№ 258
гр. София , 26.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000282 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 613а, ал. 1 и чл. 633, ал. 1 вр. чл. 630,
ал. 1 ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 302215/14.12.2020 г., подадена от „Държавна
консолидационна компания” ЕАД, гр. София, ул. „Тинтява“ № 86, с ЕИК:********* чрез адвокат
А.А. от САК и въззивна жалба вх. № 302511/15.12.2020 г. – п. к. 11.12.2020 г., подадена от
„Корпоративна търговска банка“ АД (н), гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК:*********
чрез синдиците А. Д. и К. М., съответно чрез адвокат В.М. от САК, двете въззивни жалби срещу
решение № 260490/04.12.2020 г., постановено по търг. дело № 1500/2020 по описа на Софийски
градски съд, с което е обявена неплатежоспособността на „Кемира“ ООД, гр. София, бул.
„Витоша“ № 146, офис 24, с ЕИК:********* с начална дата 31.12.2017 г.; открито е производство
по несъстоятелност на дружеството; назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на
кредиторите на 04.01.2021 г. с дневен ред по чл. 672 ТЗ.
По изложените в жалбите съображения за неправилност на решението, жалбоподателите
молят апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли молбата по чл. 625 ТЗ
на „Темтекс“ ООД срещу „Кемира“ ООД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Темтекс“ ООД чрез адвокат Т.Т. и „Кемира“ ООД чрез
управителя си А. Д. Б. са подали отговори на въззивните жалби, с които ги оспорват като
недопустими, а по същество – като неоснователни.
Настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София намира и двете въззивни жалби за
процесуално недопустими, тъй като жалбоподателите „Държавна консолидационна компания”
ЕАД и „Корпоративна търговска банка“ АД (н) не са легитимирани да обжалват така
постановеното решение на Софийски градски съд по чл. 630, ал. 1 ТЗ и с оглед на което жалбите
1
следва да бъдат оставени без разглеждане, а настоящото въззивно производство – прекратено.
Съображенията за това са следните:
Производството по несъстоятелност пред Софийски градски съд е образувано по молба с
правно основание чл. 625 ТЗ, подадена от „Темтекс“ ООД срещу „Кемира“ ООД като по реда на
чл. 629, ал. 4 ТЗ не са били присъединени други кредитори на ответното дружество, в частност
въззивниците „Държавна консолидационна компания” ЕАД и „Корпоративна търговска банка“ АД
(н) не са били конституирани като страни и съответно не са участвали като такива в
производството пред Софийски градски съд, поради което те не са процесуално легитимирани да
обжалват така постановеното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Правото на въззивна жалба по начало принадлежи единствено на лицата, които са участвали
като страни – главни или подпомагащи, в производството пред първата инстанция и за които
постановеното от първоинстанционния съд решение е неблагоприятно, а само по изключение
решението може да бъде обжалвано и от трети лица, чиято правна сфера е засегната от
постановеното по водено без тяхно участие дело, но само в изрично предвидените със закон
случаи.
Такъв случай, предоставящ по изключение възможност на трети лица да обжалват съдебно
решение в производство, в което те не са участвали, е предвиден в разпоредбата на чл. 613а, ал. 2
ТЗ, съгласно която решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632 ТЗ могат да се обжалват и от трети лица,
които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт,
установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено
със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за
откриване на производство по несъстоятелност. В настоящия случай обаче въззивниците не
твърдят, а и няма данни, по отношение на някой от тях да е налице която е да било от визираните в
цитираната разпоредба хипотези. Поради това и за всеки един от въззивниците не е налице правна
възможност да обжалва решението на Софийски градски съд по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ.
В случая е неприложима и хипотезата на чл. 134 ЗЗД, на която се позовават
жалбоподателите.
По този ред, съгласно ал. 3 от цитираната разпоредба, едно от основните действия, които
може да извърши кредиторът и то без изрично овластяване от съда, е да предяви иск от името и в
защита право на длъжника си, но при наличие на определени предпоставки, а именно: 1) ищецът
(процесуален субституент) твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице, т. е. че има
вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2) ищецът
(процесуален субституент) твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата, които се защитават
с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; 3) неупражняването на
правата на длъжника на ищеца (процесуален субституент) заплашва удовлетворяването на
последния, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; 4) ищецът в
качеството си на процесуален субституент следва да претендира осъждане на ответника не за себе
си, а за носителя на притезанията. В случая е явно, че тази хипотеза не е налице, доколкото не се
касае за предявяване на иск от „Кемира“ ООД в защита на негови имуществени интереси, който
иск да може да бъде предявен от „Държавна консолидационна компания” ЕАД, респ. от
2
„Корпоративна търговска банка“ АД (н) като процесуален субституент, т. е. без да е носител на
спорното материалното право, още повече, че в случая е видно, че и двамата жалбоподатели
претендират собствени права, а не и такива на ответника в производството по несъстоятелност -
„Кемира“ ООД.
Освен предявяването на иск, каквато хипотеза очевидно не е налице в случая, разпоредбата
на чл. 134 ЗЗД предоставя възможност на кредитора да извърши и други действия, за които обаче
е необходимо изрично овластяване от съда по реда за обезпечаване на исковете. Но следва да се
има предвид, че се касае за такива действия, които представляват извънсъдебно упражняване
правата на длъжника (а не за процесуално действие по конкретно дело, каквото претендира да
извърши всеки един от въззивниците), а и в случая такова овластяване на „Държавна
консолидационна компания” ЕАД и „Корпоративна търговска банка“ АД (н) за подаване на
въззивна жалба срещу цитираното по-горе решение на Софийски градски съд не е налице – нито
има такива твърдения на жалбоподателите, нито има данни и доказателства за това.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане като процесуално недопустими въззивна жалба вх. №
302215/14.12.2020 г., подадена от „Държавна консолидационна компания” ЕАД, гр. София, ул.
„Тинтява“ № 86, с ЕИК:********* чрез адвокат А.А. от САК и въззивна жалба вх. №
302511/15.12.2020 г. – п. к. 11.12.2020 г., подадена от „Корпоративна търговска банка“ АД (н) ,
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК:********* чрез синдиците А. Д. и К. М., съответно
чрез адвокат В.М. от САК, двете въззивни жалби срещу решение № 260490/04.12.2020 г.,
постановено по търг. дело № 1500/2020 по описа на Софийски градски съд, с което е обявена
неплатежоспособността на „Кемира“ ООД, гр. София, бул. „Витоша“ № 146, офис 24, с
ЕИК:********* с начална дата 31.12.2017 г.; открито е производство по несъстоятелност на
дружеството; назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите на
04.01.2021 г. с дневен ред по чл. 672 ТЗ.
Прекратява настоящото производство – в. търг. дело № 282/2021 г. по описа на Апелативен
съд – София.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3