието е осъществено "при
или по повод изпълнение на службата". Стриктното тълкуване на
употребения от законодателя израз в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК -
"престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод
изпълнение на службата му", налага извода, че непосредствен обект или един
от обектите на престъпно посегателство са обществените отношения,
свързани с упражняването на властнически функции, чийто носител и
изразител е този орган, съответно неговият служител, при или по повод
изпълнение на служебните му задължения. При това изпълнителното деяние
на престъплението следва пряко да е насочено срещу властническите
отношения. От изложеното следва, че за да се приложи ограничението на
разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, е необходимо обектът или един от
обектите на съответното престъпление да са обществените отношения,
свързани с осъществяване на властнически функции, а особеното качество на
субекта, спрямо когото е извършено престъпното посегателство - "орган на
власт при или по повод изпълнение на службата му", да е елемент от
основния или квалифициран престъпен състав на деянието, като е достатъчно
да е визирана и само длъжността, отговаряща по своите характеристики на
определението, посочено в чл. 93, т.2 от НК.
Поради горепосоченото, настоящата инстанция приема, че в случая,
предвид повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия и доколкото от
фактологията по делото се установява, че престъпление е извършено в
ситуация, при която длъжностното лице- кмет не е осъществявало
конкретни властническите функции, като орган на власт, то следва да се
приложи разпоредбата на чл. 78 а от НК. За да се приложи забраната на ал.7
на чл. 78а от НК престъплението следва пряко да е насочено срещу
властническите отношения, какъвто не е настоящия казус.
С оглед определяне размера на глобата, съдът отчете, че деецът не
представлява голяма обществена опасност и счете, че целите на наказанието
7
могат да бъдат постигнати, като му бъде наложено административно
наказание на основание чл. 78а, ал.1 от НК "глоба", в размер на
минималния, предвиден от закона - действащ по време на извършване на
деянието, а именно 1000лв.
Така определеното административно наказание, съдът счита за
справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави.
По този начин и с този размер на административно наказание, съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция
спрямо лицето.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди в резултат на деянието от подсъдимия
А.М.А., ЕГН ********** по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, вр. чл. 130, ал.2 от
НК, вр. чл. 20, ал.2 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично
основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на
процесното деяние имуществени вреди и неимуществени вреди, т.е. отнася се
за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на
общото правило да не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички
отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при наличието на които
възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според
което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да
възмезди пострадалия за всички отрицателни последици, настъпили в
резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена.
Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с
необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Нормата на
чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД
произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е
подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата, при които е извършеното, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания и др./Пост. №4/68г.
на Пленума на ВС/. Именно, съобразявайки всички тези обстоятелства във
връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът, на
основание чл.52 от ЗЗД, счита, че е справедливо гражданският иск за
деянието срещу подсъдимия да бъде ЧАСТИЧНО уважен до размер на
1000лв., като взема предвид претърпените болки в резултат на получените
травматични увреждания, причинната връзка между тях.
В останалата му част, до пълния предявен размер, искът по отношение
8
на подсъдимия, следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.

По обвинението на А.И.А., по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл.
130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
деянието си подсъдимият А.И.А., ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по
чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК ,
поради следното:

* обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността, както и добрите нрави в обществото.
* от обективна страна подсъдимият, посредством действията си -
блъснал с ръце пострадалия, а след това го хванал за врата и започнал да го
души, след падането на земята се опитал да затисне с тялото си
пострадалия и да му хване ръцете, за да не може да се защитава,
извършени в съучастие като съизвършител с А.М.А., ЕГН **********,
причинил лека телесна повреда на И.Х.Е. - кмет на с. Черна, изразяваща се в
кръвонасядане и ожулване по лява половина на шията, ожулвания по
задната повърхност на гръдния кош, ожулвания по десния лакът и дясна
предмишница, ожулвания по левия лакът и лява мишница, линейни ожулвания
по лявата ръка, довели до болка и страдание за пострадалия, като деянието е
извършено спрямо длъжностно лице, при изпълнение на служебните му
задължения и по хулигански подбуди;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице.
* от субективна страна деянието е извършено при условията на пряк
умисъл по чл. 11 ал.2 от НК - като безспорно хулиганските подбуди са били в
съзнанието на дееца, където е очертан и обществено - опасният характер на
деянието, не само засягащо телесната неприкосновеност, но и на утвърдените
в обществото норми на поведение; като елемент на субективната страна на
деянието се изразява в явно неуважение към обществото, употреба на сила и
незачитане на човешката личност, пренебрежение към морала и незачитане на
личността, демонстрирал е, че не се смята обвързан със спазване на
общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно
пренебрежение.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до
пренебрежение към морала и незачитане на личността от страна на
подсъдимия, демонстриране на явно неуважение към обществото
Квалификацията на чл. 131, ал.1,т.1 от НК –причиняване на
телесна повреда на длъжностно лице, е налице, доколкото пострадалото
лице по време на инцидента е в качеството си на длъжностно лице – кмет на с.
Черна, което обуславя наличието на т. 1 от нормата на чл. 131, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция приема безспорно, че в случая е налице и
квалифициращият признак на т.12 от чл. 131, ал.1 на НК - по
хулигански подбуди . Причиняването на телесна повреда по хулигански
подбуди предполага липсата на лични взаимоотношения, обусловени от
вражда, завист и други, липса на личен повод и личен мотив за извършване на
деянието, както и липсата на някакви видими поводи, създадени от
9
пострадалия. В случая е безспорно за съда, че пострадалият и подсъдимият
са нямали някакви отношения, включително и по делото няма представени
доказателства, за това пострадалият да е дал изобщо някакъв повод за
конфликт при ситуацията. От събраните по делото доказателства се
установява, че не е съществувал какъвто и да било предходен конфликт
между подсъдимия и пострадалия, включително няма представени
доказателства, за това пострадалият да е дал изобщо някакъв повод за
конфликт при ситуацията.
В случая, проявата на непровокирана агресия от подсъдимия, съдът
приема като желание същият да демонстрира груба сила и превъзходство,
което говори безспорно за едно противопоставяне на установените
обществени порядки и морал и изразява хулигански мотив на извършеното.
*Квалификацията на престъплението при условията по чл. 20, ал.2
от НК е налице, тъй като подсъдимият е извършил посегателството в
съучастие с А.М.А.. Налице е в случая едновременност на действията
извършени от подсъдимият и съучастника му, които са осъществили
извършеното, водени от общо формираните си представи за целта и
средствата, които оправдават постигането й. Действията на подсъдимия и на
съучастника му са били подчинени на общото решение и готовност да
постигнат целта, общо осъществявани, като всеки от тях е съзнавал своята
роля, действията на другия и съвкупно постигнатия резултат.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното
престъпление, съдът прецени: степента на обществената опасност на
деянието, която съдът преценява като висока, степента на обществена
опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока,
съобразявайки обстоятелството, че към извършване на деянието е неосъждан .
За престъплението по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, вр. чл. 130, ал.2 от
НК вр. чл. 20 ал.2 от НК, е предвидено наказание "лишаване от свобода" до
1 година или пробация .
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 78а от НК по отношение
подсъдимият А.И.А.. Съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК, разпоредбите,
регламентиращи освобождаването на едно лице от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, не се прилагат в случаи
Съгласно Тълкувателно решение №2/21.10.2010г. на ВКС по т.д.
№2/2010г.,ОСНК, "множество престъпления"
е такава особена форма на престъпна
дейност, при която деецът извършва едновременно или последователно,
не едно, а две или повече престъпления.
Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и
е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината
обстоятелство следва да бъде отчетено изказаното от подсъдимия съжаление
и разкаяние за постъпката му.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на
императивните изисквания на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено съгласно правилата на
чл. 58а НК.
Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и
съответно на извършеното на подсъдимия да бъде наложено наказание“
лишаване от свобода“ за деянието по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, вр. чл.
10
130, ал.2 от НК вр. чл. 20 ал.2 от НК , а именно – 6 месеца “лишаване от
свобода”.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така
определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в
размер на 4 месеца "лишаване от свобода".
Приема, че в случая са налице предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК. Съдът може да отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не
е наложително да изтърпи наказанието.
Подсъдимият е неосъждан и определеното наказание за това деяние е 4
месеца лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
Освен това, условното осъждане в процесния случай не противоречи на
изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на
двете цели на наказанието. В настоящия случай извод, че и с условното
наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото, би могъл да бъде
направен.
Същевременно съдът прецени, че е възможно постигане целите на
генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
без ефективно изтърпяване на наказанието, но при определяне на
изпитателен срок, в минимума предвидения размер, а именно 3 години . /в
т.см. р константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС,
Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др. /. Така
определеният размер на наказанието съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това,
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.

По обвинението на А.И.А., по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във
вр. с ал. 1 от НК.
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
деянието си подсъдимият А.И.А., ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ по чл. 144, ал.
3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК, поради следното:
На 11.07.2023г. в с. Черна, общ. Хитрино, се заканил с убийство на
длъжностно лице, И.Х.Е. - кмет на с. Черна, като е държал брадва и заявил на
св. Е. „ще ти отнеса главата“ и това заканване е могло да възбуди основателен
страх у Е. за осъществяването му.
*относно обекта на престъплението и съгласно ТР 53-89-ОСНК, ”За
състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК не е необходимо деецът,
когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да
извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение. За
осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква
11
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценят каквито са били по
време на извършване на деянието”.
В случая престъплението е обективирано чрез думите: „Ще ти отнеса
главата“ , като в същото време дееца е държал брадва в ръцете си.
* Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно
лице.
*От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние – обективирал е устно намерението си към пострадалия, че ще
извърши престъпление срещу неговата личност, като същевременно е държал
брадва и заявил на св. Е. „ще ти отнеса главата“ . Деецът е съзнавал
съдържанието на заканата си и че тя се възприема от заплашения като
действителна заплаха
Установява се и другият обективен елемент от състава на
престъплението- заканата е могла да възбуди в пострадалия основателен
страх от осъществяването й с оглед реалната възможност подсъдимият да
осъществи обективираното си. Съобразно посоченото в ТР 53-89-ОСНК, не е
необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи. Изводът за съществуването
на такова основание следва от оценката на обстановката, начина, по който е
отправена заканата и психичното състояние на подсъдимия. Престъплението
е резултатно и е било довършено, когато пострадалият е възприел заканата с
убийство, отправена му от подсъдимия.
Пострадалият е кмет на с. Черна и е имал качеството „длъжностно лице”.
По смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, ”длъжностно лице” е това, на което е
възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно
ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация,
друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и
помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен
изпълнител. Законът изисква посегателството върху личността на
длъжностното лице да е извършено при или по повод изпълнение на службата
му. На 11.07.2023г. пострадалият е изпълнявал задълженията си на кмет.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк
умисъл - той е съзнавал обществено опасния му характер и неговите
обществено опасни последици и е целял тяхното настъпване. Той е съзнавал,
че отправя заплаха с убийство, която е била възприета от последния, и че у
него може да възникне основателен страх за осъществяване на
престъплението. Подсъдимият е целял заплахата да бъде възприета от
пострадалия и той да се изплаши от осъществяването й, което се потвърждава
и от фактичеки извършените от него действията - държал брадва. Именно
поведението му обуславя наличието на мотиви и подбуди у него за
извършване на деянието като част от субективната му страна, задължителни
при умишлените престъпления.
При доказването по несъмнен начин на наличието на признаците от
обективна и субективна страна, съдът намира, че подсъдимият следва да
12
бъдат признат за виновен в това, че На 11.07.2023г. в с. Черна, общ. Хитрино,
се заканил с убийство на длъжностно лице, при изпълнение на служебните
му задължения - И.Х.Е. - кмет на с. Черна, като е държал брадва и заявил на
св. Е. „ще ти отнеса главата“ и това заканване е могло да възбуди основателен
страх у Е. за осъществяването му, с което е осъществил състава на
престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на
конкретното деяние, което преценява като висока. Степента на обществена
опасност на подсъдимия, която съдът преценява с оглед данните за личността
му, и факта, че не е осъждан за други деяния.
Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и
е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината
обстоятелство следва да бъде отчетено изказаното от подсъдимия съжаление
и разкаяние за постъпката му.
За деянието по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 от
НК се предвижда наказание „лишаване от свобода „ до 6 години .
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на
императивните изисквания на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено съгласно правилата на
чл. 58а НК.
Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и
съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за
справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия да бъде наложено
наказание“ лишаване от свобода“ за деянието по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2,
пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК, а именно – 6 месеца “лишаване от свобода”.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и след редукцията
определеното наказание с 1/3, съдът постанови подсъдимия да изтърпи
наказание в размер на 4 месеца "лишаване от свобода".
Съдът счита, че са налице предпоставките, за приложение на условното
осъждане по чл.66, ал.1 от НК относно подсъдимия.
Условното осъждане в процесния случай не противоречи на
изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на
двете цели на наказанието. В настоящия случай извод, че и с условното
наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото, би могъл да бъде
направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и
специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК и без ефективно
изтърпяване на наказанието, но при определяне на изпитателен срок, в
минимума предвидения размер, а именно 3 години . /в т.см. р константната
практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на
ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др. /. Така определеният размер на
наказанието съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че
така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и
ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
13
обществото.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определи на А.И.А., ЕГН
********** ОБЩО наказание между така наложените до размер на най-
тежкото, а именно 4 месеца «Лишаване от свобода „.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното
ОБЩО наказание за срок от 3 години .
На основание чл. 59 ал.2 от НК се приспадна задържането за срок от
24 часа на подсъдимия А.И.А., ЕГН ********** на осн. чл. 72 ал.1, т.1 от
ЗМВР въз основа на Заповед № 17293-207/ от 11.07.2023г.
Така определеното общо наказание, съдът счита за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави .
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявените гражданските искове за претърпените
от пострадалия неимуществени вреди в в размер на 4000лв и 1000 лв.в
резултат на деянията по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, вр. чл. 130, ал.2 от НК
вр. чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 от
НК съдът счита, че същите са допустими и частично основателни по
следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на
деяния по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, вр. чл. 130, ал.2 от НК вр. чл. 20 ал.2
от НК и по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК
неимуществени вреди , т.е. отнася се за вторична санкционна последица,
свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В
случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму –
чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-
общо казано всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение
е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да
възмезди пострадалия за всички отрицателни последици, настъпили в
резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена.
Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с
необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Нормата на
чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД
произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е
подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, особеността на
посегателството, начинът на извършването, обстоятелствата, при които е
извършеното, причинените морални страдания и др./Пост. №4/68г. на
Пленума на ВС/.
14
Именно, съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с
претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, съдът, на основание
чл.52 от ЗЗД, счита, че е справедливо гражданският иск предявен за деянието
по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, вр. чл. 130, ал.2 от НК вр. чл. 20 ал.2 от НК
срещу подсъдимия да бъде ЧАСТИЧНО уважен до размер на 1000лв., като
взема предвид претърпените болки в резултат на получените травматични
увреждания, причинната връзка между тях.
В останалата му част, до пълния предявен размер, искът по отношение
на подсъдимия, следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.
Съдът счита за справедливо гражданският иск предявен за деянието по
чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК да бъде
ЧАСТИЧНО уважен до размера на 500 лв. като взема предвид изживените
емоции от пострадалия .
В останалата му част, до пълния предявен размер, искът по отношение
на подсъдимия, следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.
На основание Тарифа №1 към Закона за държавните такси, осъди
А.М.А., ЕГН **********, да заплати държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50 лева.
На основание Тарифа №1 към Закона за държавните такси, осъди
А.И.А., ЕГН **********, да заплати държавна такса върху уважените
граждански искове в общ размер на 100 лева.
На основание чл. 189 от НПК осъди А.М.А., ЕГН ********** да
заплати на И.Х.Е. сумата от 325 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 189 от НПК осъди А.И.А., ЕГН ********** да
заплати на И.Х.Е. сумата от 325 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия А.М.А., ЕГН
********** да заплати в полза на държавата, половината от направените
деловодни разноски/ в общ размер от 771 лв./ за възнаграждение на вещи
лица, сумата от 385,50лв., която сума следва да се внесе по сметка на
ОДМВР Шумен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия А.И.А., ЕГН
**********, да заплати в полза на държавата, половината от направените
деловодни разноски / в общ размер от 771 лв./ за възнаграждение на вещи
лица, сумата от 385,50лв., която сума следва да се внесе по сметка на
ОДМВР Шумен.
Веществено доказателство- ловна пушка „Байкал“, калибър 12мм с №
*********, собственост на А.И.А. остава на съхранение в служба КОС към
РУ - Шумен .
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:



15
Съобщи за изтекли лични данни