Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……

 

Димитровград, 13.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                                                  Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1739 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК  – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че на 26.10.2018г. между ищеца „***“ООД и ответника П.Г.Г. бил сключен Договор за кредит №max_***. Съгласно разпоредбите на договора, ответникът се задължила да върне предоставената й в заем сума съгласно погасителен план, ведно с договорна лихва, на 11 равни погасителни вноски в размер на 128,55 лева всяка или общо в размер на 1414,06 лева. Първата от тези вноски била дължима на 20.11.2018г., а последната на 20.09.2019г. Заявява, че П.Г. не заплатила дължимия кредит към ищеца, като продължавала да дължи незаплатена част от уговорената сума- 662,95 лева. На 08.08.2019г. ищецът подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано било ч.гр.д.№1429/2019г. по описа на съда, по което била издадена Заповед №835/09.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против П.Г.. С нея й било разпоредено да плати на ищеца сумата от 662,95 лева- главница по горепосочения договор, законна лихва върху тази сума, считано от 07.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 75 лева. В законоустановения срок от длъжника било подадено възражение против издадената заповед, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че П.Г.Г. дължи на „***“ООД сумите визирани в Заповед №835/09.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1429/2019г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените по заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът П.Г.Г., чрез пълномощника си адв.***, депозира отговор на исковата молба, в който твърди, че оспорва изцяло предявения иск. Заявява, че към връчената искова молба не били приложени никакви доказателства, поради което същата била нередовна.

В проведеното на 19.12.2019г. съдебно заседание по делото, страните не изпращат представител. Ищецът не представя доказателства в подкрепа на предявения иск и във връзка с дадените от съда указания с определение от 27.11.2019г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото с исковата молба Договор за кредит с номер МАХ-*** от 26.10.2018г. е, че за страни в него са посочени „*** Кредит“ООД, в качеството на кредитор, и П.Г.Г., в качеството на кредитополучател. В чл.1 от Договора е посочено, че за сключването му страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, които по смисъла на ЗПФУР са всички средства, които могат да се използват за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на Кредитора и Кредитополучателя. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Договора, кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявка по образец на сайта на кредитора. Размерът на кредита по Договора е 700 лева, като той трябвало да бъде предоставен на ответника по негова банкова сметка *** ***. Срокът на кредита бил 11 месеца, като задължението трябвало да се погаси на 11 вноски, всяка от които в размер на 128,55 лева. Общата стойност на плащанията възлизала на 1414,06 лева. Първата вноска по Договора била дължима на 20.11.2018г., а последната на 20.09.2019г. Договорът е подписан от Кредитор /пълномощник/ Г. **И., а срещу Кредитополучател са изписани цифрите 327467.

На 07.08.2019г. ищецът подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което поискал по отношение на ответника да се издаде заповед за изпълнение за сумата от 662,95 лева главница, ведно с лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -07.08.2019г., и деловодни разноски за платена държавна такса 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева. Предвид така постъпилото заявление, в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№1429/2019г., по което на 09.08.2019г. съдът издал Заповед №835 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която на ответника-длъжник било разпоредено да заплати на ищеца-заявител сумите посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който в законоустановения срок депозирал възражение с твърдение, че не дължи посочените в заповедта суми. Поради това за ищеца възникнал правен интерес да предяви настоящия установителен иск.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявеният установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №835 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС- Димитровград на 09.08.2019г. по ч.гр.д.№1429/2019г.

Така предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, както и от надлежна активно легитимирана за това страна.

За да бъде уважена исковата претенция, в производството по делото ищеца следва да докаже кумулативното наличие на следните обстоятелства- между страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът като страна по последното да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение  по отношение на претендираните с иска суми.

На първо място съдът намира за безспорно установено, че е налице проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение, като длъжника е депозирал в срок възражение срещу нея с твърдение, че не дължи плащане на посочените в заповедта суми. Предвид това и даденото от съда указание, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска, заявявайки, че ищецът не представя доказателства за претендираното вземане и тя не дължи изпълнение на сумите, посочени в издадената от съда заповед по чл.410 от ГПК.

За успешното провеждане на предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи основанието на заявеното в заповедното производство вземане, в т.ч. и юридическия факт, пораждащ същото. С оглед установяване на основателността на предявената в настоящото производство претенция ищецът се позовава на сключен между страните Договор за кредит с номер МАХ-*** от 26.10.2018г., твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл.6 ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис/ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверетилни услуги, електронен документ е електронен документ, по смисъла на чл.3 т.35 от Регламент /ЕС/ №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Т.е. „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. От тук следва, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ /чл.3 ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверетилни услуги/.

От събраните по делото доказателства съдът приема за недоказано твърдението на ищеца за валидно сключен с ответника договор за кредит - обстоятелство, обуславящо неоснователността на иска, основан на неточното му изпълнение.

В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство не се събраха преки доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието на този електронен документ, ако такива са били съставени. По делото беше представен на хартиен носител единствено препис от Договор за кредит с номер МАХ-*** от 26.10.2018г., но от него не се доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото ищецът не посочи, нито представи в настоящото производство каквито и да било доказателства относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от разстояние.

По делото не бяха представени доказателства, че ответника е бил запознат с Общите условия на договора, нито пък такива, от които да се установят водени между страните преддоговорни отношения, финализирани със сключването на процесния договор. По делото липсват представени преписи от направената заявка за кредит. Липсват каквито и да е доказателства, че клиента е имал възможност да се запознае с общите условия към Договора, както и че е заявил, че е запознат и приема същите. В случай, че кореспонденцията между кредитор и клиент във връзка със сключване на договор за кредит от разстояние действително се е осъществила, то ищеца би следвало да разполага с въпросните документи, доказващи предварителните преговори между страните по договора и да може да ги представи по делото. В настоящия случай по делото е представен единствено неподписан от страна на ответника препис от Договор за кредит с номер МАХ-*** от 26.10.2018г. От него е видно, че срещу Кредитополучател, вместо подпис, са посочени цифрите 193912327467, за които е абсолютно неясно какво означават. Наред  с това, за кредитор се е подписало лице с имена Г. **И., за когото не става ясно в какво качество е подписал Договора- същият не е сред лицата, посочени като представители на ищеца, нито пък има доказателство, че е бил упълномощен от тях да сключва подобни договори.

На следващо място, въпреки изрично дадените от съда указания, както и предвид направените в отговора на исковата молба възражения, ищецът не представи доказателства за това, че е превел уговорената между страните сума на ответника. Действително в Договора е посочена банкова сметка, *** ,че тя е на П.Г.Г.. Същевременно по никакъв начин не става ясно, че това действително е така. От страна на ищеца не бяха представени никакви доказателства, че ответника е посочил тази банкова сметка ***на сумата по кредита. От друга страна по делото не бяха представени изобщо доказателства, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е превело въпросната сума по банкова сметка *** П.Г.. В тази връзка, следва да се посочи и обстоятелството, че ищецът не доказа твърдението си, че част от задължението на ответника е било платено от него, като не представи писмени доказателства за извършване на такова плащане.

На последно място следва да бъде посочено, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.

Предвид това, че в настоящото производство, въпреки разпределената доказателствена тежест, ищецът не представи попълнена от ответника заявка за кандидатстване и направено заявление за сключване на договор за кредит, не представи доказателство за потвърждение на сключването на договора, нито пък такова за предоставена на ответника по телефон или е-мейл информация, с която да са му били разяснени основните параметри на договора, нито успя да докаже, че процесната сума е била получена реално от ответника, съдът приема за изцяло недоказано твърдението, че с него е бил сключен процесния Договор за кредит с номер МАХ-*** от 26.10.2018г. под формата на електронен документ.

Поради изложеното, съдът намира предявения от ищцовото дружество иск за неоснователен и недоказан, предвид което същия следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на иска за установяване на задължение за плащане от ответника в полза на ищеца на визираните суми в ч.гр.д.№1429/2019г. по описа на РС-Димитровград, на последния не трябва да бъдат присъждани и направените в заповедното производство деловодни разноски.

Доколкото по делото от страна на ответника не бяха направени деловодни разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от "*** КРЕДИТ” ООД, ЕИК : ***,  със седалище и адрес на управление: в гр.**, ет.5, действащо чрез пълномощника си Г. **И., иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на П.Г.Г., с ЕГН **********,***, че дължи на „*** кредит“ООД присъдените със Заповед за изпълнение №835/09.08.2019г. по ч.гр.д.№1429/2019г. по описа на РС – Димитровград суми, а именно: сумата от 662,95 лева /шестстотин шестдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ главница – неплатено задължение по Договор за кредит с номер МАХ-*** от 26.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

           

                                                                                                                      СЪДИЯ: