Решение по дело №12345/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260055
Дата: 18 юли 2024 г.
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20205330112345
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  260055

18.07.2024 година, град Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ       

при участието на секретаря Марияна Натова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12345 по описа на съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС от Х.П. срещу Г. и Д. Т..

Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на ПИ с идентификатор *** по КК и собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *** по КК. Ищецът притежавал 2/3 ид.ч. от ПИ и от ид.ч. от общите части на сградата, а ответниците 1/3 ид.ч. в режим на СИО. Твърди, че имотите били в много лошо състояние, поради което през ***г. предприел извършването на ремонти необходими за тяхното запазване. Сочи, че била поставена хидроизолация в основите на сградата, цялостен ремонт на покрива, вкл. улуци и водосточни тръби, направа на битумна хидроизолация и поставяне на нов парапет на покривна тераса, направа на ажурна декоративна ограда, ремонт на стълбището, ремонт на ел. инсталация, изграждане на главно ел. табло и други. Наред с това, предвид местонахождението на сградата на територията на комплекс „***“ бил изготвен технически паспорт и проект, одобрен от ***. Твърди, че всички дейности са били необходими за запазването на имотите, като за извършването им заплатил общо 30600 лева. Иска осъждането на ответниците да му заплатят сумата от 10200 лева, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които се оспорва претенцията. Твърдят, че всички извършени дейности са за подобряването на състоянието на етажите, разположени над първия, който е тяхна собственост. Нямало одобрени строителни книжа за избиването на фасадата и монтаж на входна врата, както и за преустройството на избения етаж. Преустройството на подпокривното пространство и терасата били незаконни и направени без съгласието им, като се ползвали единствено от ищеца. Оспорват се приложените документи, като се твърди, че с тях не се установявали дейности по сградата. Възразява, че архитектурният проект и техническият паспорт на обекта са одобрени в нарушение на изискванията на ЗУТ.

Ответникът Г.В.Т. е п. в хода на процеса и на негово място са конституирани наследниците му- Д.Р.Т. и Г.Г.Т..

С определение от о.с.з. от *** г. производството е частично прекратено по отношение на СМР по т. 4 и т. 5 от исковата молба.

            След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

С доклада на делото, обективиран в определение от ***. като безспорни и ненуждаещи се от доказване за отделени обстоятелствата, че ищецът и ответниците са собственици на самостоятелни обекти в сградата и притежават 2/3 ид.ч., съответно 1/3 ид.ч. от общите части и от собствеността на поземления имот. За целите на настоящото производство за тези обстоятелства не е повдигнат спор между страните, както и за това, че в сградата с категоричност има три самостоятелни обекта по един на всеки етаж, така както с посочени в исковата молба. Ето защо за нуждите на настоящото дело развилите се между страните отношения следва да бъдат преценени с оглед безспорните факти за наличие на три самостоятелни обекта в сградата, за притежаването на съответно 2/3 и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот. В тази насока са и представените по делото нотариални актове, със забележката, че не е посочен конкретен обем на правата в общите части. 

Принципното положение е, че при извършване на ремонт в съсобствен имот, за неучастващия собственик възниква задължение за необходимите разноски за запазването на вещта и за подобренията, ако в резултат от извършеното имотът е увеличил стойността си. Задълженията за заплащане на ремонтите възникват в тежест на лицето, което притежава собствеността по времето, когато те са били извършени. Поради това ответниците, като собственик и наследници на собственик на ид.ч. през целия период, когато са извършени ремонтите, се явяват материалноправно легитимирани по предявения иск.

Oтношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата, се уреждат от разпоредбата на чл. 41 ЗС, регламентираща задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. По делото се установява наличието единствено на три самостоятелни обекта в сградата и съгласно чл. 3 ЗУЕС приложение следва да намери регулацията в ЗС. Когато обектите са до три, уредбата на отношенията следва да се извърши по правилата за съсобствеността- чл. 30, ал. 3 ЗС.

Според посочената разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. Под "тежести" се разбират тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на вещта. Съсобственикът няма право на изменения в общата вещ без съгласието на останалите съсобственици. Когато извърши подобрения в съсобствен имот без знанието и съгласието на останалите съсобственици, той има вземане за изравняване за неоснователното обогатяване, възникнало в резултат на действията му, но не и на пълната част от разноските, направени за подобренията. При това като подобрения на вещта се считат тези нововъведения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил. Несъгласните съсобственици дължат всички съответни на тяхната идеална част необходими разноски, а подобренията- по правилата за неоснователното обогатяване (доколкото те са се обогатили и в размер по-малката стойност на обогатяването и обедняването). Така че и при липса на решение за ремонта на общите части, когато това е било необходимо, етажните собственици дължат всички необходими разноски. За вземания по чл. 30, ал. 3 ЗС съпрузите не отговарят солидарно, включително когато притежават идеална част от вещ при условията на съпружеска имуществена общност. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК предвижда солидарна отговорност само за задължения, възникнали от договор, но не и за такива от извъндоговорен източник. В този смисъл Решение № 520 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г. о., ГК.

Тук следва да се отбележи, че основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд или съсобствен имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 30, ал. 3, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика, но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в имота (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане ("увеличената стойност на вещта", "по-малката от двете суми", "до размера на обедняването", "до размера на обогатяването") не ограничават съда да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, а именно: Решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, Решение № 131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, Решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, Решение № 180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО, Решение № 820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО, Решение № 912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО и Решение № 134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г.

С оглед изложеното до момента, по всеки отделен вид ремонтни дейности следва да се направи преценка дали се установява и в коя група от посочените попада.

Относно хидроизолацията в основите на сградата, съдът намира, че претенцията е неоснователна. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че е извършен такъв вид дейност, доколкото свидетелите на ищеца заявяват, че е извършен изкоп на места около сградата и е поставена изолация. Нито от техните показания, нито от експертизата по делото обаче може да се направи някакво обосновано заключение за това какъв е обемът на тази дейност и съответно за какви количества става въпрос. В конкретната хипотеза липсват каквито и да било данни за обема на СМР, а поради скрития им характер могат да варират в изключително широки граници. При тези данни ищецът не установява при условията на пълно и главно доказване извършените от него дейности и претенцията следва да се отхвърли.

По отношение на ремонта на покрива на сградата претенцията е основателна. От показанията на двамата свидетели на ищеца се установява, че е извършен частичен ремонт чрез подмяна на греди, дъски и летви във връзка с паднала върху покрива част от съседно дърво. В тази част изложените обстоятелства косвено се потвърждават и от показанията на св. .С. В., която е виждала съседно дърво с отрязан връх. В показанията на свидетеля И.С. са налице данни за смяна на греди, ребра и 300 керемиди, както и за поставянето на черна хартия преди керемидите. Извършването на ремонта се потвърждава и от показанията на другия свидетел, макар и не толкова конкретно. При тези данни, като се съобрази представената от ищеца справка за извършената работа и заключението на втората СТЕ, съдът намира, че може да се направи обосновано заключение, че ищецът е извършил ремонт на покрива, като е подменил част от повредените греди и дъски, поставил е хидроизолация и е извършил пренареждане и частична подмяна на керемиди. Установява се и извършеният ремонт по комините на сградата, като дейностите за тях са изрично изброени от свидетелите. Тези СМР са били необходими за запазването на вещта, доколкото е имало съществено увреждане на покрива, което е водело до течове. Поради това, че ремонтът се установява само за част от покрива, стойностите следва да бъдат определени по втората СТЕ. Според нея стойността на СМР по средни пазарни цени е 3456.07 лева, но доколкото ищецът твърди, че е изразходвал по-малка сума- 3073.54 лева, именно последната следва да бъде взета предвид.

По отношение на улуците и водостоците на сградата е налице противоречие в показанията на свидетелите на ищеца. Първият свидетел заявява, че са били сменени по цялата къща, а вторият, че ремонтът е бил частичен- само там където не са били изправни. В същото време от показанията на свидетелите на ответниците се установява, че улуците на сградата не изпълняват точно функцията си и е налице теч до един от водостоците. При тези противоречия и с оглед изминалия дълъг период от самото извършване на ремонта, не може да се направи обосновано заключение за обема на извършената работа, поради което и тази претенция е неоснователна.

Претенциите по т. 4 и т. 5 на исковата молба бяха оттеглени от ищеца и производството е прекратено.

Описаните в т. 6, 7, 12 и 14 на исковата молба ремонтни работи следва да бъдат разгледани заедно предвид това, че се отнасят за стълбището на сградата. От тях с категоричност се установява извършването на подмяна на дограмата от дървена с ПВЦ. В тази част ремонтът е бил необходим, защото и двамата свидетели на ищеца излагат обстоятелства за лошото състояние на старата дървена дограма и за наличието на течове. Може да се направи обосновано заключение и за извършването на гипсова шпакловка на цялото стълбите, за неговото боядисване и за подмяната на електрическата инсталация и осветителните тела. В тези части показанията на свидетелите на ищеца не се опровергават от показанията на св. В.. Изложените от нея обстоятелства за липса на ремонти не могат да бъдат възприети, доколкото не се установява да е имала постоянни преки впечатления за имота към релевантния период. В показанията си тя заявява, че като пълномощник на ответниците посещенията й са били свързани с работата на хотел, разположен в съседство на сградата и че по стълбището нагоре не е ходила до *** г. Поради това не може да се направи категоричен извод за придобити от нея точни и ясни впечатления от състоянието на процесната сграда и стълбището към момента, когато са извършвани ремонтните дейности- краят на 2014 г. и през 2015 г.

Установява се и смяната на входната врата на сградата. Свидетелите на ищеца заявяват, че е била извършена такава подмяна, а свидетелката на отвентика е категорична, че врата на стълбището на сградата е същата, както преди, но не знае дали е блиндирана. В приетата СТЕ е дадена оценка на поставена на входа блиндирана врата. При така събраните доказателства съдът намира, че се установява смяната на входната врата, предвид посочените показания на свидетелите и приетата СТЕ. Показанията на св. В. не опровергават извода, защото се основават само на външния вид на вратата.

Не се установява при условията на пълно и главно доказване изпълнение на нова мазилка по стените в стълбището. В показанията на свидетелите на ищеца са налице данни за частичен ремонт, поради наличието на повреди, но от изложените от тях факти не може да се направи никаква преценка за това какъв е бил обемът на извършената работа. В приложената към исковата молба количествена сметка са посочени 240 кв.м., което представлява площта на стените и парапетите на цялото стълбище, но от показанията на свидетелите е видно, че ремонтът е бил направен само на местата, където е имало повреди. Конкретни или поне приблизителни данни за количествата няма по делото, поради което и в тази част претенцията е неоснователна. Не се установява и поставянето на нова домофонна уредба и на датчици. За изпълнението на такава дейност няма данни в показанията на свидетелите.

Според СТЕ средната цена на ремонтните работи във връзка с прозорците и вратата към момента на извършването е 3976.66 лева. По отношение на извършената шпакловка и боядисване не се установява да са били необходими за запазването на общата вещ, поради което се дължи обезщетение в размер на по-малката стойност от направените разходи и стойността, с която се е увеличила цената на имота. От приетата СТЕ се установява, че средната стойност на СМР е по ниска от увеличената стойност на имота вследствие на тези подобрения, поради което за определяне на обезщетението следва да се вземе предвид сумата от 2753.88 лева, представляваща сборът на посочените СМР без включено ДДС за труд, доколкото не се установява изпълнителите да са били регистрирани по ЗДДС. Подмяната на електрическа инсталация представлява необходим ремонт, като според СТЕ стойността на средните пазарни цени за този ремонт е 250.37 лева, след приспадане на сумата за домофонна инсталация, която не се доказа.

Относно ремонтът на четвъртото стълбищно ниво (т. 8) и направа на алуминиева преграда на стълбищна клетка (т. 11) обезщетение не следва да бъде присъждано. Според посочено в исковата молба тези ремонти попадат на последната стълбищната площадка, като съгласно показанията на свидетелката Вулджева с поставянето на дограмата е било оформено пространство, което се ползва единствено от ищеца. Тези обстоятелства не са оспорени от ищеца. Самите ремонтни дейности не се установява да са били необходими за запазването на общата вещ, а представляват по същността си подобрения. При така събраните доказателства съдът намира, че тези извършени през 2015 г. подобрения ползват единствено ищеца по делото и не са довели до реално обогатяване на останалите собственици. Поради това за тях не следва да бъде присъждано обезщетение.

Относно ремонта на настилка от мозайка, шлайфане и нови парапети (т. 9 и 10) също не следва да бъде присъждано обезщетение. На първо място следва да се посочи, че в тази част се констатира разминаване между стойностите, посочени в исковата молба и в приложената към нея сметка. Освен това самите СМР не се установяват от показанията на свидетелите, като са налице данни единствено за шлайфане на мозайката, но отново без конкретизация на количества. Дейностите не са били необходими за запазване на вещта и представляват подобрения, които обаче не се отразяват реално на стойността на общата вещ. Поради това съдът намира, че посоченото СМР не увеличава полезните качества на вещта и за него не се дължи обезщетение.

Не се установява и извършването на дейността по изваждане на ел. табло извън границата на имота (т.13). Свидетелските показания не съдържат някакви данни за изпълнение на такава дейност, а приложените към исковата молба документи установяват присъединяване за обекти на ищец. Поради изложеното не се установява извършването на ремонтни работи, довели до увеличаване на стойността на общата вещ.   

 СМР по т. 15.2 и т.15.3 от исковата молба се установяват от приетата СТЕ. Оградата и входната врата представляват подобрения и ответниците дължат обезщетение. Стойността, която следва да бъде взета предвид при изчисляването му е 297.00 лева относно изграждането на бетонни колони и 1901.09 лева относно дървената врата и ограда. Двете суми са определени измежду по-малките стойности от средните пазарни цени за извършването на работата и стойността, с която подобрението е довело до увеличаване на стойността на имота. За почистването на двора не се дължи обезщетение, защото тази дейност не увеличава цената на имота, а поставянето на хидроизолация не се доказва от събраните доказателства.

Относно изработването на технически паспорт и проект за фасадно оформление (т.16) също не се дължи обезщетение, защото тези дейности не увеличават цената на имота и не водят до някакво обогатяване при положение, че не са реализирани.

С оглед изложеното до момента общата стойност на СМР, за които се дължи обезщетение е 12252.54 лева. От нея, съобразно отделените за безспорни права от 1/3 ид.ч., ответниците дължат 4084.18 лева. Както бе посочено по-горе съпрузите отговарят разделно за тези задължение, поради което сумата следва да бъде присъдена поравно или по 2042.09 лева в тежест на Д.Р.Т. в лично качество и в тежест на - Д.Р.Т. и Г.Г.Т. като наследници на Г.В.Т..

Ето защо претенцията е основателна за посочените суми, а за разликата до претендирания размер от общо 8956.74 лева (4478.37 за всеки ответник) исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените разноски за д.т., призоваване на свид., СТЕ и адв. възн., съразмерно на уважената част от иска или 947.27 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците сумата от 1060.82 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

            ОСЪЖДА Д.Р.Т., ЕГН **********, да заплати на Х.Х.П., ЕГН **********, сумата от 2042.09 лева, представляваща припадаща се част от разноски за ремонт на покрив и стълбище на сграда с идентификатор *** по КК на гр. П. и от разноски за изграждане на врата и декоративна ограда на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. П., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба в съда на *** г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 2042.09 лева ДО 4478.37 лева- разноски за ремонт в сграда с идентификатор *** по КК на гр. П., за изработване на технически паспорт и проект за фасадно оформление и за почистване на поземлен имот с идентификатор  ***.

ОСЪЖДА Д.Р.Т., ЕГН ********** и Г.Г.Т., ЕГН **********, като наследници на починалия в хода на процеса Г.В.Т., ЕГН **********, да заплатят на Х.Х.П., ЕГН **********, сумата от 2042.09 лева, представляваща припадаща се част от разноски за ремонт на покрив и стълбище на сграда с идентификатор *** по КК на гр. П. и от разноски за изграждане на врата и декоративна ограда на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. П., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба в съда на *** г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 2042.09 лева ДО 4478.37 лева- разноски за ремонт в сграда с идентификатор *** по КК на гр. П., за изработване на технически паспорт и проект за фасадно оформление и за почистване на поземлен имот с идентификатор  ***.

ОСЪЖДА Д.Р.Т., ЕГН ********** и Г.Г.Т., ЕГН **********, да заплатят на Х.Х.П., ЕГН **********, сумата от 947.27 лева- разноски по делото по съразмерност.

ОСЪЖДА Х.Х.П., ЕГН **********, да заплати на Д.Р.Т., ЕГН ********** и Г.Г.Т., ЕГН **********, сумата от 1060.82 лева- разноски по делото по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

            СЪДИЯ :п/Тоско Ангелов

 

Вярно с оригинала.

М.К.