Решение по дело №3412/2015 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 1082
Дата: 31 октомври 2016 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Анна Великова
Дело: 20153230103412
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Град Добрич, 31.10.2016 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА

 

секретар Х.Х.

разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3412/2015г. по описа на ДОБРИЧКИЯ РАЙОНЕН СЪД и за да се произнесе, съобрази следното:

        

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „Порше лизинг Румъния IFN“ АД, ЕИК RO 12064199, със седалище и адрес на управление Република Румъния, град Букурещ, шосе „***“ № *** (сграда на Порше), В., област И., с която против П.К.И. ЕГН **********, с адрес ***, са предявени обективно съединени искове: главен иск за признаване правото на собственост на ищеца върху лек автомобил „***“ с рег.№ ****, с номер на шаси WVWZZZ3C8P051626 и осъждане на ответницата да му предаде владението на същия, а в условията на евентуалност, в случай, че автомобилът погине или е погинал до приключване на съдебното производство, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца неговата парична равностойност в размер на 9600 лева (след допуснато увеличение на иска в първото съдебно заседание).

         Исковете са основани на следните обстоятелства: „Порше лизинг Румъния IFN“ АД е собственик на лек автомобил марка „***“, с рум.рег.№ ***и бълг.рег.№ ****, с номер на шаси WVWZZZ3C8P051626, считано от***., на основание договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № ********** от същата дата с продавач „Порше Румъния“ при посредничеството на „Кардинал моторс“ ООД. Автомобилът е регистриран на името на ищеца в Полицейски инспекторат в Б. на дата 02.11.2007г. Ищецът е закупил автомобила по искане на свой клиент –***/ADAMSSIMG&GSLR/, К. , село А., К., след отправена оферта за финансов лизинг от 04.07.2007г. и 06.07.2007г. На 17.10.2007г. е подписан договор за финансов лизинг № 9060433/118009 с предмет процесния автомобил. Съгласно приемо-предавателен протокол от същата дата автомобилът е предоставен на лизингополучателя за временно ползване. В изпълнение на този договор са предоставяни услуги, за които са издавани фактури.

         След проучване (по повод спрели плащания по договора за лизинг от месец май 2011г.) ищецът установил извършени редица неправомерни действия с цел прехвърляне правото на собственост върху автомобила на трети лица без знанието и участието на действителния собственик:

         * Съгласно фактура № 11784821 от 10.08.2011г., на посочената дата в Р. „Порше лизинг Румъния ИФН“ е продал на Б.Ч.П. автомобила. Тази фактура е неистински документ – неавтентичен (тъй като не е издаден от посочения в нея за доставчик „Порше лизинг Румъния“ АД) и неверен (защото не е налице съответствие между фактите и обстоятелствата, посочени в него и действителните такива – облигационно отношение по договор за продажба със страни „Порше лизинг Румъния“ АД и Б.Ч.П. не съществува и не е осъществено на посочената дата). Съгласно приетото в Постановление на Апелативна прокуратура – В. от 28.05.2012г., фактура със същия номер, но с друга дата – 16.04.2008г,. е била издадена от ищцовото дружество на трето лице във връзка с продажбата на съвсем друг автомобил марка Audi, модел Allroad. Същевременно ищецът издавал фактури за лизингови плащания - № 16729995/16.04.2011г., № 17379394/02.10.2012г., № *********/02.10.2012г. Посоченият за купувач Б.Ч.П. не е придобил право на собственост върху автомобила, тъй като съгласие за това не е постигнато между него и собственика.

         * С писмен договор за покупко-продажба от 25.08.2011г. в град Н. в., Р., мнимият собственик Б.Ч.П. е прехвърлил правото на собственост върху автомобила на П. Й. Г., представляван от своя пълномощник Ц. К. Ц.. Разпитана в хода на разследването, Ц. е заявила, че между нея и Б. П. имало уговорка за обратно изкупуване на автомобила след регистрацията му в град Д., която не се осъществила. В хода на разследването е било установено, че Б.Ч.П. не е подписал договора за продажба. В Р. се водело дело срещу Г. А. – представител на лизингополучателя, за незаконно придобиване на правото на ползване на автомобила. Образуваното дело № 625/Р2012 на Прокуратура към Апелативна палата К. за престъпление – злоупотреба с доверие, е прекратено с постановление от 21.01.2013г. поради възможността на ищеца да реализира правата си по гражданско-правен ред.

         * На 25.08.2011г. автомобилът е регистриран от Ц. Ц. (пълномощника на купувача П.Й.Г.) на територията на България.

         * На 26.08.2011г. в град Д. П.Й.Г., чрез пълномощника си Ц.К.Ц., е продал на ответницата П.К.И. автомобила с писмен договор с нотариална заверка на подписите на нотариус рег. № 519 на НК.

         След като установил тези факти, ищецът сезирал компетентните органи и на 10.01.2012г. автомобилът бил обявен за издирване в Република Р. Образувано било ДП № 595/2012г. по описа на І-во РУП – Д. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК. По повод молби на ищеца за връщане на автомобила били постановявани откази с постановление от 11.05.2012г. на прокурор в Окръжна прокуратура – Д., потвърдено с друго от 23.05.2012г. на Апелативна прокуратура – Варна; с постановление от 10.07.2012г. на прокурор от Районна прокуратура – Д. Въз основа влязло в сила решение № 149 от 29.04.2014г. по в.гр.д.№ 500/2013г. по описа на Окръжен съд – Д. и след предприети изпълнителни действия по изп.д. № 20147370400878 на ЧСИ Л.Тасева автомобилът е предаден (върнат) на легитимиращата се за негов собственик П.К.И..  

         Лизингополучателят *** не е спазил задълженията си по договора за лизинг и прекратил плащанията към ищеца през май 2011г. и в резултат на това ищецът използвал всички позволени законови средства, за да си върне вещта – започнал изпълнително дело, търсил контакт с лизингополучателя, сезирал органите на реда. Автомобилът е бил откраднат и до 25.08.2011г. не е бил издирен; Б.Ч.П. не е бил собственик и не е могъл да прехвърли на П. Г. собствеността с договор за покупко-продажба. П. Г. не е придобил собствеността и на основание чл. 78 от ЗС. Ищецът е сезирал Прокуратурата на Р. за извършено престъпление и на 10.01.2012г. автомобилът е бил обявен за издирване. Автомобилът реално е изчезнал през май 2011г., непосредствено след прекратяване на плащанията към ищеца от лизингополучателя. Последният не е изпълнил задълженията си по договора да заплаща вноските и да уведоми лизингодателя си за пътувания извън границите на страната, кражба или друго посегателство върху автомобила. В продължение на няколко месеца ищецът е правил опити да се свърже с лизингополучателя и след неуспех е инициирал изпълнителна процедура, която също била безрезултатна. След това ищецът е уведомил компетентните органи за изчезването на колата, както и че той я издирва като своя собственост и от този момент всяко трето лице се явява недобросъвестно. Като се позовава на разпоредбата на чл. 66 от КМЧП, ищецът сочи, че правото на собственост на П.Г., дори да е придобито на основание действащия закон в Р. (по мястото на придобиване на вещта), не може да бъде упражнявано в нарушение на правото по новото й местонахождение – Б. и не може да бъде обосновано с действието на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗС. Освен това разпоредбите на чл. 78 от ЗС не се прилагат, когато вещта е обект на престъпление, за което П.Г. е знаел или предполагал; изменението на чл. 78, ал. 1 от ЗС от 31.10.1997г. въвежда изрично изключение от правилото за придобиване на движими вещи чрез добросъвестно владение, ако са придобити възмездно от несобственик, щом за прехвърлянето на собствеността се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите (такива са МПС). По подробно изложени съображения ищецът отрича правото на собственост на ответницата, придобито по деривативен способ – договор за покупко-продажба от несобственик, и по оригинерен способ – по чл. 78 от ЗС, като сочи забраната за приложението му, когато за прехвърлянето на правата се изисква писмен договор с нотариална заверка на подписите (ал. 1), както и отрича качеството й на добросъвестен владелец по правно основание за възмездно придобиване (по ал. 2).

         В писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответницата оспорва допустимостта и основателността на исковете.         Навежда следните правни доводи за недопустимост на иска: 1) Липса на надлежна пасивна легитимация за ответника по иска, тъй като когато ищецът е предоставил своя вещ за ползване на друго лице на основание договор за наем/лизинг и иска връщане на вещта след прекратяване на договора, обосновавайки претенцията си с правото си на собственост и отпадането на основанието за държането на насрещната страна, той защитава правото си на собственост и надлежен ответник по този иск, като носител на права и задължения в облигационното отношения) е наемателят/лизингополучателят. Изложените съображения обосновават недопустимост и обективно съединения иск за парично вземане. 2) Преклудиране на права по силата на специални разпоредби на закона -съгласно чл. 78, ал. 2 от ЗС собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Този срок за ищеца е изтекъл и правото да се иска вещта за него е преклудирано. Ответницата се позовава на добросъвестно владение на процесния автомобил, защото не е получавала вещта чрез престъпление, насилие или други умишлени непозволени от закона действия. 3) Липса на защитим от закона правен интерес - за ищеца липсва интерес да води иск за връщане на превозното средство или за получаване на неговата парична равностойност. Интересът на ищеца е удовлетворен. Съгласно договор за финансов лизинг № 9060433/118009, сключен между ищеца и Порше застрахователен брокер ООД, застраховка КАСКО покрива риска от щети, предизвикани от катастрофи, кражби и др. (чл.11, т.2). В случай на кражба или тотална щета Лизингодателят ще получи от Застрахователя обезщетение в съответствие с Общите условия на застраховки КАСКО. Ползвателят (Лизингополучател) ще поеме всички щети, които не са покрити от застраховката (чл.11, т.5-6).

         Ответницата изразява становище по обстоятелствата, на които се основава искът, като противопоставя възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, както следва:

         Ответницата отрича собственическата легитимация на ищеца. Оспорва верността на датата и истинността на съдържанието на представената от ищеца Идентификационна книжка на автомобила с регистрационен номер B72BWU по отношение на посочения в него собственик и относно записванията, че „Порше Лизинг Румъния ИФН“ АД е собственик на моторно превозно средство с марка „***“ и идентификационен номер на рамата (VIN) WVWZZZ3CZ8P051626. Оспорва верността на датата на Фактура № **********/11.10.2007г. Оспорва съдържанието фактурата, като поддържа възражение относно записванията в нея, че: а) не се основават на конкретно придобивно основание; б) не съответстват на заявеното от ищеца основание за придобиване на собствеността върху спорната вещ; в) не сочат като продавач субекта, който според твърденията на ищеца в исковата молба се явява праводател/прехвърлител на права върху вещта. В потвърждение на направените възражения са записванията във фактурата „продадено чрез Кардинал моторс ООД“, които навеждат на придобиване на права в схемата на финансовия лизинг от трети лица, а не от ищеца. Тези записвания още веднъж потвърждават, че ищецът не успява да установи по убедителен начин собственическата си легитимация по отношение на спорната вещ. Договорът за лизинг е оспорен като бланков и неотносим по спорния предмет. Приемо-предавателният протокол за предаване на посоченото превозно средство от дилъра ***на ползвателя ***не е обвързващо съда и ответника доказателство, защото не съдържа дата и място на съставяне, поради което навежда на нарочен документ, създаден за целите на настоящото производство. Представените от ищеца фактури (упоменати в исковата молба №16729995/16.04.2011 г.; №17379394/02.10.2012 г.; №17379414/02.10.2012 г.) не установяват правото на собственост на ищеца върху процесното превозно средство. Тези документи са оспорени от ответницата като неистински и с невярно съдържание, тъй като удостоверяват плащания от лизингополучателя към ищеца през 2011/2012г., а в исковата молба ищецът твърди, че лизингополучателят е прекратил плащанията към Порше лизинг Румъния преди това - през май 2011г.

         Ответницата твърди, че е собственик на лек автомобил - „***” с рег.№***, идентификационен номер на рамата №WVWZZZ3CZ8P051626 и номер на двигателя***, като правото на собственост е придобила съгласно изискванията на чл. 144 от ЗДвП въз основа на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите с рег.№ 4092/26.08.2011г. на нотариус Ю. Д. – К., вписана с per. № *** в регистъра на Нотариалната камара на Република Б. Превозното средство е регистрирано на нейно име като собственик в сектор „Пътна полиция” - КАТ при ОД на МВР - Добрич съобразно изискванията на чл. 4 и сл. от Наредба №1-45 от 24.03.2000г. за регистрация, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях. Притежава издадено на нейно име като собственик свидетелство за регистрация на МПС№*********/26.08.2011г. Установила владение върху вещта добросъвестно и упражнява фактическа власт на правно основание с права, като ищецът не разполага с права, които могат да й бъдат противопоставени по начин, който да обуславя основателност на исковата му претенция.

         Праводателят на ответницата П.Й.Г. е установил владение върху автомобила на правно основание - възмезден договор за покупко-продажба, сключен на 25.08.2011г. в гр. Н. в., Р. между румънския гражданин Б. К. П. (***) като продавач и П.Й.Г., чрез неговия пълномощник Ц. Г. Ц., като купувач. По силата на този договор е налице възмездно придобиване от страна на купувача П.Й.Г., което придобиване е добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. По правилото на чл. 78, ал. 1 от ЗС придобилият добросъвестно и възмездно владението на движима вещ става неин собственик, независимо от това дали неговият праводател е бил собственик. Именно на това основание и съобразно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП лекият автомобил е регистриран на името на П.Й.Г. като собственик при първоначалната му регистрация в сектор ПП - КАТ при ОД на МВР - Д. Изричното изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 от ЗС за придобиване собствеността на движими вещи чрез добросъвестно владение, ако са придобити от несобственик, се прилага в случаите, когато за прехвърляне на собствеността се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП изисква нотариална заверка на подписите на страните, но само при определен вид случаи, а именно при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили. При неговото тълкуване „по аргумент за противното“ се извежда правилото за прехвърляне собствеността на моторни превозни средства, които не са регистрирани. За тези случаи важи общото правило на чл. 144, ал. 1 от ЗДвП, а именно собствеността се прехвърля с писмен договор. В този случай според вътрешното право в РБългария за прехвърляне собствеността на процесния лек автомобил на П.Г. не е била необходима нотариална заверка на подписите, автомобилът не е бил регистриран на територията на Република Б. За придобиване собствеността е приложимо правилото на чл. 144, ал. 1 от ЗДвП - въз основа на писмен договор, какъвто е сключен.

         Ответницата твърди, че сходна е правната уредба в законодателството на Република Р. Според действащото право на Р. държава към 25.08.2011г. собствеността върху регистриран лек автомобил се прехвърля валидно с подписване на консесуален договор при спазване на писмена форма, установена като изискване за действителност на сделката. Съгласно Гражданския кодекс от 1865г. на Р., продажбата на лек автомобил съставлява консесуален договор, сключен валидно с документ с лични подписи. Това прави неотносима за настоящия случай разпоредбата на чл. 66 от КМЧП. Румънското законодателство също предвижда юридическите норми, уреждащи придобиване право на собственост върху движимо имущество чрез т.нар. usucapio, изведен още от римското право като оригинерен способ /основание/ за придобиване право на собственост - по давност. Съдържанието на чуждите юридически норми е установено по реда на правното сътрудничество чрез възложена и изпълнената съдебна поръчка по в.гр.д.№ 500/2013г. на Добричкия окръжен съд.

         Ответницата се позовава на своята добросъвестност, като лице, получило правомерно фактическа власт върху вещта, която фактическа власт осъществява за себе си посредством действията, за които е оправомощен носителят на правото на собственост със съзнание, че ги прави за своята вещ.

         При евентуално уважаване на исковете, ответницата противопоставя възражения за направени от нея необходими разноски, формирани преди предявяване на исковата молба, с която е смутено владението на ответницата, а именно: - 180 лева - разходи за ключарски услуги, извършени при предаването и получаването на автомобила по ИД № 20157370400276, които били необходими за отключването му при запазване целостта и здравината на купето при принудително отваряне поради неработещи/клеясали системи за отключване (Фактура №449/15.04.2015 г. от ЕТ „Секрет - С.Р.); -         833,33 лева - разходи за смяна на деформирани гуми и оборудване на автомобила с нови гуми, необходими за поддържане на техническо състояние за безопасно управление на МПС (Фактура №12115/28.04.2015г. на „Мирата" ЕООД); - 4914,23 лева - разходи за привеждане на автомобила в техническа изправност (Проформа - фактура №S00800157160/22.04.2015г. на „***" ООД); - 630 лева - разходи за автобояджийски услуги за възстановяване на боя и лаково покритие (Фактура №46/05.06.2015г. на ДЗЗД „Автосервиз“ Д.); - 356,90 лева - заплатен местен данък за превозни средства по ЗМДТ, от които за 2012г. заплатен целия дължим размер от 237,39 лева и за 2013г. заплатена първа годишна вноска в размер на 118,96 лева (внесени по бюджета на Община Добрич).

Противопоставя се възражение за задържане на вещта въз основа на вземанията за претендираните разноски, подобрения и вреди до тяхното окончателно заплащане. В условие на евентуалност е противопоставено възражение за тяхното прихващане с претендираното от ищеца парично вземане (по втория иск).

Претенциите са оспорени от ищеца с доводите, че разходите не са извършени, не съставляват необходими разноски, не съществуват към настоящия момент с влияние на увеличение на стойността на имота.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд – Добрич е компетентен да разгледа спора на основание чл. 4, т. 1 от Раздел І на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 12, ал. 2 от КМЧП.

Съгласно чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от КМЧП приложимият материален закон за сделките, осъществени на територията на Румъния и за придобиването на движима вещ въз основа на добросъвестно владение, осъществено на територията на Румъния, е румънският, а за сделката, осъществена на територията на България, респективно за придобиването на движима вещ въз основа на добросъвестно владение, осъществено на територията на България - българският. Съгласно чл. 43, ал. 1 от КМЧП съдът установява служебно съдържанието на чуждото право, като може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 43 от КМЧП предвижда, че страните могат да представят документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган. В отговора на исковата молба ответницата се е позовала на съдържанието на правото на Румъния по относимите по делото правни институти, установено в хода на друго съдебно производство по пътя на правното сътрудничество. Събрани в хода на съдебно производство, те съставляват служебно известни за съда факти и при липса на възражение от страна на ищеца по съдържанието на правото, следва да се използват по настоящото дело.

По допустимостта на исковете

По възражението на ответницата за недопустимост на исковете поради липса на надлежна пасивна легитимация съдът се е произнесъл с определение от 22.01.2016г., като го е намерил за неоснователно по съображения, че при заявено самостоятелно право на собственост върху движима вещ и твърдение, че същата се държи без правно основание от ответницата, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за предаване владението на собствената му вещ, евентуално за заплащане на нейната парична равностойност. Твърдението, че именно ответницата държи без основание собствената на ищеца вещ, обосновава нейната пасивна процесуална легитимация, както по иска по чл. 108 от ЗС, така и по този по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.

Второто възражение за недопустимост на исковете е обосновано с довода за преклудиране на права по силата на специални разпоредби на закона - съгласно чл. 78, ал. 2 от ЗС собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Преценката за неговата основателност изисква обсъждане на събраните по делото доказателства и приложимостта на посочения от ответницата институт в конкретния случай.

Възражението на ответницата за липса на защитим от закона правен интерес (и за това недопустимост на исковете), предвид възможността ищецът да получи застрахователно обезщетение по сключен договор КАСКО с покрит риск от щети, предизвикани от катастрофи, кражби и други, е също неоснователно. По правилата на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ГПК надлежен ищец е лицето, от чието име се води делото и което е заявило твърдение, че спорното право му принадлежи. При липсата на твърдения, че застрахователно обезщетение е получено и собствеността върху вещта е прехвърлена на застрахователя (по вътрешните отношения между тях), надлежен ищец е застрахованият. При доказаност на възражението на ответницата за изплатено застрахователно обезщетение по покрит риск „кражба“ подлежи на преценка обстоятелството дали собствеността върху вещта е прехвърлена в полза на застрахователя или посочено от него лице.

По основателността на исковете

Ищецът „Порше лизинг Румъния IFN“ АД се легитимира за  собственик на лек автомобил марка ***, с номер на шаси WVWZZZ3CZ8P051626, на основание договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № ********** от 11.10.2007г., с продавач „Порше Румъния“ ООД, за цена от 85613,03 рум.леи, при посредничеството на „Кардинал моторс“ ООД (л. 60 и л. 273). Във фактурата са идентифицирани страните по сделката – продавач и купувач, предметът на договора – автомобил с всички индивидуализиращи белези и цената; посочена е дата на доставката и дата на падеж; отразено е, че вещта е за потребител „Адамс Сим Г&Г“. С оглед това съдържание, неоснователно е оспорването на ответницата, заявено в отговора на исковата молба, че записванията в документа не се основават на конкретно придобивно основание, че не сочат като продавач твърдяния от ищеца и че не съответстват на посоченото от ищеца основание (само това са своевременно заявените от ответницата оспорвания). Съгласно идентификационна книжка (голям талон на превозно средство), л. 17 и л. 253 от делото, автомобилът е регистриран на името на ищеца в Полицейски инспекторат в Б. на дата 02.11.2007г. Същите данни са вписани и в удостоверението за регистрация на автомобила (получил рег. № В – 72 – BWU), издадено от компетентния държавен орган в Република Румъния и съдържащо се, наред с големия талон, в преписката по регистрация на автомобила в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Д. (л. 305 и 306), както и по ДП 595/2012г. на І-во РУП – Д. Касае се за официални удостоверителни документи, съставени от длъжностно лице на държавата по регистрация на МПС, по реда, установен за това, въз основа представено придобивно основание по правото на страната, чиято доказателствена сила не е опровергана по делото. Така представените писмени доказателства установяват придобитото от ищеца право на собственост на лек автомобил марка Фолксваген Пасат Комфортлайн, с номер на шаси WVWZZZ3CZ8P051626 по договор, сключен с производителя на вещта.

Че ищецът е закупил автомобила по искане на свой клиент – Адамс Сим Г&Г ООД след оферта за финансов лизинг от 04.07.2007г. и 06.07.2007г. (л. 20 и 22), свидетелства подписаният на дата  07.09.2007г. договор за финансов лизинг № 9060433/118009 с предмет „1 брой Фолксваген Пасат 2,0 TDI 140 к.с.“ (л. 38). Договорът е концентриран за лек автомобил марка***, с номер на шаси WVWZZZ3CZ8P051626 при предаването му от лизингодателя на ползвателя с приемо-пр***” при ищеца, се установява, че през месец октомври 2011г. дружеството е получило писмо от „Гранична полиция”, с което е уведомено за регистрацията на автомобила в Б. през месец август 2011г. и че след това ищецът чрез совите адвокати е предприел действия за обявяване на вещта за открадната - по делото е прието писмо от Главен инпекторат Гранична полиция от 11.10.2011г. (л. 78), с което ищецът е уведомен, че автомобилът фигурира с регистрация и в Република Б. с № ****от 26.08.2011г., собственост на П.И.. Последното плащане, направено от ползвателя по лизинговия договор, според свидетеля, е през месец юни 2011г. и след тази дата не са извършвани повече плащания. Предприели са действия в Р. за търсене на автомобила, но не са успели да го намерят, нито са успели да се свържат с управителя на дружеството - лизингополучател. Ищецът е продължил да издава фактури за дължимите месечни плащания по договора за лизинг (представени по делото), но доколкото противното не е установено, след месец юни (по показанията на свидетеля) плащания на дължимите вноски не са правени, както и не е настъпило прехвърляне на правото на собственост при условията на чл. 9.1. от договора.

С постановление от 21.01.2013г. по дело № 625/Р2012 на Прокуратурата към Апелативна палата К. е разпоредено незапочване на наказателно производство срещу А. Г. (***) за престъпление злоупотреба с доверие и изпращане на производството на компетентна прокуратура за престъпления фалшифициране на вписвания с личен подпис, ползване на фалшификат и фалш в декларации. След като лекият автомобил е обявен за издирване в Шенгенската информационна система на 10.01.2012г. по сигнал на румънската държава и жалба на собственика, на 22.12.2012г. (според отразеното в постановлението) органите на Гранична полиция са информирали ищеца за това, че А. Г. си е присвоил неправомерно автомобила. По преписката е установено, че на 24.05.2010г. управителят на лизингополучателя е прехвърлил всички свои дялове в дружеството на Е. О., както и че му е предал автомобила с уведомлението, че е предмет на лизингов договор.

 Установено е, че след преустановяване плащанията по договора за лизинг през юни 2011г., с фактура, издадена от „Порше Лизинг Румъния“ ООД с номер 11784821 от 10.08.2011г., е документирана продажба на автомобила на лицето Б.Ч.П. с ЕРК 1781216374098 за сумата от 63418,56 леи. Фактура с посочения номер – 11784821, не е издавана от ищеца през 2011г. По делото е представена издадена от него на дата 16.04.2011г. фактура с № 16729995. Видни са по-късната дата на издаване и въпреки това по-големият номер на документа. Ищецът е представил по делото издадена от него фактура с номер 11764821 от 16.04.2008г., която е във връзка с друго правоотношение – касае лизингова вноска по договор за лизинг № 129674 – л. 356 (същият номер е отразен и в приемо-предавателен протокол за друг автомобил –***3.0 ТДИ) с контрагент „Конвас Конструкт“ ООД (л. 262 и л. 265). Фактурата с номер 11784821 от 16.04.2008г. е включена в картона на досие на лизингополучателя (л. 403), като от подреждането в същия се установява възходящият ред на номерата на издаваните фактури. Така обсъдените писмени доказателства установяват по делото неиздаването от ищеца на фактура с номер 11784821 от 10.08.2011г., която да документира валидна продажба на автомобила на лицето Б.Ч.П. с ЕРК 1781216374098 за сумата от 63418,56 леи.

При използване на преправената фактура автомобилът е предмет на сключен на дата 25.08.2011г. в град Н. в. договор за продажба между  продавач Б.Ч.П. и Ц.К.Ц., последната като пълномощник на П.Й.Г., при цена от 500 леи. На купувача са предадени вещта, регистрационният талон и идентификационната карта на името на „Порше Лизинг Румъния“ ООД. В същия ден (на 25.08.2011г.) пълномощникът на купувача е внесъл автомобила в Б. и го е регистрирал по реда на ЗДвП с рег. № ТХ 10 20 ХК в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич. Издадено е свидетелство за регистрация № ********* от 25.08.2011г. На следващия ден чрез същия пълномощник П.Г. е сключил с ответницата П.К.И. договор за продажба с нотариална заверка на подписите № 4092/26.08.2011г. на нотариус с рег. № 519 по регистъра на НК, като промяната на собствеността е надлежно регистрирана от Пътна полиция с издаване на ново свидетелство за регистрация с номер ********* от 26.08.2011г. (документите са приети на л. 291 – 294 и л. 303 – л. 318 от делото).

В исковата молба ищецът е заявил, че в хода на разследването по ДП 595/2012г. по описа на ІРУП-Д. с графическа експертиза е било установено, че Б. П. не е подписал договора за покупко-продажба с Ц. С това той е оспорил валидността на договора – нищожност поради липса на съгласие, а не само неговия вещно-транслативен ефект. При оспорване действителността на една правна сделка, оспорващият я следва да установи всички обстоятелства, с които обосновава довода си за недействителност на правния акт – в случая липсата на съгласие поради липса на волеизявление от сочения за продавач румънски гражданин. За установяване на това обстоятелство в исковата молба ищецът е посочил като доказателствено средство заключение на вещо лице по извършена в хода на досъдебно производство експертиза. С нарочно определение – това по чл. 140 от ГПК, съдът не е допуснал посоченото заключение като доказателство по делото по причина, че същото не е събрано по предвидения за това в ГПК ред и изрично е указал на ищеца да посочи друго доказателствено средство за установяване на наведения от него факт. Последното не е изпълнено. По пътя на правното сътрудничество по ДП 595/2012г. с писмо от Прокуратурата при Градски съд М. е установено, че съществува румънски гражданин с имена Ч. П. Б., който е притежавал лична карта серия VS № 405873, която той писмено е декларирал, че е изгубил през месец юни 2011г. в град М. и му е издадена нова лична карта на 27.09.2011г. серия VS № 500165. В писмената декларация Ч. П. Б. е заявил също, че не е ходил в град Н. в., област К. и не е сключвал никакъв договор за покупко - продажба на лек автомобил с Ц.К.Ц.. Декларацията съставлява подписан от трето по делото лице частен документ, който единствено установява авторството на изявлението, но не и истинността на изявлението. За да се ценят изявленията по делото, това лице трябва да бъде разпитано като свидетел, за да потвърди в показания пред съда писмено заявеното. Разпитът му обаче не е поискан от ищеца. Данните по прокурорската преписка сочат на вероятност (така недопуснатото заключение на вещото лице, без сигурност в извода) подписът на продавача в оспорения договор да не е положен от лицето Б. П., но не установяват този факт пряко и пълно. А, както вече се посочи, този, който твърди един договор да е нищожен, трябва да установи фактите, които обуславят тази нищожност. При липса на преки доказателства в тази насока, договорът е валидно сключен с личните подписи на сочените за автори на изявленията в него Б. П. като продавач и Ц. К., като пълномощник на П.Г. – купувач. Освен това, когато едно лице е установило държане върху една вещ, се предполага, че то е владелец и трудността по доказването пада изцяло върху ищеца, който иска да виндицира вещта. Той трябва да докаже, че липсва някое от условията за придобиване право на собственост чрез установяване на добросъвестно владение, а щом твърди, че праводателят на ответницата не е получил вещта на правно основание, той следва да установи това /така проф. В. Е. Т., С.-Р, 2001г., стр. 187 – 188/. Не са налице доказателства и за постигната уговорка за обратно изкупуване (такива не могат да бъдат показанията на Ц. Ц. по досъдебното производство) - в писмения документ (при недопустимост на свидетелските показания и по румънския закон – чл. 1191 от ГК). 

Съгласно чл. 1294 от Гражданския кодекс от 1865г. (приложимо право), продажбата е споразумение, чрез което две страни се задължават помежду си – едната да прехвърли на другата собствеността върху дадено нещо, а другата да заплати на първата цената му. Според действащото право на Румънската държава към 25.08.2011г., по тълкуване във вътрешноведомствена бележка, продажбата на регистриран лек автомобил съставлява консесуален договор, сключен валидно с документ с лични подписи. В член 1909, ал. 1 от ГК е уредено придобиване на движима вещ по давност чрез добросъвестно владение с факта на получаване на владението „без да е необходимо да премине известно време“, при запазване на правата на собственика на откраднатата вещ в тригодишен срок от кражбата, съгласно ал. 2 на чл. 1909 от ГК. В установения от закона срок ищецът не е упражнил правото си по посочения текст от закона и с изтичането му тази възможност вече е погасена. Налице е валиден договор за продажба, сключен с несобственик, който не транслира права, но въз основа на който праводателят на ответницата е придобил собствеността на вещта с „факта на притежанието” - с установяването на добросъвестно владение по правилото на чл. 1909, ал. 1 от ГК. Незнанието на пълномощника, че договаря с несобственик (за противното доказателства няма) и постигнатото съгласие в изискуемата от закона форма, без доказване на липсата на съгласие, определя владението като добросъвестно.

По тези съображения съдът намира, че П.Г. е придобил собствеността върху автомобил марка ***, с номер на шаси WVWZZZ3CZ8P051626, по оригинерния способ като добросъвестен владелец, който способ се е осъществил по правото на държавата по местопридобиване. Сключеният между него и ответницата по делото договор за продажба с нотариална заверка на подписите № 4092/26.08.2011г. на нотариус с рег. № 519 по регистъра на НК, след регистрацията на автомобила на територията на Република България, е валиден (като облечен в изискуемата форма за валидност по българското право) и с вещно-транслативно действие, като сключен с носителя на правото на собственост.

Искът подлежи на отхвърляне, като не е налице неговата недопустимост по правилото на чл. 78, ал. 2 от ЗС (по възражението на ответницата). Ответницата П.И. не е придобила по възмезден начин владението на автомобила на правно основание от несобственик, без да знае това и в случая не е приложима разпоредбата на чл. 78 от ЗС (приложимото право с оглед местоизвършване на сделката), защото за прехвърлянето на собствеността върху вещта се изисква нотариална заверка на подписите (чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, предвид това, че автомобилът е бил вече регистриран в България). С чл. 78, ал. 2 от ЗС е регламентирана възможност за предявяване на ревандикационен иск срещу лице, установило фактическа власт при условията на чл. 78, ал. 1 от ЗС върху крадена или изгубена вещ, която може да бъде упражнена до изтичане на три години от кражбата или изгубването, а с изтичането на този срок правото на действителния собственик се преклудира. Последното го лишава от право на иск за собствеността върху вещта, което следва да бъде съобразено служебно от съда. Но, в настоящия случай, както вече се посочи, чл. 78, ал. 1 от ЗС не е приложим – от една страна, защото ответницата е придобила собствеността по деривативен способ и тя не е владелец, а от друга - защото с изменението в ДВ, бр. 100/1997г. е въведено още едно изключение – установяването на добросъвестно владение на възмездно правно основание не поражда право на собственост в патримониума на владелеца, когато обект на сделката е движима вещ, за прехвърлянето на собствеността върху която се изисква квалифицирана форма. Независимо от това дали вещ с утежнена форма за прехвърляне е била обект на кражба или не, нейният добросъвестен и придобил фактическа власт на възмездно и годно правно основание владелец не придобива собствеността върху нея от момента на получаване на владението на основание чл. 78, ал. 1 от ЗС, а предвиденият с чл. 78, ал. 2 от ЗС срок не е такъв на придобивна давност – такъв  е срокът по чл. 80, ал. 1 от ЗС. По тази причина, като не придобива собствеността върху вещта с квалифицирана форма за прехвърлянето по правилото на чл. 78, ал. от ЗС, за добросъвестния владелец на такава вещ остава открита единствено възможността да я придобие с непрекъснато владение в продължение на петгодишния давностен срок по чл. 80, ал. 1 от ЗС. За придобиването на правото на собственост по давност върху движими вещи обстоятелството, че вещта е била предмет на кражба, е без значение, освен когато самият владелец е придобил владението чрез престъпление – чл. 80, ал. 2 от ЗС. Независимо от това дали вещ, за прехвърлянето на която се изисква спазването на квалифицирана форма, е била обект на кражба или не, нейният добросъвестен и придобил фактическа власт на възмездно и годно правно основание владелец не придобива собствеността от момента на получаване на владението на основание чл. 78, ал. 1 от ЗС. Тези съображения, приети в решение № 66 от 18.07.2016г. по гр.д.№ 5967/2015г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение, постановено в производство по чл. 290 – чл. 293 от ГПК, определят предявения иск като процесуално допустим (въпреки характера на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 от ЗС, но предвид неприложимостта на този институт за вещи от вида на процесната).

Не подлежи на разглеждане евентуалният иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, при което той е предявен – основателност на иска в неговата установителна част и погиване на вещта към датата на приключване на устните състезания. На обсъждане не следва да се подложат и възраженията на ответницата за направени необходими разноски за запазване на вещта и задържането й до заплащането им, респективно за прихващане, които са предявени като евентуални, при уважаването на иска по чл. 108 от ЗС, съответно този по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата разноски в размер на 50 лева внесен депозит за превод и 800 лева платено адвокатско възнаграждение. Разноските, направени по повод заявеното евентуално възнаграждение за признаване право на задържане (депозит за вещо лице и разноски за свидетел) не се присъждат, поради неразглеждане на възражението.

Водим от изложеното, районният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Порше лизинг Румъния IFN“ АД, ЕИК RO 12064199, със седалище и адрес на управление Република Р., град Б., шосе „***“ № *** (*****), В., област И., против П.К.И. ЕГН **********, с адрес ***, иск за признаване правото на собственост на ищеца върху лек автомобил „***“ с рег.№ ****, с номер на шаси WVWZZZ3C8P051626 /с предходен румънски рег. № В-72-BWU/, придобито на основание договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № ********** от 11.10.2007г. с продавач „***“ при посредничеството на „Кардинал моторс“ ООД, и осъждане на ответницата да му предаде владението на същия.

ОСЪЖДА „Порше лизинг Румъния IFN“ АД, ЕИК RO 12064199, със седалище и адрес на управление Република Р., град Б., шосе „****“ № 2 (****), В., област И., да заплати на П.К.И. ЕГН **********, с адрес ***, разноски в размер на 50 лева внесен депозит за превод и 800 лева платено адвокатско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добричкия окръжен съд.

                                                                       

                                                                                СЪДИЯ :