ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито заседание на пети
февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 755 по описа за
2018 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от „Н.-**“ ЕООД срещу запор върху
движими вещи, наложен по изп. д. № 20179230400307 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. №
923. Твърди, че на 13.12.2017 г. е
разбрал, че стоката, която се собственост на дружеството и се съхранява в
митнически склад, е наложен запор от ЧСИ Г.Н.. Собственик е на запорираната
стока по силата на договор за покупко – продажба от 02.10.2017 г. с нотариална
заверка на подписите. С оглед на това стоката е придобита преди налагането на
запора. Моли съда да отмени обжалваното изпълнително действие.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК е постъпил отговор от взискателя
–С.Д.Т., с който я оспорва. Твърди, че запорираните стоки не са собственост на
жалбоподателя, който не е платил дължимите, мита, данъци и такси.
Съдия – изпълнителят Г.Н., е депозирал мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е недопустима, тъй
като жалбоподателят не е владеел движимите вещи към момента на налагане на
запора. Той не е упражнявал фактическата власт върху тях, тъй като те се
намират в лицензиран митнически склад на трето лице. В случай, че съдът приеме,
че жалбата е допустима, то същата е неоснователна. Представеният договор за
продажба на движими вещи касае родово определени вещи. На основание чл.24, ал.2 ЗЗД, в разглеждания случай собствеността се прехвърля щом вещите бъдат
определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат
предадени. От текста на договора не може да се направи извод, че вещите са
определени по съгласие на страните, както и тяхното владение не е предадено на
купувача. С оглед на това счита, че жалбата следва да се остави без
разглеждане, а в условията на евентуалност – ако съдът счете жалбата за
допустима, да я отхвърли, като неоснователна.
Съдът, след като взе предвид
изложените в жалбата и отговора съображения, както и съдържащите се в
изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Нормата на чл.436, ал.1 ГПК регламентира,
че жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на
изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е
присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи
– от деня на съобщението. За третите лица срокът започва а тече от узнаване за
действието.
В случая в депозираната жалба третото лице
твърди, че е узнало за обжалваното изпълнително действие на 13.12.2017 г.
Законоустановеният едноседмичен срок, изчислен съобразно изискването на чл.60,
ал.4 ГПК, изтича на 20.12.2017 г. – сряда, присъствен ден. Същевременно жалбата
е депозирана пред ЧСИ на 08.01.2018 г., т. е. извън установения преклузивен
срок. Ето защо същата се явява просрочена,
поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на
нея производство следва да се прекрати, като процесуално недопустимо.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 00034/08.01.2018 г., депозирана от „Н.“
ЕООД, ЕИК********, с адрес гр. София, ж. к. „*****“, ул. „********, срещу ЗАПОР
върху описаните в жалбата движими вещи, наложено по изп. д. № 20179230400307 по описа на ЧСИ Г.Н.,
рег. № 923, като просрочена.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 755/2018 г. по описа на СГС, ГО, II Е въззивен състав, като процесуално недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.