Решение по дело №3029/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Туркомерс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Бачо Киро“ № 16, представлявано от управителя К. К., чрез пълномощник – адв. П.Б., против Решение № 1273/01.11.2024г. по АНД № 1390/2024г. на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия Г, № 0062708 на ОД на МВР-Варна, с който за нарушение по 483 ал.1 т.1 от КЗ и на основание чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на въззивния съд, че процесният ЕФ отговаря на изискванията на 189 ал.4 от ЗДвП. Поддържа се, че в съдържанието му липсва описание на нарушението, за което наложена санкцията, както и че е налице неяснота на повдигнатото обвинение – дали същото е за скорост или се касае за нарушение по Кодекса за застраховането /КЗ/, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. На изложените основания се моли за отмяна на въззивното решение и на ЕФ.

В съдебно заседание, чрез пълномощник – адв.М., жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендират се разноски за първа инстанция.

Ответникът - Областна дирекция на МВР - Варна, в подадени чрез процесуален представител - гл.ю.к. К.Л.-А. писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, доколкото е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като са обсъдени и всички събрани по делото доказателства, както и наведените от въззивника възражения. Намира за правилни изводите на съда за отсъствие на допуснати при издаване на процесния ЕФ процесуални нарушения; за съответствие на същия с изискванията на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП; за подробно описание на нарушение и съответствието между правното и фактическото описание на същото; за доказаност на повдигнатото обвинение; и за отсъствие на основание за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и няма основания за отмяната му, както и че ЕФ изпълнява изискванията на чл.189 от ЗДвП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. По нейната основателност, съдът съобрази следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „Туркомерс“ ООД срещу ЕФ на ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на основание чл.638 ал.4, вр.чл.638 ал.1 т.1, вр. чл.461 т.1 от КЗ.

За да се произнесе по спора въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 21.12.2023г. около 09.33ч, в гр.Варна, по бул.“Княз Борис І“ в посока от центъра на града към КК „Зл.Пясъци“, до спирка „Студентска“, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/час за населено място от ЗДвП, с АТСС САМ S1 е установено управление на МПС, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /“ГО“/, а именно лек автомобил “Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер]. За установеното на дружеството, като собственик на описаното ППС, бил издаден процесният ЕФ.

Въззивният съд е изложил мотиви, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуалните нарушения и същият отговаря на изискванията на закона. В ЕФ е посочена нарушената правна норма, дадена е правилна правна квалификация на деянието и правилно е приложена санкционната норма по чл.638 ал.4 от КЗ, която е във фиксиран от закона размер. Счел е, че правилно е приложен и материалния закон, доколкото видно от приложения към ЕФ снимков материал на посочения ден и час процесният товарен автомобил е бил в движение на индивидуализираното в ЕФ място, като страните не спорят и се установява от приложената справка, че за посоченото МПС към него момент не е имало валидно сключена застраховка ГО. При тези установявания съдът е приел, че АНО правилно е квалифицирал деянието като нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, а последното не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

ВРС е обсъдил и приел за недоказано твърдението на въззивника, че не е бил уведомен за прекратяване на сключената застраховка ГО, като е посочил, че полицата на ГО може да бъде прекратена предсрочно при три основни случая и доколкото не са представени доказателства за първите два – промяна на собствеността на процесното МПС или за прекратяване на регистрацията му, то следва да се направи извод за наличие на третото основание – да не е извършено плащане, при договорено разсрочено такова на застраховката, което обстоятелство, както и последиците от него, е следвало да са известни на въззивника. Счел е за неоснователно възражението за липса на конкретика и неяснота на описаната фактическа обстановка и на повдигнатото обвинение.

Настоящият състав намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Възприема изцяло констатациите на първостепенния съд от фактическа страна, както и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл.221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Допълнително, във връзка с наведените в касационната жалба твърдения, намира за необходимо да посочи следното:

Неоснователно е и възражението, че оспорения ЕФ не съдържа подробно описание на нарушението и е неяснота на повдигнатото обвинение. Видно от съдържанието на същия нарушението е описано с дата, час и място на констатирането му, като е отразена и посоката на движение на МПС, индивидуализирано по вид, марка, модел и регистрационен номер. В процесния ЕФ се съдържа изрично описание на нарушението: „..установено е управление на МПС,…, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО“. Изрично е визирано, че е нарушен чл. 483, ал. 1 от КЗ, който вменява вече посоченото по-горе задължение за задължителна застраховка ГО. Посочени са и санкционните норми, съответни за това нарушение. Поради това, съдът намира, че за касатора е ясно какво нарушение е обвинен, че е извършил, поради което и неоснователно се твърди, че е нарушено правото му на защита. Допълнителното посочване в обстоятелствената част на ЕФ с каква скорост се е движело МПС само пояснява, а не внася неяснота в обвинението.

След като в производството по обжалване не са ангажирани други доказателства, оборващи установеното с техническото средство нарушение, правилно районният съд е приел за безспорна отразената в електронния фиш фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението. Допълнително в тази връзка следва да се посочи и следното:

Съгласно чл.368, ал.4, вр. чл.490, ал.2 от КЗ, в случаите на неплащане на вноска по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, застрахователят може да прекрати договора, но не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Според изр.3 и 4, „Писменото уведомление се смята връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение трето допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо.“. Следователно, при наличието на уговорка в застрахователния договор, че същият се прекратява в 24.00 часа на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска, не е необходимо допълнително писмено уведомление. Съгласно приложената и от самия жалбоподател справка, същият е имал сключена застраховка ГО с начална дата на покритие 27.05.2023г. и крайна дата 26.05.2024г. В същата справка е отбелязано, че тази застраховка е прекратена на 13.12.2023г. Т.е. при дължими суми на тримесечни вноски, падежът на третата вноска е на 27.11.2023г., като 24 часа след изтичане на 15-дневния гратисен период за заплащане на вноската, застрахователният договор, сключен от жалбоподателя за томи автомобил се счита автоматично прекратен, а именно на 13.12.2023г. Не се твърди и не са представени доказателства за своевременно възобновяване и наличие на действаща застраховка ГО към посочената в процесния ЕФ дата – 21.12.2023г.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно заявеното пред съда искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв. за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

На основание чл.221, ал.2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1273/01.11.2024г. по АНД № 1390/2024г. на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия Г, № 0062708 на ОД на МВР-Варна, с който за нарушение по 483 ал.1 т.1 от КЗ на „Туркомерс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Бачо Киро“ № 16, представлявано от управителя К. К., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на основание чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА „Туркомерс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Бачо Киро“ № 16, представлявано от управителя К. К., да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.