ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 334
гр. Габрово, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500236 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „КРЕДИН ИНС“ АД срещу
разпореждане №491 от 16.05.2022г. на РС-Севлиево по ч.гр.д.№506/2022г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Оспорват се изводите на заповедния съд за отхвърляне на
подаденото заявлене по чл.410 ГПК,с което от жалбоподателя е претендирано издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане срещу Е. И. П., ЕГН **********, за следните
суми: 500.00 лв. /петстотин лева и нула стотинки/, главница на основание сключен Договор
за потребителски кредит „Екстра" № 111746/ 08.02.2021 г., 120.00 лв. /сто и двадесет лева и
нула стотинки/ договорна лихва, 333.35 лв. /триста тридесет и три лева и тридесети пет
стотинки/ договорна такса „Гарант и 68.13 лв. /шестдесет и осем лева и тринадесет
стотинки/, законна лихва за забава, както и разноски за образуване на Заповедното
производство по чл. 410 ГПК в размер на 325.00 лв. /триста двадесет и пет лева и нула
стотинки/ за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се,че
неправилно са тълкувани разпоредбите на закона и прилагане на съдебната практика.
Заповедното производство по реда на ГПК е строго формално производство, с което се цели
бързина и процесуална икономия при издаването в полза на кредитора на изпълнително
основание по едно безспорно вземане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
съгласно чл. 410, ал.2 от ГГЖ, следва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и ал.З и
чл.128, т. 1 и 2 от ГПК. Налице е препращане към съдържанието на исковата молба и
нейните задължителни реквизити, посочени в чл. 127, ал. 1, т. 1-6 от ГПК. Един от тези
реквизити е, че заявлението следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането - чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Производството по делото е еднофазно и
1
безспорно, като се развива на базата на твърденията на заявителя, изложени в декларативна
форма и проверката на съда се ограничава в рамките на твърденията на заявителя. В
заявлението жалбоподателят е индивидуализирал вземанията си не само по размер и период,
но и ясно и точно са описани обстоятелствата, от които то произтича. Видно от заявлението,
в т. 9 дружество е посочило размера на претенциите си, както и периода, за който се
претендират, а в т. 12 са изложени изчерпателно обстоятелствата, от които произтича
вземането за главница, лихва и такса „Гарант", а именно неизпълнение по сключен Договор
за потребителски кредит, като изрично е посочено какъв е бил размерът на дължимата сума
по кредита, съгласно погасителния план, като е посочено и по кои вноски към момента на
подаване на заявлението не е извършено никакво плащане от страна на длъжника.
Сочи се,че производството по чл. 410 от ГПК няма за цел проверка и
произнасяне по основателността на претендираното от заявителя вземане. Още повече, че в
това производство заявителя само заявява претенцията си, описвайки я в заявлението. Ето
защо съобразявайки разпоредбата на чл.410, ал. 2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК,
заявителят е изложил обстоятелствата, при които се претендират посочените вземания, а пък
проверката относно тези твърдения се отлага до изразяване на позицията на ответника.В
производството по чл. 410 от ГПК установяване безспорността на вземането е зависима и се
обуславя единствено от поведението и становището на длъжника. За него е предвидена
засилената защита като реципрочна мярка на облекчената процедура по отношение на
кредитора, която се изразява в дадената му възможност да възрази срещу издадената
заповед, без да е необходимо да аргументира по никакъв начин своето възражение.
Достатъчно е възражението да е подадено в срок, за да препятства влизането в сила на
заповедта, а също и нейното изпълнение, т. е. предполага се, че вземането е спорно и
неговото съществуване, изискуемост и размер ще следва да се установяват в нарочно исково
производство.
Твърди се,че неправилно са тълкувани разпоредбите на чл. 18 ал.1 и ал.2 ЗПФУР
във връзка с чл.2 ал.1 и 2 и чл.4 от ЗЕДЕУУ/ с предишно наименование ЗЕДЕП/, отнасящи
се към валидността на електронното изявление на длъжника за сключването на процесния
договор. В настоящия случай Е. И. П. е кандидатствала за получаване на потребителски
кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставила личните
си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от
управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и
предоставените данни, служител на жалбоподателя се е свързал с нея на посочения телефон,
като длъжникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация
и желанието си да получи от довереното ми дружество кредит в размер на 500.00 лв. След
обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на длъжника е
изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит
от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС" АД
линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра" №
2
111746/ 08.02.2021 г., като желаната сума е била преведена чрез системата е-pay и получена
от същия на каса на партньорски офис на „Изипей" АД, срещу представена от Е. И. П. лична
карта. Прави се позоваване на практика на ВКС, според която електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл.З ал.1 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма
словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2
ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП / акт. чл. 13, ал.
1 ЗЕДЕУУ, чл. 3. т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. / - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Видно от данните, посочени в процесния Договор, в
тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с Е.П..
Жалбоподателят като дружество няма откъде да я получи ,освен ако лично тя не я
предоставила. Следователно длъжникът с попълване на данните си в заявката за кредит
автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да
притежава тези данни .Законът придава значение на подписан документ не само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З
ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис
се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й,
какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. В случая
жалбоподателят е представил договора сключен между страните в писмен вид. Съгласно
чл.184 ал.1 изр.1 ГПК. той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис,
заверен от страната. Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на
длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел
Общите условия на предлагания му кредит. Поради вероятна техническа грешка ОУ не са
приложени къз даявлението по чл.410 ГПК до Районен съд Габрово ,поради която причина
същите са приложени към частната жалба.
Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане по по ч.гр.д. № 506/2022г. по
описа на Районен съд Севлиево, като незаконосъобразно и да се постанови издаването на
заповед за изпълнение, с която длъжникът Е. И. П., ЕГН ********** да бъде осъдена да
заплати на „КРЕДИТ ИНС" АД, ЕИК***, претендираните със заявлението суми, с
произтичащите от това правни последици.
Въззивният съд ,като взе предвид наведените в жалбата твърдения и доказателствата
по делото ,прие за установено следното:
Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване
3
акт по чл.413,ал.2 ГПК и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане №491 от 16.05.2022г. по ч.гр.д.№506/2022г.
на РС-Севлиево ,с което е отхвърлено заявлението на „Кредит Инс“АД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Е. И. П. за посочените в заявлението
суми. Заповедният съд е приел ,че приложеният към заявлението на хартиен носител
Договор за потребителски кредит „Екстра“ с №111746 от 08.02.2021г., за който се твърди,
че е сключен онлайн между „Кредит инс“ АД и Е. И. П. , не установява сключването на
такъв . В случай, че договорът за кредит е бил сключен от разстояние, чрез средствата за
комуникация, доставчикът е длъжен да докаже, че са изпълнени задълженията за
предоставяне на информация на потребителя и е получено съгласието на потребителя за
сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл.18,ал.1 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Договорът за кредит от разстояние се реализира при
спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и
електронния подпис. Към заявлението не са приложени доказателства за комуникацията
между страните по договора, за електронните им изявления. Поради тази причина е напълно
неизяснено какво всъщност е предложено на потребителя и по какъв начин е сключен
договора.
Въззивният съд намира за неоснователен довода на жалбоподателя ,че представеният
на хартиен носител договор към заявлението , следва да се цени като възпроизведен
електронен документ върху хартиен носител съгласно чл.184,ал.1,пр.1 ГПК.
Съгласно изложеното в т.12 от заявлението по чл.410 ГПК , заявителят „Кредит
ИНС“АД обосновава дължимостта на претендираните суми на основание възникнало между
страните облигационно правоотношение по сключен онлайн договор за потребителски
кредит Екстра“ с №111746 от 08.02.2021г. във форма на електронен документ.
Към заявленето е представен на хартиен носител договора за потребителски кредит,
на който се позовава молителят „Кредит Инс“АД. В случая по отношение на него не е
спазено изискването на чл.184,ал.1,пр.1 от ГПК, която разпоредба предвижда възможността
електронен документ да бъде представен пред съда възпроизведен на хартиен носител като
препис ,заверен от страната. Представеният към заявлението по чл.410 ГПК на хартиен
носител Договор за потребителски кредит „Екстра“ с №111746 от 08.02.2021г. ,не е заверен
от страната,която го представя. Предвид на това не може да бъде ценен като надлежно
представен възпроизведен на хартиен носител като препис електронен документ, от който да
произтича твърдяното вземането на заявителя по договор за потребителски кредит.
Несъответствието с изистването на чл.184,ал.1,пр.1 ГПК да бъде заверен преписа от
страната ,не съставялва нередовност на заявлението по чл.410 ГПК. Доколкото с
измененията в чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.),е предвидено, че заповедният
съд може да остави без движение заявлението за отстраняване на нередовности в тридневен
срок от съобщението, то се касае се само за нередовности, които са свързани с изискванията
на чл. 410 ГПК - пропуски по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Ако са налице други
4
нередовности ,каквато е настоящата хипотеза, заповедният съд не следва да дава указания,
а да отхвърли заявлението, като на заявителя се предостави възможност да предяви
осъдителен иск за вземането си - чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. В исковото производство ще бъде
дадена възможност на ищеца да представи надлежни доказателства относно твърденията за
сключен онлайн договор за потребителски кредит във формата на електронен документ . С
оглед на това ,в случая като краен резулат постановеното по ч.гр.д.№506/2022г. по описа на
РС-Севлиево разпореждане от заповединя съд , с което е отхвърлено заявлението по чл.410
ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане№491 от 16.05.2022г. по ч.гр.д.№506/ 2022г. на РС-
Севлиево.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5