Решение по дело №37376/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4361
Дата: 21 март 2023 г.
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20221110137376
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4361
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110137376 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявени от ищeца М. А. С. срещу ответника „....” ЕАД
обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на следните суми:
- сума в размер на 10942.10 лева – главница по договор за кредит за текущо
потребление от 06.04.2006г.;
- сума в размер на 5160.84 лева – договорна лихва за периода от 09.12.2009г. до
29.09.2011г.;
- сума в размер на 322.26 лева – разноски за държавна такса;
- сума в размер на 572.06 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение,
за които суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 16.01.2012г. по ч.
гр. д. № 41511/2011г. по описа на СРС, 66 с-в, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № .../2012г. по описа на ЧСИ .......
В ИМ се твърди, че процесните суми са погасени по давност, поради
изтичането на петдишен давностен срок в хода на образуваното изпълнително дело.
Прилага писмени доказателства, които като относими към предмета на делото следва
да бъдат приети.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който признава предявените искове, като
същевременно заявява, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът с
поведението си не е станал причина за завеждане на делото..

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1

Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
439, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност за паричните задължения по изпълнителния лист от 16.01.2012г.
по ч. гр. д. № 41511/2011г. по описа на СРС, 66 с-в, въз основа на който е образувано
изп. дело № .../2012г. по описа на ЧСИ .......
Предмет на така предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо
между страните, че не съществува задължението на ищеца да заплати следните суми:
сума в размер на 10942.10 лева – главница по договор за кредит за текущо
потребление от 06.04.2006г.; сума в размер на 5160.84 лева – договорна лихва за
периода от 09.12.2009г. до 29.09.2011г.; сума в размер на 322.26 лева – разноски за
държавна такса; сума в размер на 572.06 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от
16.01.2012г. по ч. гр. д. № 41511/2011г. по описа на СРС, 66 с-в.
В тежест на ищеца, съобразно твърденията му е да докаже факта на
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него
заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. След
подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в
предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което
установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след
влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по
чл.424 ГПК: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не е могъл
да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния
способ за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Длъжникът
оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение,
ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се тълкува
във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, т.е. фактите следва да са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. Затова разпоредбата на чл.439, ал.2
2
ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не се провежда.
При всички положения обаче неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането дават стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439
ГПК /в този смисъл е и Определение № 956 от 22.12.2010г. по т. д. № 886/2010г., т.
к., І т. о. на ВКС/.
С изготвения по делото доклад /л. 57, стр. 2/ е отделено като безспорно
установен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните фактът на
погасяване на процесните суми по давност.
С оглед изложеното предявените искове се явяват основателни.

По отговорността за разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата 679.89 лева – заплатена ДТ за настоящото производство.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да заплати на адв. Л. А. Г. от САК възнаграждение в размер на 1929.75 лв.,
доколкото са налице предпоставките по смисъла на ЗА.
По приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК настоящият състав намира, че
възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното
наличие на установените в закона две изисквания – с поведението си ответникът да не
е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези
изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката
се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските
в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника /в този
смисъл е Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.
№ 1/2009г., ОСГТК на ВКС е задължително за съдилищата; Определение № 207 от
16.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 216/2010 г., III г. о., ГК; Определение № 501 от
12.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 24/2013 г., II т. о., ТК/.
В настоящия случай, предвид образуваното изпълнително дело № .../2012г. по
описа на ЧСИ ...... и доколкото в действащото законодателство не е предвидено
специално рекламационно производство за погасяване на вземанията по давност, съдът
счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което не са налице
условията по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК. Без значение е обстоятелството, че е
образувано ново изпълнително дело с № 6891/2019г. единствено срещу длъжника
3
Стефан Стоянов Спасов, но не и срещу ищцата. Доколкото ответникът разполага с
процесния изпълнителен лист, то същият би могъл във всеки един момент да депозира
молба за образуване на изпълнително дело и срещу ищцата.

Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявени от М. А. С., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ........ срещу ....., с ЕИК ......, със съдебен адрес: ......, че М. А. С. не дължи
следните суми: сума в размер на 10942.10 лева – главница по договор за кредит за
текущо потребление от 06.04.2006г.; сума в размер на 5160.84 лева – договорна лихва
за периода от 09.12.2009г. до 29.09.2011г.; сума в размер на 322.26 лева – разноски за
държавна такса; сума в размер на 572.06 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от
16.01.2012г. по ч. гр. д. № 41511/2011г. по описа на СРС, 66 с-в, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № .../2012г. по описа на ЧСИ .......
ОСЪЖДА ....., с ЕИК ......, със съдебен адрес: ...... да заплати на М. А. С., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: ........, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 679.89
лева – разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА ....., с ЕИК ......, със съдебен адрес: ...... да заплати на адв. Л. А. Г. от
САК, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата от 1929.75 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4