№ 235
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502754 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. М. Б. срещу решението на СГС, І – 6 състав от
10.06.2021г. по гр.д. № 2453/2020г., с което е отхвърлен искът й срещу “ОТП Факторинг
България“ ЕАД по чл. 439, ал.2 ГПК за установяване, че не дължи сумата 33 558, 40 лева въз
основа на заповед по чл. 417 ГПК № 349/02.03.2012г. по ч.гр.д.№ 535/2012г. по описа на РС
Ямбол, за принудителното събиране на която е образувано изпълнително дело №
20157910400015 по описа на ЧСИ Т. В.-Н., №***, с район на действие СГС, като погасена
по давност.
Въззивницата Б. иска отмяна на решението и уважаване на иска й, като преповтаря
заявените с исковата молба факти и твърди да са неправилни изводите на съда, че е
уведомена за цесията на вземанията по изпълнителния лист в полза на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД , както и този, че извършените от цесионера изпълнителни действия са
редовни и от естество да прекъснат погасителната давност.
Въззиваемият „ОТП Факторинг България“ ЕАД оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно като краен извод. В
отговор на оплакванията по жалбата и възраженията на въззиваемия излага следното:
Със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №349/02.03.2012г. на РС Ямбол е
постановено незабавно изпълнение от ищцата на паричните й задължения към Банка ДСК
ЕАД, възникнали от неизпълнение на договор за кредит от 17.06.2008г.
Образувано е изпълнително дело през 2015г., по което на 16.03.2015г. и на
17.03.2015г. са наложени запори върху вземания на длъжника в различни банки, съгласно
1
искането на взискателя Банка ДСК ЕАД.
На 16.07.2015г. Банка ДСК ЕАД е цедирала вземанията по изпълнителното дело на
ответника.
На 26.11.2015г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е конституиран като взискател в
изпълнителното производство.
На 31.05.2016г., 12.02.2018г., 10.01.2020г., 14.01.2020г. и 26.02.2020г. са предприети
изпълнителни действия – възбрана и запори, по искане на новоконституирания взискател.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Б. при отказ на 28.10.2019г. и е
влязла в сила на 11.11.2019г. – с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414,
ал.2 ГПК ( в редакцията до изменението на ГПК с ДВ бр.100/2019г.).
Ищцата основава предявения на 26.02.2020г. процесен иск на твърденията, че цесията
на вземането по изпълнителния лист от Банка ДСК ЕАД на „ОТП Факторинг България“
ЕАД от 16.07.2015г. не й е съобщена, поради което извършените в хода на изпълнителното
производство изпълнителни действия от цесионера не могат да прекъснат давността и
съответно вземанията са погасени по давност, която е започнала да тече от последното
предприето от цедента изпълнително действие.
Предявеният иск, като такъв, имащ основанието си в чл. 439 ГПК, може да се основе
само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение т.е. след
11.11.2019г. Следователно всички доводи, основани на възникнали до 11.11.2019г.
обстоятелства не са правнорелевантни за предявения иск. Същите е било допустимо да бъдат
обсъждани в производство по чл. 422 ГПК, каквото обаче не се е развило, тъй като ищцата
не е подала възражение по чл. 414 , ал.2 ГПК.
Безспорно е установено по делото, че до подаване на исковата молба цесията на
вземанията по изпълнителния лист не е била съобщена на ищцата. Съобщаването на цесията
на длъжника не е елемент от фактическия й състав. То е от значение за действието на
цесията спрямо длъжника – от момента, в който той е уведомен за нея от цедента , титуляр
на вземането е цесионерът, поради което старият кредитор не може да иска от длъжника
изпълнение. Приложено към казуса цитираното означава, че законосъобразно като взискател
по изпълнителното дело е бил конституиран цесионера, а извършените от него или по
негово искане изпълнителни действия не са „незаконосъобразни“, както твърди
въззивницата. Въпросът е дали като предприети от цесионер по несъобщена на длъжника
цесия са от естество да прекъснат давността по чл. 116 б. “в“ ЗЗД, но този въпрос остава
неотносим към предмета на спора доколкото, от една страна, осъществените в периода
31.05.2016г. - 11.11.2019г. изпълнителни действия са ирелевантни за иска по чл. 439, ал.2
ГПК, а, от друга, на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД, от влизане в сила на заповедта за
изпълнение т.е. от 12.11.2019г. е започнала да тече нова, петгодишна погасителна давност.
Срокът й не е изтекъл понастоящем, а междувременно, с получаване на препис от отговора
на исковата молба, съдържащ изявление за съобщаване на цесията по пълномощия от
цедента, ищцата е надлежно уведомена за цесията.
Предвид гореизложеното, крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия се следват сторените в настоящото производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 200 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І – 6 състав от 10.06.2021г. по гр.д. №
2453/2020г.
2
ОСЪЖДА Е. М. Б. ЕГН **********, съдебен адрес АД “В., У. и партньори“,
гр.София, пл.Македония №1, ет.18 да плати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, гр.София,
на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК сумата 200 лева за разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3