Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  2195             Година  2016,18.11.  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 30.09.2016 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: Р.А.

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1013 по описа за 2016 година и като обсъди :  

 

                                      Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от А.Г.С. ***, с която се обжалва решение № 2153-15-93 от 08.04. 2016г. на Директора ТП на НОИ – Плов­див, с което жалбата на С. с вх. № 1012-15-69/09.03.2016г.  срещу разпореждане № **********/Протокол №2140-15-6/07.01.2016г. на Ръководител “ПО” при същото поделение на НОИ е оставе­на без уважение, а също така е разпоредено след влизане в сила на решение­то, пенсионното досие да се върне на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО за произнасяне във връзка преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 ал.1 КСО/ред. от 01.01.2016 г./.

Недоволен от решението и потвърденото с него разпореждане, оспорва­щият обоснована твърдения за тяхната незаконосъобразност, като сочи, че ад­министративния орган е следвало да прецени придобиването на право на пен­сия във всички редакция на нормативната уредба преди подаване на заявле­ние­то за пенсиониране. В хода на съдебното производство е направено възра­же­ние и за нищожност на оспореното решение.

Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неос­нователна. Претендира разноски.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Със заявление вх. № 2113-15-1366/07.09.2015г./л.36/ А.Г. С. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и въз­раст/ОСВ/ при условията на § 4 ал.1 от ПЗР на КСО (в сила до 31.12.2015г.), във вр. с Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009г. Към дата­та на подаване на заявлението С. има навършени 53 г., 02 м. и 23 дни.

На С. е признат осигурителен стаж в Р. България, както следва: при условията на първа категория – 18г., 00 м. и 28 дни; при условията на трета категория – 04 г., 00 м. и 00 дни; на осн. чл. 104, ал. 6 и 8 от КСО – 01 г., 11 м. и 15 дни; на осн. чл. 104, ал. 3, 5 и 7 – 00 г., 04 м. и 03 дни и съответно общ оси­гурителен стаж, превърнат към трета категория на осн. чл. 104 от КСО в размер на 39 г., 00 м. и 26 дни.

С формуляр Е205UK от 10.11.2015 г. е потвърден осигурителен стаж във Великобритания за периодите от 06.04.1978г. до 05.04.1981г. с продължител­ност 03 г., 00 м. и 00 дни и от 06.04.2009г. до 05.04.2011г. с продължителност 01 г., 08 м. и 12 дни или с обща продължителност 04 г., 08 м. и 12 дни.

При така установения осигурителен стаж с разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-6/07.01.2016 г. /л. 90/, ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ по § 4 ал.1 от ПЗР на КСО/в сила до 31.12.2015г./, тъй като сборът от възрастта на лицето и  про­дължителността на ОСВ в България и Великобритания /приравнен към трета категория/ е по-малко от 100. Преценено е, че не са изпълнени предпоставките и в общата хипотеза на чл.68 ал.1-2 от КСО за отпускане на пенсия за ОСВ, тъй като лицето не е навършило възраст от 63 г. и 08 м..

Разпореждането е обжалвано по административен ред. С решение № 2153-15-93 от 08.04.2016г., подписано за Директора ТП на НОИ – Пловдив от  М.Ч. – Началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при РУ„СО“ – Пловдив.

Със Заповед № 213/10.07.2012г. Директорът на ТП на НОИ на основание чл.25 т.1 от Правилника за организация и дейността на НОИ на Г.Д. е възложил да изпълнява правомощията на Директор на ТП на НОИ по ПОД на НОИ, КСО и нормативните актове по прилагането му, включително да подписва за Директор решенията на основание чл.117 КСО, при отсъствие на титуляра.

Със Заповед № 5678/07.04.2016 г., издадена от Управителя на НОИ на Директора на ТП на НОИ Пловдив е разрешено ползване на платен годишен отпуск – на 08.04.2016г. В заповедта е посочено, че Г.Д. следва да  замества титуляра.

При така установената фактическа обстановка жалбата е НЕОСНОВА­ТЕЛ­НА, поради следното.

Установи се, че административното решение е издадено от името на Директор ТП на НОИ – Пловдив и е подписано от лицето М.Ч. – Началник отдел „КПК“ при същото поделение.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно задължителните разяс­нения, дадени в ТР №4/2004г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в слу­чаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функ­цио­ниране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему ли­це.

В случая безспорно е налице тази хипотеза, тъй като титулярът Д., като ползваща платения си годишен отпуск, е била в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си на датата на издаване на оспореното решение,  поради което титулярът е посочил с нарочна своя Заповед лице, което да го замества при осъществяване на функциите му, вкл. и при упражняване на ком­петентността му по чл.117 КСО – изрично посочено в Заповед №213 от 10.07. 2012г./лист 100 от делото/.

М. Ч., а не визираното в Заповедта на Управителя на НОИ за разрешен платен годишен отпуск, е подписало и оспореното в настоя­щото производство решение, тъй като контролирания акт/разпореждането от 07.01.2016 г./ е издадено от Г.Д.  на длъжност Началник отдел “Пен­сии” в ТП на НОИ – Пловдив. Поради това няма как Д.  издаде разпореж­да­не­то на това основание, а после макар и като заместваща титуляра да си го проконтролира при развилото се задължително административно обжалване.

С оглед именно на това в цитираната Заповед на Директор ТП на НОИ – Пловдив е изрично посочено, че служителят Ч. замества Ръководителя само в случаите на контролиране на основание чл.117 КСО на разпореждания, издадени от длъжностно лице по чл. 98 от КСО.

При това положение се установява, че оспореното решение  е издадено от компетентен орган и не е нищожно.

Със заявлението, поставило началото на административното произ­водст­во, жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за ОСВ по § 4 от КСО.

Редакцията на § 4 от ПЗР на КСО, действаща към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, изисква за придобиване на пенсия за ОСВ да са налице кумулативно следните условия: възраст за мъжете от 52г. и 8 месеца, осигурителен стаж 10г. от първа категория и сбор от продължителност­та от осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 100 точки.

Осигурителният стаж на С., положен в България и приравнен към трета категория, е 39 г., 00 м. и 26 дни, а стажът, положен във Великобритания – 04г., 08 м и 12 дни. Общият осигурителен стаж, приравнен към трета катего­рия, е 43 г., 09 м. и 8 дни, а възрастта на С. към дата на подаване на заяв­лението – 53 г., 02 м. и 23 дни. Сборът от стаж и възраст при това положе­ние/97/ е недостатъчен за придобиване право на пенсия за ОСВ по реда на § 4 от ПЗР на КСО.

И в предходните редакции на § 4 от ПЗР на КСО пенсия за ОСВ е свърза­но с изискването за минимална възраст от 52 г. за мъжете, работили най-малко 10 години при условията на първа категория труд. Очевидно в предходните пе­риоди А.С. не е отговарял на изискването за възраст от 52 г. за въз­никване на право на пенсия по реда на § 4 от ПЗР на КСО.

Следва изрично да се констатира, че при преценка наличието на пред­пос­тавките за възникване право на пенсия за ОСВ по реда на § 4 от ПЗР на КСО, административния орган е съобразил и положения стаж в Кралство Вели­кобритания и Северна Ирландия.

Считано от 01.01.2007г. Регламент /ЕО/ №883/2004г. става част от дейст­ващото право на Р.България. След 01.01.2007г. положеният в страните членки на ЕС стаж се признава при преценка наличието на предпоставките за възник­ване право на пенсия за ОСВ по националното законодателство. Това е съоб­ра­зе­но и от административния орган.

От друга страна, правото на пенсия възниква към определен момент и съобразно действащото към този момент законодателство. Преди 01.01.2007 г., действащите в ЕС регламенти и директиви в областта на осигуряването, не са част от действащото в Р. България право. Възникването на право на пенсия пре­ди членството на Р.България в ЕС се преценява изключително и само спря­мо националното законодателство и ратифицираните международни договори. Казано иначе, ако едно лице претендира, че е придобило право на пенсия за ОСВ преди 01.01.2007г., осигурителният стаж положен в държави от ЕС не мо­же да бъде зачетен на основание действащи общностни актове, тъй като към онзи момент те не са били задължителни за Р. България.

Считано от 01.01.2007г. на основание Регламенти /ЕО/ №  883/2004 г. и Регламент /ЕО/ № 987/2009г., осигурителен стаж в държава  членка на ЕС, при­до­бит макар и преди 2007г., се зачита при преценка наличието на предпос­тавките за придобиване право на пенсия за ОСВ по националното законода­телст­во, но в действащите му редакции след 2007г.

Касае се за общи правила за действие на правните норми във времето. Несъответно на закона е на основание действащи преди 01.01.2007г. разпоред­би на КСО да се формира извод за възникнало право на пенсия за ОСВ, който извод обаче да бъде обоснован с общностни актове, които са действащо за Р. България право, считано от 01.01.2007г. за напред.

С обжалваното по административен ред разпореждане и потвърждава­що­то го решение, правилно е отказано отпускане на пенсия за ОСВ на основа­ние чл.68 ал.1 КСО, тъй като оспорващият не отговаря на изискването на мини­мална възраст. Последното е вярно, както към момента на подаване на заяв­лението, сложило началото на административното производство, така и в пред­ход­ните периоди и съобразно действалите различни редакции на чл.68 КСО. 

Едва с жалбата до Директора на ТП на НОИ – Пловдив е направено въз­ражение, че постановения отказ е незаконосъобразен, тъй като право на пен­сия за ОСВ е придобито на основание чл.69 КСО/ред. ДВ бр.38 от 2005г./. Следва обаче да се констатира, че органът постановил оспореното от А.С. разпореждане не е бил сезиран с искане за отпускане на пенсия на основание чл.69 КСО. В заявлението изрично е посочено, че се иска отпускане на пенсия за ОСВ по § 4 от ПЗР на КСО. Съответно и осигурителния орган е пре­ценил налице ли са предпоставките за отпускане на пенсия на основание § 4 от ПЗР на КСО, а също така и в общата хипотеза по чл.68 КСО.

Това възражение, правилно е счетено от контролния административен орган като искане за отпускане на пенсия за ОСВ на основание чл.69 КСО, съобразно което правилно е разпоредено пенсионното досие да бъде върнато на органа по чл.98 ал.1 КСО за преценка правото на пенсия за ОСВ по чл.69 ал. 1 КСО.

При това положение на нещата жалбата на С. не може да бъде ува­­жена и като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

На ТП на НОИ – Пловдив се дължат разноски в размер на 350 лева за осъ­ществената защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.С. ***, срещу решение № 2153-15-93 от 08.04.2016г. на Директора ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение негова жал­ба с вх. №1012-15-69/09.03.2016г.  срещу разпореждане № **********/Прото­кол №2140-15-6/07.01.2016г. на Ръководителя на “ПО” при същото поделение на НОИ, а също така е разпоредено след влизане в сила на решението, пенсионното досие да се върне на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО – за произнасяне във връзка преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 ал.1 КСО/ред. от 01.01.2016 г./, ка­то НЕОСНОВАТЕЛ­НА.

ОСЪЖДА А.Г.Стоянов *** да зап­ла­ти на ТП на НОИ – Плов­див с адрес на призоваване гр. Плов­див, ул.“Любен Караве­лов”№7 сумата от 350/триста и петде­сет/ лева раз­носки по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :