РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. К., 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100147 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.55, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.
21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.
Ищецът - ХР. Д. К. твърди, че между него, в качеството му на
кредитополучател и „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството на кредитодател, бил
подписан договор за потребителски кредит № 790115 от 21.08.2019г.
Съгласно договора бил предоставен кредит в размер на 1500 лева. Договорът
бил потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), който намира, че е недействителен на специалните основания
предвидени в чл. 22 от ЗПК.
Договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9
от ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения
лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как
тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните
вноски посочени в погасителния план. От друга страна, договорът бил
недействителен, тъй като възнаградителната лихва е нищожна - клаузата
противоречала на добрите нрави. И тъй като била нищожна, следователно
1
несъществуваща, то не било изпълнено изискването на коментираната
разпоредба. Договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като липсва посочване в договора от какви пера е
съставена общо дължимата сума. Съгласно §2 от ДР ЗПК, тя се формира от
аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходите по
кредита. Последните са нормативно дефинирани в §1 ДР ЗПК и представляват
годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). Това води до извод,
че няма как да се определят компонентите на общата сума дължима от
потребителя. Договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като не е посочено в погасителен план разпределението
на вноските измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай,
всяка вноска, включва главница, възнаградителна лихва и ГПР. Договорената
възнаградителна лихва в договора е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Противоречаща на добрите нрави била уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени - двукратния
размер. Тъй като договорът бил недействителен, ищецът дължал връщане
единствено на заемната сума, която била в размер на 1500 лева. Общо
платената сума по кредита била 3 160 лева. Съответно, подлежало на връщане
сумата от 1660.00 лева, получена при начална липса на основание.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК, посочва Б.ова сметка за плащане, а
именно: ******* АД, IB AN: *********.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца, сумата от 1 660.00 лева, платена при начална
липса на основание по договор за потребителски кредит № 790115 от
21.08.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски, като
в тази връзка, доколкото не може да заплати адвокатското възнаграждение за
водене на делото, моли на основание чл.38 от Закона за адвокатурата,
съобразно уважената част на иска, да осъди ответника да заплати
адвокатското възнаграждение, според размера предвиден в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответното дружество - „Ф.Б.“ ЕООД град С. оспорва изцяло
2
предявения, като счита същия за неоснователен по следните съображения:
процесът на кандидатстване и отпускане на кредити през интернет страницата
на Ф. включва следните стъпки:
Потребителят попълва и подава искане за потребителски кредит под
формата на електронен формуляр на интернет страницата на Ф. с исканите от
потребителя параметри на кредита, в това число предпочитаното от него
обезпечение. Потребителят избира дали да посочи личен гарант - физическо
лице или да се възползва от допълнителна услуга - гаранция, предоставяна от
Ф. Б..;
След подаване на искането, Ф. извършва преглед на същото и оценка на
кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, въз основа на
което взема решение за одобрение или отказ да бъде отпуснат кредит;
В случай на одобрение, Ф. изпраща на имейл адрес, посочен от
потребителя, преддоговорна информация под формата на Стандартен
европейски формуляр („СЕФ“), заедно с проекти на документи за сключване
на договор за кредит, генерирани въз основа на посоченото от потребителя в
електронния формуляр. Отделно потребителят получава по електронна поща
и цялата документация от Ф. Б. - проект на договор за гаранция с Ф. Б. и
прилежащите документи, когато е избрало Ф. Б. да бъде гарант по Договора
за кредит;
-Потвърждение чрез съобщение по телефона (“SMS”) от страна на
потребителя, че е съгласен да сключи договор за кредит при предложените
условия.
Ищецът и Ф. изпълнили всички посочени стъпки, вследствие на което е
сключен договор за кредит № ***** от 21.08.2019 г. за 1500 лв. на 12 вноски
при уговорена лихва 345 лв. („Договора за кредит“). Ищецът кандидатствал
през интернет страницата на Ф. на 21.08.2019г., в 18:46ч., видно от
приложено извлечение от системата на Ф. (Приложение № 2). При
кандидатстването, ищецът е посочил телефонен номер ****** и електронна
поща ******* , като тези полета са били задължителни при електронното
кандидатстване за кредит, за да може да продължи процесът на
кандидатстване (Приложение № ЗВ).
3
При кандидатстването, ищецът е избрал да се възползва от
допълнителна услуга - гаранция, предоставяна от Ф. Б., вместо да избере
личен гарант. Отбелязва, че Ф. Б. е дружество - партньор на
Ф.Б., но същото е самостоятелно юридическо лице, кредитна
институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на
Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт и е вписана
под № 178, в нарочния регистър на БНБ (извлечение от регистъра е включено
в Приложение № 1 към настоящия отговор). Размерът на възнаграждението за
предоставяната услуга по гаранция от Ф. Б. е 1155 лв., видно от Приложение
№ ЗА - извлечение от интернет страницата на Ф., потребителят сам избира
дали да предостави личен гарант или да избере Ф. Б. като гарант. При избор
на Ф. Б., системата автоматично показва и възнаграждението, което
потребителят ще трябва да заплати на Ф. Б. по договор за гаранция
(Приложение № ЗБ).
След като се е запознал с всички условия за получаване на
потребителски кредит, ищецът подал заявка за получаването му при
предложените условия. Ищецът е бил одобрен за потребителски кредит,
вследствие на което е получил на електронната си поща ******* - проект на
Договор № ***** (Приложение № 4), както и всички прилежащи към него
документи, включително Погасителен план (Приложение №5 ), Общи
условия (Приложение № 6) и Преддоговорна информация (Приложение № 7).
Ищецът изпратил нарочен CMC от телефонен номер - ****** на 21.08.2019г.,
в 19:05 часа, с което е дал своето съгласие да сключи Договора за кредит при
предложените условия, което било видно от Извлечението от системата на Ф.
относно процесния кредит (Приложение №2). С оглед на това и в обобщение,
ищецът сключил с Ф. Договор за потребителски кредит при главница в размер
от 1500 лв. и лихва в размер от 345 лв. За обезпечение на задълженията си по
Договора за кредит, ищецът е избрал да използва услугите на Ф. Б. срещу
възнаграждение за Ф. Б. в размер от 1155 лв., за което бил сключен договор
за гаранция с Ф. Б..
По отношение правомерното посочване на условията за прилагане на
договорния лихвен процент и правомерния размер на възнаградителната
4
лихва по Договора за кредит, твърдението на ищеца било, че не били
посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, което е
несъдържателно. В чл. 3 от Договора за кредит било посочено по ясен и
разбираем за ищеца начин, че общата сума, която следва да бъде върната от
ищеца по Договора за кредит била в размер на 1845 лв., като главницата е в
размер на 1500 лв., а лихвата е в размер на 345 лв. при лихвен процент от
23%. Лихвата се изчислявала по стандартна математическа формула като
уговореният лихвеният процент от 23%, посочен в чл. 3 от Договора за
кредит се умножи по главницата от 1500 лв., при което се получавало именно
сумата от 345 лв., представляваща дължимата лихва по Договора за кредит.
Лихвата била разпределена на вноски, които са индивидуално определени в
Погасителния план към Договора за кредит (Приложение № 5). Твърденията
на ищеца, че уговорената възнаградителна лихва, равняваща се на 345 лв.,
противоречи на добрите нрави било неоснователно. Размерът на
възнаградителната лихва се показва още на етап кандидатстване чрез
електронния формуляр (Приложение № ЗВ), посочена е в част 2, т. 6 на СЕФ
и се включва в Договора за креди. Посоченият от ищеца критерий за това
кога размерът на лихвата следва да се счита за противоречащ на добрите
нрави - при надвишаване на трикратния размер на законната лихва при
необезпечени кредити, а при обезпечение двукратния размер бил неправилен.
Законодателят изрично предвидил ограничение на размера на
възнаградителната лихва, като е определил таван за ГПР, в който тя се
включва - пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута. Ф. изпълнил това изискване и следователно размерът на
възнаградителната лихва не би могъл да се възприеме, че противоречи на
добрите нрави.
Твърденията на ищеца, че не бил посочен в Договора за креди начинът,
по който се формира общата дължима сума по Договора за кредит не
отговарял на обективната действителност. В чл. 3 от Договора за кредит е
посочено изрично, че Общата сума, която следва да бъде върната от
кредитополучателя (ищеца) е 1845 лв., която се формира от главница в размер
1500 лв. плюс лихва в размер от 345 лв. Твърденията на ищеца, че не било
посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми
в погасителен план било напълно невярно. Погасителният план към Договора
5
за кредит, представляващ Приложение №5, съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Следователно, за ищеца било индивидуализирано всяко едно плащане, което
следвало да направи по Договора за кредит, както и датата на падежа му.
Твърди, че ищецът сключил Договор за кредит, като сумата по него в
общ размер от 1845 лв. (главница + лихва) е изцяло заплатена. За
обезпечаване на кредита, ищецът избрал да ползва услугите на Ф. Б. срещу
възнаграждение в размер от 1155 лв., което също е било изплатено изцяло от
Ищеца. Сумата от 160 лв., която била платена от ищеца била във връзка с
начислени такси, поради ненавременното изплащане на погасителните вноски
по Договора за кредит. Таксите се начислявали съгласно чл. 10 от Общите
условия и по-конкретно чл. 10, ал. 2, 3, 4 и 5, като конкретният им размер бил
посочен в Тарифата към Общите условия (Приложение №10). С оглед на
горното, счита предявеният от ищеца осъдителен иск за осъждането на Ф.Б.
за сумата от 1660 лв. поради начална липса на основание, за неоснователен и
моли да бъде отхвърлен. С оглед на изложеното, моли съда да остави без
уважение предявения осъдителен иск, като неоснователен по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба. Претендира за направените по делото
разноски.
В хода на делото е допусната поправка на техническа грешка в
исковата молба и последващите молби относно номера на договора, като
същият се счита, като договор за потребителски кредит № ***** от
21.08.2019г. Освен това между страните е прието за безспорно, ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че между тях е сключен, както договор за
потребителски кредит № ***** от 21.08.2019г., така и договор за
поръчителство с трето дружество – „Ф. Б.“ към процесния договор за кредит.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото Договор за потребителски
кредит № ***** от 21.08.2019г. се установява, че между страните по делото е
възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното
дружество е предоставило на ищеца потребителски кредит. Параметрите на
договора, са следните:
6
Отпуснатият Кредит е в размер на 1 500.00 лева, платим на 12 вноски,
съгласно погасителния план, който е неразделна част от договора; първа
падежна дата е 21.09.2019г.; за целия период на кредита, кредитополучателят
следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 1845.00 лева,
представляваща сбор от следните суми:а) сумата на отпуснатия кредит от 1
500.00 лева; б) Лихва, в размер на 345.00 лева и в) лихвен процент 23.00%.
Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.11.
Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Ф. Б. в полза
на Дружеството, представен по делото, видно от който, таксата за
предоставяне на гаранция (поръчителство) е в общ размер на 1155.00 лева,
дължима от клиента, платима на 12 вноски, с дата на първо плащане –
20.09.2019г. и краен срок на издължаване на таксата – 15.08.2020г.
По делото се представени – погасителен план съм договор кредит №
*****, видно от който подробно са описани падежните дати, размера на
вноската, размера на главницата, включена във вноската и размера на
лихвата, включена във вноската.
Представени по делото са и Общи условия (ОУ) към договора за
потребителски кредит, Преддоговорна информация (Стандартен европейски
формат), Разписка за извършено плащане, видно от която сумата по кредита е
предоставена на ищеца и Справка за получени плащания по Договор за
кредит № *****, видно от която, ищецът е заплатил на ответника обща сума в
размер на 3160.00 лева.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.
11, ал. 1, т. 9, 10, 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Видно от представения от ответника с отговора на исковата
молба на хартиен носител - Договор за потребителски кредит № ***** от
21.08.2019г. и погасителен план към него, в него е посочен лихвен процент по
заема - 23.00%, годишен процент на разходите - 49.11%, брой погасителни
вноски - 12, падежна дата на първа погасителна вноска- 21.09.2019г. Липсва
7
изрично посочване на размер на погасителната вноска в договора, но е
вписано разпределението на главница и лихва, като общия размер на лихвата -
345 лева. В т. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „****“ в полза на дружеството.
От изложените от ответника в отговора на исковата молба твърдения и
приложения договор за поръчителство се установи, че за така предоставената
гаранция кредитополучателят следва да заплати на „****“ възнаграждение,
което в случая възлиза на 1155.00 лева, платима на 12 месечни вноски. Не се
спори, а и се установява от ангажираните доказателства, че ответникът е
изпълнил задължението си да предостави заемната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, а съгласно т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за
кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
доколкото в него е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на
разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива,
съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК – „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. В случая и без да се ползват специални
знания е видно, че общата дължима и изплатена от потребителя сума по
договора за 12 вноски, както и видно от представената справка за получени от
ищеца плащания в полза на ответника по Договор за потребителски кредит №
8
*****, възлизат в размер общо на 3160.00 лева - реално заплатените от него.
Тази сума не съответстват на посочените в договора размери на лихвения
процент (23,00%), на годишния процент на разходите (49,11%) и на общата
сума, дължима от потребителя - 1845.00 лева. При това положение е
нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният
процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената
разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на
потребителя като по-слабата страна в правоотношението при сключване на
договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да
заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на
кредитора. Така констатираното несъответствие между посочените в договора
и кореспонденцията размери на лихвата, ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, вероятно се дължи на обстоятелството, че при изчисляване на
същите в тях не са включени разходите за заплащане на гаранция в полза на
„****“ ЕАД. Независимо, че посочените разходи се дължат на друго лице,
различно от кредитодателя, същите са пряко свързани с договора за кредит и
съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвид изложеното, съдът намира, че при сключването на процесния
договор за потребителски кредит чрез предвиждане на гаранция под формата
на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния
процент на разходите по кредита. Ето защо, посочените в договора размери на
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива и са нищожни. Отделно от
това, размерът на дължимите месечни вноски по договора са посочени в
различен размер спрамо справката за получени плащания към него, което
поставя в невъзможност потребителя да разбере какъв е действителният
размер на задължението му. От изложеното се налага изводът, че договорът
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, отнасящи се
9
до посочване по ясен и разбираем начин на лихвата, годишният процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, същият следва да се приеме за нищожен.
В този случай чл. 23 от ЗПК, предвижда връщане от потребителя само
чистата стойност на кредита, без начислените лихви или други разходи по
кредита. От представените от ответника писмени доказателства се
установява, че ищеца е заплатил по договора за кредит сумата от 3160.00 лв.
Същата съгласно цитираната разпоредба е дължала връщане само на чистата
стойност на отпуснатия кредит, а именно – 1500 лева. Ето защо сумата от
1500 лева се явява недължимо платена и подлежи на връщане, а за разликата
до пълно предявения иск от 1660.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите на
ищеца за противоречие на договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК, са неоснователни. Доколкото в него е уговорен фиксиран годишен
лихвен процент, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при
различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива
2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити (Решение по дело
С-42/15 от 09.11.16г., Решение от 05.09.19г. по дело С-ЗЗ1/18) в договора за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска национална
правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на
главницата, лихвите и другите разходи.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца – Адвокатско дружество Г. – П.,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.П.“ № 1,
представлявано по делото от адв. К.К., е оказал безплатна правна помощ на
същия, основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, предвиждаща, че
адвокатът може да оказва безплатна правна помощ на материално затруднени
10
лица. С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
адвокатското дружество, адвокатско възнаграждение в размер на 335.00 лева,
а с включено ДДС – 402.00 лева, доколкото адвокатското дружество с което е
сключеин договора за правна помощ е с регистрация по ДДС, съразмерно
уважения размер на иска и определено съгласно действащата към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие редакция на Наредба
№ 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед на изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца и
направените разноски за заплатена държавна такса, съразмерно уважения
размер на иска в размер на 60.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. М. 3, бул. „А.М.“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. офис ***,
представлявано от управителите си И.В.Д.а и Д.В.Н. да заплати на ХР. Д. К.
от гр. К., ул. „И.В.“ № *** с ЕГН **********, сумата от 1500.00 лева, като
платена без основание по недействителен Договор за потребителски кредит №
***** от 21.08.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба - 28.01.2020г. до окончателното й заплащане,
КАТО за разликата над 1500.00 лева до пълно предявения размер от 1660.00
лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. М. 3, бул. „А.М.“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. офис ***,
представлявано от управителите си И.В.Д.а и Д.В.Н. да заплати на
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Г. – П., ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Б.П.“ № ***, представлявано по делото от адв. К.Й.
К., сумата от 335.00 лева, представляваща - адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗА за оказаната пред настоящата съдебна инстанция безплатна
правна помощ на ХР. Д. К. от гр. К., ул. „И.В.“ № *** с ЕГН **********.
11
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. М. 3, бул. „А.М.“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. офис ***,
представлявано от управителите си И.В.Д.а и Д.В.Н. да заплати на ХР. Д. К.
от гр. К., ул. „И.В.“ №*** с ЕГН ********** сумата от 60.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12