№ 2777
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110204067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Био Майнинг” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 48-50, община
Столична, представлявано от изпълнителния директор Здравко Стоилов Андреев, ЕГН
**********, чрез адв. Г. срещу Наказателно постановление № 694 от 07.03.2022, издадено от
инж. Стоян Цанков Тошев, Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ София, гр.
София, ул. "Аксаков" № 14, упълномощен със Заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра
на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 265, ал. 3, във връзка с ал. 2, във
връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3, буква „ж” от Закона за горите на Био Майнинг” АД с ЕИК
200363683е наложена глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл. 265, ал.3 от
ЗГ.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното НП, за
което се излагат доводи, че е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Счита, че свидетелите по АУАН не са индивидуализирани с достатъчен обем данни, че не са
обсъдени депозираните възражения срещу АУАН, съответно, че при изготвяне на АУАН на
представител на жалбоподателя не са връчени копия от преписката, както и е отказана
възможността същата да бъде заснета. Правят се оплаквания, че не е ясно как е определен
периодът, в който е извършено нарушението, както и че не е доказано именно
жалбоподателят да е извършил нарушението. Сочи, че не е отразена в АУАН и в НП датата
на нарушението, а в НП не са посочени отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Излага доводи, че от описанието на нарушението не става ясно дали
жалбоподателят е променил предназначението на горската територия или ползването не е
станало по установения ред. Счита наложената санкция за прекомерна. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адвокат Г.,
1
с пълномощно по делото. Той поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Сариев,
който оспорва жалбата, и моли съда да потвърди наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно. Намира, че е налице точно описание на нарушението, АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, авторът на нарушението е установен, като приема,
че доколкото ловното стопанство се занимава с развъждане, стопанисване на дивеч, то и
изградената сграда е зооветеринарно съоръжение. Прави възражение за прекомерност на
поисканите от жалбоподателя разноски. Представя писмени бележки.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Дружеството „Био Майнинг” АД било страна по договор за съвместна дейност № 154 от
23.06.2016 г. сключен с Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ - гр. Благоевград.
След сигнал в медиите за извършено нерегламентирано строителство в териториално
поделение държавно ловно стопанство „Искър“ към Югозападно държавно предприятие –
гр. Благоевград, Регионална дирекция по горите – София се самосезирала и извършила
проверка на място на 28.06.2021 г. от комисия в състав от служители на Изпълнителна
агенция по горите /ИАГ/ и Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ - гр. Благоевград в
териториално поделение /ТП/ държавно ловно стопанство /ДПС/ - „Искър” към ЮЗДП - гр.
Благоевград. Било установено, че в имот с кадастрален № 22472.7450.259, находящ се в
землището на с. Долни Пасарел, община Столична, горска територия - публична държавна
собственост, е изграден обект, който представлявал склад, описан в протокола за проверка
като метална конструкция с тухлени стени и площ над 1000 кв.м., за който нямало обособен
идентификатор. По време на проверката било установено, че помещението е почти празно,
не се използва, а само малка част от него е запълнена с разнородни вещи и същото служи за
склад. В него не били открити животни, ветеринарни пособия или следи то животни или
друга дейност. Бил съставен Констативен протокол от 28.06.2021г. от проверяващата
комисия в състав Дунчев, Ковашки, Райчев, Русев, Чамов и Желев и с участието на
Джупаров – директор на ловното стопанство. Не бил установен периодът, в който е
построена сградата, нито в протокола за проверка било посочено, че сградата е
зооветеринарно съоръжение. В имота с посочения кадастрален номер преди датата на
проверката съществували и били отразени на кадастралната карта общо 4 постройки със
самостоятелни идентификатори, които представлявали селскостопанска сграда с площ 344
кв.м., селскостопанска сграда с площ 448 кв.м., сграда със смесено предназначение с площ
750 кв.м. и сграда със специално предназначение с площ от 1614 кв.м.
На 03.08.2021г. било изпратено писмо до свидетеля Джупаров от Александър Дунчев –
изп. Директор на ИАГ във връзка с проверката на строежите и сградите на територията на
ТП „ДЛС Искър“, с което се изисква информация за установената сграда в имот с
кадастрален № 22472.7450.259, както и за други две други сгради в други поземлени имоти.
В отговор постъпило писмо от 11.08.2021г. от ТП „ДЛС Искър“, в което се посочвало, че
сградите се използват за складове и една сграда за аклиматизация на дива свиня.
На 20.08.2021г. бил изготвен констативен протокол от Александър Тумбев в
присъствието на представител на жалбоподателя, в който било посочено, че не са
представени документи и строителни книжа във връзка с изграждането на сградата в имот с
кадастрален № 22472.7450.259, а в проверените три сгради не е имало следи от стари
конструкции, конструктивни елементи или части от стари сгради и съоръжения. Не била
представена и информация за процесната сграда за възложител, инвеститор и изпълнител.
На неустановена дата по делото неустановен служител от Регионална дирекция по
горите- София използвал приложението Google earth Pro от дати 20.07.2017г., 07.07.2019г.,
14.08.2019г. и 11.07.2020г. и извлякъл сателитни снимки на сграда в имот с кадастрален №
22472.7450.259, на които се вижда, че има изменения в постройката.
2
На неустановена дата по делото от проверяващия орган били извлечени и други снимки
от същото приложение на същата сграда, като на снимките била маркирана процесната
сграда с кръг и била обозначена като „склад (1500 кв.м.) от служители на РДГ-София.
Преписката била докладвана на актосъставителя, свидетеля Шикиров, който приел, че
сградата в имота е построена в периода 09.09.2020г. – 04.12.2020г., когато счел, че е
извършено нарушението, приел, че сградата е построена от жалбоподателя Био Майнинг”
АД с ЕИК ********* и че същата представлява зооветеринарно съоръжение, поради което
издал /АУАН/ серия ИАГ № 051752 от 09.09.2021г., в който посочил, че в периода от
09.09.2020 г. до 04.12.2020 г. дружеството „Био Майнинг” АД, като страна по договор за
съвместна дейност № 154 от 23.06.2016 г., сключен с Югозападно държавно предприятие
/ЮЗДП/ - гр. Благоевград е изградило обект по чл. 54, ал. 1, т. 3, буква „ж” /зооветеринарно
съоръжение/ от Закона за горите в горска територия - публична държавна собственост, в
имот с кадастрален № 22472.7450.259, находящ се в землището на с. Долни Пасарел, община
Столична, представляващ строеж, а именно изградена метална конструкция с тухлени стени
и площ над 1000 кв.м., без да е учредено право на строеж по установения за това ред в
Закона за горите, с което е нарушен чл. 54, ал. 1, т. 3, буква „ж”, във връзка с чл. 265, ал. 3,
във връзка с ал. 2 от Закона за горите. АУАН бил връчен на представител на жалбоподателя,
който в законоустановения срок подал и възражения, които били приети за неоснователни.
На базата на така издадения АУАН, при идентична фактическа обстановка и правна
квалификация, било съставено и атакуваното наказателно постановление № 694 от
07.03.2022, издадено от инж. Стоян Цанков Тошев, Директор на Регионална дирекция по
горите /РДГ/ София, гр. София, ул. "Аксаков" № 14, упълномощен със Заповед РД 49-
199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 265,
ал. 3, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3, буква „ж” от Закона за горите на Био
Майнинг” АД с ЕИК ********* е наложена глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева на
основание чл. 265, ал.3 от ЗГ.
Горната фактическа обстановка се намери за установена въз основа на следните
представени по делото доказателства и доказателствени средства: протоколи за проверка,
възражение, АУАН, НП, заповеди за компетентност, писмена кореспонденция, скици на
сграда, гласните доказателствения средства, събрани чрез разпита на допуснатите свидетели
– Шикиров, Тумбев, Райчев, Джупаров, Чамбов и Атанасова, както и останалите писмени
доказателства по делото.
Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на разпитаните свидетели,
доколкото показанията им са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите в частта, в която не възпроизвеждат свои лични възприятия и
установени факти, а правят предположения.
На първо място съдът следва да посочи, че не се установява възприетото в АУАН и НП
обстоятелство сградата в посочения имот да е построена в периода 09.09.2020г. до
04.12.2020г. Нито един от разпитаните свидетели не съобщи лично да е установил този факт
по документи или след проверка. Напротив, свидетелите, служители на РДГ-София,
уточниха, че това им заключение се базира изцяло на снимки от Google earth, като никой от
тях не се установи да ги е проверил или изготвил. Съдът следва да посочи, че подобни
снимки не са доказателствени средства нито доказателство, с което могат по несъмнен и
категоричен начин да се установяват възприетите от АНО факти. От снимките изобщо не
става ясно какво е заснето, къде е заснето, още по-малко какво представляват измененията в
тях и дали се касае за същинско строителство, ремонт, естествени процеси, на унищожаване
на вече съществуващи сгради или друго. За да бъде доказана датата на изграждане са
необходими категорични доказателства, а не използване на приложение с произволно
3
създадени сателитни снимки с други цели, необслужващи административнонаказателното
производство. Няма данни по делото кога е започнало строителството, респективно кога е
завършено. Въпреки усилията на съда, никой от служителите на РДГ-София, осъществили
проверката, не може да съобщи данни за тези обстоятелства. Нещо повече, видно е от
снимките, че дейностите, които АНО е с чел за строителство на сграда, са започнали през
още през юли 2019г. и приключват по предоставените материали (отново произволни
снимки) през юли 2020г., много преди инкриминирания период 09.09.2020 до 04.12.2020г,
избран произволно за дата на извършване на нарушението с оглед спазване на сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Очевидно АНО не е събрал никакви доказателства и не предостави такива
на съда, кога е построена сградата, а дори и от представените снимки от интернет
приложение, некредитирани то съда, е видно че става въпрос за дейности, извършвани
повече от година преди това. В този смисъл съдът намери, че не е доказан периодът, в който
е строена сградата, съответно датата, на която е извършено нарушението.
На следващо място липсват каквито и да било доказателства за това кой е извършил
нарушението. Видно от пледоарията на юрк. Сариев, това обстоятелство се установявало,
доколкото свидетелят Джупаров, директор по това време на ДЛС „Искър“, не бил построил
сградата. Дори и това да е така, това автоматично не означава, че именно жалбоподателят,
дори и страна по договор за съвместна дейност, е извършил тези действия. Няма налични
никакви доказателства за това твърдение в АУАН и НП, а констатациите на АНО почиват на
неясни умозаключения и липса на проверени факти. Строежът би могъл да е извършен от
всяко едно физическо лице, съответно по задание на друго ЮЛ, нямащо отношение към
стопанисването, управлението или опазването на имота, като в тежест на АНО е да докаже,
че именно посоченото в НП и АУАН лице е извършило нарушението. Обстоятелството, че
жалбоподателят е страна по договора за съвместна дейност може да е индиция за това,
съответно отправна точка за събиране на доказателства, но само по себе си не е достатъчно
за стандартите по НПК и ЗАНН, за да се приеме, че е доказано нарушението. Дори
свидетелят Джупаров заявява, макар и да е бил директор на ДЛС „Искър“, че не знае кой е
построил сградите. Същото посочват и останалите разпитани свидетели, участвали в
проверката, които не са установили този факт. Актосъставителят дори признава, че е приел,
че сградата е построена от жалбоподателя само на базата на обстоятелството, че същият е
страна по договор за съвместна дейност, което е само по себе лишено от смисъл. Свидетелят
Райчев пък заявява, че по интернет приложението разбрали „горе-долу“ кога е построена
сградата, което явно според АНО е достатъчно, за да приеме обвинението за доказано, която
констатация съдът обаче намира за неправилна. От своя страна свидетелят Райчев съобщава,
че приели сградата за построена от жалбоподателя, доколкото никой не го бил отрекъл по
време на проверката, което също съдът следва да посочи, че не е достатъчно, за да се
приеме, че именно жалбоподателят е авторът на нарушението. Свидетелят Чамбов също не
може да допринесе с показанията си да се установи кой е построил сградата, съответно кой е
поръчал нейното изграждане, като заявява, че няма представа за това, въпреки че е бил част
от проверяващия екип. В този смисъл съдът намира, че авторството на нарушението не е
доказано.
Не на последно място следва да се посочи, че не се доказа и сградата, предмет на
настоящето производство, а именно тухлена сграда с метални конструкции с площ над 1000
кв.м., да представлява зооветеринарно съоръжение, както неясно защо е приел АНО.
Съгласно §1 от допълнителните разпоредби към Наредба № 5 от 31 юли 2014 г. за
строителството в горските територии без промяна на предназначението им, точка 5,
"зооветеринарни съоръжения" са пунктове, халета, стационари, огради, центрове за
размножаване, рехабилитация и адаптация, електронни пастири, както и съоръжения за
профилактика, ограничаване и ликвидиране на опасни заразни болести. В случая безспорно
по делото, дори и по данни на проверяващите, участвали лично в комисията, която я е
извършила проверката, се установи, че посочената сграда няма нито една от
4
характеристиките на такъв вид съоръжение. Видно от показанията на разпитаните
свидетели, помещението е било празно, без в него да се осъществява някаква дейност, още
по-малко по размножаване, рехабилитация и адаптация, профилактика, ограничаване и
ликвидиране на опасни заразни болести. Напротив, всички свидетели, огледали отвътре
обекта, са установили, че е почти празен, без наличие на някаква функция, различна от тази
на склад, доколкото в него били натрупани вещи, включително и земеделски инвентар, но не
и такива, свързани с ветеринарна дейност. Наличието на земеделски инвентар категорично
не навежда на извода, че сградата е зооветеринарно съоръжение, а напротив, категорично
опровергава такова заключение, доколкото помещение за складиране на земеделски
инвентар не попада в легалната дефиниция за зооветеринарно съоръжение, цитирана по-
горе. Актосъставителят посочва, че установил предназначението на сградата по данните от
констативните протоколи, в които обаче констатация, че сградата е зооветеринарно
съоръжение липсва. Самият актосъставител посочва, че за да е зооветеринарно съоръжение
сградата, тя следва да се ползва за развъждане, но никой не е установил, че обектът има
такова предназначение, напротив, той е определен за склад. В същия смисъл са и
показанията на свидетеля Джупаров, който определя сградата като хангар, който е празен,
без в него да се извършва каквато и да е дейност, а същият е оставял там зърно, а самата
сграда била с отворен достъп. Свидетелят Райчев нарича сградата зоотехническо
съоръжение, но на въпроси на съда се установи, че става въпрос за ползване като складово
помещение (според изрично заявеното от самия свидетел), а „обединението около
становището“ (по думи на свидетеля), че е зооветеринарно съоръжение е „просто защото
така са решили“ (отново по думи на свидетеля), който в хода на разпита си също заявява, че
„не знае защо така са решили“. Очевидно показанията в тази им част по никакъв начин не
могат да служат, за да се докаже тезата на наказващия орган, че действително се касае за
зооветеринарно съоръжение. Констатацията е направена произволно, немотивирано и дори
не е описана в протокола за проверка, а се възприема на неустановен по-късен етап. Самият
свидетел заявява, че не е видял животни, ветеринарен инвентар, на два пъти заявява, че
помещението всъщност е склад. Несериозно звучи и заявеното от този свидетел, че по
снимки в Google earth видял и приел, че най-вероятно предходно намиращата се на това
място сграда е била зооветеринарно съоръжение (без да посочва как изобщо е достигнал до
тази констатация), съответно приел, че и новата сграда следвало да има същото
предназначение. Самият свидетел признава в края на разпита си, че не знае защо е приел
сградата за зооветеринарно съоръжение. Показанията му в тази част нямат никаква
доказателствена стойност, доколкото не са лични непосредствени възприятия на свидетеля,
а са неясни предположения и то по идея на неустановено лице, което се твърди да е
участвало в административното производство. Свидетелят Тумбев също съобщава, че
сградата е била склад, като установил, че има именно такава роля, защото била празна и в
нея нямало следи от каквато и да е дейност и не се извършвала никаква такава. Самият той
признава, че в момента на проверката сграда с предназначение да е зооветеринарно
съоръжение не е установил. Това прави непонятно за съда на какво основание
актосъставителят и АНО са приели, че сградата е зооветеринарно съоръжение. Сходни са и
показанията на свидетеля Чамбов, който категорично заявява, че сградата не отговаря на
критериите да е зооветеринарно съоръжение и не притежава характеристиките на такова, а е
била склад за съхранение на земеделски инвентар. Свидетелката Атанасова също
първоначално заяви, че не знае предназначението на сградата, впоследствие съобщава, че
някой бил казал, че ще е биосъоръжение (визирайки биотехническо такова, но не и
зооветеринарно), съответно същата също заяви, че сградата не се е използвала, а самата тя
не е установявала сградата да има изобщо предназначение от тези по чл.54 от ЗГ. В този
смисъл съдът намери за недоказана констатацията на АНО и на актосъставителя,
обективирани в АУАН и НП, че сградата е зооветеринарно съоръжение. За това
обстоятелство не бяха събрани никакви доказателства, въпреки усилията на съда и
5
служебно допуснатите шест свидетеля. Напротив, установи се, че помещението се използва
за склад.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Актът за установяване на административно нарушение е изготвен в съответствие с
материалната и териториална компетентност на актосъставителя съобразно чл. 37, ал.1 от
ЗАНН. Същият е съставен в съответствие с чл. 40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е предявен и
редовно връчен по реда и чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Съставеният акт съдържа изискуемите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
При издаване на НП също не са допуснати нарушения на правилата, разписани в чл. 52-
58 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ
наказателните постановления се издават от оправомощени от министъра на земеделието и
храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите с нарочна писмена заповед.
Видно от представената и приета по делото заповед, наказващият орган има
компетентността да издава НП.
Съдът не би могъл да вземе становище по въпроса спазен ли е едногодишният срок от
извършване на нарушението до съставяне на АУАН, определен в чл.34 от ЗАНН, доколкото
както бе посочено по-горе, не се установи по делото кога е довършено строителството на
сградата и изобщо в кой период е осъществено.
Съгласно чл. 54, ал.1, т.3, б. „ж“ от ЗГ право на строеж върху поземлени имоти в горски
територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на
сгради и съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването
на горите и дивеча, независимо от тяхната собственост, като в буква „ж“ са посочени
зооветеринарни и биотехнически съоръжения.
Редът за учредяване на право на строеж е уреден в чл.55 и сл. от ЗГ.
Съгласно чл.265, ал.3 от ЗГ наказанието по ал. 1 и 2 се налага и на лица, които
изграждат обекти по чл. 54, ал. 1 или извършват дейност по чл. 73, ал. 1 в горски територии,
без да е учредено право на строеж, съответно без да е променено предназначението на
територията по установения за това ред, като ал.2 предвижда, че когато нарушението по ал.
1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция
в размер от 3000 до 15 000 лв.
Съгласно §1 от допълнителните разпоредби към Наредба № 5 от 31 юли 2014 г. за
строителството в горските територии без промяна на предназначението им, точка 5,
"зооветеринарни съоръжения" са пунктове, халета, стационари, огради, центрове за
размножаване, рехабилитация и адаптация, електронни пастири, както и съоръжения за
профилактика, ограничаване и ликвидиране на опасни заразни болести.
В хода на административнонаказателното производство съдът установи, че не се доказа
кога е построена сградата, съответно датата на нарушението, нито авторът на нарушението,
както и твърдението на АНО, че сградата е зооветеринарно съоръжение и покрива
критериите на легалната дефиниция за този вид съоръжение. В този смисъл нарушението се
явява недоказано нито по време, нито по авторство, нито по обективна съставомерност с
оглед липсата на доказателства, че сградата представлява зооветеринарно съоръжение.
Тежестта да докаже нарушението е на въззиваемата страна, като доказателства за тези
обстоятелства, от които да се установят те по несъмнен и категоричен начин не бяха
представени. Напротив, от разпитите на свидетелите и от констативните протоколи се
установява, че периодът на строеж на сградата е различен от приетия в АУАН и НП,
нейното предназначение не попада в изчерпателно посочените в чл.54 от ЗГ, още по-малко е
зооветеринарно съоръжение, за което право на строеж върху поземлени имоти в горски
6
територии се учредява без промяна на предназначението на територията и по реда на чл.55
и сл. от ЗГ. Доколкото предпоставка за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е построеното да е от изчерпателно посочените в чл.54 от ЗГ
категории, което не се установи, то липсва елемент от обективната съставомерност на
нарушението. Ето защо НП подлежи на отмяна поради недоказаност на датата на
извършване, авторството и характера на процесната сграда.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева. Направено е възражение за прекомерност от въззиваемата страна на
основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН. Минималният размер на адвокатското възнаграждение
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, с оглед наложената с НП санкция, е в размер на
580 лева, като съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, броя проведени
заседания и извършени действия в хода на съдебното следствие съдът намира, че следва да
се присъди сума над минималната, но под уговорената и заплатена, която е прекомерна. В
този смисъл на въззивника следва да се присъди сумата от 700 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 694 от 07.03.2022, издадено от инж. Стоян
Цанков Тошев, Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ София, гр. София, ул.
"Аксаков" № 14 упълномощен със Заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 265, ал. 3, във връзка с ал. 2, във връзка
с чл. 54, ал. 1, т. 3, буква „ж” от Закона за горите на Био Майнинг” АД с ЕИК ********* е
наложена глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл. 265, ал.3 от ЗГ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите /РДГ/ София, гр. София, ул. "Аксаков" № 14
да заплати на Био Майнинг” АД с ЕИК ********* сумата от 700 лева – разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14-дневен срок от съобщаване на страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7