РЕШЕНИЕ

 

№  I                                        28.04.2011г.                            град Разград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на дванадесети април                                             две хиляди и единадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                           

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар:  В.Д.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията гр. дело №868 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба на съсобствен недвижим имот  с правно основание чл.34 от Закона за собствеността, във фазата по допускането.

                Депозирана е искова молба от Б.Н.И. *** срещу Й.Д.Й. *** за делба на два имота, а именно апартамент №** със застроена площ 73,14 кв.м. в жилищна сграда в гр. Р., ул. “***, четвърти етаж, среден апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна и баня, ведно с прилежащите му: избено помещение №8 с площ 9 кв.м., таванско помещение №3, с площ 10,00 кв.м., 6,78 % от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, както и гараж с идентификатор 61710.505.548.1.3 по кадастралната карта на гр.Р. с площ 17, 88 кв.м. Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод, а посочените имоти били придобити по време на брака им. С исковата молба се моли  процесните имоти да бъдат поделени между страните при равни части.  

         В съдебното заседание искът се пъддържа от павереника на ищцата, като същият се позовава алтернативно и на придобивна давност по отношение на делбения апартамен.

           Ответната страна оспорва иска за делба, по отношение на двата имота. Твърди, че делбеният апартамент не е придобит като съпружеска общност, понеже нотариалният акт, под формата на който бил сключен договорът за придобиването му бил нищожен.

              Разградският районен  съд, след преценка на събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Страните са бивши съпрузи – сключили са граждански брак на ***. С договор  за продажба на недвижим имот, сключен под формата на нотариален акт №***1, том *, дело ** на нотариус при РРС Д. Й. Д. е прехвърлил на ответника /негов син/ делбения апартамент. Делбеният гараж е построен през 1994г върху държавна земя, видно от представените разрешение за строеж и разрешение за ползване. Бракът на страните е прекратен с влязло в сила решение на РРС през ***г., видно от отбелязването в акта за сключен граждански брак. С решение на РРС от 08.12.2010г., в сила от същата дата, постановено по гр. д. №****.  е прието за установено по отношение на ищцата в настоящия процес, че процесният гараж, чиято делба се иска, е изключителна собственост на ответника в настоящия процес Й.Д.Й., като придобит в резултат на трансформация на лично имущество.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Искът  за делба в частта му относно гараж с идентификатор 61710.505.548.1.3. по кадастралната карта на гр. Р. с площ 17, 88 кв.м. е неоснователен, тъй като същият обект не е бил съпружеска общност между страните, която след развода им да е преминала в съсобственост. В този смисъл, предвид правилото на чл.297 ГПК, настоящият състав се съобразява със задължителната сила на влязлото в сила решение на РРС по гр. д. №****. посоченият обект не е съсобствен, а е лична собственост на ответника, поради което искът за делба следва да бъде отхвърлен в тази му част.

Искът за делба е основателен в частта му досежно искането за допускане до делба на апартамент №12 със застроена площ 73,14 кв.м. в жилищна сграда в гр. Р., ул. ****” №*, четвърти етаж, среден апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна и баня, ведно с прилежащите му избено помещение №8 с площ 9 кв.м., таванско помещение №3, с площ 10,00 кв.м., 6,78 % от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж. Съдът намира, че този имот е съсобствен между страните. Това е така тъй като същият имот е придобит по време на брака им възмездно, посредством договор, сключен в необходимата форма, като е без значение на чие име е придобит – чл.19 от СК /отм./. Съвместният принос на двамата съпрузи в случая се предполага и тази законова презумпция в случая не е оборена. Съдът не приема доводите, че договорът по силата на който имотът е бил придобит бил нищожен, понеже в текста на нотариалния акт не било посочено местожителството на купувача. Възражението за нищожност на сделката в случая не може да се приклудира, както смята представителя на ищцата, тъй като за нищожността съдът следва и служебно да следи без никакви ограничения, произтичащи от фазата в която процесът се намира. Нищожност обаче в случая не е налице. Действително чл.472 от отменения ГПК, действал по време на сделката,  сочи, че нотариалния акт е нищожен и когато е нарушен чл.476, б. “в” от ГПК /отм./, според която разпоредба нотариалният акт следва да съдържа имената на лицата, участващи в нотариалното производство и тяхното местожителство. Изискването е с цел да да се индивидуализират по неоставящ съмнение начин лицата, сключващи сделката. И само такъв порок, който по такъв начин нарушава изискването на чл. чл.476, б. “в” от ГПК /отм./, че затруднява индивидуализирането на участник в сделката би се явил такова нарушение, че да обуслови нищожност. В случая очевидно не е така. Страните в сделката са индивидуализирани подробно – посочени са имената им, единни граждански номера, номера на паспорти. Затова в случая не може да се говори за тежък порок, който да води до нищожност на нотариалното действие, а всъщност е налице съвсем формален пропуск. В този смисъл е и практиката на която ищцовата страна се позовава – Решение №98/17.06.2009г. на ВКС по гр. д. №6354/2007г, I г.о.. Ето защо съдът намира договорът за покупка на недвижимия имот за валиден, а оттук и извода, че този имот е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност от двамата съпрузи и след прекратяване на брака им е останал тяхна съсобственост. Това обуславя и допускането на същия имот до делба между страните, като съдът не намира за нужно в случая да разглежда доводите за придобивна давност /точно с оглед позоваването на давност от ищцовата страна са изслушани свидетелите на ответника/, тъй като придобивното основание в случая е сделка, а не давност. Този имот следва да бъде допуснат до делба между страните при равни права, а именно ½ идеална част за ищцата и ½ идеална част за ответника.

Тъй като искът за делба частично се отхвърля, то ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на РРС държавна такса по чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, чийто размер съдът определя на 25 лв.

Водим от горното  съдът

 

                                          Р Е Ш И :

 

  ДОПУСКА  съдебна делба между Б.Н.И. ЕГН ********** *** и  Й.Д.Й. *** ЕГН ********** ***, която да се извърши за следния недвижим имот: апартамент №** със застроена площ 73,14 кв.м. в жилищна сграда в гр. Р., ул****, четвърти етаж, среден апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна и баня, ведно с прилежащите му избено помещение №8 с площ 9 кв.м., таванско помещение №3, с площ 10,00 кв.м., 6,78 % от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж при права 1/2 ид.ч. за Б.Н.И.  и ½ ид.ч. за Й.Д.Й..

ОТХВЪРЛЯ иска за делба предявен от Б.Н.И. ЕГН ********** *** срещу Й.Д.Й. *** ЕГН ********** *** само в частта, с която се иска да бъде допуснат до дебла между страните самостоятелен обект -  гараж с идентификатор 61710.505.548.1.3 по кадастралната карта на гр. Р. с площ 17, 88 кв.м, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.505.548.

ОСЪЖДА Б.Н.И. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РРС сумата от 25 лв за държавна такса върху отхвърлената част на иска.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен  срок от връчването му на страните. 

 

 

                                                             Районен съдия: