П Р О Т О К О Л

Гр. Луковит, 09.11. 2018 г.

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

                                Съдебни заседатели:1. Ц.П.

                                                                  2. Р.Д.

 

при участието на секретаря М. Д.

и прокурора В. Д.

сложи за разглеждане Н.О.Х.Д. №        79 по описа на съда за 2018 год.,

докладвано от съдия ЦАРИГРАДСКА.

 

На именното повикване в 10:00  часа се явиха:

 

          За Районна прокуратура гр. Луковит – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, за нея се явява прокурор Весела Дакова.

         ПОДСЪДИМИЯТ Д.Т.Й. – редовно призован, явява се лично.

ПОСТРАДАЛИЯТ И.К.В.- не се явява.

ЯВЯВАС СЕ защитникът адв. Н.Л..

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на  разпоредителното заседание.

АДВ.Л.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

При отсъствие на процесуални пречки за това, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРОДЪЛЖАВА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

 

АДВ. Л. – Уважаема Г-жо съдия, представям и моля да приложите към делото пощенски запис, с който се възстановяват щетите по делото в размер на 12.80 лева.

 

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, като им РАЗЯСНЯВА преклузията по чл. 248, ал. 3 от НПК.

 

 

 

 

ПРОКУРОРЪТ- Нямам промяна в становището си, освен по въпроса за

Реда, по който следва да продължи разглеждането на делото. С оглед направено искане за разглеждане на делото със споразумение и предвид факта, че имуществената щета е възстановена разглеждането на делото да продължи по глава 29 НПК и да приключи със сключване на споразумение, към разглеждането на което може да пристъпим незабавно след приключване на разпоредителното заседание по чл. 252 НПК.

 

АДВ.Л.- Уважаема Г-жо съдия,  представям в днешното

съдебно заседание доказателства за възстановяването на нанесените щети, вследствие на извършеното деяние. С оглед на това също считам, че няма пречка делото да продължи по реда на Глава 29 и тъй като с представителя на Районна прокуратура Луковит сме уговорили параметри на споразумение и след приключване на разпоредителното заседание може да пристъпим към приключване на делото  с постигнатото между нас споразумение.

 

ПОДСЪДИМИЯТ- И аз искам делото да приключи със споразумение още днес.

 

СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните и събраните доказателства за нуждите на разпоредителното заседание намира, че следва да се произнесе окончателно по всички въпроси, които следва да бъдат обсъдени съгласно чл. 248 ал.1 НПК.

 

Относно подсъдността на делото и липсата на основание за прекратяване или спиране на наказателното производство съдът споделя еднозначната позиция на страните.

 

Въз основа на събраните допълнителни доказателства, а именно комплексната психолого психиатрична експертиза, медицинската документация и справка от РУ Луковит съдът прие, че  на ДП  има допуснати съществени процесуални нарушения, но същите са неотстраними, поради което и не могат да доведат до извод, че е необходимо делото да бъде върнато в предходна фаза.

 

Въпреки това и за укрепване законността и недопускане в бъдеще на подобни нарушения съдът намира, че следва да посочи същите.

 

От доказателствата в ДП Протокол за оглед на местопроизшествие е видно, че огледът е започнал в 13:30 часа на 02.01.2018г. Огледът е процесуално следственото действие, с което е започнало ДП при условията на чл. 212 ал.2 НПК. Това означава, че всички действия във връзка с престъплението, за което е образувано ДП, а именно взломната кражба на магазина  за алкохол е следвало да бъдат извършени по реда на НПК.

Въпреки това полицейските служители са извършили редица действия, които формално са облечени, като действия по ЗМВР, а е в необходимата процесуална форма чрез законните способи на НПК. Съображенията за този извод почиват на следните писмени доказателства: От справката от РУ Луковит е видно, че местопроизшествието е посетено от трима полицейски служители. Единият от тях е започнал оглед на местопроизшествие, с който е образувано и ДП. Другите двама инспектори И. И. и В.Д. са посетили дома на Д.Й. и в последствие са го отвели в полицейското управление, където са започнали да му снемат обяснения. Освен тази логическа и хронологична последователност на действия на полицейските органи съдът установи, че във времето, в което Д.Й. е бил разпитван от полицейските служители и по което време е получил влошаване на здравето наложило да се потърси спешна медицинска помощ вече е било образувано досъдебно производство. Това се установява от медицинската документация, в която е посочено, че посещението в Районното управление по повод сигнал за нужда да се направи спешна медицинска помощ на Д.Й. е от 13:53 часа на същата дата 02.01.2018г., когато вече е приключен дори и огледа на местопроизшествието.

 

От съдържанието на обясненията снети от полицейският служител от Д.Й. приложени на л.№15 от ДП е видно, че въпросите, които са му били поставени са изцяло във връзка със разследваното престъпление кражбата и с неговата съпричастност, като извършител на същата. Подобно действие, без каквото и да боло съмнение представлява действие насочено срещу лицето, което е заподозряно, като извършител, като се цели да бъдат получени обяснения от него. Легалния способ да се получат обясненията на лицето заподозряно в извършване на вече разследвано престъпление е като бъде проведен разпит на лицето по реда и чрез способите на НПК.

НПК не позволява разследването да се насочва срещу определено лице, без да му се предаде качеството на обвиняем, защото това качество освен неблагоприятна последица за лицето, която без да е нелице убеденост в прокурора, че е извършител на разследваното престъпление, всякога следва да се избягва, но така също качеството на обвиняем отваря вратите пред лицето да упражни правото си на защита с всички негови конкретни измерения. НПК в чл. 219 ал.2 изрично указва на разследващия орган, че може да привлече лицето, като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, за което в последствие докладва на прокурора. Тази процесуална норма и предвид съдържанието предвидено в ал.3 на същия текст цели именно да охрани правото на това лице и да му се осигури защита, включително правото да узнае в извършването на какво престъпление се обвинява или подозира, правото да получи информация за всичките се права, включително правото на достъп до адвоката, правото на безплатна правна помощ, правото да запази мълчание и правото да не се самоуличава.

Никакви подобни гаранции не се съдържат в правилата, по които се извършват действия по ЗМВР, напротив в конкретния случай използването на друг ред е позволил да се извличат обяснения от лицето, като напълно бъде не само ограничено, а и елиминирано правото му на защита.

 

Процесуалните нарушения, които са резултат на този изначало недопустим подход са продължили по-късно през същия ден, когато полицейският орган инспектор И. Т. И. с протокол за доброволно предаване /л.16 / е приобщил веществени доказателства, но не по реда на НПК. Същите тези доказателства, които макар и формално да е посочено, че са били предадени доброволно от Д.Й. с подробни обяснения за това от къде са придобити, по същество са били приобщени по незаконен начин, доколкото от потвърдените от другите доказателства обяснения на Д.Й., след провеждане на разпитите в полицията, полицаите отново са ходили в дома му да търсят бутилките с алкохол. Подобен способ за събиране на веществени доказателства по НПК представлява претърсване и изземване, което се провежда по стриктните правила на чл. 161 и следващите от НПК, като законовата уредба цели да развие детайлно да охрани конституционния принцип на неприкосновеността на жилището, която може да бъде нарушена само с разрешение на съдия, или след негово одобрение, в изключителни лимитирани от закона случаи.

 

Вътрешната процесуално правна уредба не би следвало да поставя каквото и да било колебание относно недопустимостта да се извършват действия срещу лице заподозряно в извършване на престъпление, което вече се разследва по пътя на полицейски проверки по ЗМВР.

 

Дори и да се достигне до подобна ситуация, то задължение на всеки държавен орган е да спази поне минималните стандарти зададени от правото на ЕС с директивите №13/22.05.2012г. относно правото на информация  и №48/22.10.2013г.относно правото на достъп до адвокатска защита на заподозрени и обвиняеми, които са с изтекъл срок за транспониране във вътрешното законодателство, след което имат директно приложение. В посочените нормативни актове изрично е предвидено, че на всяко едно заподозряно или обвинено лице следва да се гарантира минималната информация, която съответства на информацията дължима по реда на НПК.

 

В подкрепа на горните съображения освен цитираните актове от правото на ЕС следва да бъде посочена и най-актуалната практика на Европейският съд по правата на човека изразена в делото Димитър Митев срещу България, в Решението от 2018г. ЕСПЧ е обсъждал случай на събиране на доказателства в извън процесуална форма от полицейските органи, като съдът е отчел, че съдържанието на информацията предоставена на този етап е предопределила и целият ход на наказателното производство, като едновременно с това на гражданина не е било осигурена минималната информация и средства, за да упражни правото си на защита. Съдът оценява този порок за толкова съществен, че е оценил цялото наказателно производство, като протекло несправедливо.

 

В настоящият случай правото на защита на Д.Й. е било осигурено на много по-късен етап, след като са били събрани всички доказателства срещу него едва на 26.02.2018г., когато е привлечен в качеството на обвиняем.

 

Въпреки изводите за всички посочени нарушения, които без колебание съществено са засегнали правото на защита на лицето, съдът намира, че тези нарушения са неотстраними, като единствената възможност да бъде даден процесуален отговор на тяхната недопустимост е на плоскостта на доказателствената стойност на извършваните действия, поради което делото не следва да бъде връщано на прокурора.

 

Относно особените правила, по които следва да продължи разглеждането на делото съдът отчете желанието на страните, както и представените доказателства за възстановяване на щетата от престъплението и прие, че следва да пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК.

 

Този извод предопределя и липсата на необходимост съдът да обсъжда останалите въпроси целящи обезпечаване разглеждането на делото, поради което 

 

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

 

 

ПРОДЪЛЖАВА разглеждане на делото по реда на глава 29 НПК- решаване на делото със споразумение.

 

         ПРОКУРОРЪТ - С настоящото споразумение подсъдимият Д.Т.Й. се признава за виновен в това, че на 02.01.2018г. около 02:00 часа, от магазин за алкохол и цигари, на ул.“Възраждане“№94 в гр.Луковит, обл. Ловеч, чрез разрушаване на преграда, здраво направена  за защита на имот- счупил стъклена витрина от ПВЦ, отнел чужди движими вещи- 2 бр. бутилки уиски “WILLIAN BLENDED SCOTCH WHISKY“ 0,7 л. на стойност 25.60лв. и 1бр. бутилка уиски “WILLIAN BLENDED SCOTCH WHISKY“1.0л. на стойност 15.60 лева, всичко на обща стойност 41.20 лева(четиридесет и един лева и 0.20 ст.), от владението и собственост на И.К.В. от с.гр., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд открадната вещ е била заместена, което е престъпление по чл. 197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3, предл. 1-во, вр. чл. 194, ал.1 от НК.

 

За така извършеното престъпление постигнахме съгласие на подсъдимият Д.Й. да бъде наложно наказание при условията на чл. 381, ал.4 НПК, вр. чл. 55 ал.1, т.2 б.“б“ от НК, а именно наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:

 

По чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес *** за  срок от 9 месеца с периодичност два пъти седмично

 

         По чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 месеца

         По отношение на веществените доказателства по делото постигнахме съгласие: 1бр. бутилка уиски “WILLIAN BLENDED SCOTCH WHISKY“1.0л. и 1 бр. бутилка уиски “WILLIAN BLENDED SCOTCH WHISKY“ 0,7 л. и двете пълни с жълта течност да се върнат на И.К.В. *** бр. празна бутилка уиски 0,7 литра да бъде унищожена.

 

Разноските по делото в размер на 128.83 лева за експертизи да се заплатят от подсъдимият в полза на ОД МВР Ловеч и 348.44 лева за експертиза в съдебната фаза да се заплатят по сметка на РС Луковит.

 

         АДВ.Л.. – Поддържам докладваното споразумение от представителя на районна прокуратура Луковит. Доверителят ми е запознат с последиците от одобряването му и ще Ви моля да го одобрите, след като се убедите, че същото не противоречи на закона и морала.

 

         ПОДСЪДИМИЯТ Д.Т.Й. – И аз искам да одобрите това споразумение. Декларирам, че се отказвам делото да се разглежда по общия ред за провеждане на съдебно следствие. Съгласен съм със споразумението, както го предложиха прокурора и адвоката. Признавам се за виновен по това обвинение. Наясно съм с последиците от споразумението, съгласявам се с тях. Доброволно ще подпиша споразумението.

        

 

 

 

        

 

 

 

 

СЪДЪТ на основание чл.384, ал.1 във вр. с чл.382, ал.6 от НПК вписва съдържанието на споразумението в съдебния протокол:

 

ПОДСЪДИМИЯТ Д.Т.Й. ЕГН ********** роден на ***г***, обл.Л., ул. „К."№**, български гражданин, българин , със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, се признава за ВИНОВЕН в това, че: на 02.01.2018г. около 02:00 часа, от магазин за алкохол и цигари, на ул.“Възраждане“№94 в гр.Луковит, обл. Ловеч, чрез разрушаване на преграда, здраво направена  за защита на имот- счупил стъклена витрина от ПВЦ, отнел чужди движими вещи- 2 бр. бутилки уиски “WILLIAN BLENDED SCOTCH WHISKY“ 0,7 л. на стойност 25.60лв. и 1бр. бутилка уиски “WILLIAN BLENDED SCOTCH WHISKY“1.0л. на стойност 15.60 лева, всичко на обща стойност 41.20 лева(четиридесет и един лева и 0.20 ст.), от владението и собственост на И.К.В. от с.гр., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи са върнати и заместени преди приключване  на съдебното следствие в първоинстанционния съд

- престъпление по чл. 197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3, предл. 1-во, вр. чл. 194, ал.1 от НК.

За това престъпление на Д.Т.Й. ЕГН **********, СЕ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ при условията на чл. 381 ал.4 НПК  вр. чл. 55  ал.1 т.2  б.“б“ от НК , а именно наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:

По чл.42а ал.2 т.1 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС *** за срок от 9 месеца  с периодичност два пъти седмично

 По чл.42а ал.2 т.2 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от 9 месеца

Веществените доказателства по делото: 1бр. бутилка уиски “WILLIAN BLENDED SCOTCH WHISKY“1.0л. и 1 бр. бутилка уиски “WILLIAN BLENDED SCOTCH WHISKY“ 0,7 л., и двете  пълни с жълта течност ДА СЕ ВЪРНАТ на И.К.В. *** бр. празна бутилка уиски 0,7 литра ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНА.

Разноските по делото в размер на 128.83 лева  за експертизи  ДА СЕ ЗАПЛАТЯТ от подсъдимият в полза на ОД МВР Ловеч и 348.44 лева за експертиза в съдебната фаза да се заплатят по сметка на РС Луковит.

 

                                    С П О Р А З У М Е Л И   С Е :

        

ПРОКУРОР: …………..                                ЗАЩИТНИК:………………

/В.Д./                                                        /адв.Л./

 

                                            ПОДСЪДИМ:

                                               /Д.Т.Й./:…………

СЪДЪТ намира, че така постигнатото писмено споразумение в съдебна фаза между страните не противоречи на закона и морала, изпълнени са процесуалните изисквания на чл. 381 ал.5 НПК относно формата и съдържанието на споразумението, както и относно условията да са възстановени имуществените вреди от престъплението.

Определеното наказание по вид „Прбация“ с конкретните пробационони мерки съдът намира, че ще укаже изискуемото от закона поправително въздействие върху подсъдимия.

Едновременно с това съдът отчете събраните убедителни доказателства чрез експертиза и чрез обясненията на подсъдимия относно това, че той страда от алкохолна зависимост, което обстоятелство на основание чл. 92 НК позволява спрямо такова лице наред с наказанието да се постанови и принудително лекуване. В конкретния случай съдът прие, че лекуването е абсолютно необходимо, за да се укаже възпиращо въздействие спрямо Д.Й., както и да се опазят интересите на обществото. Този извод следва от установеното от експертизата и другите доказателства, че основаната мотивация за извършване на настоящото престъпление е желанието да се набави алкохол в абстинентно състояние. Доколкото прилагането на принудително лекуване не е предвидено, като обстоятелство, което може да бъде предмет на споразумението съдът прие, че последното следва да бъде одобрено, след което и след изслушване становището на страните да се реши и необходимостта на чл. 92 НК с отделен съдебен акт.

Затова и на основание чл. 384 вр. чл. 382 , ал.7 НПК, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА: постигнатото споразумение по н.о.х.д. №79/2018г. по описа на съда, с което Д.Т.Й. ЕГН ********** роден на ***г***, обл.Л., ул. „К."№, български гражданин, българин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, се признава за ВИНОВЕН в това, че: на 02.01.2018г. около 02:00 часа, от магазин за алкохол и цигари, на ул.“Възраждане“№94 в гр.Луковит, обл. Ловеч, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот- счупил стъклена витрина от ПВЦ, отнел чужди движими вещи- 2 бр. бутилки уиски “WILLIAN BLENDED SCOTCH WHISKY“ 0,7 л. на стойност 25.60лв. и 1бр. бутилка уиски “WILLIAN BLENDED SCOTCH WHISKY“1.0л. на стойност 15.60 лева, всичко на обща стойност 41.20 лева(четиридесет и един лева и 0.20 ст.), от владението и собственост на И.К.В. от с.гр., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи са върнати и заместени преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд

- престъпление по чл. 197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.3, предл. 1-во, вр. чл. 194, ал.1 от НК.

За това престъпление на Д.Т.Й. ЕГН **********, СЕ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ при условията на чл. 381 ал.4 НПК вр. чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а именно наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:

По чл.42а ал.2 т.1 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС *** за срок от 9 месеца с периодичност два пъти седмично

По чл.42а ал.2 т.2 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от 9 месеца

Веществените доказателства по делото: 1бр. бутилка уиски “WILLIAN BLENDED SCOTCH WHISKY“1.0л. и 1 бр. бутилка уиски “WILLIAN BLENDED SCOTCH WHISKY“ 0,7 л., и двете  пълни с жълта течност ДА СЕ ВЪРНАТ на И.К.В. *** бр. празна бутилка уиски 0,7 литра ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНА.

Разноските по делото в размер на 128.83 лева за експертизи от досъдебното производство ДА СЕ ЗАПЛАТЯТ от подсъдимият в полза на ОД МВР Ловеч и 348.44 лева за експертиза в съдебната фаза ДА СЕ ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС Луковит.

 

Определението, с което е одобрено споразумението на основание чл. 382 ал.9 НПК е окончателно.

 

СЪДЪТ като съобрази, че споразумението  има значението на влязла в сила присъда и предвид определеното наказание намира, че наложената мярка за неотклонение “подписка“ следва да бъде отменена, затова и на основание чл. 309, ал. НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ мярката за неотклонение “ПОДПИСКА”, взета по отношение на Д.Т.Й..

Определението на основание чл. 309, ал.6 НПК подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд Ловеч с частна жалба и частен протест.

 

СЪДЪТ намира, че към настоящият момент не е изчерпан предмета на производството, тъй като предстои да се реши въпроса относно приложимостта на чл. 92 НК, поради което дава възможност на страните да изразят своето становище относно нуждата и евентуално вида и условията на провеждане.

ПРОКУРОРЪТ – Считам, че безспорно по делото се установи, че осъдения вече Д.Й. страда от алкохолна зависимост и престъплението е извършено под влиянието на алкохола, поради което намирам, че в настоящият случай следва да бъде постановено принудително лекуване. И тъй като наложеното наказание е без лишаване от свобода, същото ще следва да бъде осъществено в медицинско заведение със специален режим. Относно заявеното от вещите лица, че това, което може да бъде направено в гр.Плевен, може да се направи и тук и моето становище е, че лечението в този му вид може да се осъществява в МБАЛ Луковит в определен от съда срок.

АДВ. Л. – Уважаема Г-жо Съдия, аз ще оставя на преценката на съда дали да бъде наложено задължително лечение на подзащитният ми. В действителност от съдебно психиатричната експертиза в делото е видно, че той страда и е пристрастен към алкохола, но от друга страна вещите лица дадоха заключение, че той сам може да преценява постъпките си и последствията от тях, включително състоянието си. Той е от лицата, които сам може да вземе решение дали да се лекува или не. Това деяние е извършено еднократно за сега в Новогодишната нощ, когато може би 90 % от населението е в алкохолно опиване. През останалото време не са регистрирани такива прояви от подзащитният ми и аз считам, че на този етап полезно е да бъде лекуван, но посредством принудително лечение ние го принуждаване да извърши действия, за които сам може да вземе решение.

ПОДСЪДИМИЯТ - Аз съм лежал 4 месеца в Траян. За алкохола аз мога да си преценя дали да пия или не. Ако трябва да се лекувам предпочитам да е в Карлуково, че ми е по-близко.

 

Съдът дава последна дума на осъденият Д.Т.Й..

ПОСЛЕДНА ДУМА(Д.Й.) – Ако трябва да се лекувам, желая да бъде в Карлуково.

СЪДЪТ обсъди становищата на страните и прие следното: 

Съгласно чл. 92 НК, когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм съдът може наред с наказанието да постанови и принудително лекуване. Според ал.2 на текста, когато е наложено наказание, без лишаване от свобода лекуването се извършва в медицинско заведение със специален лечебен и трудов режим. Съгласно ал.5 на текста следва се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо.

Изхождайки от указанията на закона и конкретиката на случая на Д.Й. съдът прие, че освен наказанието „Пробация“, спрямо него следва да се приложи принудително лекуване. Аргументите за това вече бяха обсъдени при одобряване на споразумението, като относно наличието на алкохолизъм, който термин е по остарелия класификатор на болестите, а сега алкохолна зависимост се установява без всякакво съмнение от комплексното заключение на психолого-психиатричната експертиза, както и от всички останали доказателства. Мотивацията за извършване на престъплението, както и състоянието на алкохолно опиване към момента на деянието съдът прие, че не е инцидентна проява, а съставлява често срещано в живота на осъдения състояние, което създава рискове за собственото му здраве и законовия ред.

Съдът приема аргументите на защитника, че Й. е в състояние да разбира действията си, да може сам да се погрижи за здравето си, който извод беше предопределящ и за изхода на наказателното производство с оглед преценката дали Д.Й. притежава годност да носи наказателна отговорност. Едновременно с това обаче съдът отчете, че алкохолната зависимост е заела доминиращо място в живота и в мотивацията на поведение на Д.Й. и справянето поради тази зависимост следва да бъде гарантирано с външна намеса. В съдебно заседание д-р В. подробно обясни медицинските дейности, които се извършват при наличието на алкохолизъм. Съдът възприема посоченото от д-р В., че това не са високо специализирани манипулации, които задължително да се извършват в Университетска болница в Плевен. Едновременно с това обаче съдът прие, че от гледна точка на организацията на здравеопазването принудителното лечение не може да бъде възложено на МБАЛ Луковит, доколкото с оглед актуалната правна рамка на лечебните заведения МБАЛ Луковит не е медицинско заведение със специален режим. Съдът намира, че такова заведение е ДПБ Карлуково, което е лечебно заведение създадено по силата на чл. 5 ал.1 от Закона за лечебните заведения, като лечебно заведение на държавна издръжка, което има квалифициран персонал и специализация да осъществява лечение върху лица с разстроено психично здраве, към която група заболявания следва да се причисли и алкохолната зависимост. На този етап съдът намира, че стационарното лечение в ДПБ Карлуково следва да продължи в рамките на 1 месец, за да се постигне детоксикация на организма, общо укрепване и подготвяне на осъдения за подходящ начин на живот, след което лечението следва да продължи при амбулаторни условия под наблюдението на лекар от същото лечебно заведение определен от директора. Нуждата и условията на бъдещото лечение биха могли да бъдат преразгледани от съда с оглед промяна в обстоятелствата, здравословното състояние на болния или друго налагащо изменение на условията.

Поради горното и на основание чл. 92 л.1 вр. ал.2 НК, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОСТАНОВЯВА принудително лекуване на Д.Т.Й., ЕГН ********** *** в ДПБ КАРЛУКОВО за срок от 1(ЕДИН) МЕСЕЦ СТАЦИОНАРНО, след което лечението да продължи АМБУЛАТОРНО до пълно оздравяване или до промяна в обстоятелствата.

ЗАДЪЛЖАВА Директора на ДПБ Карлуково да уведоми съда при промяна в обстоятелствата относно нуждата от лечение спрямо Д.Й., или в случай на отклонение на назначеното лечение.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на всеки 6 месеца.

 

Определението, с което е постановено принудително лекуване подлежи на обжалване и протестиране в 7-двен срок от днес пред Окръжен съд Ловеч.

Като изчерпа предмета  на производството, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 24, ал. 3 НПК наказателното производство по НОХД №79/2018г.

 

Определението на основание чл.341, ал.1 НПК подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд Ловеч с жалба и протест.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в  11:41 часа.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

                                                                                  2.

 

СЕКРЕТАР: