Решение по дело №323/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Видин против Решение № 163/22.04.2024 г., постановено по АНД № 132/2024 г. на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 05-2300196 от 03.01.2024 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, за нарушение по чл.74е, ал.3, вр. с чл.74е, ал. 2, т. 1 от ЗНЗ.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно. Сочи, че издаденото НП е законосъобразно и констатациите на административнонаказващия орган са обосновани. Сочи, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се да се отмени обжалваното съдебно решение и да се потвърди НП. Претендират се направените разноски в производството.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: касационната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и пред надлежен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Дейвстрой 7191” ЕООД против НП № 05-2300196 от 03.01.2024 г. на Директор на ДИТ-Видин, с което за нарушение по чл.74е, ал.3, вр. с чл.74е, ал. 2, т. 1 от ЗНЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е приел от фактическа страна, че „Дейвстрой 7191” ЕООД, в качеството на дружество, регистрирано за извършване на дейност като предприятие, осигуряващо временна работа с валидна регистрация до 01.04.2024 г. съгласно удостоверение № 279/01.04.2019 г. на Министерството на труда и социалната политика, не е изпълнило задължението си да няма парични задължения към държавата.

На 30.10.2023 г. главен инспектор при ДИТ-Видин А. А. Ш.-Т. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 05-2300196/30.10.2023г., в което било прието, че дружеството-касатор, че в качеството на предприятие, осигуряващо временна работа, притежаващо удостоверение № 279/01.04.2019 г., има парични задължения по смисъла на чл. 162 ДОПК. АУАН е предявен на 30.10.2023 г. на управителя на дружеството С. П. Г., който го подписал без възражения. Такива били направени впоследствие с писмено възражение към които управителят приложил декларация от 04.03.2023 г., затова, че дружеството не е осъществявало търговска дейност през 2022 г., Справка за задълженията на същото към 17.10.2023 г., застрахователна полица от 14.02.2019 г., със срок до 13.02.2020 г., идентификационна карта от 20.10.2023 г., за това, че дружеството няма нает персонал, уведомително писмо от 24.10.2023 г. до Министерство на труда и социалната политика, с което се уведомява адресата, че дружеството не осъществява дейност и връща удостоверение № 279/01.04.2019 г.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП № 05-2300196 от 03.01.2024 г., с което административнонаказващият орган е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева. Първоинстанционният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, приобщени с административнонаказателната преписка и представени с жалбата, и допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания.

В решението си съдът е изложил мотиви, че уличеното дружество е осъществило от обективна страна процесното нарушение, което е правилно квалифицирано от наказващия орган, ное е преценил, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и е отменил НП.

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените подробни правни изводи. Съставът на ВРС е установил правилно фактите по делото. Обосновано е прието, че не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на АНП, които да представляват основание за отмяна на НП.

Настоящият състав не споделя извода на РС за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Неоснователно е счетено, че е приложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като дружеството не е развивало дейност поради световната пандемия от Ковид-19. Според §.1, т.17 от ДР на КТ, предприятие, което осигурява временна работа е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. Логическото и граматическо тълкуване на легалната дефиниция сочи, че дейността по сключване на трудови договори е предвидена от законодателя като правна възможност, а не като задължителна предпоставка за придобиване качеството на предприятие, което осигурява временна работа. Последното възниква след проведена процедура по регистрация, в която е необходимо да са доказани условията по чл.74е, ал.2, т.1 - т.8 от ЗНЗ, а съгласно разпоредбата на чл.74е, ал.3 от ЗНЗ лицата следва да отговарят на тези условия през целия период на регистрация. За доказване на процесното изискване по чл.74е, ал.2, т.1 от ЗНЗ, Всяка година до 30 юни Агенцията по заетостта проверява по служебен ред обстоятелствата по чл. 74е, ал. 2, т. 1 за регистрираните предприятия, които осигуряват временна работа, и уведомява Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за настъпилите промени. Следователно задължението за касатора да няма задължения съществува през целия период на регистрацията. Законовото задължение не отпада и при липса на сключени през календарната година трудови договори с работници или служители, както неоснователно се твърди , нито отпада след връщане на удостоверението за регистрация на издателя на същото.

Поради горното съдът приема, че процесното деяние не разкрива признаците на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са налице предпоставките по чл.93, т.9 от НК. Деянието не е резултатно и е без значение липсата на вредни последици от извършването му. По делото не се доказват и обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което с издаденото НП законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на нарушителя.

Така мотивиран настоящият състав намира, че се установяват наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е неправилно, поради което следва да бъде отменено, респ. потвърдено НП.

При този изход на спора и на основание чл.63д от ЗАНН, основателно е своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на съдебно разноски, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнагаждение в размер на 80,00 лева, на основание чл.143 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.27е от НЗПП.

Воден от горните мотиви, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 163/22.04.2024 г., постановено по АНД № 132/2024 г. на Районен съд Видин, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 05-2300196 от 03.01.2024 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, с което на „Дейвстрой 7191” ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, за нарушение по чл.74е, ал.3, вр. с чл.74е, ал. 2, т. 1 от ЗНЗ.