№ 1474
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502917 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Мултипъл плюс“ ЕООД,
ЕИК:*********, чрез адвокат С., подадена срещу Определение № 6993 от
13.09.2021 г. постановено по ч.гр.д.№ 1411 по описа за 2021 г.на Районен съд
- Пловдив, XIX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на „Мултипъл
плюс“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Определение № 2463
от 22.04.2021 г. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че в
заповедното производство не е налице спор с особена правна и фактическа
сложност. Възразява се, че присъденото адвокатско възнаграждение от 300
лева не е съобразено с размера на вземането от 207, 49 лева - главница и лихва
за забава от 62, 25 лева, както и че е подадено бланкетно възражение. Моли за
отмяна на обжалваното определение.
Препис от частната жалба е надлежно връчен на ответната страна по
жалбата А.А.Г., представлявана от пълномощника адвокат Н., която не взема
становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна
страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Въз основа на заявление от „Мултипъл плюс“ ЕООД по ч.гр.д.№ 1411
по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с. е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за вземания
към А.А.Г.. Постъпило е възражение по реда на чл.414 ГПК от А.А.Г., чрез
пълномощника адв. Р.Н., заедно с пълномощно и договора за правна защита и
1
съдействие с договорено адвокатско възнаграждение за защита в
производството в размер на 300 лева, платено в брой.
С Определение № 2463 от 22.04.2021 г. заповедният съд е обезсилил
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
прекратил е производството и е осъдил заявителя „Мултипъл плюс“ ЕООД да
заплати на А.А.Г. сумата от 300 лева - разноски по производството.
В производство по чл.248 ГПК, инициирано от заявителя,
първостепенният съд е постановил обжалваното определение като е приел, че
не е налице основание за изменение на присъдените на длъжника разноски в
заповедното производство.
С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав на ПОС намира следното:
Претенцията на длъжника А.А.Г. е за присъждането на разноски от 300
лева за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита
и съдействие, което искане е направено с подаване на възражението по чл.414
ГПК. Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането
на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното
производство. В конкретния случай обезсилването на издадената заповед за
изпълнение очертава кредитора - заявител като неизправна страна, която с
действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в
заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните
последици на разноските. Длъжникът е взел участие в развилото се заповедно
производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал
възражението по чл. 414 от ГПК с искане за присъждането на разноските и е
представил доказателства за тяхната направа. Ето защо е налице основание за
присъждане на разноски по силата на нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, която е
общо правило и намира приложение и в заповедното производство,
доколкото в същото не са предвидени специални правила в този смисъл.
В развилото се производство по реда на чл.248 ГПК пред районния съд,
заявителят е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което следва да бъде
разгледано. Основателни са доводите на заявителя против присъдения размер
на адвокатското възнаграждение. При определяне на размера на адвокатското
възнаграждение следва да се има предвид, че възнаграждението за
процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично
предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на
основание § 1 от ДР на наредбата, възнаграждението следва да се определи по
аналогия. За да се приложи по аналогия възнаграждението следва да се
изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице
утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието
образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към
заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на
длъжника и която съдържа указания за попълването и, включително за
2
необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи
изрично. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е
подал бланкетно възражение в утвърдения образец срещу цялото вземане.
Извършените от адвоката действия са се изчерпали с подаване на бланкетно
възражение с попълнени данни на страната и на адвоката и номера на делото,
както и на искане за присъждането на разноски. С оглед на така извършените
от адвоката действия по изготвяне на възражението по аналогия следва да
намери приложение предвиденото възнаграждение в чл. 6, т.5 от Наредба №
1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
изготвяне на книжа, в тази част и на други молби. Тези действия на адвоката
са най-близки до действията му по подаването на бланката на възражението
по чл. 414 от ГПК, поради което дължимото за тях възнаграждение е 50 лв.
Тук следва да се отбележи, че макар подаването на възражението да не е
самоцелно и предпоставя задължението на заявителя да подаде иск по реда на
чл.422 ГПК, то за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в
заповедното производства са релевантни извършените от адвоката действия.
В заповедното производство действията на процесуалния представител на
длъжника са се изчерпали с подаването на бланкетно възражение и за тези
действия следва да му се определи горепосоченото възнаграждение. В случай,
че е било инициирано производство по реда на чл.422 ГПК след подаване на
възражението по чл.414 ГПК, за това производство страните също биха имали
право на разноски съобразно изхода на делото.
Ето защо, определението на ПРС, с което е оставена без уважение
молбата на „Мултипъл плюс“ ЕООД изменение на Определение № 2463 от
22.04.2021 г. в частта за разноските следва да се отмени и последното да се
изменени като се намали размера на присъдените на А.А.Г. разноски от 300
лева на 50 лева.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 6993 от 13.09.2021 г. постановено по ч.гр.д.
№ 1411 по описа за 2021 г.на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с., с което е
оставена без уважение молбата на „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК:*********
за изменение на постановеното по делото Определение № 2463 от 22.04.2021
г. в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Определение № 2463 от 22.04.2021 г. постановено по ч.гр.д.
№ 1411 по описа за 2021 г.на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с., в частта му за
разноските, с която „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК:*********, е осъдено да
заплати на А.А.Г., ЕГН:**********, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, като намалява присъдените разноски от 300 лева /триста
лева/ на 50 лева /петдесет лева/.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4