РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110148895 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма]) срещу С. Т.
А.а (с предходно фамилно име М., с оглед данните от служебно извършената актуална
справка от НБДН) кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 274,08 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 03.01.2015 г. и
допълнително споразумение от 04.05.2018 г. за мобилен номер [мобилен номер], от която:
сумата от 92,46 лева, представляваща неустойка, формирана от стойността на три месечни
абонаментни такси и сумата от 181,62 лева, представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство [марка и модел] с отстъпка от редовна цена и сумата от 149,73 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
28.01.2018 г. за мобилен номер [мобилен номер], от която: сумата от 62,46 лева,
представляваща неустойка, формирана от стойността на три месечни абонаментни такси и
сумата от 87,27 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
[марка] [модел] Dual Black с отстъпка от редовна цена, за които суми по ч. гр. дело №
46057/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.10.2020 г.
Ищецът [фирма] (търговско наименование от 28.02.2022 г. съгласно данните от
ТРРЮЛНЦ) твърди, че между него и ответницата С. Т. А.а бил сключен договор за мобилни
услуги от 03.01.2015 г. за мобилен номер [мобилен номер], изменен с допълнително
споразумение от 05.04.2018 г. Във връзка с този договор между страните бил сключен
договор за лизинг от 04.05.2018 г. за устройство [марка] [модел] Dual Black. Посочва, че
стандартната цена на устройството била 869,90 лева, а договорената лизингова цена с
избраната програма Тотал – 527,76 лева, както и, че отстъпката, която ответницата получила
била в размер на 342,14 лева. Изложено е, че между страните бил сключен и договор за
1
мобилни услуги от 28.01.2018 г. за номер [мобилен номер]. Във връзка с него същите
подписали и договор за лизинг от 04.05.2018 г. за устройство [марка и модел] при лизингова
цена от 662,16 лева и стандартна цена на устройството в размер на 869,90 лева. Ищецът
поддържа, че отстъпката за устройството, получена от С. А.а, била в размер на 207,74 лева.
Излага, че поради неизпълнение на задълженията на ответницата за заплащане на
дължимите суми по договорите през периода от 15.11.2018 г. – 14.03.2019 г., същите били
предсрочно прекратени по нейна вина. Ищецът издал крайни фактури за дължимите суми,
съответно фактура № [номер на фактура] от 15.03.2019 г. и фактура № [номер на фактура]
от 25.03.2019 г. Поддържа, че на основание т. IV-4 от допълнителното споразумение от
05.04.2018 г. за абоната възникнало задължение да заплати в полза на [фирма] сумата от
274,08 лева – неустойка, формирана по следния начин: 92,46 лева – стойност на три
стандартни абонаментни такси в размер от по 30,82 лева и 181,62 лева – част от разликата
между стандартната цена на устройството съгласно действащата към момента на сключване
на договора ценова листа и общата лизингова цена, съответстваща на оставащия срок на
договора. На основание т. 11 от договора от 28.01.2018 г. за А.а възникнало задължение да
заплати на ищеца неустойка в размер на 149,73 лева, формирана, както следва: 62,46 лева –
стойност на три месечни абонаментни такси в размер от по 20,82 лева и 87,27 лева - част от
разликата между стандартната цена на устройството съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа и общата лизингова цена, съответстваща на оставащия
срок на договора. Изяснява, че за процесните вземания в полза на [фирма] и срещу
ответната страна била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
46057/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав, препис от която бил връчен
на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 47 ГПК, поради което и с оглед
дадени от съда указания [фирма] предявило исковете, предмет на настоящия процес. С тези
съображения ищцовата страна обосновава правния си интерес от търсената защита и
отправя искане за уважаване на исковите претенции чрез признаване за установено
съществуването на парични вземания в размер на сумата от 274,08 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 04.05.2018 г. за мобилен
номер [мобилен номер] и на сумата от 149,73 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 28.01.2018 г. за мобилен номер [мобилен номер].
Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата С. Т. А.а,
чрез назначения и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Н. А. оспорва
предявените искове. Сочи, че договорът за потребление е сключен при общи условия, с
които ответната страна не е имала възможност да се запознае предварително и да влияе
върху съдържанието им, както и, че същият е в нейна вреда и създава значителна
нееквивалентност между правата и задълженията на страните. С оглед на тези съображения
счита, че договорът е нищожен. В съдебно заседание уточнява, че процесните неустойки са
начислени в противоречие със Закона за защита на потребителите, съгласно който в случай
на допусната забава потребителят дължи единствено лихва за забава върху вноските. По
тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства и съдържащите се такива в приложеното по
настоящото дело ч. гр. дело № 46057/2020 г. по описа на СРС, 51-ви състав, се установява, че
между [фирма] (тогава [фирма]), в качеството му на мобилен оператор и ответницата С. Т.
А.а (тогава М.), в качеството и на потребител, е сключен договор за мобилни услуги от
03.01.2015 г. по заявка № [номер на заявка], по силата на който на потребителя са
предоставени за ползване мобилен телефонен номер + [мобилен номер], чрез преминаване
от предплатена услуга към стандартен месечен абонамент от 15,99 лева и допълнителни
2
услуги – мобилен интернет с лимит в България, както и мобилно устройство с марка
„[марка]“ модел „[модел] [модел]“, със срок на действие на договора от 24 месеца. В
последния е включена клауза, съгласно която при прекратяването му по инициатива на
потребителя или по негова вина преди изтичане на първоначално уговорения срок, същият
дължи на оператора неустойка в размер от стойността на стандартните за съответния пакет
месечни абонаменти до края на първоначално уговорения между страните срок на договора.
Установено е също, че наред с последната, потребителят дължи и разликата между
стандартната цена на устройството, когато такова е било предоставено за ползване, съгласно
действащата към момента на предоставянето на оператора и заплатената от нето при
предоставянето му. Предвидено е, че след изтичане на първоначалния срок договорът се
превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план, с
възможност да бъде прекратен по всяко време с едномесечно писмено предизвестие.
Приложение към договора представлява ценовата листа за абонаментни планове за частни
лица от 03.01.2015 г., чието получаване абонатът е удостоверил с подписа си.
Приобщените по делото писмени материали сочат, че между ищцовото дружество, в
качеството му на мобилен оператор и ответницата, в качеството и на абонат – потребител, е
сключено допълнително споразумение от 04.05.2018 г. към договора за мобилни услуги с
мобилен/фиксиран номер +[мобилен номер], с което е уговорено същият да бъде използван
при ценови условия по пакет „Тотал 36,99 с допълнителни 5000 МВ“, при стандартен
абонамент от 36,99 лева за нов 24-месечен срок от влизането му в сила или до 04.05.2020 г.
В споразумението е отразено, че при подписването му на потребителя е предоставено
мобилно устройство с марка „[марка]“, модел „[модел] Dual Black“ с посочена обща
лизингова цена с абонаментния план от 527,76 лева и стандартна цена (в брой – без
абонамент) в размер от 869,90 лева, съответно с размер на отстъпката от стандартната цена
от 342,14 лева. В т. 4 от допълнителното споразумение е предвидено, че при прекратяване
на последното преди изтичане на първоначално уговорения срок по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка, формирана от стойността на всички стандартни
месечни абонаментни такси за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок,
която не може да надвишава трикратния размер на последните. В допълнение на тази
неустойка, абонатът дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките
от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както и част от
разликата между стандартната цена на устройството, когато такова е предоставено (в брой –
без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставящия срок на
договора. В т. 5 е предвидено, че сред изтичане на първоначално уговорения срок,
допълнителното споразумение става безсрочно при стандартни условия за избрания
абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко време.
На същата дата, на която е сключено допълнителното споразумение – 04.05.2018 г.
между [фирма] (тогава [фирма]), като лизингодател и С. Т. А.а (тогава М.), в качеството и
на лизингополучател, е сключен договор за лизинг с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване на мобилно устройство с марка „[марка]“ и модел “, модел „[модел]
Dual Black“ с телефонен номер +[мобилен номер] срещу заплащането от страна на
ответницата на стойността му в общ размер от 505,77 лева с вкл. ДДС, с първа вноска от 0
лева с падеж на 04.05.2018 г. и още 23 месечни лизингови вноски в размер от по 21,99 лева,
с падеж на първата на 04.06.2018 г. и падеж на последната на 04.04.2020 г. В клаузата на чл.
4 от договора е посочено, че лизингодателят е предал устройството при подписване на
договора във функционално състояние и според уговорените технически характеристики и с
придружаващата я документация. Предвидена е възможността С. М. да придобие
собствеността върху предаденото за ползване устройство чрез подписване на договор за
изкупуването му преди изтичане на срока на договора за лизинг и при заплащане на
допълнителна сума от 21,99 лева. В случай, че лизингополучателят не упражни това право в
3
посочения срок, след изтичането му същият е длъжен да върне вещта на лизингодателя. В
договора е отразено, че неразделна част от последния са Общите условия на договор за
лизинг на устройство, с които абонатът е удостоверил, че се е запознал и, че ги приема.
Съгласно клаузата на чл. 12 от същите, при неизпълнение от страна на лизингополучателя
на задължение по договора, насрещната страна може да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми.
Изяснява се, че на 28.01.2018 г. между [фирма] (тогава [фирма]), в качеството му на
мобилен оператор и ответницата С. Т. А.а (тогава М.), в качеството и на абонат -
потребител, е сключен договор за мобилни услуги по заявка № [номер на заявка], по силата
на който на потребителя е предоставен за ползване мобилен телефонен номер + [мобилен
номер], чрез преминаване от предплатена услуга към абонаментен план „Тотал 24,99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“, със стандартен месечен абонамент
от 24,99 лева и включени допълнителни услуги, със срок на действие от 24 месеца. В
договора е отразено, че при подписването му на потребителя се предоставя и мобилно
устройство марка „[марка]“, модел „[модел] Dual Black“ с посочена обща лизингова
цена/цена в брой с абонаментния план в размер от 662,16 лева, стандартна цена на
устройството (в брой – без абонамент) в размер от 869,90 лева и отстъпка от тази цена в
размер от 207,74 лева. В договора се съдържа клауза, съгласно която при прекратяването му
по инициатива на потребителя или по негова вина преди изтичане на първоначално
уговорения срок, същият дължи на оператора неустойка в размер от стойността на
стандартните за съответния пакет месечни абонаменти до края на първоначално уговорения
между страните срок на договора, чийто максимален размер не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Установено е също, че наред с
последната, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както
и част от разликата между стандартната цена на устройството, когато такова е предоставено
(в брой – без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставящия
срок на договора. Предвидено е, че след изтичане на първоначалния срок договорът се
превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план, с
възможност да бъде прекратен по всяко време с едномесечно писмено предизвестие.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че на същата дата, на която е
сключен договорът за мобилни услуги - 28.01.2018 г. между страните е подписан и договор
за лизинг с предмет предоставяне от ищеца, като лизингодател, на ответницата, като
лизингополучател, за временно и възмездно ползване на мобилно устройство с марка
„[марка]“ и модел „[модел] Dual Black“ с телефонен номер +[мобилен номер] срещу
заплащането от страна на лизингополучателя на стойността му в общ размер от 634,57 лева
с вкл. ДДС чрез месечни лизингови вноски с падеж на първата на 28.01.2018 г. /в размер от
0 лв./ и още 23, всяка в размер от по 27,59 лева с вкл. ДДС. В клаузата на чл. 4 от договора е
посочено, че лизингодателят е предал вещта при подписване на договора във функционално
състояние и според уговорените технически характеристики и с придружаващата я
документация. Предвидена е възможността С. М. да придобие собствеността върху
предаденото за ползване устройство чрез подписване на договор за изкупуването му преди
изтичане на срока на договора за лизинг и при заплащане на допълнителна сума от 27,59
лева. В случай, че лизингополучателят не упражни това право в посочения срок, след
изтичането му същият е длъжен да върне вещта на лизингодателя.
По делото (като част от приложеното ч. гр. дело № 46057/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 51-ви състав) са представени Общи условия на [фирма] за
взаимоотношения с потребителните на електронни съобщителни услуги (в сила от
10.09.2010 г. и изменени, както следва: на 07.12.20212 г,. на 08.04.2013 г., на 18.06.2013 г.,
на 30.04.2016 г., на 30.06.2017 г. и на 20.09.2018 г.), приложими към отношенията между
4
мобилния оператор и потребителите на мобилната телефонна услуга и другите услуги,
предоставяни от [фирма] чрез някоя от електронните съобщителни мобилни наземни мрежи
– раздел I, т. 1 от ОУ. Съгласно т. 2 от същите, услугите се осигуряват от дружеството въз
основа на индивидуален договор в писмена форма, сключен със съответния потребител, като
за неуредените от последния случаи се прилагат съответните разпоредби на ОУ, които са
неразделна част от договора. В клаузата на т. 23 от раздел IV „Цени на услугите“ е
предвидено, че дължимите от потребителите цени във връзка с предоставените от мобилния
оператор услуги, са: цена за първоначално свързване; месечен абонамент и месечна цена за
ползвани услуги. Съгласно клаузата на т. 24 [фирма] може да предлага на потребителя
намаление на цената или отстъпки при едновременно или свързано закупуване на пакети от
услуги и устройство или на две или повече услуги. В т. 26 – т. 27 от раздел V „Заплащане на
услугите“ от Общите условия е установено, че заплащането на ползваните услуги по
индивидуален договор се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя на датата от месеца съгласно сключения договор, като плащането
следва да се извърши в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването и. Изрично е установено, че неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението за заплащане на стойността и, както и, че при неспазване на
установения срок за заплащане потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки забавен ден. Отразено е също, че при неплащане на сумата по
фактурата в предвидения срок мобилният оператор има право да ограничи и/или да спре
достъпа на потребителя до услугите. Съгласно клаузата на т. 75 от раздел XIV „Отговорност
на потребителите“ от ОУ в случай на неизпълнение от страна на потребителя на задължение
по част XIII от ОУ (предвиждаща в т. 71 задължение за заплащане на определените цени по
начин и в срока по т. 27), [фирма] има правото незабавно да ограничи предоставянето на
услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя при условията
на т. 19б и т. 19в от ОУ. В т. 19б сред основанията за едностранно прекратяване на договора
от страна на мобилния оператор е и предвидено и неплащането от потребителя на
дължимите суми, след изтичане на срока за това – т. 19б, б. „в“.
Като писмени доказателства по ч. гр. дело № 46057/2020 г. по описа на СРС, 51-ви
състав, приложено по настоящото, са представени 7 броя фактури (дубликат) с информация
за фактурирани от страна на [фирма] задължения на ответницата С. Т. М., както следва: 1).
Фактура (дубликат) № [номер на фактура]/15.12.2018 г. за отчетен период от 15.11.2018 г. до
14.12.2018 г. за абонатен № [№] на обща стойност от 77,20 лева с вкл. ДДС, включваща суми
за разговори, данни и съобщения, абонаментни, отстъпки, лизингова вноска и баланс от
предходен период; 2). Фактура (дубликат) № [№] от 27.12.2018 г. за отчетен период от
25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. за абонатен № [№] на обща стойност от 53,86 лева, включваща
суми за разговори, данни и съобщения, абонаменти, вноска за лизинг и баланс от предходен
период; 3). Фактура (дубликат) № [№] от 15.01.2019 г. за отчетен период от 15.12.2018 г. до
14.01.2019 г. за абонатен № [№] на обща стойност от 139,03 лева, включваща суми за
разговори, данни и съобщения, абонаменти, лизингова вноска и баланс от предходен период,
4). Фактура (дубликат) № [№] от 25.01.2019 г. за отчетен период от 25.12.2018 г. до
24.01.2019 г. за абонатен № [№] на обща стойност от 122,95 лева с вкл. ДДС, включваща
суми за разговори, данни и съобщения, за абонамент, вноска за лизинг и баланс от
предходен период; 5). Фактура (дубликат) № [№] от 25.02.2019 г. за отчетен период от
25.01.2019 г. до 24.02.2019 г. за абонатен № [№] на обща стойност от 125,56 лева с вкл. ДДС,
включваща като положителна величина единствено сума – баланс от предходен период; 6).
Фактура (дубликат) № [номер на фактура] от 15.03.2019 г. за отчетен период от 15.02.2019 г.
до 14.03.2019 г. на обща стойност от 717,90 лева, включваща сумата от 274,08 лева –
неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, сумата от 307,86 лева – вноска за
лизинг и сумата от 135,96 лева – задължения от предходен период; 7). Фактура (дубликат) №
[номер на фактура] от 25.03.2019 г. за отчетен период от 25.02.2019 г. до 24.03.2019 г. за
5
абонатен № [№] на обща стойност от 578,78 лева с вкл. ДДС, включваща сумата от 149,73
лева – неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, сумата от 303,49 лева –
вноска за лизинг и сумата от 125,56 лева – задължения от предходен период.
За изясняване на делото от фактическа страна е изслушано и прието заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза от изводите на което се установява, че за
процесния абонатен номер в билинг системата на [фирма] е налице предоставяне на
далекосъобщителни услуги, което съответства на представените по делото фактури.
Изяснява се, че в системата на ищцовото дружество са налице четири отчетни периода:
25.11.2018 г. – 24.12.2018 г., 25.12.2018 г. – 24.01.2019 г., 25.01.2019 г. – 24.02.2019 г. и
25.02.2019 г. – 24.03.2019 г. В експертизата е отразено, че през първите два отчетни периода
е налице ползване на услуги за мобилен телефонен номер +[мобилен номер] с приложим
абонаментен план „Тотал 24,99“, включващи минути разговори, мобилен интернет и
лизингови вноски (11 и 12/24). През отчетния период от 25.01.2019 г. до 24.02.2019 г. с
абонаментен план „Тотал 24,99“ няма потребени далекосъобщителни услуги съгласно
включените в пакета минути към международна зона и Балкани, мобилен интернет на
максимална скорост в зона ЕС, мобилен интернет на максимална скорост в БГ, като е
отразена вноска за лизинг (13/24) в размер от 27,59 лева. За отчетния период от 25.02.2019 г.
до 24.03.2019 г., касаещ отново мобилен телефонен номер +[мобилен номер] с приложим
абонаментен план „Тотал 24,99“, в системата на ищеца е налична само фактура № [номер на
фактура] от 25.03.2019 г. с вписани данни: неустойки за предсрочно погасяване на договори
за услуги в размер от 149,73 лева, вноски за лизинг в размер на 303,49 лева и задължения за
предходен период в размер от 125,66 лева с вкл. ДДС, поради което вещото лице достига до
извод, че е налице предоставяне на далекосъобщителни услуги и тяхното потребление в
първите два отчетни периода: 25.11.2018 г. – 24.12.2018 г. и 25.12.2018 г. – 24.01.2019 г. По
отношение на втория поставен въпрос към експертизата, насочен към установяване
наличието на данни за изпращане на уведомителни кратки съобщения (смс-и) в системите
на оператора, както и относно момента на прекратяване на процесните договори, в
заключението е отразено, че поради липсата на предоставена от ищеца информация, на
поставения въпрос не е отговорено. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по
реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано, изготвено въз основа на материалите
по делото и изследване в билинг системата на ищцовото дружество, останало неоспорено от
страните по делото.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на
парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 46057/2020 г. по описа на
Софийски районон съд, ГО, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за
изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото установяване.
По същество:
Изясни се, че ищцовото дружество обосновава исковите си претенции с твърдения, че
неплащането от страна на ответницата на суми за предоставени, съответно потребени
мобилни услуги през отчетния период 15.11.2018 г. – 14.03.2019 г. на обща стойност от
630,75 лева, е дало основание на същото да прекрати едностранно и предсрочно действието
на договорите и допълнителното споразумение за предоставяне на мобилни услуги чрез
спиране достъпа на потребителя до мобилната мрежа посредством мобилни номера +
[мобилен номер] с абонатен номер [№] и + [мобилен номер] с абонатен номер [№],
6
посочвайки, че упражняването на правото на предсрочно прекратяване от страна на
мобилния оператор не е обусловено от изрично волеизявление в този смисъл, адресирано до
насрещната страна.
С оглед така наведените твърдения и предвид характера на предявените искове,
възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване: наличието на твърдяната форма неизпълнение от
страна на ответницата, в качеството и на потребител/абонат по процесните договори и
споразумение, уговорени между страните валидни неустоечни клаузи, упражненото от
ищеца едностранно предсрочно прекратяване на договорите на соченото основание, датата
на прекратяването им, както и размерите на дължимите неустойки.
По делото безспорно се установи, че между [фирма], в качеството му на мобилен
оператор – доставчик на мобилни услуги и лизингодател, от една страна и ответницата С. Т.
А.а, в качеството и на абонат – потребител на услугите и лизингополучател, от друга страна,
са сключени процесните договор за мобилни услуги от 03.01.2015 г. с допълнително
споразумение от 04.05.2018 г. и договор за лизинг от 04.05.2018 г., съответно договор за
мобилни услуги и договор за лизинг от 28.01.2018 г.
Изясни се, че съгласно клаузите им, при прекратяването им преди изтичане на
първоначално уговорения срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка, формирана от стойността на всички стандартни месечни абонаментни такси за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, която не може да надвишава
трикратния размер на последните, неустойка, под формата на възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора, както и част от разликата между стандартната цена на устройството,
когато такова е предоставено (в брой – без абонамент), съгласно ценова листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му,
каквато съответства на оставящия срок на договора.
Съдът намира, че по делото не е доказана твърдяната форма на неизпълнение от страна
на ответницата, като предпоставка за възникване на правото на ищеца да прекрати
предсрочно процесните договори, както и, че не е доказано това право да е било надлежно
упражнено от ищеца и да е породило правните си последици преди депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнеие по чл. 410 ГПК.
Действително, съгласно договорите между страните и приложимите към породените от
тях правоотношенията Общи условия на [фирма] за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги, основно задължение на потребителя е да заплаща в срока,
уговорен в индивидуалните договори, ползваните услуги - т. 71 и т. 26 от ОУ. Този срок е
обусловен от датата, посочена в ежемесечната фактура и е не по-късно от 18 дни от
издаването и.
В случая, за установяване на твърдението си, че ответницата не е изпълнила
задължения през отчетния период от 15.11.2018 г. до 14.03.2019 г. ищцовото дружество
представя седем броя фактури (дубликати). По своята правна същност последните
представляват частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за представилата ги
страна факти, неносещи подписа на съставилата ги страна, съответно без данни за
получаването им от адресата – абонат и задължено лице. Същевременно, по делото няма
данни за редовното им осчетоводяване, при което е неприложима разпоредбата на чл. 182
ГПК относно доказателственото значение на редовно водените счетоводни записвания.
Наред с това, данните във фактурите не се подкрепят напълно от изводите на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза, съгласно която е налице предоставяне на
далекосъобщителни услуги и тяхното потребление само в първите два отчетни периода
25.11.2018 г. - 24.12.2018 г. и 25.12.2018 г. – 24.01.2019 г. В самите фактури са описани и
задължения, касаещи предходни отчетни периоди, поради което, с оглед информацията в
7
същите, съществува неяснота относно конкретно неизпълнените от ответницата задължения
през релевантния отчетен период. Следва да се има предвид и,че общата стойност по
първите 5 от тях (с изключение на останалите две – от 15.03.2019 г. и от 25.03.2019 г.,
включващи процесните неустойки), възлизаща на сумата от 518,60 лева не съответства на
сочения от ищеца размер на неизпълнените задължения през периода от 15.11.2018 г. до
14.03.2019 г. от 630,75 лева. Ето защо, само по себе си фактурирането на посоченото
потребление не е достатъчно за извод относно реалното предоставяне на мобилни услуги по
вид и за период, описан от ищеца.
С оглед изложеното, по делото не се установява по категоричен и еднозначен начин
конкретната форма на неизпълнение от страна на ответницата, в качеството и на абонат, а
именно, че неизпълнени от нея са задължения във връзка с предоставени конкретни мобилни
услуги за сочения от ищеца период, поради което следва да се приеме, че не е налице
предпоставката за възникване правото на ищеца за предсрочно прекратяване на процесните
договори.
Наред с това, съдът намира за недоказано по делото упражняването на това
потестативно право на ищцовото дружество, обуславящо правната възможност същото да
начисли процесните неустойки.
Установи се, че съгласно клаузата на т. 75 от приложимите към процесните
правоотношения Общи условия, при неизпълнение от страна на потребителя на
задължението за заплащане на потребените мобилни услуги, в полза на мобилния оператор
се поражда правото да прекрати едностранно индивидуалния договор, а съгласно т. 27 от ОУ
правото, при неплащане на сумата по фактурата в предвидения срок, да ограничи и/или да
спре достъпа на потребителя до услугите.
В исковата си молба ищцовото дружество излага твърдения, че поради липсата на
регистрирани плащания, ползваните от абоната мобилни телефонни номера са двустранно
спрени, за което потребителят е бил уведомен с смс-известие. По делото обаче не се
установява действието на договорните правоотношение между страните да е прекратено
предсрочно на соченото основание – едностранно от ищеца. Не се доказва достъпът на
ответницата С. А.а до мобилната мрежа и чрез двата мобилни номера да е бил преустановен,
съответно момента, в който това е било осъществено. В заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза също няма данни, обуславящи извод за преустановяване
изходящи/входящи повиквания, съответно за спиране достъпа на ответната страна до
услугите.
Не се установява правото на едностранно прекратяване да е било и надлежно
упражнено от [фирма]. Изясни се, че в процесните договори и допълнително споразумение е
предвидено задължението на потребителя да заплати на насрещната договаряща страна
неустойки, в случай на едностранно прекратяване на договорите от последната поради
виновно неизпълние от потребителя на договорните му задължения. По своята правна
същност това право за едностранно прекратяване представлява проявна форма на разваляне
на договора по см. на чл. 87 ЗЗД. Ето защо и предвид липсата на изрична уговорка, при
наличието на писмен договор между страните, уреждащ облигационните правоотношения
между тях, в т. ч. правото да се търси обезщетение за вредите, настъпили от неизпълнението
на договора, съдът приема, че към развалянето на процесните договори приложение следва
да намерят общите правила на ЗЗД.
С оглед изложеното и при съблюдаване на изискването на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД при
разваляне на двустранен договор, сключен в писмена форма (каквито са процесните) поради
неизпълнение и без даване на срок, ищецът следва да уведоми писмено ответната страна за
упражненото потестативно право. Именно от този момент се поражда правото му за
предвидените в договорите неустойки, съответно насрещното задължение за тяхното
заплащане.
8
В настоящия случай по делото не са представени писмени доказателства, сочещи за
редовното уведомяване от страна на [фирма] на ответницата С. А.а за едностранното
прекратяване на договорната обвързаност помежду им заради допуснато от същата
конкретно договорно неизпълнение, а оттук и за надлежното упражняване на това
потестативно право. Не се установява до А.а да е изпращана покана за доброволно плащане,
в която изрично да са посочени размерът на неизпълнените задължения, както и, че при
неплащане договорите ще бъдат прекратени и, че ще бъдат начислени неустойки в размер
съгласно договорите. Няма данни ответницата да е била уведомявана от [фирма]
предварително и по подходящ начин – чрез кратко текстово съобщение, с писмо с обратна
разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по електронната поща или по друг ред за
точния размер на неплатените в срок парични задължения, за основанието, от което
произтичат същите, както и за предприемането на действия по извънсъдебно събиране на
вземанията, както е предвидено и в клаузата на т. 31а от приложимите Общи условия.
Изложеното обуславя извода, че правото на ищеца едностранно и предсрочно да
прекрати процесните договори и допълнително споразумение не е било надлежно
упражнено, доколкото абонатът не е бил надлежно и своевременно уведомен от мобилния
оператор за соченото прекратяване.
Ненадлежното упражняване на правото за прекратяване на договорите обоснова и
отсъствието на основанието за възникване на процесните неустоечни вземания, чийто
плавопораждащ фактически състав включва именно прекратяване на договорната
обвързаност между страните чрез едностранно изявление на мобилния оператор, при
виновно неизпълнение от абоната. Това обуславя отхвърляне на исковите претенции.
За прецизност и пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че
самостоятелно основание за недължимост на претендираните вземания е и обстоятелството,
че процесните неустоечни договорни клаузи са нищожни поради накърняване на добрите
нрави, доколкото излизат извън специфичните за неустойката функции. За тази
недействителност съдът следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване
на договора и включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС, като в процесния случай е налице
и изричен довод на ответната страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на една от тях, но когато същата
остава в рамките на тези функции.
Съгласно посочения тълкувателен акт неустойката следва да се приеме за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора
при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
9
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди.
В случая, предвидените в процесните договори за мобилни услуги и допълнително
споразумение неустойки са в размер съответно на сбора на всички месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, след предсрочното му прекратяване и на разликата
между стандартната цена на предоставеното устройство и заплатената от потребителя при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Следователно, от посочените договорни клаузи следва, че макар договорите да са
прекратени, абонатът остава задължен за заплащане на месечни такси без да получава
насрещна престация чрез ползване на мобилни услуги и задължен да заплати разликата
между стандартната цена на устройството и платената от него при получаването му, а с това
и по-високата цена, въпреки че не продължава да използва последното с оглед прекратяване
на договора.
Съдът намира, че така установени клаузите за неустойки са нищожни, като уговорени в
противоречие с добрите нрави, поради което същите не пораждат задължение за
потребителя /в този смисъл е решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о.
на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Този извод не се променя от предвиденото в процесните договорни клаузи
ограничение на размера на неустойката, дължима при прекратяване на договорите за
мобилни услуги, до трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси,
доколкото това ограничение влияе върху конкретния размер на вземането, но не е естество
да санира недействителността на клаузата, която е правопораждащият юридически факт –
нормата, установяваща неустоечното задължение. Последната въвежда задължение за
потребителя да заплати абонаментните такси и то тези в по-висок размер, предвид
определянето на неустойката на базата на стандартния месечен абонамент, а не на
промоционалния такъв, дори и при прекратено правоотношение без да получава насрещната
престация. Такава неустоечна клауза не съответства на функциите на неустойката по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради което съдът приема същата за
нищожна, като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а процесните
суми за недължими и на това основание.
С оглед всичко изложено дотук, предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, поначало има само ответницата, както за тези, сторени в
настоящото исково производство, така и за тези, направени в хода на производството по ч.
гр. дело № 46057/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51- ви състав, в който
смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Последната не е доказала
извършването на конкретни разноски по двете дела (същата се представлява в настоящия
процес от особен представител), поради което и такива не следва да и бъдат присъждани.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма]), с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [адрес] срещу С. Т. А.а, с ЕГН:
**********, с адрес: [адрес] кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С.
Т. А.а дължи на [фирма] сумата от 274,08 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 03.01.2015 г. и допълнително споразумение
от 04.05.2018 г. за мобилен номер [мобилен номер], от която: сумата от 92,46 лева,
представляваща неустойка, формирана от стойността на три месечни абонаментни такси и
сумата от 181,62 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
[марка] [модел] Dual Black с отстъпка от редовна цена и сумата от 149,73 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
28.01.2018 г. за мобилен номер [мобилен номер], от която: сумата от 62,46 лева,
представляваща неустойка, формирана от стойността на три месечни абонаментни такси и
сумата от 87,27 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
[марка] [модел] Dual Black с отстъпка от редовна цена, за които суми по ч. гр. дело №
46057/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.10.2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11