Определение по дело №668/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260732
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Доротея Иванова Мишкова-Кехайова
Дело: 20211100600668
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е  Л Е  Н И Е

 

гр. София, 22.02.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ въззивен състав, в закрито заседание, в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Кехайова ВНЧД № 668 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по жалба на О.К. М.в качеството му на баща и законен представител на малолетния пострадал К.О.М., срещу Определение на Софийския районен съд от 01.10.2020г., с което е потвърдено постановление от 28.08.2020г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 739/2020г. по описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 14983/2020г. по описа на СРП.

Жалбоподателят М.изразява общо недоволство от бездействието на органите на полицията и прокуратурата в това да установят местоживеенето на св. С.Л.А.с оглед изпълнението на задължението й да заплаща издръжка на малолетното си дете.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, извършвайки пълна служебна проверка, СГС прие следното:

Досъдебно производство № 739/2020г. по описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 14983/2020г. по описа на СРП е образувано с постановление на СРП и е водено за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. От материалите, приложени по досъдебното производство, е видно, че до момента, в който представителят на СРП е прекратил наказателното производство по делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

На първо място въззивният съд приема, че подадената жалба от бащата и законен представител на малолетния пострадал – К.О.М., се явява процесуално допустима - депозирана е от активно легитимирано за това лице – пострадал от престъплението, за което е образувано и водено наказателното производство и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В хода на досъдебното производство са разпитани като свидетели О.К.М., С.Л.А.и П.И.Г., приобщени са писмени доказателства, включително такива, установяващи факта на осъждането на св. А.със съдебно решение от 24.11.2010г. по гр.д. № 9531/2009г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 28.12.2010г., приложени са още копие на съдебно решение от 18.11.2008г. по гр. д. № 623/2007г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 03.02.2009г., копие на удостоверение за раждане на К.О.М. от 29.06.2009г., становище от адвокат П.Г.от САК, копия на протоколи от съдебни заседания по гр. д. № 9531/2009г. по описа за 2009г. на СРС, копие на представен по гражданското дело социален доклад, копие на молба от О.К.М. от 23.10.2015г. за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 9531/2009г. по описа на СРС, копие на изпълнителен лист от 30.10.2015г., издаден въз основа на съдебно решение по гр.д. № 9531/2009 г. по описа на СРС. Изготвено е  заключение на съдебно-оценителна експертиза, установяваща общия размер на неплатената издръжка.

Прокурорът в своето постановление е описал фактическата обстановка, която е приел въз основа на приобщените до момента писмени документи и гласни доказателствени средства по досъдебното производство. Изложил е съждения относно престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. В заключение е приел, че са извършени всички необходими и възможни процесуалноследствени действия и въпреки това не е било установено С.А.да е осъществила от субективна страна инкриминираното деяние, тъй като не е била запозната нито с факта на осъждането й, нито с дължимия размер на издръжката.

Недоволен от прокурорският акт е останал О.К.М., който го е обжалвал пред СРС. В жалбата се оспорват изводите на прокурора относно липсата на субективна съставомерност на деянието и се поддържа, че обстоятелството, че майката на детето – С.А.не е била уведомена за съдебното решение, с което е осъдена да плаща месечна издръжка, не я освобождава от наказателна отговорност.

С определение от 01.10.2020 г., СРС е потвърдил постановлението на СРП от 28.08.2020г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК и чл. 199 НПК е било прекратено наказателното производство по ДП № 739/2020г. по описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 14983/2020г. по описа на СРП. За да стори това първоинстанционният съд е приел, че с деянието си С.А.не е осъществила всички съставомерни признаци на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като не се установява да не е изпълнила дължимото месечно задължение за издръжка съзнателно, поради което е намерил, че атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира изложените доводи и съображения в жалбата за неоснователни. Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на първостепенния съд относно обстоятелството, че представителят на СРП е постановил акта си при доказателствена пълнота, като наличните по делото доказателства е оценил правилно и по този начин е постановил правилен прокурорски акт.

На първо място контролиращата съдебна инстанция изцяло споделя фактическите изводи на първостепенния съд. Установява се от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, че със съдебно решение на СРС, майката на детето К.О.М. - С.Л.А., е била осъдена да заплаща чрез бащата О.К.М., месечна издръжка в размер на 60 лева, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката. Установява се още, че такава издръжка не е била заплащана от С.А., както и че същата не е знаела за образуваното гражданско дело, по което участието й в качеството на ответник, се осъществило чрез назначения й от съда особен представител в лицето на адв. П.И.Г. от САК, който получил и препис от съдебното решение. В хода на гражданското производство е било представено копие на удостоверение за актуален постоянен и настоящ адрес на С.А., на който адрес е било изпратено съобщение от съда за връчване на препис от исковата молба и за датата на съдебното заседание. От приложеното по делото копие от призовка е видно, че лицето не е било намерено на адреса. Било е отбелязано още, че по данни на собственика на апартамента- г-жа Т., лицето (С.А.), което е било наемател, е напуснало и от около 10 години не живее на адреса. По този повод е било отправено искане до Адвокатския съвет на Адвокатската колегия за определяне на адвокат - за осъществяване на процесуално представителство на С.А.в качеството й на ответник по гр. д. № 9531/2009г. по описа на СРС. В протокола от о.с.з. от 29.09.2010г. по гр. д. № 9531/2009г. по описа на СРС е било отбелязано, че ответницата С.А.е уведомена чрез определения й особен представител - адвокат П.Г.от САК, който в същото съдебно заседание е бил назначен за процесуален представител на А.. Св. Г.осъществил представителните правомощия без да е виждал С.А.и без впоследствие да й връчи препис от съдебното решение, тъй като адресът на представляваното от него лице не му е бил известен. По делото не се установява С.А.да е била запозната с воденото гр. д. № 9531/2009г. по описа на СРС. Включително в представения по делото социален доклад е било отбелязано, че майката С.А.е с неизвестен настоящ адрес и по отношение на нея не е извършено социално проучване. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията й, депозирани в рамките на настоящето наказателно производство.

С оглед изложеното правилно районният съд е приел за правилен извода на СРП за липса на субективна съставомерност на деянието.

Действително от обективна страна, след като е била осъдена да издържа малолетното си дете, А.не е заплатила повече от две месечни вноски, като с бездействието си е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

Деянието обаче не е сътсавомерно от субективна страна, тъй като в съзнанието на А.не са били формирани представи, че е осъдена с влязло в сила решение да заплаща издръжка на свой низходящ, не е съзнавала, че не е изпълнила това свое задължение за повече от две месечни вноски, респ. не е искала настъпването на общественоопасните последици от деянието си.

По делото липсват доказателства А.да е узнала по какъвто и да било начин за воденото дело пред СРС, ГО, по което е била осъдена да заплаща чрез бащата на детето си - О.К.М., месечна издръжка в размер на 60 лева, считано от датата на влизане в сила на решението. Липсват и такива установяващи, че е узнала за него в по-късен момент, като на практика твърденията й относно тези обстоятелства се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и липсват такива, установяващи противното.

По изложените съображения първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен, а жалбата на О.К. М.като баща и законен представител на малолетния пострадал К.О.М.оставена без уважение.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК Софийски градски съд, НО, ХІІ въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийския районен съд от 01.10.2020г., с което е потвърдено постановление от 28.08.2020г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 739/2020г. по описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 14983/2020г. по описа на СРП.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                            2.