№ 281
гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000210 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.262 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. В. Д. и ПЛ. ЕЛ. БЛ., подадена чрез адвокат П.К.
против разпореждане № 260328/2.04.2021г. на Окръжен съд-Плевен по т.д. № 212/2019г., с
което е върнато на основание чл.262 ал.2 т.1 от ГПК уточнение към въззивната жалба вх.рег.
№261820/30.03.2021г., депозирано от Л. В. Д. и ПЛ. ЕЛ. БЛ., като подадено след изтичане
срока за обжалване.
В частната жалба се изтъква довод, че видно от петитума на въззивната жалба,
въззивната инстанция е сезирана да разгледа мотивите на жалбоподателките, подкрепящи
искането им за присъждане на лихва с начален момент 13.07.2018г., поради което
направеното уточнение не може да се разглежда като разширение предмета на обжалване,
тъй като е посочен по-кратък период от време, за който се претендира законна лихва, а
именно 24.07.2018г., която е по-късна дата от 13.07.2018г. Поддържа се в частната жалба, че
независимо, че уточнението е направено по отношение на алтернативното искане,
апелативният съд е сезиран като цяло с подадената въззивна жалба за да се произнесе по
претенция на ищците за присъждане на лихва от по-ранна дата, т.е. с по-широк предмет на
разглеждане. Освен това частните жалбоподатели изтъкват, че с уточнението не са въвели
нови искания към съда, излизащи извън рамките на вече направените във въззивната жалба,
а единствено е направено уточнение на датата, съобразно писмено доказателство, което вече
е било прието в първоинстанционното производство. Искането е да се отмени обжалваното
разпореждане.
От насрещната по частната жалба страна ЗК „Лев инс“ АДС-гр.София не е постъпил
1
писмен отговор.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в частната жалба
оплаквания и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна. Съображенията са следните:
Ищците по делото Л. В. Д. и ПЛ. ЕЛ. БЛ., чрез адвокат П.К. са подали въззивна жалба
против постановеното по делото първоинстанционно решение. Жалбата е подадена в срок.
Във въззивната жалба относно акцесорните искове за лихви е изтъкнато, че
жалбоподателките не споделят тълкуването на разпоредбите на КЗ от страна на решаващия
съд и че по отношение на акцесорната претенция за лихва КЗ е ясен: Съгласно разпоредбите
на чл.429 ал.3 от КЗ вр с чл.430 ал.1 КЗ застрахователят следва да заплати лихви за забава
от датата на уведомяване за настъпилото застрахователно събитие от застрахованото лице
или датата на предявяване на претенция от пострадалото лице-която от двете дати е по-
ранна. Посочено е във въззивната жалба, че срокът, който КЗ в чл.430 ал.1 предоставя на
застрахованото лице за уведомяване на застрахователя е седемдневен, като в настоящия
случай е изтекъл на 13.07.2018г. Алтернативно, в случай, че не се приеме горния аргумент,
то ответното дружество е изпаднало в забава и дължи лихва от датата на предявена
претенция от пострадалите лица-30.11.2018г.
С уточнението към въззивната жалба, което безспорно е постъпило след срока за
обжалване на решението, е уточнено в случай, че не се приеме аргумента за дължимост на
лихвата за забава от 13.07.2018г., то ответното дружество е изпаднало в забава и дължи
лихва от датата на предявената претенция от пострадалите лица-24.07.2018г., а не от
30.11.2018г., както погрешно е посочено във въззивната жалба.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното разпореждане е
неправилно и следва да бъде отменено. Неправилно първоинстанционният съд е приел в
обжалваното разпореждане, че с уточнението към въззивната жалба се разширява предмета
на обжалване и това по същество представлява нова жалба. В случая представеното от
ищците уточнение към въззивната им жалба не представлява нова жалба и с него не се
разширява предмета на обжалване относно момента от който се претендира лихва за забава.
Това е така, тъй като с уточнението към жалбата не е направено ново искане към съда, а се
уточнява датата, на която е предявена претенцията от пострадалите лица, която погрешно
била посочена в жалбата. Уточнява се, че алтернативно се дължи лихва за забава от датата на
предявена претенция от пострадалите лица-24.07.2018г., а не от 30.11.2018г., както
погрешно е посочено във въззивната жалба. Същественото в случая е, че с въззивната жалба
ищците са посочили текстово моментите, от които претендират да им бъде присъдена лихва
за забава - от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие от
застрахованото лице и алтернативно – от датата на предявяване на претенциите от
пострадалите лица. Погрешното изписване на втората дата, както е посочено в уточнението,
2
не се отразява на предмета на въззивната жалба и не го разширява, още повече, че лихвата за
забава поначало се претендира от по-ранен момент от посочената в уточнението дата
24.07.2018г., а именно от 13.07.2018г. С оглед на изложеното, депозираното от Л. В. Д. и
ПЛ. ЕЛ. БЛ., уточнение към въззивната жалба, макар и подадено след срока за обжалване, не
представлява по същество нова жалба и не променя предмета на обжалването, поради което
не е налице основание за връщането му. Ето защо обжалваното разпореждане следва да се
отмени.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 260328 от 02.04.2021 г. на Окръжен съд – Плевен,
постановено по т.д. № 212/2019 г. по описа на същия съд, с което е върнато на основание
чл.262 ал.2 т.1 от ГПК уточнение към въззивната жалба вх.рег.№261820/30.03.2021г.,
депозирано от Л. В. Д. и ПЛ. ЕЛ. БЛ., като подадено след изтичане срока за обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3