Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. София, 23.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публично съдебно заседание на десети
юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при участието
на секретаря Теодора ВУТЕВА,
като разгледа докладваното от съдията
Михайлова въззивно гражданско дело № 935 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Т.М.Х. срещу решение №
94/18.07.2019 г., постановено по гр. д. № 565/2015 г. по описа на РС – гр.
Пирдоп, с което е отхвърлен предявеният от Т.М.Х., конституиран като наследник
по завещание на починалата в хода на процеса ищца Надежда Борисова Стефанова,
срещу Н.Г.Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на Н.Г.Б., че ищцата Н. Б.С. (починала
в хода на процеса) е собственик по
наследство на ¼ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 38558.4.403 в гр. Копривщица по КККР, одобрени със заповед № РД –
18 – 17/14.05.2007 г., с площ от 296 кв. м., с адрес на имота – ул. „Г.“ №0 –
стар идентификатор 588, кв. 50, парцел VIII,
при съседи на имота: ПИ 38558.4.374, ПИ 38558.4.409, ПИ 38558.4.404, ПИ
38558.4.400, ПИ 38558.4.402; заедно с построената върху този имот двуетажна
сграда с идентификатор 38558.4.403.1 и ЗП от 119 кв. метра.
Решението
се обжалва с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност и с
искане за отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с
който искът да бъде уважен.
Въззиваемата страна Н.Г.Б. е
депозирала отговор на въззивната жалба, оспорвайки същата.
Въззиваемите С.Н.К. и И.Н.К.
оспорват въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С решение № 94/18.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 565/2015 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, е отхвърлен
предявеният от С.Н.К. и И.Н.К., конституирани като наследници по закон на
починалата в хода на производството ищца Н.Б.С., както и от Т.М.Х.,
конституиран като наследник по завещание на починалата в хода на процеса ищца Н.Б.
С., срещу Н.Г.Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на Н.Г.Б., че ищцата Н.Б. С. (починала
в хода на процеса) е собственик по
наследство на ¼ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 38558.4.403 в гр. К. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 –
17/14.05.2007 г., с площ от 296 кв. м., с адрес на имота – ул. „Г.“ № 0 – стар
идентификатор 588, кв. 50, парцел VIII, при съседи на
имота: ПИ 38558.4.374, ПИ 38558.4.409, ПИ 38558.4.404, ПИ 38558.4.400, ПИ
38558.4.402; заедно с построената върху този имот двуетажна сграда с
идентификатор 38558.4.403.1 и ЗП от 119 кв. метра.
Районният
съд, след като е констатирал смъртта на ищцата Н. Б.С., е конституирал на
основание чл. 227 ГПК наследниците й по закон С.Н.К. и И.Н.К., а впоследствие е
конституирал и жалбоподателят Т.М.Х. на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата Н.Б.С. в качеството му на
наследник по завещание, като е постановил решение по съществото на иска без да
разреши спора кой е действителният наследник на починалата ищца.
В
случая ответникът Н.Г. Б. е оспорила автентичността на завещанието, с което Т.М.Х.
се е легитимирал за участие в процеса, с твърдението, че текстът не е изписан
от завещателя Н.Б.С., както и че подписът след „завещател“ не е положен от нея.
При оспорване автентичността на завещанието (или спазването
на формата му) страната,
която се ползва от документа – в случая въззивникът Т.Х. - следва да проведе главно доказване, т. е. да
установи по безспорен начин, че завещанието е написано и подписано от лицето,
посочено като негов автор – Н.Б. С..
От
заключението на изготвената в производството пред окръжния съд съдебно-почеркова
експертиза, която въззивният съд служебно допусна, и
заключението към която като компетентно изготвено кредитира изцяло, се
установява, че нито ръкописният текст, нито подписът след
„завещател“ върху завещанието на л. 112 от делото на районния съд, с което се е
легитимирал въззивникът, са изпълнени
от завещателя Н.Б.С., като изводът на вещото лице,
работило въз основа на сравнителен материал, съдържащ се в два броя заявления
за издаване на документи за самоличност на български граждани от 19.10.2000 г.
и от 08.04.2014 г., в тази насока е
категоричен. За да обоснове своя доказателствен
извод, вещото лице е посочило, че е констатирало без всякакво съмнение
множество различия в общите признаци на подписите и почерка в изследваното
завещание и сравнителните образци: транскрипция, степен на обработеност
и свързаност, темп на полагане, наклон, разположение на подписа спрямо
предходна дума, форма на линията, образувана от най-долните точки на подписа,
размер и количество на движенията, посока и сложност на движение при изпълнение
на нечетливите елементи, прехождащи парафа, размери и форма на движение при
изпълнение на щрихите, влизащи в конфигурацията на главна буква „Н“, форма и
количество на движения при изпълнение на парафа, взаиморазположение
една към друга на точката на началото спрямо точката на завършване, на
най-високата спрямо най-ниската точка и на най-лявата спрямо най-дясната точка
и размера на ъглите при свързване на посочените точки.
Ето
защо съдът намира, че изследваното саморъчно завещание е нищожно на основание
чл. 25, ал. 1 ЗН.
Съгласно
чл. 227 ГПК, когато страната умре, производството по делото продължава с
участието на правоприемника. За правоприемство в
процесуалното правоотношение е необходимо заявеното с иска субективно право да
е наследимо, а ако е ненаследимо,
законът да предвижда изрично заместването в процесуалното правоотношение.
Заместването в процесуалното правоотношение настъпва от деня, в който е
настъпило материалното правоприемство и е производно
от него. Следователно съответствието на определението по чл. 227 ГПК с
действителното правно положение обезпечава правото на участие на наследника във
висящия исков процес.
Настъпването
на смъртта на страната по делото – ищцата Н.Б.С. – е последвано от нередовност
на учредения процес. При постъпили данни по делото, че починалата страна има
законни наследници, но е направила общо завещателно
разпореждане (включително с имота, предмет на иска), тя се замества и в процесуалното правоотношение от
лицето, ползващо се от завещанието (чл. 16, ал. 1 ЗН). Конституирането като страна в процеса и на
наследниците по закон, и на наследника по завещание, е израз на принципа за
процесуална икономия и обезпечава възможност за проверка на валидността на тези
разпореждания и тяхната относимост към предмета на
спора.
Когато
се увери, че всички зачитат правата на този, когото законът призовава към
наследяване (и той е приел наследството),
съдът прекратява производството по отношение на онези, за които правоприемството е изключено.
Когато
обаче е налице спор кой е действителният наследник на починалата страна, съдът
е длъжен да реши спора. Този спор е по абсолютна процесуална предпоставка на
предявения от наследодателя иск. По него
съдът развива и решава "процес относно процеса". За насрещната страна
има значение спрямо кого решението ще породи сила на пресъдено
нещо.
Настоящият
състав счита, че принадлежността на правото по чл. 227 ГПК е на наследниците по
закон на Н.Б.С. - С.Н.К. и И.Н.К.. В заключението на графологическата
експертиза обосновано и компетентно е мотивирано, че и ръкописният текст, и и
подписът не са на починалата ищца в завещанието от 05.06.2014 година (по аргумент на обратното от чл. 201 ГПК въззивният съд не допусна повторна графологическа
експертиза, въпреки извършеното от жалбоподателя оспорване на приетото
заключение).
По
изложените съображения решението на районния съд следва да бъде обезсилено като
недопустимо в частта относно Т.М.Х., по отношение на когото производството по
делото подлежи на прекратяване.
При
този изход на спора в тежест на същия следва да бъдат възложени разноските,
сторени от ответника по жалба Н.Г. Б. по водене на делото пред въззивния съд – 350. 00 лева за адвокатско възнаграждение,
при извод за неоснователност на възражението за прекомерност на това
възнаграждение, което е близо до минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и разноските пред районния съд в
размер на 1 511. 00 лева.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 94/18.07.2019 г., постановено по гр. д. № 565/2015 г. по описа на РС – гр.
Пирдоп, В ЧАСТТА относно Т.М.Х.,
включително в частта за разноските, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на Т.М.Х..
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 4 ГПК Т.М.Х., ЕГН: **********,***,
да заплати на Н.Г. Благоева, ЕГН: **********,***, сумата от 350. 00 лв. (триста и петдесет лева) – разноски по делото пред въззивния
съд, както и сумата от 1 511. 00 лева (хиляда
петстотин и единадесет лева) – разноски по
делото пред районния съд.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд на Р Б. в 1 – месечен срок от
съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.