О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр. София, 22.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Кехайова
ВНЧД № 668 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба на О.К. М.в качеството му на
баща и законен представител на малолетния пострадал К.О.М., срещу Определение
на Софийския районен съд от 01.10.2020г., с което е потвърдено постановление от
28.08.2020г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 739/2020г. по описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 14983/2020г. по описа на
СРП.
Жалбоподателят М.изразява общо недоволство от бездействието
на органите на полицията и прокуратурата в това да установят местоживеенето на
св. С.Л.А.с оглед изпълнението на задължението й да заплаща издръжка на
малолетното си дете.
След като обсъди
доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, извършвайки пълна
служебна проверка, СГС прие следното:
Досъдебно производство №
739/2020г. по описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 14983/2020г. по описа на СРП е образувано
с постановление на СРП и е водено за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. От материалите, приложени по досъдебното производство, е видно, че до
момента, в който представителят на СРП е прекратил наказателното производство
по делото няма привлечено лице в
качеството на обвиняем.
На първо място въззивният съд
приема, че подадената жалба от бащата и законен представител на малолетния
пострадал – К.О.М., се явява процесуално допустима
- депозирана е от активно легитимирано за това лице – пострадал от
престъплението, за което е образувано и водено наказателното производство и в рамките
на предвидения законов 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6
от НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В хода на досъдебното
производство са разпитани като свидетели О.К.М., С.Л.А.и П.И.Г., приобщени са
писмени доказателства, включително такива, установяващи факта на осъждането на
св. А.със съдебно решение от 24.11.2010г. по гр.д. № 9531/2009г. по описа на
СРС, влязло в законна сила на 28.12.2010г., приложени са още копие на съдебно
решение от 18.11.2008г. по гр. д. № 623/2007г. по описа на СГС, влязло в
законна сила на 03.02.2009г., копие на удостоверение за раждане на К.О.М. от
29.06.2009г., становище от адвокат П.Г.от САК, копия на протоколи от съдебни
заседания по гр. д. № 9531/2009г. по описа за 2009г. на СРС, копие на
представен по гражданското дело социален доклад, копие на молба от О.К.М. от
23.10.2015г. за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 9531/2009г. по описа
на СРС, копие на изпълнителен лист от 30.10.2015г., издаден въз основа на
съдебно решение по гр.д. № 9531/2009 г. по описа на СРС. Изготвено е заключение на съдебно-оценителна експертиза, установяваща
общия размер на неплатената издръжка.
Прокурорът в своето постановление
е описал фактическата обстановка, която е приел въз основа на приобщените до
момента писмени документи и гласни доказателствени средства по досъдебното
производство. Изложил е съждения относно престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. В заключение е приел, че са извършени всички необходими и възможни
процесуалноследствени действия и въпреки това не е било установено С.А.да е
осъществила от субективна страна инкриминираното деяние, тъй като не е била
запозната нито с факта на осъждането й, нито с дължимия размер на издръжката.
Недоволен от прокурорският акт е
останал О.К.М., който го е обжалвал пред СРС. В жалбата се оспорват изводите на
прокурора относно липсата на субективна съставомерност на деянието и се
поддържа, че обстоятелството, че майката на детето – С.А.не е била уведомена за
съдебното решение, с което е осъдена да плаща месечна издръжка, не я
освобождава от наказателна отговорност.
С определение от 01.10.2020 г., СРС е потвърдил постановлението
на СРП от 28.08.2020г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК и чл. 199 НПК е било прекратено наказателното
производство по ДП № 739/2020г. по описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 14983/2020г.
по описа на СРП. За да стори това първоинстанционният съд е приел, че с
деянието си С.А.не е осъществила всички съставомерни признаци на престъпния
състав по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като не се установява да не е изпълнила
дължимото месечно задължение за издръжка съзнателно, поради което е намерил, че
атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва
да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира изложените
доводи и съображения в жалбата за неоснователни.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на първостепенния съд
относно обстоятелството, че представителят на СРП е постановил акта си при
доказателствена пълнота, като наличните по делото доказателства е оценил
правилно и по този начин е постановил правилен прокурорски акт.
На първо място контролиращата
съдебна инстанция изцяло споделя фактическите изводи на първостепенния съд.
Установява се от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, че със съдебно решение на СРС, майката на детето К.О.М.
- С.Л.А., е била осъдена да заплаща чрез бащата О.К.М., месечна издръжка в
размер на 60 лева, считано от датата на влизане в сила на решението до
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.
Установява се още, че такава издръжка не е била заплащана от С.А., както и че
същата не е знаела за образуваното гражданско дело, по което участието й в
качеството на ответник, се осъществило чрез назначения й от съда особен
представител в лицето на адв. П.И.Г. от САК, който получил и препис от
съдебното решение. В хода на гражданското производство е било представено копие
на удостоверение за актуален постоянен и настоящ адрес на С.А., на който адрес
е било изпратено съобщение от съда за връчване на препис от исковата молба и за
датата на съдебното заседание. От приложеното по делото копие от призовка е видно,
че лицето не е било намерено на адреса. Било е отбелязано още, че по данни на
собственика на апартамента- г-жа Т., лицето (С.А.), което е било наемател, е
напуснало и от около 10 години не живее на адреса. По този повод е било отправено
искане до Адвокатския съвет на Адвокатската колегия за определяне на адвокат -
за осъществяване на процесуално представителство на С.А.в качеството й на
ответник по гр. д. № 9531/2009г. по описа на СРС. В протокола от о.с.з. от
29.09.2010г. по гр. д. № 9531/2009г. по описа на СРС е било отбелязано, че
ответницата С.А.е уведомена чрез определения й особен представител - адвокат П.Г.от
САК, който в същото съдебно заседание е бил назначен за процесуален
представител на А.. Св. Г.осъществил представителните правомощия без да е
виждал С.А.и без впоследствие да й връчи препис от съдебното решение, тъй като адресът
на представляваното от него лице не му е бил известен. По делото не се
установява С.А.да е била запозната с воденото гр. д. № 9531/2009г. по описа на
СРС. Включително в представения по делото социален доклад е било отбелязано, че
майката С.А.е с неизвестен настоящ адрес и по отношение на нея не е извършено
социално проучване. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията й,
депозирани в рамките на настоящето наказателно производство.
С оглед изложеното правилно
районният съд е приел за правилен извода
на СРП за липса на субективна съставомерност на деянието.
Действително от обективна страна,
след като е била осъдена да издържа малолетното си дете, А.не е заплатила
повече от две месечни вноски, като с бездействието си е осъществила
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Деянието обаче не е сътсавомерно
от субективна страна, тъй като в съзнанието на А.не са били формирани
представи, че е осъдена с влязло в сила решение да заплаща издръжка на свой
низходящ, не е съзнавала, че не е изпълнила това свое задължение за повече от
две месечни вноски, респ. не е искала настъпването на общественоопасните
последици от деянието си.
По делото липсват доказателства А.да
е узнала по какъвто и да било начин за воденото дело пред СРС, ГО, по което е
била осъдена да заплаща чрез бащата на детето си - О.К.М., месечна издръжка в
размер на 60 лева, считано от датата на влизане в сила на решението. Липсват и
такива установяващи, че е узнала за него в по-късен момент, като на практика твърденията
й относно тези обстоятелства се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал и липсват такива, установяващи противното.
По изложените съображения
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло, като правилен
и законосъобразен, а жалбата на О.К. М.като баща и законен представител на
малолетния пострадал К.О.М.оставена без уважение.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК Софийски градски съд, НО, ХІІ
въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийския районен съд от 01.10.2020г., с
което е потвърдено постановление от 28.08.2020г. на прокурор при СРП за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 739/2020г. по описа на 05 РУ
СДВР, пр. пр. № 14983/2020г. по описа на СРП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.